Наклонената свещ

VII

В кантората на Пери Мейсън светеше, когато токовете на адвоката загракаха по коридора. Той постави внимателно ключа в бравата, превъртя го тихо и бутна вратата. Дела Стрийт седеше на неговото място с ръце върху бюрото и глава, отпусната на тях. Бе заспала дълбоко.

Мейсън затвори леко вратата, закачи палтото и шапката си и доближи бюрото. За миг остана наведен, отправил поглед, изпълнен с нежна загриженост към спящото момиче, после плъзна ръка по косата й и я задържа върху раменете й.

— Все още не си се прибрала в къщи — промълви нежно той.

Дела трепна, изви глава към него, запремига срещу светлината и се усмихна.

— Исках да узная какво се е случило, а това означаваше, че трябва да чакам.

— Глупости! Чакала си, защото си допускала, че мога да позвъня и поискам нещо. Вечеряла ли си?

— Не.

— А обядва ли?

— Изпратих Герти да ми донесе два сандвича и мляко.

— Оттук нататък ще те водя със себе си. Така поне ще се храниш навреме.

— Какво ново има?

Адвокатът изучаваше задълбочено лицето й и видя следи от умора.

— Новото е, че ще се прибереш у дома, та да затвориш за малко очите си.

— Колко е часът сега?

— Малко след 23:00.

— Небеса! Спала съм повече от един час.

— Къде е Пол Дрейк?

— Отиде сй в къщи.

— Ти също ще идеш у дом а си. Хайде, прибирай си нещата.

— Страхувах се, че може да позвъните. Аз…

— Забрави това — прекъсна я Мейсън. — Имам телефонния ти номер и можех да те потърся. Не се увличай толкова много в службата си.

— Как премина всичко? — попита тя.

— Направихме приятна разходка до брега — отвърна Мейсън, като й помагаше да облече палтото си. — Пристигнахме до чудесен мотел. Наистина, Дела, някой ден трябва да се отбием там. Местоположението му е прекрасно. Нарича се Прибой и слънце и въпреки че днес откъм океана брулеше студен суров вятър, мога да си представя колко очарователно ще да е през лятото.

— Открихте ли Роджър Бърбанк?

— Да, но не там.

— А къде?

— В ресторант, разположен на половин час път от тук на булевард Вентура. Представлява стара кирпичена къща от мексикански тип, превърната в ресторант.

— Какво общо има тук мотелът?

— Ами по всяка вероятност е допустимо Бърбанк да е имал там среща с някакви политически големци, хора, които са били особено предпазливи да действуват, така че да не бъдат проследени. Например за Бърбанк се е знаело, че по това време трябва да се намира на яхтата си. Явно всеки е имал предварително изготвен план, посредством който да може да отхвърли допускането, че е присъствувал на подобна сбирка.

— Защо?

— Преди всичко това са все важни птици, може би самият губернатор е бил там. Обсъждали са някакви стратегически ходове в политиката. Ако вестникарите биха се добрали до това, то би било истинска бомба.

— Наистина ли губернаторът е бил там?

— Е, най-значителният факт е бил, може би, този, че той не е бил поканен.

— Искате да кажете, че някои от законодателните лидери готвят заговор срещу него?

— Да, може да е тъкмо това, ако се съди от начина, по който Карол излага нещата.

— При тези обстоятелства не мога да разбера, ако на нечия яхта бъде извършено убийство, каква толкова голяма беда е то за собственика й — се учуди Дела със смръщено чело.

— Ето защо! — и Мейсън притисна език към вътрешната страна на бузата си, така че тя се изду.

— Какво правите? — запита секретарката. — Да не сте започнал да дъвчете тютюн?

— Не, искам само да ти покажа, че езикът ми издува бузата1. Хайде, младо момиче, угасяй светлините!

Тя превъртя ключа за осветлението. Мейсън изчака да щракне бравата, а след това натисна дръжката, за да се убеди, че вратата е затворена. Когато поеха по коридора, той продължи обясненията си.

— Изглежда лейтенант Траг и дактилоскопист, на име Авън, бяха открили Бърбанк в този ресторант, малко преди да пристигнем ние, предполагам не повече от една-две минути.

— Става дума за кирпичения ресторант?

— Да.

— И какво се случи по-нататък?

— Карол заяви на баща си, че просто се налага да каже къде е бил и накрая старият престана да отрича, че е бил в мотела.

— В много неудобно положение се е оказал, нали? Искам да кажа, да заявява на полицаите, че е бил с няколко души, от които всеки един ще отрича да е бил заедно с него.

— Да, много неудобно. На Траг също не му бе лесно. Натъква се на политически асове. Ако приеме за истина думите на Бърбанк, че не е бил на яхтата по време на убийството, е едната страна на въпроса. Ако настоява за потвърждаване на думите му и започне разследване в тази насока, може да попадне в гнездо на оси. Нали знаеш, в по-голяма или в по-малка степен положението на Траг е в зависимост от това да има нечие политическо благоразположение.

Мейсън позвъни за асансьора.

— Имаше ли все пак някакви доказателства, потвърждаващи думите на Бърбанк?

— Много силни доказателства. Те бяха представени в подходящ психологически момент по начин, пресметнат добре по отношение на тяхната убедителност.

— А именно?

— Бърбанк бръкна в джоба на сакото си и представи ключа на вилата, което бе обитавана от политическите личности. Ключът несъмнено бе този от вила № 14 на мотела Прибой и слънце.

— Какво каза Траг по този въпрос?

— Това го убеди в такава степен, че той скочи от масата и запраши, свистейки по аутобана към мотела. Лейтенант Траг никога не допуска яденето да му попречи при изпълнение на служебния дълг.

— Искате да кажете, че пренебрегна вечерята си?

— Дори не я погледна, а блюдата бяха изключителни: супа от морска костенурка със зеленчуци, приятно цвъртящ бифтек със салата и порция тортиа2, гарнирана със студен грах…

— Какво, шефе, искате да ми протекат слюнките ли?

— Гладна ли си?

— Не го осъзнавах досега. Предполагам… е, струва ми се, нямах възможност да усетя глад, но сега наистина съм гладна.

— Това вече е точно така, както трябва да бъде. Сега ще ти намерим за хапване нещо топло и не искам дори да чуя вече, че висиш из тази проклета кантора в събота следобед, та чак и през нощта. Пол откри ли нещо около убийството?

— Нося със себе си писмения му рапорт. В него са отбелязани последните новини като в късно вечерно издание.

Адвокатът натисна отново бутона за асансьора и го задържа така няколко секунди, докато й говореше.

— Обещавам ти коктейл, някаква топла супа и бифтек.

— Малко гореща супа ще бъде добре дошла. Къде отиваме?

— До нашия малък ресторант на девета улица. Можем да получим сепаре и да си побъбрим. Къде е докладът на Дрейк?

— В чантата ми.

— Много добре. Ще повървим до ресторанта. Портиерът най-после пристигна с асансьора и удостои Мейсън със смръщен поглед и мърморене поради повторното му продължително позвъняване. Докато се спускаха, не продумаха нищо. Вече на улицата се усмихнаха един другиму в безмълвен коментар по повод изгрухтяването на портиера, а поене ръка в ръка отидоха пешком до девета улица, влязоха в малък непретенциозен ресторант, където собственикът им бе познат, и седнаха в обградено със завеси сепаре, разположено близо до входа.

Притежателят на ресторанта, с огромна цъфтяща фигура на як мъж, с кепе на главен готвач върху главата и запасан с престилка, дойде при тях да ги приветствува.

— Ах, великото Пери МЕЙСЪН! И таз така очарователен Дела Стрийт! Добре дошли! Пиер с неговото ръка готви за вас храната и сервира питие!

— Много мило — отвърна Мейсън, — това е чест за нас! Мартини за Дела и уиски със сода за мен. После хубаво филе-миньон за Дела с огретен и кафе за двама ни. Случайно да имате хубаво филе-миньон, Пиер?

— За мис Стрийт, да! Всичко каквото поиска! Сега веднага нося тези питие!

Той се измъкна гърбом през завесите. Дела отвори чантата и подаде на шефа си рапорта на Дрейк относно убийството.

— Приложени са и някои снимки с размер седем на десет сантиметра — добави тя. — Пол каза, че може да ги увеличи за утре или за понеделник.

Пиер донесе напитките и застана край тях с блестяща усмивка, наведен бащински грижовно.

— Идвате тук и пак приказвате работа! С такова хубаво момиче, ако Пиер беше двайсет години по-млад! Пфу! Работа!

Мейсън чукна чашата си с Дела и отпи глътка, а после изведнъж улови ръката й, като се наведе през масата.

— Добре, Дела, оттук нататък няма да го прекаляваме. Винаги си ми повтаряла, че ще е много по-добре, ако си седя в кабинета, както нравят другите адвокати, и оставям хората да идват при мен, Пиер е прав. Занимаваме се твърде много с тези проклети служебни въпроси.

— По-добре хвърлете поглед върху доклада на Дрейк — каза скромно секретарката.

Мейсън понечи да каже нещо, после промени намерението си, разгъна листовете и ги погледна небрежно. Те бяха спретнато изписани на машина страници, които гласяха:

Мейсън прегледа набързо приложените доклади и снимки. Дела Стрийт го наблюдаваше мълчаливо, докато довършваше коктейла и цигарата си.

Пиер донесе поръчаната храна, хвърли смръщен поглед към потъналия в четене адвокат и се обърна галантно към секретарката му.

— Готов да дам дясната ръка, да бъда двайсет години по-млад — и после добави внезапно. — Не, не! С двайсет години млад, Пиер ще му трябва дясна ръка.

— Правилно — усмихна му се Мейсън. — Виж какво, Пиер. Ей там на бюрото си имаш подвижен телефон. Ще бъдеш ли добър да го донесеш тук? Искам да телефонирам.

— Винаги работа — въздъхна Пиер. — Същото бях и аз, когато млад, но по друга линия. Можете да сложите бас.

Той напусна сепарето и след малко донесе телефонен апарат. Мейсън набра номера на Пол Дрейк и почти опря устни до микрофона, така че разговорът да не се чува извън завесите.

Когато Пол се обади, Мейсън го запита:

— Ало, Пол, имаш ли молив под ръка?

— Да.

— Много добре. Запиши: Дж. С. Ласинг. Л-а-с-и-н-г, разбра ли, Пол?

— Ъхъ!

— Сега си отбележи: мотел Прибой и слънце. Намира се на аутобана между Вентура и Санта Барбара. Ясно ли е?

— Ъхь!

— Добре. Ласинг е бил регистриран вчера в споменатия мотел като наемател на вила №14. Искам да узная повече за този Ласинг.

— Добре, ще се заема с него.

— Тъкмо чета твоя доклад. Пол. Кой е открил трупа?

— Овчар, на име Палермо. Искал да види Милфийлд и е знаел, че е на яхтата.

— Как е достигнал до нея?

— Палермо е типичен селянин със своята пестеливост. Той би умрял, но няма да плати петдесет цента за наемна лодка до яхтата, когато си има своя сгъваема. В района на Скийнър Хийлз има езеро, където се практикува лов на диви патици. Палермо развежда контетата за по десет долара дневно, като им осигурява лодка и мюрета. Така че той натоварил тази лодка и с нея отишъл до яхтата.

— Само за да спести петдесет цента?

— Така е заявил той. Не съм приказвал с него. Един от журналистите ми каза, че неговата история ще ти прозвучи правдоподобно, ако само видиш този приятел. Има и нещо друго, Пери. Ван Нийз е споделил с чиновника в хотела, където е настанен, че ако вчера следобед не е възпрял мисис Милфийлд да замине със самолет за Сан Франциско, сега тя щяла да се окаже забъркана в хубава каша. Мой човек се е въртял из хола на хотела и е чул доста от разговора, за да може да добие представа за нещата.

— Добре си подредил всичко, Пол. Ще видим какви изявления ще даде този приятел.

— Моля те, Пери, не изкарвай моя човек наяве, ако можеш.

— Добре. Ти гледай да установиш контакт с Ласинг, а аз смятам да проведа разговор с Ван Нийз още сега, ако мога да изпреваря полицията. Той е в хотел Корниш, нали?

— Съгласно последните донесения все още е там.

— Откога е това донесение?

— От около преди тридесет минути.

— Отлично. Ще се постарая да надникна при него. Как се е случило така, Пол, че полицията не е огледала досега този Ван Нийз?

— Явно полицията не знае нещо много относно работите на компанията. Не забравяй, че ние започнахме проучванията на тази каракулска компания преди убийството да бе известно и това ни даде предимството да знаем повече от полицията.

— Добре. Ще ти позвъня пак, ако потрябва.

— Ще стоя тук да приемам донесения до 2.00 или 2.30, но за бога, Пери, не ме търси след това, освен ако е нещо страшно важно.

Мейсън затвори и бутна телефона настрана.

— Как е храната, Дела.

— Чудесна. Разкажете ми за Карол.

— Какво те интересува?

— Защо, когато се прибрахте, издухте буза с езика си? Адвокатът посегна към страничния джоб на сакото и измъкна пачката от двадесетдоларови банкноти, които Карол му бе дала.

— Какво значи това? — запита секретарката му.

— Пари за дребни разходи.

— Изглежда е предполагала, че ще имате цял куп дребни разходи.

— Така ли мислиш?

— Какво имате на ум, шефе?

— Кога банките преустановяват работата си, Дела?

— Какво искате да кажете? А, ясно, днес е събота.

— Точно така. Пред нас лежат петстотин долара в банкноти от по двадесет. Пачката е прихваната с лента, носеща печата на Сийборд Нешънъл енд Сейвинг Тръст Банк. Новички, красиви банкноти, интересно, нали?

— Искате да кажете, че Карол е теглила тези пари от банката преди…

— Точно така!

— Но тя не е знаела за убийството преди обяд, вали така?

— Не съм я питал — усмихна се Мейсън. — Внимавах много да не й задам тъкмо този въпрос. Какво би правила ти, Дела, ако си изправена пред необходимостта да си изфабрикуваш алиби?

— Искате да кажете, ако стане нужда да съшия нещо с бели конци?

— Да.

— Небеса! Никак не ми е ясно. За мен това е неразрешим проблем.

— Даже ако имаше достатъчно дълго време на разположение, за да обмислиш всичко добре, слагам бас, че не би могла да измислиш нещо по-добро от това да претендираш, че си присъствувала на съвещание от политически характер от изключително голяма важност, толкова голяма, че важните личности, с които си била, в никакъв случай не биха допуснали да се споменат имената им, биха отрекли да са били там. След това, ако можеш да отведеш някой свидетел, да му покажеш мястото, където се е провела конференцията, да му посочиш препълнените с угарки пепелници, кошчетата за боклук, съдържащи празни бутилки, банята с мокри хавлии и в заключение се провикнеш: „Ах, татковата самобръсначка на полицата в банята“, бих казал, че това е изпълнено много артистично. — Наистина много.

— След това, ако се случи така, че полицията да открие таткото тъкмо в подходящ момент и таткото никак не изглежда да гори от желание да установи това алиби, а го прави само под натиска на дъщеря си, а после съвсем колебливо бръква в джоба си и изважда оттам ключа на вилата, където се предполага, че се е провело съвещанието, това би било изкусна работа по изграждане на алиби, нали?

— Мислите ли, че всичко това е било скалъпело?

— Не зная. Само ти насочвам мисълта.

— Но полицията може да провери всеки един детайл, не е ли така?

— Какво имаш предвид: „може“ или „ще“?

— Каква е разликата?

— Пита се, какво би сторила ти, ако беше полицай и имаше да решаваш дали ти се ще да смъкнеш маската на секретност, която някой важен политик е натъкмил грижливо върху лицето си?

— Все пак може да се опитам да измъкна истината наяве, а може и бързо да изоставя пялата работа.

— Точно така!

— Явно — каза замислено Дела — Карол Бърбанк е необикновено момиче.

— Или баща й е необикновен. Интересувам се да разбера кое от двете е истината. Впрочем свършвай вечерята, защото ще си вървиш в къщи да поспиш малко.

— Не — усмихна му се секретарката, — ако сте тръгнал да изпреварвате полицията в хотел Корниш, моят бележник може да се окаже твърде полезен.

— Това ще ти струва десерта — засмя се шефът й.

— Изобщо не съм пожелавала десерт.

— Но то ще вдигне кръвното налягане на Пиер. Дела отвори чантата си и се зае с червилото.

— Трябва да предполагаме, че кръвното налягане на Пиер се е повишавало и спадало в различни интервали в продължение на последните четиридесет години.

— Това ще рече — отбеляза Мейсън, — че то е започвало, когато е бил приблизително на четиринадесет.

— Е, тогава нека кажем четиридесет и две — отвърна Депа, прибирайки червилото и огледалцето си обратно в чантата.