Малка сметка със Суидин Хол

II

Нито една звезда не изгря тази нощ, нито пък слънцето се показа на следващия ден. Цареше задушно, влажно затишие, нарушавано от налитащи силни пориви на вятъра и поройни превалявания. От страх да не се отдалечи прекалено много, той остави „Чичо Тоби“ да легне на дрейф и последваха четири дни и нощи със скрито зад облаците небе. Слънцето изобщо не грейна, а в няколкото случая, когато звездите успяха да пробият, те се виждаха твърде неясно и бегло, за да могат да ги определят.-1 Беше вече станало пределно ясно и за най-неопитния новак, че стихиите се готвеха да се развилнеят. Когато се качваше на палубата, след като погледна барометъра, който не помръдваше от 29,90, Грийф се сблъска с ДжакиДжаки, чието лице бе не по-малко мрачно и тревожно от небето и въздуха. ДжакиДжаки, туземец от Тонга, опитен моряк, беше нещо като боцман и полувтори помощниккапитан на съставения от канаки екипаж.

— Голяма буря той дойде, аз мисли — каза той. — Аз види него съвсем също преди може би пет-шест пътя.

Грийф кимна:

— Иде ураган, вярно, ДжакиДжаки. Много скоро .барометърът, както пада, съвсем ще се издъни.

— Вярно — съгласи се туземецът. — Той духа същински дявол. След десетина минути на палубата се качи Сноу.

— Започва — съобщи той. — 29,85, пада и преЗ цялото време се колебае. А и жегата е страхотна!

не я ли усещате? — Той избърса челото си с ръце. — Чак ми се повдига. Като нищо може да се простя със закуската си.

ДжакиДжаки се захили:

— Мен същото. Всичко вътре мен ходи. Винаги така преди той задуха. Ама „Чичо Тоби“ добър. Той издържи всичко.

— Няма да е зле да вдигнете щормовия трисел на грота и щормовия кливер — каза Грийф на помощниккапитана. — И рифовайте всички работещи платна, преди да ги свалите. Не се знае от какво ще стане нужда. Пък като го правите, удвоете рифщертите.

Измина един час, потискащата задуха непрекъснато се засилваше, пълното затишие продължаваше, барометърът бе паднал на 29,70. На помощниккапитана, понеже беше млад мъж, му липсваше търпение да дочака зловещия миг. Той прекъсна безконечното си крачене и размаха ръце.

— Като ще идва, да идва! — закрещя той. — Това шикалкавене няма смисъл! И най-лошото да е, да дойде най-сетне! Добре сме се наредили: не знаем къде сме, хронометърът смахнат, а ураганът не се наканва да се развилнее!

Задръстеното с облаци небе доби меден цвят и сякаш пламтеше като вътрешността на огромен нажежен котел. Никой не остана долу. Туземците моряци се скупчиха на неспокойни групички по средата и на носа и си заговориха шепнешком, загледани тревожно в злокобното небе и не по-малко злокобното море, което дишаше с дълги, ниски, масленисти вълни..

— Прилича ми на газ, разбъркана с рициново масло — промърмори помощниккапитанът и се изплю с отвращение през борда. — Майка ми ме лекуваше с такива бъркочи, когато бях малък. Господи, как притъмня!

Зловещият меден отблясък бе изчезнал, небето бе помътняло и се бе снишило тъй, че се стъмни като през късен здрач. Дейвид Грийф, който добре знаеше какво трябва да се прави при ураган, все пак препрочете „Правилника за щормовете“, присвил:

очи, за да вижда буквите в оскъдната светлина. Не можеше да направи нищо, освен да дочака вятъра, за да разбере какво е положението му спрямо

вихрено носещия се гибелен център, който се приближаваше някъде от мрака. Беше три след пладне и барометърът бе паднал на 29,45, когато бурята ги връхлетя. Те я забелязаха! по водата — потъмнялото лице на морето, накъдрило

се в безкрайния си бяг от мънички зайчета. Това беше по-скоро бриз, духащ по траверса, и „Чичо Тоби“ продължаваше да се движи с издути щормови платна със скорост от четири възла.

— Не е кой знае какво — подметна подигравателно Сноу. — И то след такава грандиозна подготовка

— Туй вятър още бебе — съгласи се ДжакиДжаки — Той порасне голям мъж много скоро, вий види

Грийф заповяда да вдигнат фока, без да отдавате рифовете, и „Чичо Тоби“ ускори хода си под засилващия се бриз. Вятърът скоро порасна и стана голям мъж, но не се ограничи с това. Той само си духаше силно и по-силно, и продължаваше да се засилва,-!:като предизвестяваше всяко засилване със затишие,! последвано от все по-буйни пориви. Така нарастваше той и релингът на „Чичо Тоби“ вече беше все по-често под повърхността, отколкото над нея, а на шкафута кипеше разпенена вода, която не успяваше да се оттече през пити г а ти т е. Грийф погледна барометъра, той все още падаше.

— Центърът е някъде южно от нас — каза той на Сноу — и ние прорязваме пътя му и вървим право;

към него. Сега ще обърнем и ще тръгнем в противоположна посока. Това би трябвало да накара барометъра да се качи. Свалете фока, сега вече се оказва извън възможностите на шхуната, и бъдете готови да променим курса.;

Маневрата бе извършена и в дрезгавината, приличаща на първия вечерен мрак, „Чичо Тоби“ обърна и се понесе неудържимо на север напреко през беснеещия щорм.

— Това сега е надпрепускане — сподели Грийф с помощниккапитана след един-два часа. — Щормът описва голяма крива, няма начин да я изчисли човек, и ние или ще се измъкнем през нея, или ще попаднем в центъра й. Слава богу, барометърът стой на място. Всичко зависи от размера на кривата. Вълните са твърде високи, за да продължим. Лягаме на дрейф! Шхуната все едно ще си върви по тоя курс.

— Мислех си, че зная какво е вятър — изкрещя

Сноу в ухото на Грийф на другата сутрин. — Това не е вятър! Това е нещо невъобразимо! Нещо невъзможно! Поривите му сигурно стигат до деветдесет или сто мили в час. Умът не го побира! Бих ли могъл да го опиша на някого? Не, не бих? Ами я погледнете тия вълни! Плавал съм от нос Добра Надежда до Австралия, но никога не съм виждал нещо подобно! и Настъпи ден и слънцето трябва да беше изгряло преди един час, ала въпреки всичките си усилия не можеше да даде повече от дрезгав полумрак. Океанът представляваше величествено шествие от движещи се планини. Широки до една трета от милята долини зееха между огромните вълни. Дългите им склонове, запазени донякъде от яростта на вятъра, се пресичаха от редици по-малки вълни с пенести бели гребени, но от високите била на големите вятърът обрулваше гребените още докато се образуваха. Тази пяна се носеше на височината на мачтите и по-високо над морската повърхност.

— Най-лошото мина — отсъди Грийф. — Барометърът не престава да се качва. Вълните ще станат

още по-големи със стихването на вятъра. Аз ще полегна. Внимавайте за посоката на вятъра. Тя положително ще се промени. Събудете ме в дванайсет.

Надвечер, при огромни вълни и вятър, намалял след последната промяна на посоката до не повече от силен бриз, боцманът от Тояга забеляза преобърната шхуна. Както дрейфуваше, „Чичо Тоби“ мина пред носа й и те не можаха да разчетат името; но преди да мръкне, настигнаха малка двуостра лодка .със закръглено дъно, полупотънала, с бял надпис на носа. Сноу го разчете с помощта на бинокъла:

„Емили Л. З“.

— Шхуна на ловци на тюлени — реши Грийф. — Но какво търсят в тия води, съвсем не мога да разбера.

— Може да търсят съкровища — предположи Сноу. — „Софи Съдърламд“ и „Хърман“, ако си спомняте, също бяха шхуни за лов на тюлени, фрахтовани в Сан Франциско от типове, които си служат

с навигационни карти и винаги могат да тръгнат за определено място, а като стигнат там, да не намерят нищо.