Наивника тръгна за Сомюр с пощенската кола, защото по онова време нямаше друго превозно средство. Когато пристигна в Сомюр, той с учудване видя, че градът е почти пуст и много семейства събираха покъщнината си. Казаха му, че преди шест години градът е имал над петнадесет хиляди души и че сега има само шест хиляди. В хана, където отседна, Наивникът не пропусна случай да заговори на вечеря за това, което бе видял. На масата седяха няколко протестанти. Едни от тях се оплакваха горчиво, други трепереха от гняв, а трети казваха с плач:
— Nos dulcia linquimus arva, nos patriam fugimus.
Наивникът, който не знаеше латински, поиска да му преведат тези думи, които означават: „Напущаме нашите мили поля, бягаме от родината си.“
— А защо бягате от родината си, господа?
— Защото искат от нас да признаем папата.
— А защо не искате да го признаете? Да не би да имате кръстница, за която искате да се ожените? Защото ми казаха, че именно той давал разрешение за такива случаи.
— О, господине, този папа казва, че е господар на имуществата на царете.
— А какъв е вашият занаят, господа?
— Повечето от нас са търговци и фабриканти на платна, господине.
— Ако вашият папа казва, че е господар на вашите платна и на вашите фабрики, вие постъпвате правилно, като не го признавате, но колкото до царете, това си е тяхна работа. Защо се бъркате вие?
Тогава един дребен, мургав човек взе думата и много вещо изложи причините за недоволството на компанията. Той така енергично говори за отмяната на Нантския едикт, тъй патетично оплака съдбата на петдесет хиляди бежански семейства и на петдесет хиляди други семейства, насилствено зърнати към католицизма от драгуните5, че и Наивникът на свой ред се разплака.
— Как става така — казваше той, — че един тъй велик крал, чиято слава се носи чак до хуроните, се лишава от толкова сърца, които биха го обичали, и от толкова мишци, които биха му служили?
— Това става, защото са го измамили, както мамят и другите велики царе — отвърна мургавият човек. — Накарали са го да повярва, че щом каже една дума, и всички хора ще мислят като него и че ще ни накара да променим вярата си, както неговият музикант Люли променя в миг декорите на своите опери. Той не само губи вече петстотин-шестстотин хиляди много полезни поданици, но си създава и неприятели, а крал Уилям, който е понастоящем владетел на Англия, е образувал много полкове от същите тези французи, които биха могли да се бият за своя монарх. Една подобна катастрофа е толкова по-учудваща, след като знаем, че сегашният папа, комуто Луи XIV жертва част от своя народ, е негов отявлен враг. От девет години между тях съществува остра вражда. Тя стигна дотам, че Франция най-после се надява да отхвърли игото, което я подчинява от толкова векове на този чужденец и главно да престане вече да му дава пари, защото това е главният лост на всички неща в света. Следователно явно е, че са измамили този велик крал както по отношение на интереса му, така и по отношение обхвата на властта му, като са опорочили великодушното му сърце.
Разчувствуван все повече и повече, Наивникът попита кои са тези французи, които мамят един монарх, тъй скъп на хуроните.
— Йезуитите — отговориха му, — особено отец дьо Ла Шез, изповедник на негово величество. Нека се надяваме, че Бог ще ги накаже един ден и че ще бъдат гонени тъй, както ние сме гонени днес. Има ли нещастие, равно на нашето? Господин дьо Лувоа6 ни изпраща от всички страни йезуити и драгуни.
— Е, добре, господа — отвърна Наивникът, който не можеше вече да се сдържа. — Аз отивам във Версай, за да получа награда за заслугите си. Ще поговоря с този господин дьо Лувоа. Казвате, че той именно води тази война от кабинета си. Ще видя краля и ще му разкрия истината. Невъзможно е той да не се съгласи с истината, когато я разбере. Аз скоро ще се върна и ще се оженя за госпожица Сент Ив и отсега ви каня на сватба.
Тогава добрите хорица го взеха за някой високопоставен благородник, който пътува инкогнито с пощенската кола. Неколцина мислеха, че е кралският шут.
На масата седеше и един предрешен йезуит, който беше шпионин на преподобния отец дьо Ла Шез. Изпращаше му доклади за всичко и отец дьо Ла Шез уведомяваше господин дьо Лувоа. Шпионинът написа доклада си. Наивникът и писмото пристигнаха почти едновременно във Версай.