Наивникът (Истинска история, извлечена от ръкописите на отец Кенел)

ГЛАВА XVКРАСИВАТА СЕНТ ИВ УСТОЯВА НА СЪМНИТЕЛНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

И така, красивата Сент Ив, още по-чувствителна, отиде в дома на господин дьо Сен Пуанж, придружена от новата си приятелка, при коятобвшв отседнала. И двете бяха така пребрадени, че лицата им бяха почти съвсем скрити. Първият човек, когото видяха на портата, беше брат й, абатът дьо Сент Ив, който излизаше от къщата. Тя се уплаши, но набожната й приятелка я успокои.

— Именно защото той е говорил срещу вас, затова трябва и вие да говорите, бъдете уверена, че в тази страна обвинителите винаги излизат прави, ако човек не побърза да ги изобличи. Много ще бъда изненадана впрочем, ако вашето присъствие не окаже по-голямо въздействие, отколкото думите на брат ви.

Стига само малко да се насърчи едно страстно влюбено момиче и то добива учудваща смелост. Госпожица дьо Сент Ив влезе да чака своя ред заедно с останалите посетители. Всички приближени на помощник-министъра забравиха за миг идола „власт“ и загледаха идола „красота“. Сен Пуанж заповяда да я въведат в един малък кабинет. Тя му говори разчувствано и изискано. Сен Пуанж беше трогнат. Тя трепереше, той я успокои.

— Елате пак довечера — каза й той, — вашата работа трябва да се обмисли и обсъди надълго. Тук има твърде много хора и аудиенциите минават прекалено бързо, трябва да поговорим основно за всичко, което ви засяга.

След като изказа възхищението си от красотата и чувствата й, той й заръча да дойде при него в седем часа вечерта.

Тя се отзова на поканата. Набожната й приятелка пак я придружи, но остана в салона да чете „Християнски педагог“, докато Сен Пуанж и красивата Сент Ив разговаряха в кабинета.

— Ще повярвате ли, госпожице — каза й той най-напред, — че вашият брат дойде да ми иска „подпечатано писмо“ срещу вас? Но всъщност аз по-скоро бих издал такова писмо, за да го отпратя обратно в Долен Бретан.

— Уви, господине, значи, вашите служби толкова щедро раздават „подпечатани писма“, щом хората идват от най-затънтените краища на кралството да искат такива писма, сякаш молят за пенсия. Съвсем нямам намерение да ви искам такова писмо срещу брат си. Имам много основания да се оплаквам от него, но уважавам свободата на хората. Аз моля за свободата на един човек, за когото искам да се омъжа, един човек, комуто кралят дължи спасението на една провинция, който може да му служи и да бъде полезен и който при това е син на офицер, убит на кралска служба. В какво го обвиняват? Как е възможно да се отнесат тъй жестоко към нето, без да го изслушат?

Тогава помощник-министърът й показа писмата на йезуита-шпионин и на коварния съдия.

— Какво! Нима има подобни изроди на земята! Те искат да ме принудят да се омъжа за смешния син на един смешен и зъл човек. И въз основа на такива доноси се решава съдбата на гражданите!

Тя падна на колене и с плач го молеше да освободи честния човек, който я обожаваше. В тази поза нейните прелести изпъкваха още повече. Тя беше толкова красива, че Сен Пуанж, загубил всякакъв срам, й намекна, че молбата й ще бъде удовлетворена, стига само да му даде пръв да вкуси от сладкия плод, който пази за любимия си. Изплашена и объркана, госпожица дьо Сент Ив дълго се преструваше, че не разбира намеците му. Първата предпазливо подхвърлена дума водеше след себе си друга, по-силна, а след нея трета, още по-изразителна. Той й предложи не само да отмени „подпечатаното писмо“, но и да обсипе хурона с награди, пари, почести, служби; колкото повече предлагаше, толкова повече се усилваше желанието му да я спечели.

Отпусната безсилна върху дивана, госпожица дьо Сент Ив плачеше, задушаваше се от ридания и едва вярваше на очите и ушите си. На свой ред Сен Пуанж падна на колене пред нея. Той беше доста привлекателен мъж и едно не така заслепено женско сърце би могло да не го отблъсне, но красивата Сент Ив обожаваше любимия си и смяташе, че ще бъде ужасно престъпление да му изневери, за да му помогне. Молбите на Сен Пуанж ставаха все по-настойчиви и обещанията му растяха. Накрая главата му се замая съвсем и той направо й заяви, че това е единственият начин да избави от тъмницата човека, към когото храни тъй бурни и нежни чувства. Този странен разговор продължаваше безкрайно. Набожната жена, която четеше „Християнски педагог“ в предния салон, си казваше: „Боже господи, какво могат да правят вътре от два часа насам? Никога негова светлост дьо Сен Пуанж не е давал тъй дълга аудиенция, сигурно направо е отхвърлил молбата на бедното момиче, щом то продължава да го моли.“

Най-после другарката й излезе от кабинета съвсем зашеметена и онемяла. Беше потънала в размисъл за характера на големците и полуголемците, които така леко жертват свободата на гражданите и честта на жените. През целия път тя не отвори уста. Когато стигнаха в дома на приятелката й, тя избухна и разказа всичко. Набожната жена само се кръстеше.

— Скъпа приятелко, трябва още утре да се посъветвате с отец Тут-а-тус, нашия изповедник. Той има голямо влияние пред господин Сен Пуанж — изповядва няколко слугини в дома му. Той е благочестив и разбран човек и е духовен наставник на няколко знатни дами. Доверете се на него. И аз така правя и винаги съм оставала доволна. Ние, бедните жени, имаме нужда да бъдем ръководени от някой мъж.

— Е, добре тогава, скъпа приятелко, утре ще отида да потърся отец Тут-а-тус.