Мустанги, убийци, Ласитър

7.

Джак Бенет, вторият помощник-шериф на Блу Уотър, сърдито се извърна:

— Много мило, че най-после идваш да ме смениш, Хазард! Страшно бързам, Баримор ме чака в…

Не повярва на очите си. Човекът, влязъл от улицата, съвсем не беше Нат Хазард. Беше Ласитър. Джак Бенет отвори уста и инстинктивно посегна към револвера. Но като видя насочената срещу него двуцевка, се отказа от намерението си. Ласитър отиде при него.

— Къде имаш среща с Баримор?

— В кантората му!

— Ще почака — рече Ласитър и опря дулото в гърдите му. — Знаеш ли какво ще стане като натисна спусъка?

Джак Бенет го гледаше вторачено.

— Хайде да вървим при съдията! — подкани го Ласитър.

— При съдията?!

— Да, много добре чу! Точно това казах. Ти си застрелял Ори и Лем Парсън!

— При опит за…

— За бягство! — прекъсна го Ласитър. — Естествено, че ще твърдиш това, Бенет. Баримор те е подучил. Но двамата не са се опитвали да избягат.

Бенет отново отвори уста.

— Е, какво ще кажеш?

— Какво ще правим при съдията? — попита с прегракнал глас Джак Бенет.

— Убил си двама души ей така, за нищо, и още питаш какво ще правиш при съдията! Ще си признаеш всичко и ясно ще обясниш по чия заповед си действувал. Е, разбра ли ме най-сетне?

Джак Бенет се вцепени.

— Нат Хазард вече беше там. Можеш да прочетеш признанията му. Уличава те в престъпление, но признава, че сте действували по нареждане на Баримор. За това той е получил от него петдесет долара. Смешно малко! Но все пак не е стрелял. Значи на теб са ти дали повече. Колко? Съдията ще иска да разбере.

Джак Бенет си пое дълбоко въздух.

— Колко? — попита остро Ласитър.

— Петстотин долара — прошепна дрезгаво Бенет.

— Доста пари ще му струва да завладее каньона Хако, нали? — Ласитър измъкна колта от колана на Бенет и посочи с двуцевката към вратата. — Да вървим!

Джак Бенет беше напълно объркан. Погледна колта, който Ласитър беше мушнал отпред в колана си, после дулото на двуцевката, което Ласитър предупредително размаха под носа му, и в крайна сметка тръгна напред.

— Ще вървим един до друг и няма да се отдалечаваш! — заповяда Ласитър. — Или ще умреш на място! — И отново размаха паркъра под носа му.

Джак Бенет спря. Ласитър веднага опря дулото в гърба му, защото видя гневния поглед и усети, че мъжът е готов да избухне. Внезапният изблик на гняв бързо се уталожи. Ласитър свали двуцевката и отвори вратата. Един до друг, двамата тръгнаха през града към дома на съдията, който вече ги очакваше. Той ги видя отдалеч и им отвори.

— Получил е от Баримор петстотин долара, след като е убил Ори и Лем Парсън! — обяви веднага Ласитър. — Или още преди това?

— Преди това — призна си Джак Бенет.

Ласитър и съдията се спогледаха. Бенет почваше да става разговорлив, а беше последният свидетел, необходим за арестуването на Баримор.

Ласитър беше останал два дни с Фе в онази скална пещера над Мустанговата долина. Тя дълго плака с горчиви сълзи, когато научи, че Ори и Лем са загинали. Беше й обещал да събере всички доказателства и да изправи Баримор пред съда. Фе беше посочила още един свидетел, който е бил там, когато шерифът е накарал да обесят Милтър и Бъд за кражба на коне.

Името на този човек беше Били Мълроуз. Той имаше малък магазин за фураж. Баримор му беше плащал, но и го беше принудил да обвини братята Парсън в кражба на добитък. Както и много други хора от Блу Уотър, търговецът на фураж беше пострадал от произвола на Баримор. Именно той беше насочил Ласитър към съдията Сидни.

Ласитър остана много изненадан, тъй като предполагаше, че съдията е човек на Баримор. В течение на дълги години обаче беше събрал много доказателства срещу него. Очакваше да се появи някой смел мъж, който да влезе в открита борба с шерифа, да го арестува и да го осъдят.

Ласитър беше помолил стария съдия да включи в съдебния процес и убийството на братята Парсън, защото беше обещал на Фе. Освен това жените и децата им щяха да бъдат осъдени на вечна бедност, ако не успееха да принудят Баримор да им възстанови щетите. Съдията се съгласи. Вече имаха признанията на Нат Хазард, сега оставаше да чуят и тези на Бенет.

Той също получи лист хартия и молив. Седна на масата и написа почти същото, което преди него беше написал Нат Хазард. Както колегата си накрая и Бенет призна, че времето на Баримор в Блу Уотър свършва, и накрая сам предаде звездата си.

Съдията Сидни години наред беше обмислял всичко. Отново и отново беше подреждал в ума си всички доказателства срещу Баримор.

Шерифът се избираше пряко, но длъжността на съдията му позволяваше да назначи някого за градски маршал. И той, разбира се, беше приготвил съответния знак!

Сега тържествено го закачи на гърдите на Ласитър.

— Хайде, вървете, маршале! Арестувайте шерифа и го хвърлете в затвора. Аз веднага ще дойда в офиса за първото съдебно заседание. И ще видите, мистър Ласитър, че много хора ще се явят доброволно да защитават града срещу Баримор и шайката му.

— Хайде, Бенет! — каза Ласитър.

Джак остана на мястото си и погледна към съдията.

— Нали си признах, Ваша светлост!

— Ти си убил двама души — отговори му съдията. — Но ще взема предвид факта, че не си имал друг изход, освен да се подчиниш. Както и аз, и още много други. Ще те оправдая!

— Ако не заловиш Баримор, с мене е свършено! — обърна се Бенет към Ласитър и в очите му светна страх. — Вие двамата въобще не можете да си представите какво отмъстително копеле е той.

— Тогава с всички нас ще бъде свършено — отговори спокойно Ласитър.

Джак Бенет поклати глава.

— Не! Не искам да пукна с вас! Вашето е чиста лудост, а това, което направих аз, е най-голямата! — и той понечи да се втурне към масата и да скъса листа с показанията си.

Ласитър го спря с двуцевката си.

— Вече си се качил на влака, мучачо, и влакът се движи с огромна скорост! Който скочи или падне, ще си счупи главата!

— Това не е моят влак! — изпъшка Джак Бенет.

— Ще го разберем накрая. Хайде, тръгвай! Ваша светлост, ще изпратя човек да ви съобщи, когато тикна Баримор в затвора.

Той отиде с Бенет в офиса на шерифа и го затвори в една килия.

— Животът ми е в твои ръце, Ласитър! — каза Джак. Той беше излязъл от офиса като помощник-шериф, а сега беше хвърлен в същия този затвор, в който по-рано беше прибирал толкова други хора.

През решетката Ласитър го потупа по рамото.

— Ей сега ще доведа и Баримор! Едва по време на процеса той ще разбере каква роля си имал ти. А дотогава правете планове за бягство, та да минава времето. Така ще повярва, че си му верен.

Ласитър заключи вратата. Излезе от офиса през задния изход и тръгна по околни улици към кантората на Баримор. Това беше най-голямата сграда в центъра на града. Както повечето къщи, тя беше изработена от дъски и греди, но беше триетажна. По-рано на долния етаж беше кантората на „Уестърн Къмпани“ за търговия с кожи. Траперите и ловците с капани, които идваха тук да разменят улова си срещу сребро, трябваше само да се изкачат по стълбата на следващия етаж, за да се намерят в бара. Тук човек можеше да похарчи парите си по два начина: да пие и да играе на хазарт. Който беше спечелил на покер, можеше да се поохлади на третия етаж или да накара момичетата да потанцуват.

Преди да се установи в града, Баримор беше пътуващ проповедник. Затова той искаше на всяка цена да промени порядките на жителите му. Всяко момиче, което не желаеше да стане почтено и да се омъжи, трябваше да напусне Блу Уотър. Крупиетата, професионалните картоиграчи и мошениците бяха изхвърлени незабавно от града. Компанията също беше изгонена, а с търговията с кожи се захвана самият Баримор.

В Блу Уотър се появиха нови барове, но проституцията и хазартните игри бяха забранени.

Шерифът имаше в града повече врагове, отколкото приятели. Но те бяха все победени врагове, които можеха само да се радват, че не са прогонени от града. Затова не беше необходимо Баримор да бъде обкръжен винаги от въоръжени мъже. Беше наел хора, но не за да го пазят. Те се справяха с враговете му, вършеха работите му, които по-рано той беше принуден да урежда сам, защото не искаше да плаща за това. Но вече остаряваше. Трудно му беше дори да се качи на коня, за да отиде до каньона Хако, затова нае тая глутница сурови каубои, част от която бяха и помощниците му.

Ласитър влезе в кантората през задната врата. В салона седяха няколко въоръжени мъже, които той не познаваше, а и те не го бяха виждали. Вероятно го взеха за някой, който работи при Баримор. Четиримата седяха на малка кръгла маса и играеха на 17 + 4. Това беше забранено, но нали Баримор не ги виждаше.

— Хелоу! — поздрави Ласитър и се приближи до масата. — Къде да намеря мистър Баримор в тоя хамбар?

Мъжете вдигнаха очи.

— Кои си ти и какво искаш? — попита един омбре с квадратна глава.

Ласитър посочи звездата си.

— Не виждате ли това тук?

Мъжът с квадратния череп с усилие прочете написаното на звездата и извърна глава.

— Маршал! Градски маршал! Няма такова нещо. В Блу Уотър си имаме шериф и той се казва мистър Баримор.

— Вече си нямате! — Ласитър размаха пушката и я насочи към мъжа. — Хей, ти! Отведи ме при него. А останалите нека си играят.

Мъжът се изправи и посочи картите за игра.

— Мистър Баримор го няма. Рано тази сутрин напусна града, за да види как вървят работите в ранчото. Чакаме го едва утре.

— Къде е това ранчо?

Четиримата размениха развеселени погледи. Явно сметнаха Ласитър за някой омбре от Дивия Запад.

— Нима никога не си чувал за Стендинг Рок, маршале? — попита подигравателно един от мъжете.

Ласитър сви устни и поклати глава.

— Не. Никога.

— Този е градски маршал на Блу Уотър, а не познава Стендинг Рок. Как ли ще намери ранчото на Баримор? — Мъжът не се сдържа и избухна в смях заедно с останалите. Човекът с квадратната глава — също. Този или е бил боксьор, или някой кон го е ритнал. Всичките зъби на горната му челюст липсваха. Щом се засмееше, в устата му зейваше черна дупка.

— Е, достатъчно се посмяхте! — прекъсна ги Ласитър и ги изгледа един след друг.

Мъжете млъкнаха.

Ласитър се обърна към мъжа с квадратната глава.

— Тръгни на запад и все по шосето, маршале — каза мъжът след кратка пауза. — Няма и десет мили.

Ласитър опря двуцевката в периферията на новия си стетсън.

— Значи ще се запозная със Стендинг Рок.

Той се обърна и излезе от кантората през главния вход. Зави по улицата и бързо закрачи към офиса. Беше оставил кафявия си жребец в обора. Правеше широки крачки, предчувствуващ някаква тревога. Беше му ясно, че може да залови Баримор, само ако го изненада.

Вратата зееше отворена. Той долепи гръб до стената и тръгна към задния вход, без да изпуска от очи обора. Вече почти отмина вратата, когато изведнъж се стресна и се извърна.

И тя беше отворена!

Като ударен от гръм, Ласитър се втренчи в нея. Със сигурност я беше заключил! За момент сърцето му се качи в гърлото, защото знаеше какво ще стане, ако…

Той се втурна вътре и спря насред стаята, като че се беше блъснал в стена. Вратата на затвора и тази на килията, в която беше заключил Джак Бенет, зееха отворени.

Ласитър изруга ядосано. Онзи тип в никакъв случай не се беше измъкнал сам. Той се хвана за главата. Огледа се напрегнато. Как, по дяволите, се беше прецакал? Къде беше сгрешил?

До Стендинг Рок имаше десет мили. Джак Бенет и другият, който го е освободил, имаха предимство не повече от няколко минути. Но кой беше този човек? Да не би самият Баримор? Да, твърде възможно…

Ласитър се завъртя на токове и бързо излезе от офиса. Отиде в обора, като държеше двуцевката готова за стрелба. Но там имаше само коне. Той бързо оседла жребеца си, изведе го навън, метна се на седлото и препусна към дома на съдията.

Когато отвори вратата и пред него вместо пратеник застана самият Ласитър, старият джентълмен веднага разбра, че се е случило нещо неприятно.

— Докато аз съм бил в кантората на Баримор, за да го арестувам, някой е освободил Джак Бенет от затвора — обясни бързо Ласитър. — Може би самият Баримор? Кой освен него има ключ от офиса?

— Уилям Ломакс — отговори съдията. — А сигурно и още няколко души, които се ползват с доверието на Баримор.

— Но все пак е възможно да е бил и самият Баримор. Може би се досеща какво става. Какво да правим, Ваша светлост? Вие сте в опасност!

— Елате, маршале! Помогнете ми да опаковаме всичко и да впрегнем конете — каза бързо старият съдия и тръгна навътре. — Протоколите и признанията на свидетелите ще взема със себе си. Те са важни. Баримор скоро ще узнае за съществуването им.

Ласитър го последва. В дневната, която беше и кабинет на съдията, стоеше готов куфар. Ласитър помогна да го напълнят с документи и изнесе тежкия багаж в двора.

Съдията имаше лек кабриолет. Ласитър впрегна двата кафявия коня. Не след дълго се чу как той изтрополи по улиците на Блу Уотър. Ласитър яздеше зад него и напрегнато се оглеждаше, но от Баримор и хората му нямаше и следа.

Това си беше чисто бягство! Трябваше да го признае. Ударът срещу Баримор беше уцелил самия него. Но сега най-важното беше съдията и ценните документи да бъдат укрити на сигурно място.

Ласитър мислеше и за Фе. Тя щеше да го чака! Но той предпочиташе да стои далеч от каньона Хако, защото беше твърдо убеден, че Баримор ще търси него и съдията първо там. Дано Фе да стои нащрек и да си отваря добре очите, когато го чака!