XII

Следната планета се обитаваше от един пияница. Това посещение беше много кратко, но то потопи малкия принц в дълбока тъга:

— Какво правиш ти? — каза той на пияницата, когото завари настанен мълчаливо пред една редица празни и друга редица пълни бутилки.


— Пия — отвърна мрачно пияницата.

— Защо пиеш? — попита го малкият принц.

— За да забравя — отговори пияницата.

— Какво да забравиш? — поиска да разбере малкият принц, който вече го съжаляваше.

— За да забравя, че ме е срам — призна пияницата, като наведе глава.

— Срам — от какво? — пожела да узнае малкият принц, който искаше да му помогне.

— Срам от това, че пия! — завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание.

А малкият принц си отиде в недоумение. „Възрастните са наистина много, много чудновати“ — си каза той, пътувайки.

Загрузка...