Малкият принц прекоси пустинята и видя само едно цветче. Едно цветче с три листенца, едно съвсем незначително цветче…
— Добър ден. — каза малкият принц.
— Добър ден — каза цветчето.
— Де са хората? — попита учтиво малкият принц.
Цветчето бе видяло един керван, който бе минал някога край него.
— Хората ли? Мисля, че има шест-седем души. Видях ги преди години. Но никога не се знае де са. Тях вятърът ги носи. Те са лишени от корени и това им пречи.
— Сбогом — рече малкият принц.
— Сбогом — каза цветчето.