Насила оженена

5

Габи се събуди точно когато зората обагряше в пурпур небето на изток, и разбра, че бурята най-накрая е утихнала. Долови суетене и разбра, че корабът отново се подчинява на заповедите на хората, а не на капризната си любовница — морето. Хвърли поглед към Филип и видя, че той още спи; изглеждаше по-скоро като малко момченце, чертите на лицето му бяха изгладени, черната му къдрава коса се спускаше объркана по челото. Потисна подтика си да плъзне ръка по челото му и стана от леглото, внимавайки да не го събуди. Потръпна от студения утринен въздух, обгръщайки с ръце голите си гърди.

Тя не знаеше, че Филип се е събудил и я гледа през спуснатите си клепачи как се мие и се облича. Крехката й красота не преставаше да го смайва. Когато се чу почукване, той веднага стана и започна да обува панталоните си. Ранният им утринен посетител беше камериерът с покана от капитан Жискар да се присъединят към него за топла закуска — първата от три дни насам.

Ако Габи мислеше, че отношението на Филип към нея се е променило през тези три дни, когато той се бе показал като нежен любовник, това не беше така. Държанието му си оставаше хладно и дистанцирано, сякаш интимността помежду им не означаваше нищо. Тя преглътна остатъците от омраза, които запречваха гърлото й като буца, спомняйки си плътските наслади, на които той я бе научил да се радва само за три кратки дни.

Гласът на Филип я изтръгна от мечтанията и тя учудена видя, че докато умът й бе блуждал, той се облякъл и се е обръснал.

— Габриела, очаквам Дювал да бъде на масата на капитана — каза той със строг глас, сякаш поучаваше непокорно дете. — Добре ще е да си припомниш всичко, каквото ти казах за него, и да се съобразяваш с това.

Габи изфуча възмутено и в очите й проблеснаха виолетови пламъци. Отвори уста да отговори, но Филип я изпревари.

— Дори не можеш да си представиш какъв човек е Дювал. За тези неща трябва да се довериш на моите преценки. Имаш забележимо оскъден опит по житейските въпроси.

— Но се уча бързо, нали? — промърмори тя високомерно.

Филип заплашително свъси вежди, когато тя предизвикателно вирна брадичка.

— Започвам да мисля, че направих огромна грешка, като се ожених за тебе — каза той. — Баща ти е сбъркал, като е помислил, че манастирът те е укротил.

— Бях невинна, когато излязох оттам, Филип! А ти успя завинаги да отнемеш невинността ми. Но никой, нито дори ти, няма да унищожи духа ми!

— Не беше толкова трудно да се отнеме твоята невинност, малката ми — засмя се той цинично. — Изглежда, си била вече узряла и аз получих повече от онова, за което съм се пазарил. Знаех, че няма вечно да останеш леденото момиче. Но те предупреждавам — каза той, а лицето му потъмня, — твоите съкровища са само мои, купил съм ги и съм платил за тях. Няма да има съмнение чие дете ще носиш, когато дойде този ден.

Той мислеше за Сесили и за детето, което може би бе негово.

— Как смееш, Филип? — извика Габи, шокирана от думите му. — Аз съм твоя законна съпруга и макар че не исках този брак, нямам намерение да наруша свещения си обет. В края на краищата, научила съм нещо и в манастира.

— Повече от Сесили, надявам се — измърмори той загадъчно.

— Сесили! — повтори Габи. — Коя е тая Сесили и какво общо има с мене?

— Сесили, малката ми, беше моя съпруга — отвърна той във внезапен прилив на откровеност.

— Твоя… твоя… съпруга? — заекна Габи.

— Беше моя съпруга — наблегна Филип.

— Нямах представа, че си бил женен. Какво се е случило с нея?

— Тя е мъртва! Както и детето, което носеше.

Естественото любопитство на Габи се събуди. Нямаше как да спре следващия въпрос, дори да бе отгатнала шокиращия отговор и влиянието, което той щеше да има върху живота й.

— Как е умряла?

Филип започна да се бори с вихрушката на емоциите, опитвайки се да оформи отговора си. Едва когато тъгата му се оттече и той възстанови донякъде самоконтрола си, отговори с равен глас, лишен от чувства:

— Ще говоря за това само веднъж и никога повече. Разбираш ли?

Когато Габи кимна, той продължи:

— Аз убих Сесили.

Габи ахна ужасено и този звук отекна в тишината. Страх я обзе, въпроси без отговор, които не посмя да зададе, замряха в гърлото й. Да не би да има намерение и нея да убие, когато му омръзне? Какво е направила горката Сесили, че да я постигне такава ненавременна смърт? Защо властите не са го арестували за убийство? Господи, за какво чудовище се е омъжила!

Когато той се приближи към нея, за да я подкани да излезе от каютата, тя се сви от допира му. Изведнъж в ума й проблесна мисълта, че няма да се поколебае да избяга от този човек, за когото се бе омъжила.

Закуската беше изпитание, от което Габи спокойно би могла да се лиши. Марсел непрекъснато се опитваше да я въвлече в разговор.

— Виждам, че сте преживели бурята в добро състояние, госпожо Сен Сир — каза той, обръщайки се направо към нея.

— Да — отговори тя и сведе скромно очи към чинията си.

— Не ви ли хвана морска болест? — запита той, надявайки се да изтръгне малко по-обширен отговор от нея.

— Съпругата ми не се разболя от морска болест — прекъсна го грубо Филип. — В действителност усамотението ни бе добре оползотворено в приятни занимания.

Никой не би могъл да изтълкува погрешно думите му.

Габи трепна и по бузите й се разля ярка червенина, когато осъзна напълно какво означаваше изреченото от него. Дори капитан Жискар смутено се прокашля. Усмихвайки се потайно, Филип продължи да се наслаждава на закуската си, без да обръща внимание на смущението на Габи или на жадните погледи на Марсел.

Следващите седмици не внесоха промяна в ситуацията. Филип продължаваше да се нахвърля върху нея нощ след нощ. И тя нямаше сили да му се противи. Когато му се поддаваше, той ставаше нежен и пламенен любовник, стремеше се да достави наслада и на нея, както на себе си. Възнасяше я до висоти, чието съществувание не бе подозирала и не си бе представяла до неотдавна, когато лежеше на твърдия си манастирски одър. Как може в един човек да е събрано толкова противоречие, питаше се тя безпомощно. През нощта насладата и не знаеше граници, неговата нежност я омагьосваше, но през деня мрачното му мълчание я обгръщаше в облак от страх. И тя, и той вече не споменаха за Сесили.

Когато навлязоха в южните води, мрачното настроение на Филип започна да изчезва, той стана по-разговорлив и веднъж тя го помоли да й разкаже за острова, който скоро щеше да стане неин дом. За първи път от женитбата им освен през времето, когато се любеше с нея, суровият израз на лицето му стана мек и замечтан.

— Най-напред трябва да знаеш, че Мартиника е един от Наветрените острови от Малките Антили — осведоми я Филип с глас, в който се долавяше вълнение, за пръв път, откакто го познаваше. — Веригата на Антилите се простира в източната част на Карибско море, между островите Доминика и Санта Лусия. Обхваща приблизително четиристотин тридесет и една квадратни мили и е изпълнена с много планини.

— Там сухо като в пустинята ли е?

— Напротив — засмя се Филип и на бузите му се образуваха трапчинки, които тя виждаше за пръв път. — По-голямата част от острова е покрита от джунгла. Мон Пеле, действащ вулкан, се издига на четири хиляди петстотин петдесет и четири фута височина на северния бряг на Мартиника. На юг се стелят ниски хълмове, между хиляда и две хиляди фута. Има много потоци и няколко големи реки.

— Действащ вулкан! — повтори със страхопочитание Габи. — Много ли е опасно?

— Няма никаква опасност, иначе град като Сен Пиер нямаше да съществува край него. Разположен е точно в подножието на Мон Пеле. Макар периодично да изхвърля дим и пепел, от години не е имало голямо изригване. По-голямата опасност са ураганите, които от време на време помитат острова, и копиеноската.

Габи потрепери.

— Урагани? Копиеноска? — Ясно беше, че не знае практически нищо за тях.

— Ураганите са ветрове, които понякога достигат скорост сто мили в час, придружени от проливни дъждове, и духат от юли до ноември. В действителност, учуден съм, че още не ни е връхлетял, откакто навлязохме в южните морета. Те причиняват невъобразими опустошения. Огромни вълни могат да унищожат цели градове и да погубят много хора.

Габи се замоли никога да не се натъкне на ураган.

— А копиеноската? — запита тя.

— Това е смъртоносна змия, чието ухапване означава сигурна смърт — отговори мрачно Филип. — Те са навсякъде, в джунглата, в полетата със захарна тръстика, по дърветата, в тревата, в храстите. Могат да бъдат с всякакъв цвят и размери. На Мартиника са осем разновидности. Имат неприятния навик да се крият в корените на дърветата или в банановите дървета. Сега е уместно да те предупредя за опасността, Габи. Никога не слагай ръката или крака си на място, за което не си сигурна, че е безопасно. Ако те ухапе копиеноска, все едно си вече мъртва.

Габи слушаше с безмълвен ужас обясненията на Филип за смъртоносната змия. Когато свърши, тя потрепери от отвращение и си обеща никога да не ходи никъде сама. В ума й се мярна неясната мисъл дали той не преувеличава с намерение да я изплаши и тя да не смее да напуска плантацията. Да не би да иска да използва страха, за да я подчини?

Докато дните следваха в безкрайна върволица, Габи научаваше все нови и нови неща за Мартиника и за Белфонтен, плантацията на Филип на склона на Мон Пеле над Сен Пиер. Той й каза, че има къща в самия град Сен Пиер, както повечето плантатори, заради активния живот в града, особено по време на карнавала, и заради това, че там се развива доста сериозен бизнес и има по-големи културни центрове, отколкото във форт дьо Франс, седалището на местното управление.

Габи започна с нетърпение да очаква да пристигнат в Мартиника, защото постоянното внимание на Филип я задушаваше. През деня се чувстваше зле от неговото постоянно менящо се настроение, но нощите бяха редуване на агония и екстаз. За свой ужас тя откри, че тялото й реагира на неговите умения, макар че умът й ги отхвърляше. И не спираше да чува думите му: Аз убих жена си.

В един особено топъл следобед Габи реши да изостави обляната в слънце палуба и да се върне в сумрачната хладина на каютата си. Свали роклята и се изтегна на койката, унасяйки се почти веднага в лека дрямка. Събуди се с трепване, когато от отворения илюминатор до нея долетяха сърдити гласове. Беше сигурна, че е дочула името си, и разпозна гласовете — бяха Филип и Марсел. Стана безшумно и се долепи до илюминатора, напрягайки се да чуе думите им.

— Изглеждаш доста влюбен в твоята малка Габриела, приятелю — чу тя гласа на Марсел.

— А ти, Дювал, изглеждаш доста загрижен за съпругата ми и за брака ми.

— Съпругата ти знае ли за Сесили? — запита хитро Марсел.

— Знае, че съм бил женен — отвърна Филип, стиснал зъби.

— Сигурен съм, че не си й казал истината — подметна Марсел.

— Стой настрана от Габи, Дювал — предупреди го Филип със заплашителен тон. — Ако и този път се намесиш, ще те убия. Отдавна трябваше да го направя.

— Не аз бях причината за смъртта на Сесили — наблегна Марсел. — Ти я принуди да зачене дете, което тя не искаше. Ти я накара да хукне да бяга в джунглата посред нощ. Ти…

— Стига, Дювал! Всичко е свършило и край! Сега се тревожа за Габи. Тя е от друго тесто, не като Сесили. Съвършено невинна е и не знае нищо за мъже като тебе. Стой далеч от нея!

— Ха! — изсмя се презрително Марсел. — Ами какво знае за мъже като тебе, приятелю? Кой ще я пази от изблиците ти на ревност, от неутолимата ти страст? Какво ще кажеш за това, Сен Сир? Да поговорим за твоята страст. Казал ли си на твоята невинна малка душичка за Амали, за красивата и страстна Амали? Амали няма да се примири с новата ти съпруга.

— Не виждам защо си се загрижил за това, Дювал — изрече хладно Филип, — но ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, Амали очаква да се върна женен от Франция.

— Мога да си представя как тази дива котка е приела новината, когато си й казал, че имаш намерение пак да се жениш — усмихна се Марсел, вътрешно развеселен.

— Както вече казах, това не е твоя работа. Амали ще постъпва така, както аз й кажа — натърти Филип.

— Откога Амали се подчинява на заповеди? — изсмя се пренебрежително Марсел. — Не, приятелю. Белфонтен не е достатъчно голям за съпруга и любовница. — Поглади мустаците си и облиза устни, наслаждавайки се на смущението на Филип. — Бих бил щастлив да те отърва от малко товар.

Филип се обърна към него с такова мрачно изражение, че Марсел за миг загуби ума и дума.

— Амали ще остане в Белфонтен — изръмжа той. — Това е нейният дом. Не е твоя работа дали ще бъде и занапред моя любовница

— Не се и съмнявам, че ще продължи да ти топли леглото, особено когато в корема на малката Габриела започне да расте наследникът, който явно толкова силно желаеш.

— Защо, Дювал, моите жени те интересуват повече, отколкото всички други? — запита Филип.

— Но, приятелю, ти имаш безподобен вкус за жени. Ето например твоята невинна съпруга. Вярвам, че тя надминава дори Сесили по красота. Когато успееш да я разтърсиш из основи, аз ще съм тук, за да събера парчетата.

Габи не чу гневния отговор на Филип, защото капитан Жискар избра тъкмо този момент, за да се присъедини към двамата мъже, и гръмкият му глас сложи край на тревожещия я разговор, който хвърляше сянка върху непосредственото й бъдеще. Трябваше да знае, че Филип няма намерение да спазва брачните си клетви!

Тази нощ Филип не каза нищо, дори да бе забелязал, че Габи с неохота участва във фарса, който той наричаше любене. Нежността му в леглото не само я озадачаваше, но и я вбесяваше. Нямаше търпение да му хвърли в лицето това, което бе научила този следобед, и реши да го направи точно когато той най-накрая легна изтощен до нея, с настроение, смекчено от сексуалното задоволство.

— Филип — изрече тя колебливо, прокарвайки ръка по мускулестите му гърди.

— Какво има, скъпа? Да не би да не съм те задоволил достатъчно за тази нощ?

— Моля те, Филип, бъди сериозен за малко.

— Сериозен съм — каза той, прокарвайки леко ръка по тялото й.

Габи разбра, че ако не каже нещо, за да го възпре, неутолимата му страст към нея скоро ще направи всякакъв разговор невъзможен.

— Коя е Амали? — запита тя дръзко, неподготвена за яростната му реакция.

Филип се дръпна като ухапан от змия.

— Ти си говорила с Дювал зад гърба ми! — изрева той гневно. — Какво ти каза за Амали? — Пръстите му се впиха болезнено в раменете й.

— Не съм говорила с Марсел — протестира Габи. — Моля те, престани, Филип, боли ме!

— Откъде си чула за Амали? — настоя той и я стисна още по-здраво.

— Дочух разговора ви с Марсел тази сутрин. Нямаше как да не го чуя. Почивах си в каютата, когато вие се спряхте до илюминатора. Говорехте така високо, че не можех да не ви чуя.

— Господи! — изруга той, охлабвайки желязната си хватка. — Надявах се, че няма да научиш толкова скоро за нея, но след като си разбрала, няма да те лъжа. Тя ми беше любовница.

— Беше или е? — запита презрително Габи.

— Ще видим това — отсече Филип. — Щом ме задоволяваш, нямам нужда от любовница.

Отговорът не я успокои. Бе вече достатъчно унизена още преди да бе заживяла под един покрив с любовницата на Филип.

— Не ме интересува какво ще направиш, Филип — каза тя нехайно, — но тъй като аз съм твоя съпруга, отказвам да споделям дома си с твоята любовница. Трябва да я настаниш другаде.

Филип се разсмя гръмогласно, но без никаква веселост.

— Наистина ме смайваш, Габи — каза той и я привлече грубо в прегръдките си. — Хайде, покажи ми как смяташ да ме превземеш от любовницата ми.

След това Габи дълго не можа да заспи, заслушана в равномерното дишане на Филип. Мислеше за абсурдната победа, която бе спечелила, оставайки пасивна в ръцете му. Когато бе свършил, се бе дръпнал от нея с отвратено изпухтяване и веднага бе заспал.

Когато лекото похъркване на Филип й подсказа, че няма лесно да се събуди, Габи се измъкна тихо от леглото, надяна ризата си, метна един шал на раменете си и полека излезе от каютата. Когато се озова на палубата, вдъхна дълбоко от топлия, напоен със сол въздух. Палубата беше пуста, с изключение на вахтения и кормчията. Тя се облегна на перилата — тайнствена фигура, чиито развявани от вятъра сребристи къдрици изглеждаха нереални, като ангелски крила под лунните лъчи. Мисълта й се зарея към предишния й живот в манастира, спомни си колко сигурна се бе чувствала там. Въздъхна. О, да можеше пак да бъде така невинна и защитена.

— Нали нямате нищо против да се присъединя към вас? — Габи едва не излезе от кожата си, когато дочу този глас, идващ сякаш от нищото. — Не исках да ви стряскам, скъпа — каза Марсел.

— О, Марсел, доста ме изплашихте — едва си пое дъх Габи. — Не можах да заспя, а нощта е толкова красива.

— Наистина прекрасна нощ — съгласи се Марсел. — Погледнете луната, скъпа. Това е луната на любовниците.

Луната висеше в небето като огромна златна топка, а лъчите й танцуваха сред леките вълнички като палави морски нимфи. Възхитена усмивка се изписа по лицето на Габи.

— Трябва винаги да се усмихвате, скъпа — прошепна Марсел, а топлото му дихание облъхна лицето й. — Надминавате дори най-ярката звезда в небето.

По лицето на Габи плъзна лека руменина. Присъствието му, макар и приятно, я смущаваше, особено поради нарастващата интимност, която той демонстрираше спрямо нея.

— Посещавали ли сте Белфонтен? — запита тя, надявайки се да разпръсне магията на луната и нощта.

— Отдавна, но вече не съм желан гост там — отговори той с непринуден тон.

— Познавахте ли Сесили?

И тя се вгледа в него, за да не пропусне реакцията му. Директният й въпрос изненада и стресна Марсел.

— Какво знаете за Сесили? — запита той, като присви очи с подозрение.

— Само това, което Филип ми каза — призна тя. — Знам, че е била негова съпруга и че е мъртва.

— Каза ли ви как е умряла?

Очите на Габи блестяха, огромни под лунната светлина. Той едва чу отговора й.

— Каза… каза… че той я е убил. — Страхът не позволяваше на думите да излязат от гърлото й.

— Боже господи! — възкликна разтревожено Марсел. — Ако ви е казал така, значи това трябва да е истината. Точната причина за смъртта й не бе съобщена публично, но според слуховете тя е била удушена.

Габи трепна, хващайки се за гърлото, и на Марсел му се дощя да си бе отхапал езика, преди да изрече нещо, което да я уплаши още повече. Надявайки се да уталожи страха й, той я привлече в прегръдките си и когато тя не протестира, дръзко прокара ръце по копринената й коса и положи ръка на кръста й. Почувства я как трепна от допира му и инстинктивно я привлече още по-близо, усещайки как тялото й, покорно и огъващо се, се опира до неговото. Изведнъж го връхлетя огромен прилив на нежност към беззащитното момиче в ръцете му. Искаше само да я закриля вечно.

— Марсел — започна плахо Габи, — Филип намекна, че вие имате нещо общо със смъртта на Сесили.

Тя знаеше дълбоко в сърцето си, че ако Марсел има някакво отношение към смъртта на съпругата на Филип, не би могла да приеме приятелството му.

— О, по дяволите! — избухна Марсел. — Дори не бях там, когато е умряла. Бях само приятел с нея, както и с вас. Когато бясната ревност на Филип стана непоносима, тя дойде при мене и аз я приех в дома си. Филип дойде почти веднага и я накара да се върне в Белфонтен.

— Какво стана после?

Марсел замълча драматично, поглеждайки нагоре, сякаш търсеше отговора в небето.

— Той й забрани да напуска Белфонтен под какъвто и да е предлог и непрекъснато й се натрапваше, докато тя не зачена. Погрешно мислеше, че детето ще я укроти, ще я привърже повече към него.

— Какво стана, след като тя забременя? Защо я е убил?

— За мое съжаление не знам нищо за обстоятелствата около смъртта й. Тъй като Сесили бе дошла при мене, когато се нуждаеше от закрила, съпругът й ме смята пряко отговорен за събитията, довели до смъртта й. Повярвайте ми, скъпа — каза той с лице, което би могло да мине за въплъщение на невинността, — виновен съм само задето подкрепих горкото момиче в момент, когато имаше нужда. В деня на страшния съд Филип Сен Сир трябва да застане пред божието правосъдие, а не аз.

— Благодаря, Марсел — каза Габи, — че ми казахте това. Как бих могла да живея с подобно чудовище? Вашите думи ми дадоха смелост. Когато дойде време, ще знам какво да направя.

— Елате при мене, когато имате нужда — предложи невъзмутимо Марсел. — Ще ви помогна, каквото и да искате да направите.

— Желанието ми е да напусна съпруга си — заяви разгорещено Габи. — Аз съм добре образована и мога да си печеля хляба. Ще напусна Мартиника и ще си намеря място като гувернантка някъде, където Филип няма да ме намери. Ако можете да ми помогнете да намеря такова място, ще ви бъда вечно признателна.

Изразителното лице на Марсел доби замислено изражение.

— Сестра ми Селест живее в Ню Орлиънс със съпруга и децата си. Имат голяма къща на улица „Дюмейн“, а децата вече се нуждаят от гувернантка. Ще й пиша и когато бъдете готова да заминете, ще намеря начин да ви кача на кораб, без Филип да разбере. Дори бих могъл да замина за Ню Орлиънс с вас, скъпа, за да не бъдете сама.

Габи не бе сигурна дали иска Марсел да замине с нея, но високо оценяваше усилията му в нейна полза, за да изрази несъгласие.

— Сега трябва да вървя, Марсел, преди Филип да се е събудил и да е открил, че ме няма — настоя тя, внезапно осъзнавайки колко време е била извън каютата.

Тръпки я побиха, когато помисли, че трябва да се върне в леглото на един убиец.

— Да, разбира се, ще е най-добре, скъпа. Не бива да събуждаме подозренията на съпруга ви, ако искаме да опазим нашата малка тайна.

И преди тя да може да протестира, Марсел сведе глава и леко докосна устните й, а допирът му бе така нежен, че след като я пусна, тя не беше сигурна дали ръцете му са се докоснали до гърдите й, или просто така й се е сторило. След това той изчезна в мъглата, надигаща се от морето.

Габи затаи дъх, влизайки обратно в каютата, и бавно го изпусна, когато видя, че Филип спи дълбоко. Влезе под завивките и се дръпна колкото можеше по-далече от него. Но той някак усети движението й и я притегли плътно към себе си.

— Колко си студена, малката ми — измърмори той в просъница. — Не се дърпай. Как да те стопля, като бягаш от мене?

Накрая Габи се предаде и се сгуши в него, а топлината на тялото му я приспа.

Силно чукане по вратата и високи, възбудени гласове ги изтръгнаха от съня им. Габи се надигна и притисна одеялото към гърдите си, докато Филип бързо навличаше панталоните си, за да отвори вратата. Пред нея стоеше възбуденият и разстроен камериер, кършеше ръце и издаваше несвързани възклицания.

— Капитанът, господин Сен Сир — избъбри той. — Ужасно, ужасно. Моля ви, елате бързо. Капитанът…

Габи не чу нищо друго, защото Филип затвори вратата зад себе си. След миг се върна в каютата със сурово, непроницаемо изражение; напълно владееше емоциите си. Обърна се към нея едва след като се облече:

— Заключи след мене и не пускай никого вътре — нареди той с рязък тон.

— Какво има, Филип? — запита Габи с растяща тревога. — Да не се е случило нещо на капитан Жискар?

— По-късно — отсече той. — Направи каквото ти казвам.

И излезе. Габи заключи вратата, както бе наредил Филип, и се сгуши пак в леглото, чудейки се какво ли може да означават обърканите думи на камериера. Не й оставаше нищо друго, освен да го чака да се върне.

Филип се качи на палубата, следвайки камериера, и веднага го изпревари по пътя към мостика, където голяма група мъже се бяха скупчили около едно неподвижно тяло, проснато на палубата в локва кръв. Филип ги разбута и спря до неподвижната фигура. Веднага разбра, че капитан Жискар е мъртъв. Първият помощник, опитен моряк на име Мерсие, бе коленичил до капитана и тъжно поклащаше глава.

— Какво се е случило, Мерсие? — запита леко задъхан Филип. Анри Жискар му беше като брат, но скръбта щеше да почака.

Нещастие, господин Сен Сир — отвърна разтърсеният първи помощник. — Ужасно нещастие. Капитанът явно е станал рано тази сутрин и е дошъл на мостика преди мене. Може би ако бях дошъл миг по-рано, той щеше сега да е жив.

Дръпнете се, Мерсие — помоли го Филип.

Коленичи до тялото на капитана и най-напред огледа страшната рана на врата, а после и отломъка, който я бе причинил.

— Никой не е видял как е станало — занарежда Мерсие. — Нямаше никакви викове, никакво предупреждение. Счупената рейка, която виждате, падна от такелажа точно когато капитанът се качваше на мостика. Горкият човек вероятно не е разбрал какво го е ударило. Умрял е в същия миг. Както виждате, острият край на рейката го е ударил във врата, прекъснал е шийната вена. Умрял е от загуба на кръв още преди някой да е разбрал какво става.

Филип откъсна очи от тялото на капитана и вдигна поглед към мястото, откъдето се беше отчупила рейката. После огледа парчето, стърчащо от врата на капитана. Със стиснати зъби измъкна внимателно смъртоносното парче дърво и започна да го оглежда отвсякъде.

Намръщи се и запита:

— Как е възможно подобно нещо да се случи на моя кораб? Стоманеният му поглед обходи моряците и се спря на Марсел Дювал, който тъкмо се бе присъединил към кръга.

— Мога само да предполагам — и Мерсие озадачено вдигна рамене, — че рейката се е пукнала по време на бурята, която ни връхлетя на няколко седмици път от Брест, и е висяла така, готова да падне. Сигурно се е отчупила, когато вятърът се засили тази сутрин, и капитан Жискар е имал нещастието да излезе на палубата тъкмо в този момент. Господи — изруга той, — някой ще си плати за тази небрежност!

Филип не каза нищо, продължавайки да изучава смъртоносното парче дърво. След като мисли продължително, каза:

— Като че ли се е отчупило от гафела. Пратете някого да види откъде точно е паднало.

Един моряк веднага се отдели от групата и се закатери по такелажа. Филип и Мерсие вдигнаха тялото на капитана и го пренесоха в каютата, за да го подготвят за погребение. През цялото време умът на Филип работеше трескаво. Бе загубил не само един превъзходен капитан, но и доверен приятел. Според него инцидентът беше прекалено нагласен, моментът — прекалено точно избран. Освен това краят на рейката, който се бе забил във врата на Анри, бе твърде остър, сякаш изострян на ръка. Беше почти убеден, че смъртта на Анри не е злополука, че има нещо общо с тайния документ, който двамата бяха запомнили и бяха обещали да доставят в Ню Орлиънс, След •смъртта на Анри Филип осъзнаваше, че животът на пял един град, а може би и на цяла една нация зависи единствено от него. Отговорността беше неимоверна.

Когато Филип влезе в каютата на капитан Жискар, веднага видя, че нещо не е наред, но не можа да разбере какво точно. Изведнъж усети — каютата беше прекалено спретната, сякаш всичко е било подредено. Подобно нещо не беше в природата на Анри. Дори картите и книжата, които обикновено лежаха в безпорядък, бяха събрани на купчинки. Това не беше присъщо на Анри, той винаги можеше да намери който и да е документ сред привидната бъркотия. Филип често се бе шегувал с приятеля си по повод любовта му към хаоса, но добросърдечният капитан само се бе усмихвал и бе казвал, че домакинстването е работа за жени. Филип вече не се съмняваше, че някой е ровил из каютата на Анри и след това всичко е било внимателно подредено, Филип беше сигурен в едно — който и да е ровил из каютата, не е намерил онова, което е търсел. След като Анри бе прочел тайния документ и го бе сложил в сейфа, Филип се бе върнал в каютата и без знанието на Анри бе взел документа. Тъй като беше собственик на кораба, естествено бе да знае комбинацията на сейфа. Документът сега лежеше на дъното на сандъка на Габи. Продължавайки да мисли, Филип разбра, че и собственият му живот е в опасност.

Когато се върна след известно време в каютата си, сърцето на Габи се сви, щом видя тънките бръчки, врязали се край устата и по челото му. Сякаш само за няколко часа бе остарял с десет години.

— Филип, кажи ми какво се е случило! — извика тя, когато той влезе уморено в каютата. — Чух хората да викат, сториха ми се потресени от нещо.

— Капитан Жискар е мъртъв — пророни Филип с изменено лице.

— Мъртъв? Как? Защо?

— Нещастен случай на мостика, рано сутринта.

Изведнъж той сякаш рухна и на лицето му се изписа мъчителна болка. Ако не беше поискал помощта на Анри за тази мисия, горкият човек щеше да бъде жив. Нямаше ли да има край върволицата на смъртта, която му отнемаше всички скъпи за него хора? Как да понесе вината за още един живот, отнет заради него?

— Кой ще отведе „Наветрен“ до Мартиника? — запита Габи, прогонвайки мъчителната тишина.

— Първият помощник Мерсие би могъл, но възнамерявам сам да поема командването. Често пъти сам водя собствените си кораби.

Отново се възцари тишина, докато Филип се мъчеше да стигне до някакво решение. Решение, което включваше Габи; но то можеше да я изложи на опасност. Наистина ли искаше да въвлече невинната си съпруга в авантюрата, в която сам доброволно се бе хвърлил? Нямаше избор. Гледа я внимателно дълго време и накрая Габи започна да се върти смутено.

— Какво има, Филип? Защо ме гледаш така странно? С какво мога да ти помогна?

Тя несъзнателно бе взела решението вместо него.

— Какво знаеш за войната, който започна през 1812 година между Англия и Америка? — запита той, изненадвайки я с внезапната промяна на темата.

— Не много — призна Габи. — За какво се бият?

— Воюват главно по вина на Наполеон; както и заради пиратските нападения на британски кораби над американски в открито море. Без да се споменава за нелегалното внедряване на американци в британската флота.

— Какво общо има Наполеон?

— Американците бяха повече или по-малко принудени да вземат страната на французите, когато британците наложиха блокада на пристанищата им и те не можеха да карат важни стоки във френските и испанските пристанища. И понеже Британия не може да патрулира край всички големи американски пристанища, те започнаха да спират в открито море всички кораби под американски флаг и да конфискуват товара им, смятайки го за контрабанден.

— Но, Филип, какво общо има това със смъртта на капитан Жискар?

— Вече стигам и до това, малката ми — каза той тъжно. — На мене и на капитан Жискар бяха поверени важни документи, изнесени тайно от Англия. Трябва да бъдат доставени на генерал Андрю Джаксън, който е в Ню Орлиънс, за да подготви града да се отбранява срещу британска атака. Документът, който имам, потвърждава, че британците се канят да нападнат Ню Орлиънс откъм морето. Там е указана не само точната дата на началото на обсадата, но и приблизителният брой на корабите и хората. Затова вероятно разбираш колко важно е този документ да стигне колкото може по-скоро до генерал Джаксън.

— И ти вярваш, че смъртта на капитан Жискар е свързана с тези тайни документи?

— Това трябва да се предположи. Никак не ми харесват обстоятелствата около този „инцидент“.

— Значи сега нямаш намерение да плаваш към Мартиника? — запита Габи, мъчейки се да подреди в ума си всичко, което й бе разказал Филип.

Като мислеше за Ню Орлиънс, у нея започна да се оформя едно намерение. Ню Орлиънс беше голям град. Може би щеше да успее да се изплъзне на Филип, щом корабът хвърлеше котва. Нямаше да е трудно да намери сестрата на Марсел и да започне нов живот.

Без да знае накъде са поели мислите й, Филип каза:

— Само ние с капитан Жискар знаехме, че корабът плава към Ню Орлиънс. Страхувахме се, че на борда може да се промъкнат шпиони или че документът може да бъде откраднат, ако се разбере накъде плаваме. Затова толкова се ядосах, като разбрах, че Дювал е на борда. Бях наредил на капитан Жискар да не взема други пътници за това пътуване, но тъй като Дювал е мой съсед и лоялен французин, той му е позволил да се качи. Жискар погрешно е предположил, че Марсел още ми е приятел.

— Сигурно не подозираш, че господин Дювал е шпионин! — протестира Габи.

Филип се навъси.

— Според мене е способен на всичко. Но Анри е мъртъв и аз трябва да поема пълната отговорност за доставянето на документа.

— Защо ми казваш всичко това, Филип? — запита тихо Габи.

— Ако с мене се случи нещо неочаквано, преди да сме стигнали Ню Орлиънс, искам ти да отнесеш документа на генерал Джаксън.

За миг сърцето на Габи спря да бие. Нещо да се случи с Филип! Господи! А на глас изрече:

— Да не би да искаш да кажеш, че ако някой, намиращ се на борда, е убил капитан Жискар заради тези тайни книжа, няма да се поколебае да убие и тебе?

— Точно така.

— И ти ми вярваш достатъчно, за да ми кажеш всичко това? — запита Габи смаяна.

— Няма друг — бе внимателно премисленият отговор. — Книжата са скрити в сандъка ти, под дрехите. Ако умра, занеси ги направо в главния щаб на Джаксън в Ню Орлиънс. Мерсие има заповед да закара кораба до Ню Орлиънс, ако аз не мога. — Изведнъж той я сграбчи за раменете и я стисна силно. — Обещай ми, че няма да се доверяваш на никого, Габи! На никого! Разбра ли? На никого!

— Обещавам, Филип, обещавам — изрече задъхано Габи. Едва когато изтръгна обещанието от нея, пръстите му отпуснаха желязната си хватка.

— Утре навлизаме във Флоридския проток и след това в Мексиканския залив — продължи той, след като си възвърна самообладанието. Ако Дювал е шпионин, помисли Филип, не му остава много време, за да извърши най-лошото.

— Ню Орлиънс е френски град, нали? — запита Габи.

— Има няколко стари испански фамилии, но повечето са французи или креоли. Всъщност, след като през 1803 г. Наполеон продаде тази територия, тя е част от Съединените американски щати.

Габи се опита да асимилира всичко, което Филип й разказа, но бе объркана от всички тези понятия — войни, шпиони, тайни документи. Но бе дала обещание и имаше намерение да го спази, макар че мисълта, че Филип може да умре, я караше да се чувства някак странно освободена.

На другия ден Габи зърна земя за пръв път, откакто бяха излезли от Брест. Филип й обясни, че това са само малки островчета, но въпреки това бяха земя. Отдалече изглеждаха като украшения, потопени в лазурното море. Тя изпадна във възторг, като видя искрящите бели плажове и гъстата растителност. Бе толкова омаяна от вида на малките островчета, които отминаваха покрай кораба, че не забеляза мрачното изражение на Филип, който следеше с очи привидно невинните, пухкави бели облачета. Не се учуди ни най-малко, когато Мерсие го осведоми, че барометърът пада с тревожна бързина. Едва тогава Габи насочи вниманието си към застрашително снишаващия се небосклон. Това, което преди й се бе сторило лек ветрец, сега изведнъж се превърна в яростен вихър, който заплющя в платната на бързо движещия се кораб. Видя моряците да се втурват към платната, докато други се хвърлиха да укрепват товарите в задната част на палубата. Трескавата дейност на екипажа убеди Габи, че бурята няма да е като онази, която ги бе полюшкала малко по-силно преди три дни в открития Атлантик, когато Филип я обучаваше на изкуството на любовта. Бяха в тропически води и това може би беше един от онези урагани, за които я бе предупредил Филип.

— Колко време имаме според тебе, преди бурята да връхлети? — запита Габи, докато Филип я отвеждаше към каютата.

— Трудно е да се каже — отвърна той, — но ураганите вилнеят точно по това време на годината и ако се съди по барометъра, бурята ще се разрази още преди да се е стъмнило.

Щом стигнаха до вратата на каютата, той я пусна рязко, загрижен за безопасността на кораба и екипажа.

Силният вятър не престана да блъска кораба целия ден и до късно през нощта, напомняйки на Габи, че морето е като капризна любовница, готова винаги да се шегува и закача или пък да погълне някого, ако е сърдита; сега видя съвършено ясно, че морето никога не е било по-сърдито. Гигантски вълни в надпревара заливаха бордовете. Стомахът на Габи бе разбъркан, тя преглъщаше усилено, за да потиска гаденето, и впиваше ръце в ръбовете на койката, за да не се изтърколи от нея.

Филип се върна няколко пъти в каютата с пребледняло от изтощение лице, с мокри дрехи въпреки брезентовото наметало. После път забеляза, че на Габи й е зле, и веднага се втурна на помощ. Нежно отмахна светлите кичури коса от мокрото й лице и я целуна по челото.

— Още малко, скъпа — прошепна той, — скоро всичко ще свърши. Не се тревожи, ще се погрижа за тебе.

Не се отвърна, когато тя започна да повръща в легена на умивалника, само я задържа плътно притисната до себе си, виждайки я, че трепери от слабост. Не бе очаквала такова мило държание от Филип, но то идваше твърде късно. След като стоя до Габи, докато гаденето й премина, Филип си спомни за своя дълг, отдели се нерешително от нея и тръгна да излиза.

Габи така и не разбра какво точно се случи после. Откъде намери сили да направи това, което направи, или защо изобщо го направи — всичко това остана заключено в някакво отдалечено кътче на сърцето й. Точно когато Филип отвори вратата, за да излезе от каютата, една огромна вълна удари така силно кораба и толкова го наклони, че той едва не се преобърна. Пред ужасените очи на Габи вратата се изтръгна от ръцете на Филип и той бе отхвърлен към палубата, която вятърът сякаш метеше с гигантска метла. Тя видя с ужас как едно буре с гвоздеи, закрепено на палубата, се отвърза и се затъркаля застрашително към него. Филип го видя и се опита да се надигне, но неспирно мокрената от вълните палуба и силното люшкане на кораба затрудняваха и спъваха движенията му. Едва бе успял да се изправи на колене, когато бурето се блъсна в него и го запрати към перилата. Следващото накланяне на кораба търкулна бурето в другата посока, а Филип остана да лежи в безсъзнание, опрян опасно на перилата, откъдето друго силно накланяне лесно би могло да го помете зад борда.

Габи се изправи неуверено и бавно се запъти към вратата, викайки Филип, без да осъзнае, че той не може да я чуе сред оглушителния рев на бурята. Тя се огледа насам-натам и с тревога видя, че няма кой да му се притече на помощ а падащият мрак и дъждът силно намаляваха видимостта. Независимо колко го мразеше, не би могла да го остави да падне през борда! Добила сили от внезапния ужас, тя излезе бавно от защитената каюта и тръгна да му помогне. Вятърът два пъти я събори и тя трябваше да пълзи, наложи се да се хване за една счупена мачта, когато огромна вълна връхлетя палубата. Успя все пак да стигне до Филип, изтощена и задъхана, но невредима. Пребледня, като видя дълбоката рана на челото му, и се опита да спре кръвта, изтичаща от нея, с края на ризата си. Разбра, че не могат да останат тук, защото рискуват да паднат през борда, и завика за помощ, но никой не можеше да ги види или да ги чуе в тъмнината и сред рева на бурята. Габи трябваше да спаси и него, и себе си.

Хвана Филип под мишниците и го повлече със сетни сили към най-близката мачта, като спираше често, за да си поеме дъх и да потисне гаденето, което разтърсваше тънкото й тяло. Безжизнено отпуснатата тежест на Филип я караше да се напряга ужасно много, но тя нямаше да позволи на морето да го вземе. Когато успя да довлече безчувствения Филип до мачтата, всички мускули я боляха и беше готова всеки миг да припадне.

Габи задъхана го опря до мачтата и посегна към едно въже, което висеше от такелажа. Действаше инстинктивно, разбирайки, че не може да стигне до каютата с влачене на припаднал човек, затова го върза здраво за остатъка от мачтата. Едва тогава си позволи да се отпусне до него с развълнувани от усилието гърди и тяло, което цялото се бе превърнало в болка. Накрая, когато посъбра сили, Габи посегна да хване друго въже, с което да привърже и себе си към мачтата. Мъчейки се да се изправи, тя не видя огромната вълна, която се надигаше зад нея, и не чу гласа на Филип, който се бе свестил и виждаше как пред него се разиграва чудовищен кошмар. Предупредителният му вик се стопи в рева на бурята.

Филип загледа в безсилен ужас как убийствената вълна се надигна от дълбините на сърдитото море, докато Габи стискаше със сетни сили въжето. Той наведе глава, за да посрещне напора на вятъра и водата, и когато я вдигна, тя бе изчезнала — изчезнала, сякаш никога не я бе имало. Тогава и той потъна в море от черна забрава.