II

На следващата сутрин Пол Дрейк, дълъг и мършав човек, с ленива походка, се бе разположил в коженото кресло на Мейсън в характерната си поза с гръб, подпрян на една от страничните облегалки, и крака, провесени през другата. Той се ухили на Пери Мейсън.

— Какъв е този твой внезапен интерес към каракулската порода, Пери?

— Не зная. Може би ще трябва да купувам кожено палто. Какво откри, Пол?

— Това дружество за каракулски кожи е нещо като зайчето от шапката на фокусника — сега го има, а след малко го няма. Закупуват огромни количества земя в района на Скийнър Хийлз.

— С каква цел?

— За развъждане на каракулски овце.

— А защо точно в Скийнър Хийлз?

— Група словоохотливи купувачи обясниха това. Мястото било съвсем подходящо с оглед на броя слънчеви дни през годината, имало съответен годишен валеж и тъкмо необходимия минерален състав на почвата. Тези били предимствата на това място.

— Кой стои зад гърба на тези купувачи?

— Едно приятелче, наименувано Фред Милфийлд, изглежда да е главният. Живее на 2291 Уест Нерлайн Авеню — блок от наемни апартаменти. Женен е. Съпруга му е Дафни Милфийлд. И двамата са дошли от Невада, с произход някъде около Лас Вегас.

— Друга купувачи?

— Човек, именуван Хари Ван Нийз, тридесет и пет години, слаб, тънък в кръста, блед, тъмни очи, извънредно високомерен, също от Лае Вегас, Невада. Обитава стая 618 в хотел Корниш, ако изобщо можеш да го улучиш там. Досега моите хора не са успели да свършат това.

— А що се отнася до Милфийлд?

— С него не сме се свързвали директно, а открихме само следите му. Около четиридесет и пет години, самоуверен, шкембелия, руса коса, доколкото е останала, големи сини очи, леко изпъкнали, което му придава израз на откровеност. Двамата шетаха из района на Скийнър Хийлз като у дома си.

— Купуват или наемат?

— Купуват и контрактуват.

— Пол, защо твърдиш, че дружеството е като зайчето на фокусника?

— Има някой зад тази компания, когото никак не можеш да надушиш. Човек, когото никой не е видял, когото никой не знае.

— По какво съдиш за това?

— По някои дребни неща.

— Тъкмо този човек ми трябва.

— Ще бъде трудно да го открием. Мога да ти кажа и нещо повече. Милфийлд сключил сделка, за която се нуждаел от повечко пари в брой, и то спешно. Двамата с продавача отишли до банката в Бекърсфийлд. Милфийлд измъкнал от джоба си непопълнен, но подписан чек и, като вписал необходимата му сума, го подал на чиновника. Настъпила малка бъркотия относно изплащането на чека. Тогава касиерът отишъл при управителя и останал там толкова, колкото да може да се проведе разговор с Лос Анжелос. Подписът върху чека е бил нанесен с особен вертикален почерк. Моят човек не е успял да види първото име, но казва, че фамилното било Бърбанк. Говори ли ти нещо то?

— Абсолютно нищо, освен това че е твърде вероятно Бърбанк да е този, когото търсим.

— Какво по-специално търсиш от този човек, Пери?

— Ами по-специално искам да му продам някакви осемдесет акра пасище за около сто хиляди долара.

— Какви ги приказваш, Пери?!

— Докато извършваше тези издирвания, Пол, не ти ли замириса нещо?

— Това пък какво е?

— Аз мога да го усетя даже тук — задуши Мейсън из въздуха.

— Какво?

— Петрол.

Дрейк подсвирна.

— По колко плащат за земята? — запита Мейсън.

— Не повече, отколкото струва. Разбери, Пери, сега е събота по обяд. Работил съм върху възложените задачи повече от двадесет и четири часа. Дори с големия брой хора, които успях да поставя на крак, трябваше да прехвърлим доста неща. При състоянието, в което са сега нещата, не можеш…

— Зная — прекъсна го Мейсън, — аз също се боря с времето. Когато докопат тази земя, както са намислили, те вече не ще бъдат така срамежливи. Докато не са още обсебили всичко, всеки може да предяви своите претенции. И ето, аз предявявам претенция за сметка на една жена, на име Адълейд Кингман, която лежи в болница със счупен крак и с мисълта, че си няма нищо и никого на този свят.

— Е добре, можеш да се заловиш с Милфийлд или Ван Нийз…

— Не са ми нужни те. Необходим ми е този човек, който стои зад цялата работа, мистериозният господин Някой, който вчера в 10:00 влезе в бюрото си, разбра, че някой си Биклър бе записал номера на един от неговите камиони, и при този факт изпадна в такъв ужас, че позвъни на адвокатите си незабавно да уредят всичко с Биклър, независимо колко ще му струва то. Само с него мога да договарям аз.

— Не можеш ли да научиш нещо повече по номера на този камион?

— Никакъв шанс! — засмя се Мейсън. — Наистина бележникът и моливът бяха върнати на Биклър. Листата на бележника са прикрепени със спирала. Листът, където е бил записан номерът, е изчезнал. Това е едно от тези неща, които не можеш да докажеш. Много добре. Те действуват бързо, значи аз трябва да действувам още по-бързо.

— Е, Пери, това е всичко, което успях да разбера досега. Моите хора са още по местата си, но следите водят само до Милфийлд и Ван Нийз, а всъщност не сме се срещнали с нито един от тях.

Мейсън погледна часовника си и забарабани с пръсти.

— Цената, която плащат за земята, е като за пасище, а?

— Това е, което се регистрира в документите, но е явно, че тези, които не се съгласяват да продават така лесно, получават добавъчно в брой, което не се вписва никъде. То не може да се докаже, знаеш как става това. Имай сърце, Пери, дай ми да си отдъхна до понеделник следобед и тогава ще ти представя подробно всичко…

— В понеделник следобед ще е твърде късно. Имам намерение да посетя Дафни Милфийлд. Какво разбраха твоите момчета за нея?

— Нищо особено. Само, че е жена на Фред Милфийлд и че обитава апартамент на Уест Нерлайн Авеню.

Мейсън кимна към секретарката си.

— Навъртай се тук, Дела, през следващия половин час. Изглежда че тичам да гоня вятъра, но все пак може да имам известни шансове.

Загрузка...