Наклонената свещ

XVII

Пол Дрейк, разположен в кантората на Пери Мейсън, нареждаше с характерния си монотонен глас:

— Трябва да ти отдам дължимото, Пери. Наистина измъкваш зайчета от шапката си. Накара областния прокурор да тича по затворен кръг, а вестникарите ще кажат възможно най-доброто за твоя клиент, когато изготвят дописките си за следобедната сесия на съда.

— Не вадя никакви зайци от никакви шапки — и Мейсън започна да кръстосва пода на кантората с палци, пъхнати под жилетката, с леко наведена глава, така че фиксираните му в килима очи сякаш искаха да пробият дупка в него. — Остави, Пол. Чувствувам, че почти се домогвам до истината, но се страхувам, че не мога да намеря остатъка от пътя, който ще ме отведе до нея. Впрочем доволен съм, че съдията Нюарк разбра значението на свещта и на приливите и отливите.

— Странно, но тази мисъл за свещта никога не би осенила и мен — провлече Дрейк.

— Обяснението е просто — посочи Мейсън. — Почти всички убийства биват извършвани върху сушата. Полицейските детективи са навикнали да разсъждават около убийството при тези условия и просто недоглеждат елементарни фактори, които съвсем естествено влизат в пресмятанията на човек, привикнал с морето. Попитай моряка за каквото и да било, свързано с океана или корабоплаването, и неговата първа мисъл ще бъде за приливите и отливите. От друга страна, лейтенант Траг и момчетата от отдела за убийства едва ли мислят някога за приливи и отливи, освен ако случайно не са рибари.

— Но — намеси се Дела Стрийт — как тази свещ може да се свърже с…

— С какво? — прибърза Мейсън.

— С кървавия отпечатък върху стъпалото?

— Та точно той ме тревожи.

— Карол Бърбанк ли го е оставила там?

— Трябва да е тя. Така заяви, а и върху обувката й имаше кръв.

— Има ли нещо не на място във връзка с това? — попита Дрейк.

— Не на място е това — обясни Мейсън, — че ако историята, която ни разказва Карол, е вярна, тя трябва да е оставила отпечатъка, преди човекът да е бил убит.

— Но тя не би могла да стори това, Пери.

— Видя ли добре положението на отпечатъка, Пол?

Дрейк се поизвъртя и се изправи в креслото, където се бе излегнал.

— Дай да хвърлим отново поглед на тази снимка, Пери.

Мейсън отвори чекмеджето на бюрото си и подаде на Дрейк фотос, който показваше кървавия отпечатък от дамска обувка на стъпалото.

— Добре, какво нередно има тук? — измърмори Дрейк, след като бе проучвал снимката известно време.

— Отпечатъкът не е направен при споменатите условия.

— Защо?

— Нека се върнем за малко отново към въпросните отливи. Каква е локализацията на този отпечатък?

— Точно по средата на стъпалото.

— Тъкмо така. Сега нека си представим, че по времето, когато тя е пристигнала на яхтата, последната вече е била силно наклонена. Стъпила е в локвата кръв и какво би станало после? Тръгнала е нагоре по стълбите и какво? Опитвал ли си някога да се изкачиш по наклонена на една страна стълба?

— Не — учуди се Дрейк, — за какво ми е притрябвало?

— Мейсън отиде до дрешника, измъкна една подвижна стълба и я наклони внимателно на една страна, докато я доведе до известен ъгъл.

— Е, добре, такъв е ъгълът на наклона на свещта. Представи си, Пол, че трябва да се изкачиш по такава стълба. Какво би сторил?

— Ако трябва да се изкачвам, бих предпочел да не се качвам.

— Не, ще се изкачиш, но как би извършил това?

— Не те разбирам — поклати глава Дрейк.

Дела отиде до стълбата и повдигна леко полата си, за да могат другите да видят ясно положението на стъпалото й.

— Само един е начинът да осъществиш това, Пол. Не би могъл да сложиш стъпалото си по средата на стълбата изобщо, а ще стъпиш в ъгъла, на ръба на стъпалото, в най-ниската му част.

— Точно така — потвърди Мейсън. Дрейк подсвирна.

— Тогава, Пери, не мислиш ли…

— Зная, че отпечатъкът е оставен там, когато яхтата е била в относително водоравно положение — изпревари го адвокатът.

— Та това е тъкмо така, Пери. Карол заявява, че е отишла там веднага, щом е узнала новината. Локализацията на отпечатъка потвърждава нейната история. Яхтата не е започнала да се накланя по-рано от 21:00, а и Кемрън споменава, че моторницата е била взета…

— Чудесно — прекъсна го Мейсън, — всичко това съвпада, но бедата е там, че човекът не е бил мъртъв по това време.

— Не, бил е. Реконструирай случилото се и ще видиш, че всичко си идва на мястото. Бърбанк е отишъл на яхтата заедно с Милфийлд, сбили са се, Бърбанк го е повалил така, че това приятелче си е чукнало главата в пиринчения праг и…

— Или — прекъсна го Мейсън — повалил го е, откъснал лодката му да се носи свободно по водите и след това се е върнал на брега. Някой друг се е добрал до яхтата, убил е Милфийлд и е изчезнал. Ей това трябва да докажа, ако ще трябва да измъквам Карол и баща й от тази каша. И тъкмо така трябва да е станало всичко.

— Е, много хубаво би било — но съмнение звучеше в гласа на Дрейк — да се измъкнете по този начин, стига да можеш да го докажеш, Пери, но как ще стане това? На яхтата по това време са били само двама души: Милфийлд и убиецът. Милфийлд не може да говори, а убиецът не иска.

— Може би убиецът ще проговори. Възможно е и да го е сторил вече. Яхтата също може да каже доста неща. Необходимо е само да се вземат под внимание приливите и отливите, както би направил всеки моряк, и ще открием, че тезата на прокурора, повтаряна от мнозина други, чисто и просто не отговаря на истината.

— Как така? — запита Дела Стрийт. Мейсън възобнови крачките си из стаята.

— Тази личност, Бъруел, изглежда да е наивен младеж в техниката на извънбрачната любов, но забележете, че не е толкова наивен, колкото иска да се представи. Заявява, че е пристигнал тук с Ларк в петък вечерта. Така ли е? Забелязахте ли как се изтърва да каже, че Дафни Милфийлд му е съобщила за смъртта на съпруга си, преди лейтенант Траг да е имал възможност да й предаде този факт, преди да я бях посетил аз. Забелязахте ли колко много външността на мистериозната личност, заинтересувана толкова много от нощните навици на акулите, наподобява външността на този момък — Бъруел?

— Да допуснем, че Бъруел е ударил и повалил Милфийлд, а след това е напуснал яхтата, кипящ от гняв. Пристига Карол и намира човека, лежащ с глава близо до прага. Решава, че сигурно баща й го е убил. Бащата допуска същото, но да предположим, че не го е убил. Тогава какво? Трябва да търсим отговор от самата яхта и от обстановката около трупа, те да ни разкажат какво се е случило и кой е убил Милфийлд. Това ще рече да направим просто нещата да съвпаднат. Елементите за разгадаване на случая са толкоз прости, че и дете може да ги долови, но когато ги вземем заедно, те не искат да прилегнат до местата си. Нека погледнем на всичко от тази гледна точка. Приливът е бил в 17:41, като вземем предвид показанията на Кемрън. По-добре да изготвя схема.

Мейсън взе лист и молив и написа редица числа, след което го подаде на Пол Дрейк. Дела се изправи да гледа през рамото му.

Схемата гласеше така:

Петък вечерта — най-висока точка на прилива 17:41.

Най-ниска точка на отлива — три минути след полунощ, т.е. 00:03 в събота сутринта.

Следващата най-висока точка на прилива — 6:26 събота сутринта. Следователно в 20:00 петък яхтата е била заседнала и не би могла да се движи.

Започнала е да се наклонява в 21:00 петък вечерта. Напълно наклонена в 22:30.

Следователно следващото й наклоняване би започнало в 2:00 събота сутринта.

Почти изправена, но още заседнала в 3:00 събота сутринта. Плаваща отново в 4:00 събота сутринта. Отново заседнала в 8:45 събота сутринта. Започва пак да се накланя в 9:45 събота сутринта.

Съвсем наклонена в 11:15 събота сутринта, когато пристига и полицията.

Дрейк проучи схемата и кимна.

— Това изглежда съвсем просто.

— Отлично — обяви Мейсън, като взе листа, — а ето ви тук груба скица от вътрешността на кабината и положението на трупа. Ще начертая две положения на тялото. Положение № 1, което показва къде лежи тялото, когато главата се е ударила о прага, и положение № 2, в което трупът е бил открит. Сега, Пол, запомни това добре. Наклоняването на яхтата би могло да претърколи тялото до положение № 2, но когато настъпи следващият прилив, трупът никак не би се върнал в положение № 1. Единственото, което би се случило, е при следващия прилив яхтата да се люлее хоризонтално, придържана от котвата на място. Когато започне да се наклонява, това става надясно, поради това че котвата е от дясната страна. Следователно, достигнал веднъж положение № 2, трупът ще лежи там, докато не се придвижи чрез действие от човешка ръка. Ето, погледнете скицата: и ще разберете какво искам да ви обясня — и Мейсън им подаде начертаното от него.

— Добре, Пери, не виждам да има някакви противоречия във всичко това — отзова се Пол Дрейк.

— Много добре. Нека сега започнем да сверяваме показанията и фактите по случая. Съдебният медик твърди, че не е имало друга рана по тялото, от която да би могло да се получи кървене, с изключение на долбока рана върху тила, която е непосредствено над наломената част на черепа и за която следователно можем да кажем, че е смъртоносната. Кръв има до праг га под главата на трупа при положение № 1 — значително количество кръв. Ще означим това върху скицата. Кръв има също под главата на трупа и в положение № 2. Налице са следователно две изолирани петна от кръв, без каквато и да била връзка помежду им, ако не смятаме няколкото единични капки кръв, които вероятно са в резултат от търкалянето на трупа по пода. Това би могло да се очаква, тъй като тялото ще лежи в положение № 1, докато наклоняването на яхтата започне да го претъркулва, но веднъж започнало търкалянето, наклоняването на яхтата ще бъде достатъчно изразено, за да продължава да го преобръща без спиране, докато трупът не срещне отишлата най-ниско дясна стена на кабината. Ето, да видим това на скицата.

Мейсън постави скицата върху облегалката на креслото така, че и тримата да могат да я виждат.

Дрейк остана загледан в нея няколко секунди и после запита:

— Но какво нередно има тук, Пери? Тъкмо така би се случило с трупа. Той би останал в първото положение до тогава, докато наклоняването започне да го търкаля, и веднъж набрал инерция, трупът ще продължи да се преобръща, докато достигне насрещната ниска стена в положението, в което и бе открит.

— Чудесно! Сега забележете, че яхтата е започнала да се накланя около 21:00 в петък вечерта и не е заела положението си на максимален наклон по-рано от 22:30 в петък вечерта. От друга страна, свещта се е навела до около седемнадесет градуса, което показва, че по времето, докато е горяла, яхтата се е наклонила само наполовина от пълния си наклон. Следователно от това можем да извадим заключение за някакъв приблизителен час, зависещ от различни фактори, които засега ние не можем да отчетем, но бих бил склонен да кажа, че можем да сметнем това време по средата на пътя на наклоняване на яхтата до седемнадесет градуса, да е някъде малко след 21:00 — да речем около 21:20 и навярно не по-късно от 21:30 и в никакъв случай след 21:40. Нека сега се потрудим да подредим нещата заедно, като се съобразяваме със заявеното от съдебния медик, че периодът на кървенето не може да продължи повече от половин час. Отначало трупът е лежал с глава близо до прага, което отбелязахме в скицата като положение № 1. След това се претърколил в положение № 2 и, ако наистина кървенето не е траяло повече от половин час и ако ние намираме локва кръв под главата и в двете положения, то ще сме принудени да приемем, ч убийството е било извършено някъде около 21:15 в петък вечер та, когато яхтата е започнала да се наклонява.

— Това заключение бива подкрепено и от свещта — кимна Дрейк.

— Съвсем правилно — потвърди Мейсън. Състоянието н свещта говори, че тя е горяла приблизително двадесет минути по времето между 21:00 и 21:40. Вероятно свещта е била запалена към 21:20 и е угаснала към 21:40.

— Да, преди това още бе тъмно — съобрази Дрейк.

— Сега достигаме до най-неясното в случая — продължи Мейсън — или Милфийлд е прекарал в кабината до този момент на тъмно, или пък съществува и друга алтернатива, която изглежда далеч по-вероятна, а именно, че на мястото, където бе намерена свещта, е имало малка останка от недогоряла свещ. Милфийлд е запалил нея, когато се е стъмнило. След като е изгоряла, Милфийлд е изхвърлил остатъците през борда и е запалил нова свещ и…

— За бога, това е то, Пери! — възкликна Пол Дрейк. — Така се свързват всички факти. Всичко отива на мястото си. Тъкмо Милфийлд е запалил свещта и убиецът е пристигнал на яхтата. Ще да е било не повече от пет-десет минути след запалването на свещта.

— Тъкмо така — съгласи се Мейсън. — Това фиксира времето за извършване на престъплението с почти математическа сигурност, нали Пол?

Дрейк кимна утвърдително.

— Но — продължи Мейсън — кавгата между Роджър Бърбанк и Милфийлд е била около 18:00. Карол Бърбанк е пристигнала в яхт-клуба веднага, щом е чула за това. На яхтата е била някъде след 19:00, но не преди 20:00. Яхтата все още е била в хоризонтално положение. Намерила е простряно на пода тяло в положение № 1, такова е поне нейното най-тържествено заявление.

— В името на свети Георги, Пери, ти си абсолютно прав! Момичето лъже! Лъже като циганка по отношение елемента време. Просто не може да бъде така, както тя го описва.

— Така е — съгласи се Мейсън, — всичко друго съвпада. Карол Бърбанк лъже. Трябва да е била на яхтата по някое време след 21:00. Да не забравяме, че или убиецът е запалил свещта, или тя я е запалила. Освен това съществува възможността свещта да е била запалена, след като убийството е било извършено и убиецът е изчезнал.

— Не съвсем правдоподобно от гледище на факта, че старата свещ е била изхвърлена — усъмни се Дрейк.

— Вярно, че не е много правдоподобно, но е възможно — отбеляза Мейсън.

— Да пукна, Пери, но Карол Бърбанк лъже — настояваме Пол.

— Чакай малко, не бързай! Налице е нещо, което подкрепя разказа й.

— Какво е то?

— Местоположението на кървавия отпечатък от обувката й — точно по средата на стъпалото. Това говори, че яхтата все още е била във водоравно положение, когато тази следа е оставена. Е, как ще обясниш това, мистър детектив?

Дрейк се почеса без нужда по главата.

— По дяволите, Пери, не мога. Този факт просто не съвпада с картината.

— Ето на, този кървав отпечатък показва, че Карол говори истината. От друга страна, състоянието на свещта показва, че лъже. Съгласно теорията ни за отливите не е било възможно убийството да е извършено преди 21:00, и запомни, че когато разследваш убийство, трябва да предвидиш доста неща. Убиецът винаги ще се мъчи да излъже. Понякога също така и някои от свидетелите лъжат. Следователно винаги трябва да имаш предвид факта, че историята, която някой ти разказва, независимо от свидетелската скамейка или не, може да бъде фалшива.

— Не би ли било възможно този отпечатък да е поставен нарочно за заблуждение? — запита Дела Стрийт.

— Ето, взе ми думите от устата — отвърна Мейсън. — Да допуснем, че момичето е добре запознато със значението на приливите и отливите, че е достатъчно умна и съобразителна и знае да взима бързи решения при трудни обстоятелства, и такова момиче изведнъж съзнава, че поради една или друга причина добре би било да изглежда, че убийството е извършено по време значително по-рано, отколкото наистина е било. Когато се е качила на яхтата, тя е била вече доста наклонена, но Карол съобразява, че ако остави кървава следа точно по средата на стъпалото, тава ще говори, че яхтата е била във водоравно положение.

— За бога, Пери — възкликна Дрейк, — най-после достигна до нещо! — Карол Бърбанк е точно такъв малък хитрец.

— Не се осмелявам да правя никакви допускания — каза замислено Мейсън. — Налага ми се да улуча бика право в челото. Съдебният медик потвърди, че кръвотечението, ще рече обилното кръвотечение, обема период не по-голям от тридесет минути. Налице са две големи локви кръв, едната, в положение № 1 и другата, в положение № 2, в което и бе намерен трупът.

Това сочи, че убийството е станало около 21:20. Състоянието на свещта ни насочва също около 21:20. Това кърваво петно е нещо, което не съвпада с картината. Налага ми се да открия защо то не съвпада, кога е било направено, как е направено и защо е направено.

— Не е ли възможно — запита Дела Стрийт — този отпечатък да е оставен на следващата утрин, когато яхтата е заела отново хоризонталното си положение?

— Това е вероятното разрешение, което се върти в главата ми. Само така може да се обясни това несъвпадение на фактите засега.

— Появява се обаче въпросът, може ли кръвта да остане влажна толкова дълго време? — отбеляза Пол Дрейк.

— Мисля, че е възможно — отговори Мейсън, — и по-специално там, където кръвта е напоила килима. Спомнете си, че килимът в кабината е много дебел и плътен. Проучвайки обстоятелствените доказателства, достигнахме до три опорни пункта за фиксиране времето на убийството с математическа прецизност. Първият и най-важен е движението по часове на приливите и отливите. Вторият е свещта, разположена под ъгъл от седемнадесет градуса спрямо перпендикуляра, още повече с восъка, напластен равномерно около нея еднакво от всички страни, което говори, че свещта е била в почти право положение, когато е започнала да гори.

— А третият пункт? — отправи въпросителен поглед Дела.

— Продължителността на кървене от раната, навярно не повече от половин час. Искам да кажа кървене, което е в състояние да остави по килима такива локви, каквито бяха намерени. Ето защо съществува само една възможност: чрез синхронизиране на тези три фактора да уточним времето за извършване на убийството. В момента, когато сторим това, кървавият отпечатък върху стълбата идва веднага в пълно противоречие с всичко.

— Тогава — закоментира Дрейк — този отпечатък е поставен умишлено. А и този номер с изваждането на ръкавиците от чантата и падането на разписката върху пода? Всичко това е трик, Пери.

— Изигран на кого?

— На… господи, не зная, Пери, но изглежда най-вече на нас, отколкото на когото и да било друг.

Мейсън кимна някак начумерено.

— Бях мислил върху всичко това, Пол. Този отпечатък е нещо, което не съвпада с останалото. Той е нещо, което не приляга към нищо друго, следователно трябва да приемем вероятността, че този отпечатък е изфабрикувана измислица и както ти посочи, този номер с оставянето на обувките в магазията на гарата и излитането на разписката от чантата могат да бъдат тъкмо това, което изглеждат, че са. От друга страна, изглежда твърде вероятно всичко това да е планирана умишлено кампания обувките да попаднат в ръцете на полицията точно при такива обстоятелства, че фактът на кървавия отпечатък да изглежда още по-загадъчен.

Мейсън извади от джоба си схемата на приливите и отливите.

— Е, Пол, довечера ще трябва да проведем един експеримент.

— Какво по-точно планираш, Пери?

— Тази вечер най-високата точка на прилива е в 21:42. Най-ниският пункт на отлива ще бъде в 2:54 утре рано сутринта. Съгласно нашата схема яхтата ще заседне о дъното около 23:00 тази вечер. Ще започне да се накланя около 24:00. Съвсем наклонена ще бъде около 1:30. Някъде около половин час след полунощ с периодът, който искам да проуча — оттогава до 1:45.

— Къде е сега яхтата? — запита Дрейк.

— Като представител на притежателя на яхтата успях да я освободя от опеката на полицията и сега аз се грижа за нея. Инструктирах Кемрън да я изтегли точно на мястото, където е била, когато с извършено убийството, и да бъде закотвена. Малко преди полунощ ще отидем там, за да проучим действието на отлива.

По лицето на Дрейк се изписа искрено съжаление.

— Какво ти стана? — учуди се Мейсън.

— Как можа да избереш тъкмо тази нощ, когато усещам, че гърлото ми не е в ред и започвам да чувствувам болки но всички стави?

— Начални симптоми на грип?

— Мисля, че отива нататък, но нямам температура. Чувствувам се само леко разкършен и отмалял. Исках да взема една турска баня, но ако…

— Забрави ги тези! — прекъсна го Мейсън. — Няма какво да правиш. Възнамерявам да проуча какво точно се е случило на яхтата, за да съм в състояние утре още сутринта да представя на съда своя теория.

— Съдията наистина се заинтригува от тази работа със свещта — разсъждаваше Пол Дрейк.

— Ако успея да им представя солидна теория — кимна Мейсън, — ще мога да приключа със случая още утре сутринта. Не успея ли — бит съм.

— Идвам с вас, шефе — каза смирено, но настойчиво Дела Стрийт.

— Глупости! — реагира незабавно Мейсън. — Искам само да отскоча да проверя какво се е случило и…

— …и аз идвам с вас! — прекъсна го тя.

— Тогава чудесно! — отвърна засмян Мейсън. — Да тръгваме!