Момчето от Джорджия

СТАРИЯТ И ЦАРИЦАТА НА ЦИГАНИТЕ

Заранта беше притъмняло и по обед чакахме буря с гръмотевици, ама след това само преваля за малко. Щом мина дъждът, старият си нахлупи шапката и слезе по улицата към пазара. Слънцето пак изгря и скоро всичко изсъхна, сякаш.хич и не беше валяло.

Докато си седях и чаках, чух наблизо шум от коне и каруци. По шума изглеждаха много. Копитата тропаха, хамутите плющяха и всеки миг глъчката се чуваше по-силно. Аз скочих и отидох посред улицата, отдето се виждаше по-добре. Кажи-речи, на средата между нашия и другия ъгъл видях стария да върви по пътя и на всяка крачка да маха с ръце, а точно зад него идваха пет-шест чифта коне и теглеха каруци, покрити с чергила. Старият си махаше ръцете, подтичваше по малко и на всеки няколко крачки се обръщаше назад.

Като стигнаха пред нас, тате спря и махна с ръце на каруцарите, а те подкараха конете до тротоара и взеха да ги връзват за диреците на оградата. Докато връзваха конете, старият все махаше и им викаше да бързат. После каруцарите се затичаха след тате и той ги поведе край къщи в задния двор. Имаше сума ти жени и деца в каруците и те също почнаха да слизат на цели купища. Скоро към къщи тръгнаха, кажи-речи, двайсет-трийсет души. Жените бяха облечени в дълги пъстри рокли, такива едни, дето допират земята, и всички си бяха превързали главите с червени, жълти или светлозелени кърпи. Мъжете бяха облечени като всички мъже, само че нямаха сетрета и фланелките им бяха разкопчани. Децата пък хич нямаха дрехи. И възрастните, и децата бяха мургави като индийци, а косите им бяха хем черни, хем дълги.

Мъжете вървяха с тате към задния двор, а жените се разпиляха навсякъде, едни се качиха на предната веранда, а други също забързаха към задния двор. Децата пък до едно се пъхнаха под къщи. Нашата къща, като всички къщи в Сикамор, беше построена малко над земята, та да може въздухът да минава под стаите и да ги охлажда по време на жегите.

Две от жените отвориха вратата и влязоха вътре, сякаш бяха у тях си. Аз клекнах и погледнах под къщата да видя какво правят децата и видях три-четири от тях да подскачат като зайци на четири крака. Точно тогава стъклената врата на предната веранда се хлопна, аз погледнах нагоре и видях, че едната жена слиза по стъпалата с нещо под мишница. Тя отиде право при една от каруците, остави вътре, каквото носеше, и пак се затича: към къщи.

Аз веднага изтичах в задния двор. Мъжете се пъхаха в бараката, в обора и навсякъде, дето можеха. Някои от тях вдигаха дъските и прътите, сякаш търсеха нещо. Докато ги гледах, Хенсъм изскочи от кухненската врата, а зад гърба му го следваше една от жените с дългите рокли. Той изтича право в бараката и влезе вътре.

— Вижте какво сега — рече тате на един от мъжете с фланелките. — Дайте да си караме спокойната и да не вдигаме врява! И аз искам като всички да си заменя някои неща, но ако караме така припряно, просто не мога да размисля какво става. Хайде да не бързаме и първо да се разберем!

Хич никой не обърна внимание на стария, защото всички бяха заети да гледат какво има наоколо и да тичат из двора — Един от мъжете отиде до бараката и се пъхна вътре. Хенсъм бързо изскочи оттам.

Точно тогава чух мама да пищи в къщи с все сила. Тя си беше полегнала да подремне и, изглежда, жените я бяха събудили и уплашили. Не мина много и мама изхвърча от къщи.,

— Какво става бе, Морис? — каза тя. — Откъде се взеха тия чудновати хора? Бях си заспала хубавичко и изведнъж се събуждам и гледам две жени, дето никога не са ми се мяркали пред очите! И те, моля ти се, сваляха чаршафите от кревата ми!

— Виж какво, успокой се, Марта! — каза тате. — Докато се усетиш, и всичко ще се оправи! Ей сегичка ще уредим цялата работа! .

— Ама какви са тия хора, бе? — Попита мама.

— А бе, това са едни цигани, дето ги срещнах долу, в града. Казаха ми, че искат да се трампиме. Аз им рекох да дойдат у нае и да се разберем. Сума ти вехтории се търкалят в къщи и отдавна можехме да ги заменим. Няма да е лошо да се отървем от тях.

Две от жените излязоха от къщи и се запътиха към мама. Мама взе да отстъпва, но те я сгащиха в ъгъла и почнаха да приказват толкоз бързо, че никой не можеше да ги разбере. По едно време едната затанцува и размаха ръце. Тогава един от мъжете дойде на верандата и каза на мама, че жените искали да направят замяна за роклята й. Мама каза, че не ще да си заменя роклята, но те хич и не й обърнаха внимание.

Децата, дето пълзяха под къщи, изскочиха с моята бухалка за бейзбол и с една ръкавица за крикет и хукнаха покрай верандата към каруците. Аз се затърчах след тях, но като стигнах ъгъла, си помислих, че е по-добре да не ги спирам точно сега. Повиках Хенсъм и му казах какво са задигнали, а той каза, че най-хубаво ще е да не спорим с тях. Все пак някои от децата бяха по-големи от нас.

— Вижте какво бе, хора, я поспрете малко тая работа! — викаше тате и се опитваше да хване някого отзад за фланелката. — Хайде да караме спокойната и първо да се разберем как ще правим замените. Аз искам да знам какво ще взема за тия работи, дето ви ги давам.

— Морис! — изпищя мама. — Веднага да изгониш тия хора оттука! Чуваш ли ме, Морис?

Тате беше толкоз зает да успокоява циганите, че не чу ни думица от това, дето мама му каза. Той отиде в бараката и докара една брадва със счупена дръжка. Един от мъжете взе брадвата и я огледа внимателно. После я подаде на друг мъж. Другият мъж побягна към каруците с нея.

— Ама чакайте, бе! — каза тате. — Така ли се правят замени? Че ако караме тъй, аз накрая няма нищичко да получа! Така замени не се правят. Не, господа, така не става!

Докато тате говореше, друг циганин докопа една стара тенекиена кофа с пробито дъно и я подаде на съседа си, а той я занесе в каруците. Тате сграбчи един от циганите отзад за фланелката и рече да почне пазарлък за брадвата и кофата. В това време друг от тях се вмъкна в бараката и повлече магарето за рязане на дърва. Тате видя, че магарето отива към каруците, но то изчезна, преди да може да го хване.

— Замяната си е замяна — каза старият. — Ама такава замяна само за едного, хич и не е замяна! Вие, хора, си взехте вашия дял, а аз още нищо не съм получил.

Един от циганите дойде, бръкна в джоба си и извади една чекия. Тате се опита да я отвори и види, но и двете й ножчета бяха счупени.

— Не я ща, дръж си я! — каза тате. — Така не сме се пазарили, да ми давате боклуците си!

Мъжете полазиха в тавана на бараката, дето нощем спи Хенсъм, а тате се понесе след тях и се мъчеше да ги накара да го слушат.

В туй време жените тормозеха мама. Те за малко не я подлудиха. Бяха влезли вътре и изнесли кошничката й за шев, една четка за коса и гарафата за вода от умивалника. Мама се опита да си вземе нещата обратно, но жените не ги пущаха. Една от циганките пъхна в ръцете на мама наниз мъниста, а другите се изнизаха с гарафата, четката и кошничката за шев.

Един от мъжете слезе от тавана, като носеше под мишница банджото на Хенсъм. Хенсъм нададе вик и си дръпна банджото, преди циганинът да изчезне с него.

— Морис! — изпищя мама. — Веднага да изгониш тия хора! Чуваш ли ме, Морис? Ще окрадат цялата къща!

Една от жените хвана мама за ръката и погледна дланта й. Тя почна да разправя какво щяло да стане с мама занапред и мама тъй се захласна, че престана да пищи. Докато жената гледаше на мама, другите влязоха в къщи.

Тате така се беше объркал, че не видя как един от мъжете извежда Айда от обора. Той беше увил повода около врата на Айда и тя вървеше след него, сякаш хич и не се сещаше, че става нещо лошо.

— Вземат Айда, тате! — викнах аз. — Тате, не заменяй Айда!

Мама ме чу и изпищя:

— Морис Струп! — каза тя. — Ти с всичкия акъл ли си! Само ако оставиш да откарат мулето!…

Тате се обърна, видя, че водят Айда и започна да гледа като смахнат, без да знае какво да прави. Хенсъм сграбчи повода и дръпна Айда от циганина.

— Не, сър! — каза Хенсъм — Това муле не е за заменяне!

— Ей, хора, това не е честно! — каза тате. — Аз съм готов да се спазарим, ама като давам, да вземам! Не може тъй, както вие я карате, само единият да взема! Чуйте ме най-после и аз да си кажа думата!

Хенсъм върна Айда в обора и заключи вратата.

Някои от децата изскочиха от кухнята. Те носеха бисквити и печените земни ябълки, дето бяха останали от обед. Мама ги видя, ама беше така побесняла, че не можа да обели зъб. Една от Циганките сложи наниза мъниста на врата й, а другите се помъчиха да й свалят обущата. Докато се мъчеха да й свалят обущата, мама зарита като муле. Тогава Хенсъм ми изкрещя и аз се обърнах. Циганчетата тъкмо изпълзяваха изпод предната веранда, като носеха нашия матадор, дето си правим с него влакове под къщи. Но туй не беше всичко. Едно от тях носеше и всичките ни локомотиви и вагони. Преди да разбера какво става, Хенсъм сграбчи децата и си взе обратно всички работи. Той така силно блъсна циганчетата, че те отлетяха чак до ъгъла на къщата.

— Те трябва да са съвсем изкуфели да мислят, че и това ще отмъкнат! — каза Хенсъм, като стискаше матадора и влака.

Точно тогава в двора влезе една друга циганка. Нея до тоя миг хич не я бяхме видели. Тя приличаше на другите, само че имаше дълга червена рокля и сума ти гривни по ръцете. Другите цигани й дадоха път, докато тя стигне до тате, и цялата врява изведнъж спря.

— Ти пък коя си! — попита тате и я огледа отгоре до долу.

— Аз съм царицата — рече тя.

Царицата вдигна ръката на тате и погледна дланта. Тате отстъпи назад към вратата на обора, докато тя опипа с пръсти ръката му, сякаш искаше да намери там нещо.

— Имаш хубава ръка — каза тя. — Линията на живота ти е дълга. Все хубаво те чака! Ти си щастлив човек!

Тате се захили и се огледа наоколо да види дали всички чуват какво говори тя. Останалите цигани се оттегляха към каруците. Жените от верандата също си тръгнаха. Те минаха през къщи да излязат от предната врата, но мама вървеше с тях и гледаше да не задигнат още нещо по пътя.

Тате се замисли върху думите на царицата, а тя го повлече за ръката и го вкара в бараката. Те влязоха вътре и затвориха вратата.

Хенсъм излезе отпред да не би циганчетата да се върнат и приберат още нещо изпод къщи. Аз слушах как мама се върти из стаите и оглежда какво е останало и какво няма. Тъкмо стоях под прозореца на спалнята, когато тя се показа.

— Уилям! — каза тя. — Върви извикай баща си веднага! Трябва да се каже на шерифа! Аз тия цигани ще ги бутна в затвора, та ако ще да се разчуе! Не стига, че липсва фотографията на дядо ти, дето беше над камината, ами са задигнали от килера и най-хубавата ми неделна рокля! Бог знае какво още са плячкосали! Я викай баща си веднага! Той трябва да се оплаче на шерифа, докато не е станало късно!

Аз отидох до бараката, дето бяха царицата и старият. Опитах се да отворя вратата и видях, че е заключена. Почнах да викам тате, но точно тогава го чух да се кикоти, сякаш го гъделичкаха. Царицата също се кикотеше. И двамата се кикотеха и се разправяха нещо, ама не се чуваше. Аз се върнах при мама под прозореца.

— Тате е в бараката — казах аз. — Ама не чува!

— Какво прави в бараката? — попита мама.

— Хич не знам — казах аз. — Влязъл е с оная циганка, дето казваше, че била царицата на циганите!

— Веднага да го викнеш! — каза мама. — Кой знае какво му е дошло на ума!

Аз се върнах при вратата на бараката и се ослушах. Хич нищо не чувах, но като се опитвах да отворя вратата, тя беше още заключена. Почаках малко и повиках стария.

— Тате, мама иска веднага да излезеш! — казах аз. — По-добре да излезеш бе, тате!

— Я си върви, мойто момче! — каза тате. — Не ми пречи сега!

Аз се върнах да кажа на мама, но като стигнах до прозореца, видях, че я няма. Пак се запътих към бараката и я чух да изскача от къщи. Тя бързо излетя от задната веранда.

— Морис Струп! — кресна тя. — Обади се веднага!

Сума ти време никой не отговори, а после чух как ключалката на бараката щракна. След миг царицата излезе. Тя изгледа мама и се завтече край къщи към конете и каруците. Щом се качи, мъжете шибнаха конете, каруците изтрополяха по улицата и се загубиха.

Аз се огледах и видях стария да наднича през една цепнатина на вратата. Мама също го видя, прекоси двора и блъсна вратата на бараката. Старият стоеше вътре по долни гащи и просто не знаеше какво да прави.

— Морис! — изрева мама. — Какво е това?

Тате се опита да се скрие зад вратата, но мама го хвана и го издърпа, да го види по-хубаво.

— Какво значи това? — каза тя. — Отговаряй, Морис Струп!

Тате взе да кашля и да заеква, като се мъчеше да измисли нещо.

— Царицата ми гледаше на ръка — каза той й изви очи да види какво ще направи мама.

— Гледала ти е трици! — каза мама. Тя се обърна.

— Уилям! — каза тя. — Веднага да отидеш в къщи, да пуснеш всички щори и да затвориш вратите! И искам да си стоиш вътре, докато те повикам!

— Ама защо се вълнуваш толкова ма, Марта? — каза тате и взе да престъпва от крак на крак. — Царицата …

— Млък! — каза мама. — Къде ти са дрехите?

— Трябва да ги е отмъкнала царицата — рече тате и се огледа из бараката. — Ама все пак кярът остана у мене!

Мама се обърна и ме забута към къщи. Аз вървях колкото може по-бавно.

— Докато се беше заплеснала — каза тате, — аз й дигнах ей това!

Той показа часовник в златна кутийка. Часовникът имаше дълга златна верижка и приличаше на съвсем нов.

— Тоя часовник струва сума ти пари! — каза тате. — Ще знаеш, той струва много повече от елека ми и старите панталони, па и от всичко друго, дето го отмъкнаха. Оная стара брадва пет пари не чинеше, също и продупчената кофа!

Мама грабна часовника от тате и го погледна. После затвори вратата и я заключи отвън. След това се прибра в къщи. Аз се върнах към бараката и погледнах през една цепнатина. Старият седеше по долни гащи на купчина дърва и развързваше жълтата фльонга, с която беше вързана една дебела пачка банкноти.