Малкият принц

XV

Шестата планета беше десет пъти по-голяма. В нея живееше един стар господин, който пишеше грамадни книги.

— Я, гледай! Един изследовател! — извика той, когато съзря малкия принц.

Малкият принц седна на масата и въздъхна леко. Той толкова дълго бе пътувал!

— Отде идеш? — каза му старият господин.

— Каква е тая дебела книга? — рече малкият принц. — Какво правите тук?

— Аз съм географ — каза старият господин.

— Какво е това — географ?

— Географът е учен, който знае де са моретата, реките, градовете, планините и пустините.

— Това е много интересно — рече малкият принц. — Най-сетне това е един истински занаят! — И хвърли поглед наоколо си по планетата на географа. Никога не бе виждал по-величествена планета.

— Вашата планета е много хубава. Има ли океани?

— Не мога да зная това — каза географът.

— Ах! (Малкият принц бе разочарован.) Ами планини?

— Не мога да зная това — каза географът.

— А градове и реки, и пустини?

— И това не мога да зная — каза географът.

— Ами нали сте географ?!

— Точно тъй — отвърна географът, но не съм изследовател. Нямам никакви изследователи. Географът не брои градовете, реките, планините, океаните и пустините. Географът е много важен човек и не скита. Той не излиза от работната си стая. Но приема там изследователите. Той ги разпитва и си записва техните спомени. И ако спомените на някого от тях му се сторят интересни, географът нарежда да се направи анкета за нравствеността на изследователя.

— Защо?

— Защото изследовател, който лъже, би предизвикал катастрофи в книгите по география. Също тъй и изследовател, който много пие.

— Защо? — каза малкият принц.

— Защото пияниците виждат двойно. И географът би отбелязал две планини там, дето има само една.

— Познавам едного — рече малкият принц, — който би бил лош изследовател.

— Възможно е. Та, когато нравственият образ на изследователя изглежда добър, прави се анкета за неговото откритие.

— Отиват да видят ли?

— Не. Това е много сложна работа. Но изискват от изследователя да представи доказателства. Ако се отнася например за откриване на някоя голяма планина, искат му да донесе от нея големи камъни.

Изведнъж географът се развълнува.

— Но ти, ти идеш отдалеч! Ти си изследовател! Ти ще ми опишеш своята планета!

И като разтвори своя списък, географът наостри молива си. Бележките на изследователите се записват първо с молив. Едва след като изследователят представи доказателства, записват ги с мастило.

— Е? — рече въпросително географът.

— О! — каза малкият принц. — У мене не е много интересно, там всичко е съвсем мъничко. Имам три вулкана. Двата — действуващи, единият — угаснал. Но човек никога не знае какво може да се случи.

— Човек никога не знае какво може да се случи — рече географът.

— Имам също така и едно цвете.

— Ние не записваме цветята — каза географът.

— Че защо? Те са най-хубавото нещо!

— Защото цветята са ефемерни.

— Какво значи „ефемерно“?

— Географиите — каза географът — са най-ценните измежду всички книги. Те никога не овехтяват. Много рядко някоя планина променя мястото си. Много рядко някой океан остава без вода. Ние пишем за вечни неща.

— Но угасналите вулкани могат да почнат отново да действуват — прекъсна го малкият принц. — Какво значи „ефемерно“?

— Дали вулканите са угаснали или действуват — за нас това няма значение — каза географът. — За нас важното е планината. Тя не се променя.

— Но какво значи „ефемерно“? — повтори пак малкият принц, който никога през живота си не оставяше да не му се отговори, щом е задал някой въпрос.

— Това значи „нещо, което е застрашено от скорошно изчезване“.

— И моето цветче ли е застрашено от скорошно изчезване?

— Разбира се.

„Моето цветче е ефемерно — каза си малкият принц — и има, само четири бодли, за да се брани срещу целия свят! Д аз го оставих съвсем самичко там!“

Това беше първата му проява на съжаление. Но той се окуражи:

— Де ще ме посъветвате да отида? — попита той.

— На планетата Земя — отговори му географът. — Тя се ползува с добро име…

И малкият принц си отиде, мислейки за своето цветче.