Наклонената свещ

IX

Докато чакаха асансьора, Мейсън се обърна към секретарката си.

— Е, сега вече ще те откарам в къщи, за да се наспиш.

— Не се правете на глупав — засмя се тя.

— Но ти едва стоиш на краката си.

— Нищо подобно! Ако смятате да надникнете в съдържанието на писмата, надявам се, ще се изправите пред нова въпросителна.

— Искаш без отлагане да проследим всяка нишка? — усмихна се адвокатът.

— Всички до край! Та не държите ли сметка за женското любопитство, шефе?

— Опитвам се да държа сметка за женската умора.

— Тъкмо сега цялата ми умора се изпари. Вечерята така ме ободри, че ей богу, шефе, мога да стоя и слушам приказките на Ван Нийз цяла нощ.

— Много забележителен глас — съгласи се Мейсън. — По всяка вероятност той говори и за изключителната личност на притежателя му.

— Жена, която има такъв приятел, трябва да е истински щастлива — каза замечтано Дела. — Човек, който дълбоко я разбира и й симпатизира, и… и се опитва да я спаси.

— Да я спаси? От какво?

— От самата нейна същност, разбира се.

— Съвсем явно е, че Дафни Милфийлд не желае да бъде спасявана от самата себе си.

— Естествено тя не желае, но искам да наблегна на това, колко е великолепно да има такъв приятел като Хари Ван Нийз. Кога ще четете писмата, шефе?

— Утре сутринта, — ухили й се той.

Когато прекосяваха хола на хотела, Мейсън се обърна любезно към чиновника.

— Лека нощ!

Отговорът на последния бе нечленоразделно ръмжене.

— Е, шефе, къде ще четем писмата?

— В кантората, разбира се.

— Кога?

— Утре сутринта.

— Не се занасяйте, шефе — засмя се тя. — Тук в колата. Ще запалим лампата.

Седнаха един до друг в автомобила. Писмата бяха повече от половин дузина. Носещите по-ранна дата имаха и адреса на подателя — Дъглас Бъруел, — и името на един хотел от Сан Франциско. Върху по-късно написаните стояха само инициалите Д. Б. и адресът на хотела. Писмата обхващаха период от шест седмици и разкриваха прогресивно нарастваща интимност.

— Е? — възкликна Мейсън, когато завършиха четенето.

— Изглежда, момчето е много мило.

— Момчето?

— Исках да изразя впечатлението си, че той е някак недостатъчно опитен в тези работи.

— Какво те кара да мислиш така?

— Начинът, по който е хлътнал. О… не зная как да го изразя. Налапал е здраво въдицата й това е то. Наивен и идеалист е. Не би бил никога щастлив с нея. Ван Нийз беше прав. Би било голяма трагедия.

— Добре, да видим какво ще каже той за себе си.

— Какво имате предвид?

— Ще го потърсим по телефона в Сан Франциско. Нямаме време да ходим там за интервю, а на всичко отгоре може само да губим време, ако не го намерим веднага. Нека бием и тук полицията с една точка и да видим какво има да каже за себе си мистър Дъглас Бъруел.

Телефонното повикване проведоха от бокса за междуградски разговори на един от по-големите хотели. В този късен час връзката бе осъществена почти мигновено и след няколко секунди телефонистката от хотела в Сан Франциско докладва.

— Мистър Мейсън, Дъглас Бъруел се намира извън фала за няколко дни.

— Знаете ли как можем да се свържем с него по телефона.

— Ако желаете — отвърна любезно момичето — можете да говорите с дежурния чиновник. Всичко, което аз мога да ви съобщя е, че е вън от града.

— Чудесно! — съгласи се Мейсън, а след това се обърна към секретарката си. — Слагам бас. Дела, че той е тук в Лос Анжелос.

— Ало! — прозвуча след миг мъжки глас в слушалката.

— Опитвам се да вляза във връзка с Дъглас Бъруел. Касае се за нещо извънредно важно.

— Обаждате се от Лос Анжелос, нали?

— Да.

— Добре, той е там.

— Можете ли да ми кажете как да го открия?

— В хотел Клеймьр.

— Благодаря ви — и Мейсън затвори.

— А сега, Дела, едно нещо е съвсем сигурно — отиваш си право в леглото.

— Какво ви отговориха за Бъруел?

— Той е тук.

— Къде?

— В хотел Клеймър.

— Та то не е далеч, само два блока по-надолу, — и като видя, че Мейсън се колебае, добави — и ако се прибера по средата на цялата работа, все едно няма да мога да заспя.

— Трябва да приучиш нервите си да не се напрягат толкова много но повод на всяко убийство.

— Какво ти убийство, шефе? Та сега ние стоим изправени пред такъв любовен роман. Хайде да вървим!