Насила оженена

1

Нищо в досегашния безметежен младежки живот на Габриела Лафарж не я бе подготвило за този момент. Знаеше, че много девойки биха сметнали мъжа, застанал до нея, за красив. Но мрачната му красота и студените сиви очи наистина я плашеха. Повечето момичета на нейната възраст биха се вкопчили с две ръце в шанса да се омъжат за такъв богат млад мъж като Филип Сен Сир, така поне я бяха осведомили родителите й. Габи знаеше само едно — че няма никакво желание да става господарка на плантация или съпруга на плантатор в далечната Мартиника. Но нямаше право на избор. Стисна клепачи и мислите й започнаха да отпъждат монотонното пеене на свещеника, да възкресяват пред нея събитията, довели до този ужасен момент., Събития, толкова смазващи като падането на Наполеон през октомври, когато неговата Трета армия бе прогонена през Рейн от съюзените пълчища на нападателите…

Само преди седмица повикаха Габриела в стаичката на абатисата. Отначало тя помисли, че пак е ядосала тази благочестива жена с някоя неволна простъпка, но колкото и да се опитваше, не можеше да си спомни подобен инцидент. В действителност след като се бе обрекла на религиозния живот, тя бе започнала да се чувства много по-смирена, отколкото през последните десет години, откакто бе дошла да живее при добрите сестри от „Света Сесилия“.

Десет години, изпухтя мислено Габи, като си спомни безцветното си съществувание в манастира. През цялото това време не бе получавала никакви известия от родителите си. Отначало просто се бе съпротивлявала срещу затворения манастирски живот, бе изпитвала отчаяно желание да избяга от мрачните сиви стени на обителта, да тича и да се смее, да разпусне косата си и вятърът да си играе с нея. Не можеше да преброи колко часове бе прекарала на колене в параклиса, за да наказва младежкия си дух и неволните си опущения.

Минаваха години, а от Жилбер и Лили Лафарж не идваше никаква вест. Габи изпадна в отчаяние. Никога нямаше да излезе от манастира. Бе обречена да остане зад тези стени, докато не умре като сбръчкана старица. Разбираше, че не би могла сама да се справи с живота извън манастира, защото въпреки че беше почти на осемнадесет години, не познаваше житейските закони. Накрая бе принудила ума си да приеме неизбежното. Беше готова да се подстриже за монахиня, да стане Христова невеста. След по-малко от седмица „Света Сесилия“ щеше да стане неин дом за всичките години, които й оставаха да живее.

Вратата на стаята на абатисата бе отворена и Габи пристъпи колебливо навътре; поради някаква необяснима причина сърцето й заблъска яростно в гърдите.

Разпознавайки двамата души, които станаха, за да я посрещнат, Габи почувства само едно — потрес и неверие. Десетте години почти не бяха променили Жилбер и Лили Лафарж. Жилбер бе понапълнял, но още беше красив, едър и цветущ мъж. Косата му бе леко посребрена, но това по-скоро го разкрасяваше, отколкото да го състарява.

На тридесет и шест години Лили още можеше да мине за красавица, макар че не би могла да се състезава с младежкото лице на дъщеря си, чиято нежна кожа още бе покрита с мъха на първата младост. Лили сви пълните си червени устни, докато яркосините й очи се възхищаваха на съвършената стройна фигура на Габи, прекрасно женствена под грубата сива дреха; годините бяха преобразили дъщеря й, от тромавото момиченце с несъразмерно дълги ръце и крака, чиято хубост бе само трудно уловим намек, бе израснала една изумително красива млада жена, която сега се взираше в нея с предизвикателните си виолетови очи, обградени от гъсти извити мигли. Макар че косата й бе изцяло скрита под воала, чертите на лицето й — от извитите вежди до пълните устни — бяха ясно и предизвикателно очертани.

— Е, дъще — избъбри Жилбер, когото мълчанието на Габи бе изкарало от търпение, — трябва ли да седиш така с отворена уста? Така ли посрещаш родителите си?

— Аз… аз… съм изненадана, че ви виждам — заекна Габи, разтърсена от неочакваната им поява точно когато мислеше, че напълно са я изоставили.

Тя пристъпи неловко от крак на крак под внимателния поглед на родителите си.

— Променила си се, Габи — каза Лили, оглеждайки критично дъщеря си. — Станала си красива жена. Нали, Жилбер?

Лили бе потресена, но в очите й не се четеше никаква ревност. От замечтания и одобрителен бащински поглед на Жилбер ясно личеше, че и той намира девойката, застанала пред него, за красива.

— По-красива, отколкото въобще съм си представял — съгласи се Жилбер, докосвайки нежно ръката на Габи малко под рамото. Трудно му беше да повярва, че тази разцъфнала красавица, застанала пред него, е собствената му дъщеря. Прокашля се нервно. — Не си ли любопитна защо сме дошли? — запита той, без да пуска ръката на Габи.

— След десет години, предполага се, че би трябвало — отвърна язвително Габи, забравяйки в огорчението си всичко, на каквото я бяха учили относно послушанието и уважението.

Жилбер стисна силно ръката й и тя примигна от внезапната болка.

— Не бъди дръзка — предупреди я той. — Оставихме те при сестрите само за да бъдеш в безопасност. След като падна Бастилията, нас ни обявиха за врагове на народа. Много по-безопасно беше да си в манастир, отколкото да се криеш заедно с нас. Тогава не знаех какво ни очаква за в бъдеще. Трябва да си благодарна, че имаше добър дом.

— Но това са десет години, татко — изрече тя нападателно, не можейки да скрие огорчението си от това, че я бяха изоставили.

— Вярвам, че за това време си получила нужното образование — възрази Жилбер. — Майка ти и аз имаме планове за твоето бъдеще.

— Моето бъдеще! — ахна Габи. — Моето бъдеще вече е предрешено. Скоро ще стана на осемнадесет години и послушничеството ми завърши. Възнамерявам да дам обет и да остана в манастира.

— Съжалявам, Габи, но това не е възможно — намеси се Лили.

— Кажи й, Жилбер — подкани го тя, обръщайки се с лице към него.

— Когато му дойде времето, скъпа, когато му дойде времето — отвърна Жилбер, изваждайки от джоба си голям бял плик, като същевременно изтри потта отчелото си. — Чули вече новините от Париж, Габи? — запита той строго и когато тя направи отрицателен жест, продължи. — Париж падна; Наполеон абдикира и е заточен на Елба. Но най-отявлените му привърженици, включително и аз, не сме се предали. Вложих всичките си средства и енергия, за да видя Наполеон отново на трона на френската империя.

— Това какво общо има това с мене, татко? — запита нетърпеливо Габи.

— Търпение, дъще, търпение, нима нищо не си научила през тези десет години? Мислех, че вече си се отърсила от палавостта, която проявяваше като дете. — Габи се изчерви от упрека на баща си, но го зачака да продължи толкова търпеливо, колкото можеше. — Майка ти и аз скоро ще заминем за Италия заедно с голяма група от най-верните привърженици на Наполеон. Когато се установим там, ще направим план за завръщането му с триумфален поход към Париж. Обаче преди да напуснем Франция, трябва да изплатя дълговете си.

— Но аз още не…

Мълчи! — заповяда Жилбер. — Ако ми дадеш възможност, ще ти обясня. По време на размириците загубих голямо състояние. По-късно се ангажирах в Наполеоновата кампания. Сега съм финансово притеснен и не мога да изпълня своя обет пред Наполеон.

— Да не споменаваме за дълговете на честта — вметна Лили.

Предупредителният поглед на Жилбер я накара да замълчи.

— Освен това трябва да осигуря и бъдещето ти, преди да напусна Париж — завърши Жилбер, демонстрирайки необичайно голяма родителска загриженост.

— Но бъдещето ми е сигурно — протестира Габи. — Вече ти казах, че възнамерявам да обрека живота си на господа, както ти си обрекъл своя на Наполеон.

Жилбер я попари с презрителен поглед.

— Уредих твоя брак.

Габи вдигна ръка към гърлото си и изохка. Сякаш светът се сгромолясваше върху нея.

Каква ирония на съдбата! Точно когато се бе примирила с мисълта, че ще живее благочестив живот, изпълнен с молитви, родителите й се появиха и разтърсиха крехкото й душевно спокойствие.

— Нямам желание да се омъжвам, татко — извика отчаяно Габи. — Моля те, не ме принуждавай на брак, който не желая.

Сякаш по даден знак вратата се отвори и в стаята влезе висок, загорял мъж, чиито сиви очи веднага се спряха на Габи.

— За кого трябва да се омъжа? — прошепна тя със задавен глас, не можейки да откъсне погледа си от мъжа, чиито красиви, но мрачни черти всяваха ужас в диво туптящото й сърце.

Жилбер Лафарж се усмихна широко и махна с ръка към високия, мрачен и красив мъж, чиято загоряла от слънцето кожа издаваше, че не произхожда от Париж Обърна се към Габи и каза:

— Габриела, това е Филип Сен Сир от остров Мартиника. Ако те одобри, ще станеш негова жена независимо от факта, че нямаш зестра.

Габи стисна зъби, да се развика срещу баща си и срещу този нахален непознат, чието одобрение не значеше нищо за нея. Тя нямаше откъде да знае, че Филип Сен Сир изискваше само две неща от бъдещата си жена — да е добродетелна и да се подчинява на волята му.

Когато Сен Сир се бе запознал с Жилбер Лафарж на масата за игра на карти в един клуб в Париж, веднага бе изпитал антипатия към разсипника, който губеше големи суми и подписваше полици наляво и надясно. Той самият имаше няколко от тези нищо незначещи документи. Когато Жилбер бе научил, че Филип е дошъл във Франция да си търси жена, за предпочитане с манастирско възпитание, очите му веднага блеснаха, съзерцавайки мъжа, който беше собственик на плантация в Мартиника и на цяла флотилия кораби. Филип не бе обърнал особено внимание на Жилбер, докато той не го бе дръпнал настрана, за да му заговори тихичко за дъщеря си. След дълго убеждаване най-накрая Филип се бе съгласил да се срещне с нея.

Сега, докато се покланяше пред малката Габриела, изобщо не беше сигурен дали е подходяща. Макар че без съмнение беше добродетелна, тъй като бе живяла цели десет години в манастир, тя проявяваше вироглавство, което можеше да го вбеси. А красотата й направо го порази. Бе мислил, че трябва да се прости с всякакви желания за красива и духовита жена. Искаше да намери послушна, добре възпитана съпруга, която да му роди деца и да стане господарка на Белфонтен, плантацията му в Мартиника. Щом тя изпълнеше дълга си, той нямаше да иска нищо повече от нея. Имаше си сладката Амали, която задоволяваше страстта му, и възнамеряваше да посещава леглото на жена си само за да си осигури наследници. За да задържи любимата си плантация Белфонтен, му трябваха синове.

А сега се озова изгубен в една виолетова бездна… Къде остана силата на волята му? Не си ли беше казвал хиляди пъти, че е приключил със съблазнителните красавици? Когато проговори, от гласа му по гърба на Габи пролазиха тръпки.

— Госпожице Лафарж… — поздрави я той, наведе се над тънката й ръка и леко я докосна с устни.

Допирът му накара Габи да трепне.

— Господин Сен Сир… — отговори тя нежно, припомняйки си добрите маниери.

— Баща ви много ми е разказвал за вас и виждам, че никак не е преувеличавал.

— Изненадана съм, че е могъл да си спомни нещо за мене — измърмори тя в пристъп на упорство.

Жилбер се намръщи на забележката й, но съсредоточи вниманието си върху Филип.

— Казах ви, че си струва да дойдете дотук, за да я видите — похвали се той. — Е, Сен Сир, какво ще кажете? Правим ли сделката или не?

— Бих искал да чуя какво ще каже госпожица Габриела за плана ви да ми я продадете — каза Филип, без да обръща внимание на чувствата на Габи.

— Татко! — извика Габи, отстъпвайки назад. — Господин Сен Сир сигурно се шегува. Ти няма да продадеш единственото си дете!

— Е, хайде, дъще — започна да я успокоява Жилбер, хвърляйки намръщен поглед към Филип. — Не бих избрал такива думи. Господин Сен Сир великодушно предложи да изплати всичките ми дългове и да финансира начинанието ми в Италия като благодарност, че съм му намерил подходяща невеста. А ти, скъпа, си неизмеримо подходяща.

Кокалчетата на силно стиснатите юмруци на Габи побеляха, цялото й тяло замръзна, всичките десет години насаждано послушание се стопиха.

— Съжалявам, татко, но аз отказвам да се омъжа за господин Сен Сир! Искам да остана в манастира — заяви тя разгорещено.

Жилбер замахна и плесницата отекна в малката стая. Филип пристъпи заплашително към него, но в последния миг предпазливостта надделя, той вдигна рамене и отстъпи, защото сметна, че наказанието е оправдано предвид проявеното от дъщерята непокорство.

— Жилбер, моля те! — ахна Лили. — Трябва ли да използваш насилие? Момичето ще направи това, което кажем, независимо дали й харесва или не.

— Разбира се, права си, скъпа — отвърна с виновен тон Жилбер. — Съжалявам, дъще, но няма да търпя никакво непокорство. Казал съм на Сен Сир, че монахините са те възпитали добре. Не ме изкарвай лъжец.

Макар че гласът му беше мек, думите не оставяха никакво съмнение, че няма да допусне ничия намеса в добре замислените си планове. Габи разбра, че никакви молби няма да разубедят баща й. Щеше да стане жена на Филип Сен Сир, ако той я поиска, и да напусне любимата си Франция. С пламнала от бащината плесница буза, тя наведе глава, за да скрие сълзите и болката, които напираха в очите й.

— Е, Сен Сир? — повтори нетърпеливо Жилбер. — Харесва ли ви дъщеря ми? Ще я вземете ли?

Филип погледна девойката през присвитите си клепачи и реши, че сега изглежда по-склонна да се покори на желанията на баща си. Може би в края на краищата ще бъде подходяща, реши той, привлечен от фините очертания на високите й гърди, които се долавяха под грубата дреха. Макар че не бе очаквал да е красива, щеше да бъде приятно развлечение в дългото пътуване, което му предстоеше. Трудно би било да устои на очарованието и женствеността й, въпреки че се бе заклел да не се поддава на подобни съблазни. С подходящи дрехи… Погледът му се спусна по безформеното расо и грозния воал, който скриваше косата й. Обзе го внезапен импулс и той не можа да се сдържи:

— Свалете воала си, Габриела — заповяда той рязко.

Замъглените виолетови очи го изгледаха неразбиращо, когато той повдигна брадичката й. И тъй като тя не направи никакво движение, за да го възпре, Филип пристъпи по-близо и затаи дъх, когато водопад от сребристи като лунно сияние коси се разсипа в гъсти къдрици изпод парчето плат, което бе свалил от главата й. Гледката го порази и той ахна. Трудно му бе да заповяда на сърцето си да не бие така диво.

Жилбер се усмихна вътрешно. Пътуването до Италия вече е осигурено, помисли той самодоволно. Макар че Сен Сир бе изказал желание да си намери добродетелна и послушна съпруга, без да споменава за красота, той си беше мъж, а кой мъж не би желал една млада и красива девица като Габи да удостои леглото му?

Когато Филип най-накрая си възвърна дар слово, Габи разбра, че молитвите й се останали нечути. Бъдещето й без съмнение бе решено, без никой да помисли за нейните чувства или нужди.

— Сделката е сключена, Лафарж — каза Филип, неохотно откъсвайки очи от гледката пред себе си. — Уговорената сума ще бъде депозирана във вашата банка веднага щом се върна в Париж.

Лили грейна в усмивка, а Жилбер потри доволно ръце.

— Кога искате да се състои сватбата, Сен Сир? — запита той. Дясната ръка на Филип автоматично се вдигна към жакета му, поглаждайки едва забележимата издутина — документа, който бе зашил в подплатата тази сутрин. Сега, когато мисията му бе наполовина осъществена, знаеше, че не бива да губи повече време. Без да обръща внимание на Габи, той каза:

— Един от корабите ми е на котва в Брест и чака известие от мене. Не виждам причина да отлагам сватбата, защото искам по-скоро да стигна Ню… Мартиника. — Замълча, за да разбере дали някой е забелязал неволно изплъзналата се дума, после продължи. — Сватбата ще се състои след три дни.

Изрече го, без нито веднъж да обърне очи към дребната фигурка, свита под сивата одежда.

— Церемонията ще бъде след три дни точно на пладне — обяви Жилбер. — Дъщеря ми ще бъде готова.

— Добре! — отвърна Филип. — Ще пратя човек да каже на капитана на „Наветрен“ да бъде готов да тръгне от Брест веднага щом се кача на борда заедно със съпругата си. — Спомнил си изведнъж за Габи, той обърна към нея гранитния си поглед. — А дотогава, госпожице Габриела, довиждане! — изрече той, преди да се обърне и излезе от стаята, оставяйки Габриела задъхана и разтърсена.

— Как можа, татко? — избухна тя, когато Филип си отиде. — И ти, мамо? Как можа да оставиш татко да ме продаде на този невъзможен човек?

— Не сме направили нищо повече от онова, което други родители правят за децата си — отвърна Лили, на която чудатото поведение на дъщеря й вече започваше да омръзва. — В тези трудни времена направихме всичко по силите си, за да те осигурим. Вече не можем да останем във Франция, за да се грижим за твоето благополучие. Ти не си единственото момиче, чийто брак е бил уреден, и то доста задоволително, бих добавила.

— Хайде, хайде — обади се примирително и баща й, — има и далеч по-лоши неща, които могат да се случат на едно младо момиче, отколкото да стане съпруга на богат и виден плантатор. Едно от тези неща е да скриеш красотата си тук, зад стените на този манастир. — Блесналите му очи се спуснаха без стеснение по узрялата фигура на дъщеря му. — Нямах представа, че си се превърнала в такова очарователно създание. Боже господи, какъв щастливец е този Сен Сир!

Лили изфуча, възмутена и донякъде ревнуваща. Според нея Жилбер твърде много се занимаваше с външността на дъщеря си. Парите на Сен Сир му бяха дали правото лично той да дефлорира момичето, независимо от намеренията на Жилбер.