Мустанги, убийци, Ласитър

13.

Ласитър спря в сянката на високите дървета и се загледа надолу към Блу Уотър. От това разстояние не можеше да види дали в града го очакват, но усещаше, че Баримор крои нещо. Беше сигурен.

Фе седеше зад него на седлото и го държеше здраво с две ръце. Лицето й се обливаше в пот, опряно на гърба му. Тя спеше.

Двамата бяха отишли в ранчото на Брукърови и там научиха за коварното нападение, както и за смъртта на съдията. Така Ласитър се върна заедно с Фе.

За съжаление не срещна никой, който да му даде добър съвет. Нямаше при кого да я скрие, а и тя упорито настояваше да остане при него.

Ласитър много дни търси семействата на братята й. Дявол знае къде се бяха запилели!

Той веднъж вече беше видял Ернесто между хората на Баримор, затова, когато преди няколко дни видя стария мексиканец на връщане от ранчото на Брукър, Ласитър веднага се сети какво го очаква в Блу Уотър и как смята да действува шерифът срещу него.

Двамата с Фе бързо се мушнаха в храстите. Така Ернесто мина покрай тях с коня си, без да подозира нищо. Ласитър винаги внимателно заличаваше следите си.

Оттогава беше минало доста време. В ранчото им дадоха кон и седло, но Фе държеше да бъде винаги близо до него. Тъй като и на него му беше приятно да я усеща до себе си, той се съгласи.

Внезапно Фе се раздвижи. Ласитър бързо я подхвана и се обърна към нея.

— Само да не паднеш, Фе!

Тя се огледа сънено.

— Къде сме? — после забеляза града и реката и извика. — О, Боже!

Слънцето беше залязло. Настъпваше мрак. Ласитър подкара конете надолу по склона към града.

— Опасно е, Ласитър! Боя се за теб. Ще те убият! — прошепна Фе, вече напълно будно и тревожно.

— Няма от какво да се боиш! И прави само това, което ти казах!

Ласитър подкара конете към реката и после покрай брега към шосето, а когато слезе от коня и подаде юздите на Фе, вече беше тъмно. Посегна да вземе пушката си, а в това време Фе се метна на седлото, наведе се и го целуна.

— Ще умра от страх за теб, любими! — прошепна тя.

— Само да не объркаш нещо! — каза Ласитър и тръгна.

Влезе в града по главния път, окачил на гърдите си звездата на градски маршал, която му беше закачил съдията Сидни. Двуцевката стискаше в лявата си ръка. Тъй като искаше да ги изненада, избягваше осветените улици. Вървеше точно по пътя на пощенската кола. Никой не му обръщаше внимание, въпреки че по Мейн Стрийт все още беше твърде оживено.

От една странична улица зави двуколка и тръгна пред него. Няколко дълги крачки — и той се изравни с нея. Сложи ръка на климията и се качи на колата, сякаш беше един от хората й. На капрата седяха двама души, които не се обърнаха назад.

Като стигна канцеларията на шерифа, Ласитър се пусна от колата и се отправи натам. Зад прозорците светеше. Завесите бяха спуснати и не се виждаше нищо. Но Ласитър спокойно влезе, без да почука, затвори вратата, спря се насред стаята и вдигна двуцевката.

Баримор седеше на мястото си зад бюрото, а на ръба му се беше облегнал Джак Бенет. Двамата оживено разговаряха. Въртящата се врата към затвора беше широко отворена. Оттам се чуваха мъжки гласове.

— Иди да затвориш вратата и да заключиш — заповяда тихо Ласитър.

Едва сега двамата спряха да си приказват. Баримор вдигна глава и го погледна. Джак Бенет се обърна настрани, за да може да го види. Двамата не повярваха на очите си. Изгледаха го отгоре до долу и замръзнаха на местата. Само очите им се движеха и издаваха, че в тях все още има живот.

— На тебе говоря, Бенет! — И Ласитър посочи с пушката вратата. — Но внимавай! Тук вътре няма палачинки. Само да натисна спусъка и от това разстояние направо ще ви откъсна главите.

Джак Бенет вдигна ръце и стана. Обърна се и тръгна към вратата. Ласитър пристъпи към Баримор и опря дулото на двуцевката в ухото му, с поглед, вперен в Джак Бенет, който бавно отиде до въртящата се врата и спря.

— Хайде, дръпни я и заключи! — подкани го Ласитър.

Джак Бенет си пое дълбоко дъх. Спомни си, че е въоръжен, и се опита да прецени всички рискове и шанса си срещу Ласитър. Но какво би могъл да направи? Затова дръпна тежката врата. Разговорите в затвора секнаха и когато вратата хлопна и Джак Бенет завъртя ключа, се чуха крясъци. Скоро след това някой затропа с юмруци по вратата.

Ласитър кимна на Бенет да се върне при него, взе му ключа и измъкна револвера от кобура му.

— Застани до вратата! — и посочи тази към улицата. — Ако някой иска да влезе, отпрати го. Освен ако желае да говори лично с мен.

Джак Бенет се подчини на заповедта, като следеше Ласитър с поглед, пълен с изненада.

— Какво е това? — произнесе с грачещия си глас Баримор. Най-после беше преодолял шока и възвърна способността си да говори. — Как се държите тук? И каква звезда носите?

Ласитър откъсна звездата от ревера му и я хвърли на бюрото.

— Тук вече няма шериф. Аз съм градският маршал на Блу Уотър. Назначен от съдията Сидни.

— Той е мъртъв! — извика Баримор.

— По-добре изобщо не засягайте този въпрос, иначе и заради него ще ви обесят! — предупреди го Ласитър. — Имам писмена заповед за назначение.

Той извади заповедта от джоба си и я постави на бюрото пред Баримор, но онзи само я изгледа подигравателно.

— Мъртвият съдия ви е назначил, Ласитър! Добре, тогава аз отменям назначението ви и едновременно с това ви арестувам. И ви предупреждавам…

Ласитър притисна по-здраво дулото на двуцевката, опряна в ухото му, и Баримор замълча. Ласитър го сграбчи за яката. Претърси го за оръжие, после откачи чифт белезници от куката, на която висяха, и му заповяда да сключи ръце зад гърба си. Надяна му белезниците, заключи ги и го натисна да седне пак на стола.

— Ще съжалявате за това, Ласитър! — изхърка гневно Баримор. — Как ще се измъкнете от канцеларията ми и от града? Искам да кажа — жив! Май изобщо не сте си помислили за това…

По вратата на затвора отново се потропа.

— Даже твърде добре съм го обмислил! — отговори Ласитър и отиде до вратата. Отключи, открехна я леко и мушна дулото на двуцевката вътре. Веднага стана тихо.

— Млъквайте или ще гръмна! Изчакайте, докато дойде и вашият ред.

После отново дръпна вратата, заключи, върна се при Баримор и размаха двуцевката пред лицето му.

— Съдията Сидни е назначил заместник, защото през цялото това време е предполагал, че ще го убият. Заместникът му е мистър Дилърт. Утре рано сутринта ще се проведе съдебен процес по делото за убийството на мистър Зензибър. Сидни е предал на заместника си цялата документация. Ето, че краят настъпи.

Баримор дрезгаво се изсмя.

— Всичко това е незаконно, Ласитър. Съдията трябва да бъде избран от народа, иначе няма никакви пълномощия.

— Съдията Дилърт ще управлява като заместник на мистър Сидни до следващите избори, които ще бъдат насрочени още утре.

Баримор махна с ръка.

— Всичко това са празни приказки, Ласитър! Моите хора ще одерат кожата ви на тесни ивици! Те ще…

Ласитър мушна двойното дуло между зъбите му, така че той млъкна и ужасен облещи очи.

— Бенет, отвори вратата към затвора! Мъжете да оставят оръжията си, да излязат един по един и да изчезват! Само някой да ме погледне накриво и натискам спусъка!

Баримор погледна към вратата и поиска да каже нещо. Нищо обаче не се разбра. Беше отметнал силно глава назад, но не можеше да се отърве от двуцевката.

Джак Бенет бързо отиде до вратата на затвора. Ласитър беше оставил ключа в ключалката. Бенет отключи и дръпна вратата.

— Млъквайте! — каза той. — Ласитър е тук. Мистър Баримор е в ръцете му, затова сега трябва да се подчиним на волята му. Оставете оръжието си и излезте един по един!

Един от бандитите бутна Бенет настрани, погледна към бюрото и веднага се отдръпна назад. Чу се шепот. След известно време Бенет се дръпна и същият мъже се появи отново. Той излезе от затвора със скръстени на тила ръце и смутено изгледа Баримор.

Ласитър посочи с пръст външната врата. Мъжът не чака да му се повтори и бързо излезе навън. Джак Бенет махна с ръка към следващия. В затвора бяха на пост петима мъже. Дейв Дилърт беше съобщил това на Ласитър. Беше го информирал също, че търговецът на фураж е арестуван, и в какво го обвинява Баримор.

Дейв Дилърт имаше малка ферма недалеч от града. Съдията Сидни беше запознал Ласитър с него и му беше обяснил, че Дейв Дилърт ще го замести, ако му се случи нещо.

След като петимата обезоръжени мъже излязоха навън, Ласитър издърпа Баримор от стола и го поведе към затвора.

— А с теб какво да правя, Бенет? — попита. — Съдията обеща да те оправдае. Ако сега поговоря с Дилърт…

— Какво трябва да направя? — попита Бенет с дебнещ поглед.

— Ще задържиш звездата. Поне докато аз съм градски маршал.

— Да бъда твой заместник?

— Да!

Джак Бенет обърна очи към Баримор и хитро се усмихна.

— Не вярвам, че ще победиш, Ласитър! Просто не мога да го повярвам!

— Тогава дим да те няма!

Бенет кимна.

— Тогава се ослушвай добре, Ласитър! Тук скоро ще се вдигне пушилка. — Мистър Баримор! — Той отдаде чест и излезе.

Ласитър заключи вратата след него.

— Той е прав, Ласитър! Няма да спечелите — произнесе злобно Баримор. — Вие сте сам! Един-единствен мъж срещу всички останали. Зад мен е целият град!

— Скоро зад вас няма да има нищо, освен сивата стена на килията — отговори Ласитър и го отведе в затвора.

Мълроуз скочи развълнуван от нара, като видя Баримор с белезници на ръцете. Ласитър отключи килията му.

— Знаех си, че някой ще дойде да ме спаси! — извика старецът. — Кой сте вие?

— Казвам се Ласитър. Излезте навън!

Мълроуз тръгна по коридора и Ласитър заключи Баримор в килията. Вратите на останалите две зееха отворени. По наровете бяха разхвърляни пушки и пистолети.

— Помогнете ми, мистър Мълроуз! — помоли Ласитър. — И без това трябва да останете тук, иначе хората му може да решат да ви използват като заложник.

— Какво трябва да направя?

Ласитър посочи килиите.

— Седнете някъде тук и вземете едно пушкало! Ако в затвора влезе някой без мое разрешение, застреляйте Баримор!

Търговецът на фураж влезе в първата килия, взе един уинчестър, седна и впери очи в Баримор. Погледът му гореше.

— Искам си земята, Баримор! Всичко, което беше мое, искам да ми се върне!

— Нищо няма да получиш. Всичко стана по законен път — отговори подигравателно Баримор. — Но като изляза оттук, ще ти подаря нещо: един евтин ковчег!

— Проклета свиня! — изкрещя пронизително Мълроуз и стисна още по-здраво уинчестъра.

— Успокойте се, мистър! — намеси се Ласитър. — Той няма да излезе вече оттук. Само когато тръгне към бесилката.

— Тогава аз ще му подаря евтиния ковчег! — извика Мълроуз. — Аз!

— Ти, проклето джудже! — изръмжа Баримор. — Само не ме нервирай!

— Ако много ви ядоса, простреляйте му ухото — посъветва Ласитър търговеца на фуражи. — Важното е само утре сутринта да може да говори!

Баримор го изгледа с омраза.

— Толкова години сте мачкали и измъчвали хора като мистър Мълроуз — рече Ласитър. — Но колкото по-скоро разберете, че това време вече е отминало, толкова по-добре за всички ни.

Той се обърна и тръгна към офиса.

— Ще оставя външната врата отворена — каза Мълроуз и се върна в канцеларията.