Мустанги, убийци, Ласитър

14.

Уилям Ломакс и свободните от стража мъже се бяха разположили удобно в търговската къща на Баримор. Повечето от тях предпочитаха спокойния живот. Ломакс също бе се примирил с това, но от три дни насам беше убеден, че или те ще седят така, докато им побелеят косите, или на Баримор най-сетне ще му омръзне тази игра на дебнене. Беше сигурен, че Ласитър отдавна е офейкал и никога повече няма да се мерне насам.

Затова безкрайно се изненада, когато в стаята се втурнаха петимата мъже, които нарочно беше оставил в затвора, за да заловят веднага Ласитър, ако той се осмели да се появи там. Объркано, един през друг, мъжете заразправяха какво се е случило преди минути в канцеларията на шерифа. Ломакс ги слушаше и с недоумение местеше поглед от един към друг.

Накрая влезе и Джак Бенет — без оръжие и смъртнобледен. Едва сега Ломакс забеляза, че кобурите на останалите също бяха празни, че никой не носеше пушка.

Той скочи. Като стреснат от лош сън впери очи в Джак Бенет, защото разбра, че само той може да му обясни как така лошият сън е станал действителност.

— Ласитър… е… тук? — замърмори той.

Джак Бенет вдигна рамене.

— Да! Появи се в офиса, негодникът. Бяхме само с Баримор, нямахме никакъв шанс срещу него.

— Но… Как е възможно? — гласът на Ломакс секна.

— Ония негодници в пекарната и всички останали сигурно са спали — рече Джак Бенет. — Другояче не мога да си го обясня.

— Тия кучи синове! — извика Ломакс. — Повикай всички тук и аз лично ще се разправя с тях!

— Не забравяй, че беше тъмно — намеси се един от мъжете.

— Тъмно — светло! — изръмжа Ломакс с пламтящо от гняв лице. — Вече сто пъти си говорихме за това!

— Сидни, оня кучи син, който пукна, си е назначил заместник, преди да напусне града — обясни Джак Бенет. — Дейв Дилърт! Доколкото разбрах, утре той ще води съдебен процес срещу Баримор по дело за убийство.

— Какво?! — стисна юмруци Ломакс.

— Старият Зензибър беше собственик на езерото, от което сега стадата на Баримор пият вода. Намира се северно от Стендинг Рок — заговори Бенет. — Баримор му даваше луди пари. Но проклетият дъртак… И тогава му теглихме куршума. И то пред много чужди хора!

— Не искам да чувам нищо за това! — изсъска Уилям Ломакс. — Какво каза за Дейв Дилърт?

— Утре ще насрочи нови избори за съдия, а след това ще обвини Баримор в убийство на стария Зензибър. — Бенет вдигна рамене. — Тъй като там имаше много свидетели, шерифът може да си изпати. С Ласитър не можем да се справим. Обеща да застреля веднага мистър Баримор. Вече три пъти бях сигурен, че ще го направи. И каза, че утре сутринта ще го обесят!

Уилям Ломакс решително скочи на крака.

— Свикай всички мъже! Всички! За какво са ни вече постове? Ще отидем право при Дейв Дилърт и ще го заловим.

— Сигурен съм, че там е и уличницата на Ласитър — подхвърли един от мъжете. — А тя е много по-ценна от новия съдия. Ако Ласитър моментално не освободи шефа, ще му я пратим в ковчег!

— Ти видя ли някъде Фе Парсън? — обърна се Ломакс към Джак Бенет, който бързо поклати глава.

— Оседлайте конете и съобщете на всички останали! — извика Ломакс с креслив глас. — След десет минути потегляме!

Мъжете се втурнаха навън. Ломакс вдигна от масата колана с револверите и го закачи на кръста си. С шапка в едната ръка и уинчестър в другата, той тежко закрачи след хората си.

Преди да са минали и десет минути, той вече галопираше начело на дружина мъже вън от града. Препуснаха по западното шосе и още преди зазоряване стигнаха малката ферма. Обкръжиха къщата, слязоха от конете и откриха безредна стрелба по прозорците и вратите.

— Излизай, Дилърт! — изкрещя заповеднически Ломакс. — Вземи и жената!

Изстрели прорязаха утринната тишина. Но в къщата нищо не помръдваше. Прозорците зееха тъмни и неми. Когато Ломакс заповяда да се спре стрелбата, всички прозорци бяха със строшени стъкла, а вратите пробити от многобройни куршуми. С готови за стрелба пушки мъжете нахлуха в къщата, за да измъкнат Дилърт и Фе Парсън.

Но къщата се оказа празна. Разочаровани и вбесени от гняв, мъжете се мятаха от стая в стая, преобръщаха мебелите и трошаха всичко по пътя си.

— Знаели са, че ще дойдем, и са офейкали! — извика един от бандитите, когато най-после се събраха при конете.

— Проклета работа! — изръмжа Уилям Ломакс. — Наистина ли Ласитър спомена Дейв Дилърт? Да не си сбъркал, Бенет?

— Точно Дилърт каза. Ясно го чух! — потвърди Бенет.

— Явно е искал да ни баламоса! — подхвърли гневно Нед Хайер.

Ломакс се протегна и се огледа наоколо.

— Да се връщаме! Но първо запалете всичко тук!

Всички чакаха тази заповед. Втурнаха се като диви към къщата. Един от тях намери бензин. Скоро тя избухна в пламъци.