Малкият принц

XI

Втората планета бе обитавана от един суетен човек.

— О, о! Ето един почитател, който иде да ме посети! — викна отдалеч суетният, щом съзря малкия принц.

Защото за суетните другите хора са почитатели.

— Добър ден — рече малкият принц. — Имате чудновата шапка.

— За да мога да поздравявам — отговори му суетният. — За да поздравявам, когато ми ръкопляскат. За зла чест никога никой не минава насам.

— Тъй ли? — рече малкият принц, който не можеше да го разбере.

— Плесни едната си ръка в другата — обясни му суетният.

Малкият принц плесна една ръка о друга. Суетният поздрави скромно, като дигна шапката си.

„Това е по-смешно, отколкото при царя“ — каза си малкият принц. И почна да пляска ръцете си една о друга. Суетният отново започна да поздравява, дигайки шапката си.

След петминутно упражнение малкият принц се умори от еднообразието на тая игра.

— Ами какво трябва да се направи — попита той, — за да падне шапката. — Но суетният не го чу. Суетните не чуват нищо друго освен хвалбите.

— Ти наистина ли много се възхищаваш от мене? — попита той малкия принц.

— Какво значи това — да се възхищавам?

— Да се възхищаваш, значи да признаваш, че аз съм най-хубавият, най-добре облеченият и най-умният човек на цялата планета.

— Ами че ти си сам на твоята планета!

— Все пак възхищавай се от мене! Направи ми това удоволствие!

— Аз се възхищавам от тебе — рече малкият принц, като сви леко рамене, — но какво значение има това за тебе?

И малкият принц си тръгна.

„Възрастните хора са наистина много чудновати“ — каза си скромно малкият принц през време на пътешествието си.