Наивникът (Истинска история, извлечена от ръкописите на отец Кенел)

ГЛАВА IVКРЪЩЕНЕТО НА НАИВНИКА

Игуменът и абатът, които веднага дотичаха, запитаха Наивника какво прави там.

— Е, как какво, дявол да го вземе! Чакам да ме кръстят, господа. От един час съм до гуша във водата и не е честно да ме оставяте така да мръзна.

— Драги племеннико — рече му нежно игуменът, — не се кръщават по този начин в Долен Бретан. Облечете се и елате с нас.

Като чу тези думи, госпожица дьо Сент Ив пошепна тихичко на другарката си:

— Мислите ли, че веднага ще си облече дрехите, госпожице?

Междувременно хуронът отговори на игумена:

— Сега няма да ме измамите като миналия път, оттогава доста нещо съм прочел и съм напълно сигурен, че кръщенето не става другояче. Евнухът на царица Кандаса е бил кръстен в един поток. Опитайте се да ми покажете в книгата, която ми дадохте, че някъде е писано за кръщене, извършено по друг начин. Или ще бъда кръстен в реката, или въобще няма да бъда кръстен.

Напразно му изтъкваха, че обичаите са се променили. Наивникът продължаваше да упорствува, защото беше едновременно и бретонец, и хурон. Все се връщаше към евнуха на царица Кандаса и макар че госпожица леля му и госпожица дьо Сент Ив, които го бяха наблюдавали от върбите, имаха право да му кажат, че не му прилича да цитира случая с този човек, те си мълчаха, защото бяха извънредно скромни. Сам владиката дойде да му поговори, а това е вече много нещо, но и той не постигна нищо, хуронът спореше дори с владиката.

— Покажете ми — каза му той — в книгата, която ми даде чичо ми, един-единствен човек, който да не е бил кръстен в река, и аз ще направя всичко, което искате.

Отчаяна, леля му обаче беше забелязала, че когато племенникът й бе направил за първи път поклон, той го бе направил, и то много по-дълбок, пред госпожица дьо Сент Ив, отколкото пред когото и да било друг от компанията, че не бе поздравил дори владиката с такава почит, примесена със сърдечност, каквато бе засвидетелствал на красивата госпожица. И реши да се обърне към нея в това голямо затруднение и да я помоли да упражни влиянието си, за да накара хурона да се кръсти по същия начин, по който се кръщават бретонците, защото не вярваше, че племенникът й може да стане християнин, ако упорства в желанието си да бъде кръстен в течаща вода.

Госпожица дьо Сент Ив се изчерви от скритото удоволствие, което изпитваше, загдето я натоварват с толкова важна задача. Тя се приближи скромно до Наивника и стискайки му ръката по най-изискан начин, каза:

— Няма ли да направите нещо заради мен? Произнасяйки тези думи, тя свеждаше и повдигаше очи с трогателна грация.

— О, всичко, каквото пожелаете, госпожице, всичко, каквото ми заповядате. Кръщене във вода, огнено кръщене, кръщене в кръв, нищо няма да ви откажа.

Госпожица дьо Сент Ив си спечели славата, че е постигнала с две думи това, което нито настойчивите молби на игумена, нито безбройните въпроси на съдията, нито дори увещанията на господин владиката не успяха да направят. Тя почувства победата си, но още не можеше да прецени цялото й значение.

Кръщенето беше извършено и прието с цялото възможно приличие, великолепие и очарование. Чичото и лелята отстъпиха на абат дьо Сент Ив и на сестра му честта да държат Наивника над купела. Госпожица дьо Сент Ив сияеше от радост, че е станала кръстница. Тя не знаеше още на какво я осъжда това високо звание; прие тази чест, без да знае съдбоносните й последици.

Тъй като никога не е имало церемония, която да не е била последвана от голям банкет, щом излязоха от черквата, всички седнаха на масата. Шегобийците от Долен Бретан казаха, че човек не бива да кръщава виното. Господин игуменът казваше, че според Соломон виното весели човешкото сърце. Господин владиката добавяше, че патриархът Юда трябвало да върже магарето си за лозата и да накваси плаща си с кръвта на гроздето и че е много тъжно, че не може да се направи същото в Долен Бретан, на който Бог не е дал лози. Всеки се стараеше да каже по някоя шега за кръщенето на Наивника, както и по някоя любезност на кръстниците. Вечно разпитващият съдия питаше хурона дали ще бъде верен на обещанията, които е дал.

— Как мислите, че мога да не устоя на обещанията си — възрази хуронът, — щом съм ги направил пред госпожица дьо Сент Ив?

Хуронът се разпали, той пи много за здравето на кръстницата си.

— Ако бях кръстен от вашата ръка, сигурно студената вода, която ми изляха на кока, щеше да ме изгори.

Съдията намери израза за много поетичен, защото не знаеше, че тази алегория е често употребявана в Канада. Кръстницата обаче беше извънредно доволна от нея.

На кръщелника бяха дали името Херкулес. Владиката на Сен Мало все питаше кой е този светец, за когото никой не е чувал да се говори, йезуитът, който беше много учен, му каза, че това е светец, който е извършил дванадесет чудеса. Имало и едно тринадесето, което струвало повече от дванадесетте други, но за което не приличало на един йезуит да говори. Чудото се състояло в това, че Херкулес превърнал петдесет момичета в жени само в една-единствена нощ. Един шегаджия, който беше на банкета, се залови твърде енергично за това чудо. Всички дами сведоха очи и съдейки по лицето на Наивника, решиха, че е достоен за светеца, чието име носи.