Насила оженена

11

Когато конят на Габи се върна без ездач, Жерар беше в конюшнята. Не бе разбрал, че конят на Филип е бил изведен оттам, и се учуди като го видя да идва откъм банановите храсталаци целият в пяна и ужасно уплашен. Тръпки полазиха по тила му. Той знаеше, че господин Филип си е в спалнята и спи и че госпожа Габи се е качила веднага в стаята си след като я бе докарал от Льо Шато. Жерар поклати глава в недоумение и отиде да се посъветва с леля Луиз; двамата заедно решиха да събудят Филип и да му кажат за странната случка.

Когато нито Габи, нито Филип отговориха на почукването, Жерар пое нещата в свои ръце и смело бутна незаключената врата. Бе шокиран за втори път този ден, когато съзря златистото тяло на дъщеря си под мускулестата снага на Филип. Застана зяпнал на вратата, забравяйки защо е влязъл. Когато се свести, веднага инстинктивно разбра, че Габи навярно е налетяла на тази гледка, това я е потресло, взела е коня на Филип и е препуснала сред банановите храсталаци към Льо Шато. Жерар пребледня. Подобна постъпка в нейното състояние се равняваше на самоубийство.

Когато Филип видя Жерар да влиза в спалнята, стана мъртвоблед от гняв. Не толкова защото робът бе влязъл, без да предупреди, но защото го бе открил в леглото заедно с Амали.

— Какво искаш? — изрева Филип и се откъсна от здраво стискащата го Амали.

Жерар продължаваше да се взира в дъщеря си, излегнала се явно доволно в леглото и мъркаща като заситено коте. Накрая, след като откъсна очи от нея, погледна Филип с нарочно безразлично изражение, скривайки отвращението си зад каменна маска.

— Е? — запита Филип навличайки набързо един халат. — Трябва да имаш добра причина, Жерар!

— Да, госпожа Габи! Мисля, че тя…

— Хайде, казвай какво има с госпожа Габи? Да не би толкова скоро да се е върнала от Льо Шато?

Капчици пот избиха на челото му, когато усети как го връхлита чувството за вина. Да не би Габи да го е видяла как се люби с Амали? Да не би да е болна? Тръпки от страх полазиха по тила му.

— Сестрите Дювал бяха в Сен Пиер и се върнахме от Льо Шато по-рано от очакваното — каза Жерар, опитвайки се да говори с равен глас.

Като хвърли засрамен поглед към леглото, където Амали се бе надигнала на лакът, Филип запита:

— Къде е сега госпожа Габи?

— Точно това се опитвам да ви кажа, господин Филип — продължи Жерар. — Преди минути вашият кон се върна в конюшнята ужасно потен и силно изплашен. Понеже никой не го беше извел навън, мога само да предполагам, че госпожа Габи го е яхнала и е отишла с него в банановите храсталаци и сигурно е претърпяла злополука. Леля Луиз претърси къщата, но не можа да я намери.

— Господи! — извика Филип и усети как възел засяда в гърлото му. Щеше ли съдбата на Сесили да постигне и Габи? Вече си я представяше мъртва. Облече набързо някакви дрехи и изскочи от стаята.

— Господин Филип, ами аз? — нацупи се Амали, протягайки ръка към него.

Филип се обърна към леглото, сякаш потресен, че вижда все още там Амали в изкусителната й поза. Набръчка чело отвратен и изрече студено:

— Вън! Да не те намеря тук, когато се върна. — И изчезна.

Недоволният глас на Жерар, който дочу, докато се отдалечаваше, ясно говореше колко е възмутен той от поведението на дъщеря си. Но в отговор Амали само се засмя весело.

Скоро Филип и догонилият го Жерар си пробиваха път през банановите храсталаци. Филип с изкривено от ужас лице и замръзнали в лошо предчувствие рамене търсеше по пътеката признаци, че Габи оттам е минала.

Изведнъж дочу гласа на Жерар:

— Насам, господин Филип!

Филип видя малкото неподвижно тяло, строполило се като безпомощна купчинка до едно бананово дърво.

— Габи! — извика той задавено, скочи от коня си и сякаш прелетя краткото разстояние до безжизнената фигура.

Отчаян стон се изтръгна от устата му. Навсякъде имаше кръв. Окървавена беше цялата риза, която се бе вдигнала над коленете на Габи, кръвта се стичаше на поточета по бедрата й. Недалеч лежеше отъпканата от копитата на коня пъстра отровна змия. Нямаше нужда от обяснения. Жерар му бе казал, че Марсел е в Льо Шато, и Филип инстинктивно разбра, че след като го е видяла, Габи е решила отново да го напусне и да иде при Марсел, точно както бе направила Сесили преди толкова време. Някъде в ума му се таеше подозрението, че Габи е видяла как се люби с Амали и е избягала презглава. Но Филип веднага пропъди това предположение, предпочете да обвини Габи и самият той да остане невинен или почти невинен в собствените си очи. По дяволите нейните капризи, изруга той безпричинно. Толкова е бързала да го напусне, че е извършила убийство! Детето му беше мъртво, миниатюрният зародиш лежеше в локва кръв под нея.

Филип въздъхна облекчено когато забеляза, че гърдите й леко се повдигат и спускат. Като видя и колко кръв е изтекла от нея, той разбра, че трябва да действа мълниеносно за да я спаси. Понечи да я вдигне на коня си.

— Недейте, спрете, господин Филип! — извика Жерар, преди Филип да се качи на седлото, — няма време. Кървенето трябва да бъде спряно още сега. Ако тръгнем да я носим, това ще предизвика смъртта й. Трябва най-напред да запушим кръвоносния съд. Бързо, дайте си ризата — нареди той, изземайки решението от ръцете на Филип.

Филип се поколеба само за момент, после съблече тънката ленена риза и я подаде на Жерар, който веднага я накъса на дълги ивици. Изсумтя доволно, като видя колко превързочен материал се е получил, и започна да действа, за да спаси живота на Габи. Бързо вдигна полите й над кръста, без да чува ужасеното изпъшкване на Филип, когато той видя малкото окървавено телце, доскоро едно живо същество. Колкото и да се опитваше, Филип не можеше да откъсне очи от мъртвото си дете.

— Господин Филип — каза меко Жерар, — знам какво трябва да се направи. Когато свърша, трябва да докараме носилка и да я занесем в къщата. Препускайте като дявол, господине, и съобщете на жена ми, тя ще знае какво да прави.

Филип нерешително потегли, след като хвърли последен отчаян поглед към неподвижното пребледняло лице на Габи. Не си спомняше как е стигнал до плантацията или как се е върнал с носилката.

След като Филип тръгна, Жерар сръчно преряза пъпната връв, отмести настрана плода и започна да запушва кървящите кръвоносни съдове, като използваше свитите на топка накъсани парчета от ризата. Когато кървенето забележимо намаля, той свали и собствената си риза, разкъса я на две, с едната половина уви кървавия зародиш, а с другата изтри кръвта от краката на Габи. Спусна полите й обратно до глезените точно когато Филип се върна с четирима мъже и носилка.

Като видя стъкления поглед в очите на господаря си, Жерар бързо го успокои:

— Жива е, но трябва да побързаме.

Филип не позволи на никого да настани Габи в носилката. Разтревожен за състоянието й, той не забеляза вързопчето в ръцете на Жерар. Запътиха се обратно към Белфонтен.

Леля Луиз ги посрещна там, където започваха банановите гъсталаци, и възкликна, забелязвайки пребледнялото лице и неподвижното тяло на Габи. Размени няколко думи с Жерар, хвърли бърз поглед към вързопчето в ръцете му и побърза към Филип и носилката с Габи.

Тя започна да се суети наоколо, правейки всичко възможно да спаси живота на Габи. Търпеливо — лъжица по лъжица, наливаше отвара от билки, предназначени да спрат кръвта, в устата на Габи. Взе чисти чаршафи и продължи да спира кръвотечението, което заплашваше да отнеме живота на господарката й; спря да сменя компресите едва когато по тях не остана друго освен малки петънца. Цяла нощ леля Луиз бдя покрай неподвижното тяло и на сутринта видя, че Габи е изпаднала в треска. Филип с ужас гледаше как пристъпите разтърсват крехкото й тяло. Помогна на леля Луиз да изкъпе изгарящото й тяло, а след това леля Луиз продължи да налива в устата й отвари, с които да й върне живота.

Изминаха цели четири изпълнени с върховно безпокойство дни, преди треската на Габи да отстъпи, и тогава всички разбраха, че тя ще оживее. Едва тогава Филип, превърнал се в сянка на самия себе си, си позволи да помисли върху инцидента, който му бе струвал толкова скъпо. Но тогава гневът му срещу Габи избухна. Отново Марсел Дювал се бе намесил в живота му и то по такъв начин, че го бе почти унищожил. Необмисленото бягство на Габи, за да отиде при Марсел, му бе струвало живота на неговото дете, на неговият наследник!

Жерар бе съобщил на Филип, че детето е било момче, и от това огорчението му стана още по-голямо; той съвсем забрави собственото си недостойно поведение, което бе предизвикало безразсъдната постъпка на Габи. Мислеше само за това, колко много пъти я бе предупреждавал какви опасности се крият в джунглата. Скърбейки за загубата на детето, той убеждаваше сам себе си, че Габи нарочно се е изложила на риск, за да убие детето му. Забрави страстта си към Амали, това, че беше престъпил брачните си клетви, че се бе върнал към бившата си любовница. Нито дори това, че Габи може би щеше да роди други деца, не успя да разсее мрачните му мисли. И най-силно го разяждаше ужасно непоклатимото убеждение, че тя е рискувала собствения си живот и този на детето си, за да бъде с Марсел!

Докато Габи боледуваше, Филип се бе преместил в друга стая, за да я остави на спокойствие. Когато треската я хвана, той се прибра в стаята си толкова изтощен, че едва пристъпваше. Костите го боляха от дългото бдение край леглото на Габи; Филип се отпусна на леглото и почти веднага заспа. Изведнъж се стресна, събуден от малки нетърпеливи ръце, които дърпаха дрехите му.

— Амали! — извика смаян Филип и хвана двете й ръце в силния си юмрук. — Какво, по дяволите…

Той се опита да се надигне, но тя го прикова към дюшека.

— Имате нужда от мен, господин Филип — измърка Амали. Филип гледаше като омагьосан как малкият език се подаде между бисерно белите зъби, за да навлажни пълните червени устни; за миг тя му заприлича на малък хищник. — Аз ви останах вярна — продължи Амали, преследвайки неуморно целта си. — Не бягам в прегръдките на друг мъж. Ако носех вашето дете в корема си, нямаше да го убия.

Филип пребледня, но разбра, че в думите на Амали има истина или поне това, което той смяташе за истина. Габи нарочно бе убила сина му! Той въздъхна, пусна ръцете й и й позволи да продължи с нежните си милувки.

— Позволете ми да ви обичам, господин Филип — измърка успокояващо Амали. — Нека излекувам болката ви.

Той усети кадифената й кожа до своята.

Страстта му пламна и изведнъж Филип отчаяно пожела Амали. Притисна се до нея, сякаш се давеше.

— Твоята любов никога не се променя, скъпа моя — изрече той накъсано, връщайки се несъзнателно към изневярата на Габи с Роб. — Ти никога няма да ме предадеш.

Устните му намериха нейните, тялото й оживя, ръцете й започнаха да го галят, намирайки го готов за нея повече от всякога. Скоро златистата й плът покори Филип и нейните въздишки заглушиха гласа на съвестта му.

Трудно беше на Габи да приеме загубата на детето си. Усещаше някаква огромна празнота. Знаеше, че докато е била в треска, Филип е бил непрекъснато при нея, но когато се върна в съзнание, почти не го виждаше. А когато той се появеше в стаята, изглеждаше далечен и разсеян. Накрая, тъй като не можеше повече да понася мрачното му мълчание, Габи нарочно заговори по темата, която и двамата избягваха.

— Детето момче ли беше или момиче? — попита тя с тъжен нисък глас.

— Син — отвърна с каменен глас Филип. — Погребан е в семейната гробница, ако това те интересува. — Гласът му бе безстрастен, без никакво чувство. Габи захлипа, но това не смекчи сърцето на Филип. — Защо, Габи? — запита той. — Защо се случи това?

— И смееш да ме питаш, Филип? — отвърна тя, смаяна от дързостта му. — И ти със сигурност имаш вина.

Гневът му пречеше да разсъждава.

— Не аз се втурнах презглава в джунглата, носейки дете в себе си! — избухна Филип в невъобразим гняв. — Ти си изцяло отговорна за убийството на моят син!

— Значи наистина се смяташ за невинен, нали, Филип? — възрази Габи и виолетовите й очи се забулиха в мъгла. Тя да е убила собственото си дете?!

Като видя помръкналото й лице, Филип омекна, но обвинителният поглед не изчезна от очите му. Габи трепереше от слабост. Филип като че ли не изпитваше никаква вина за това, което се бе случило онзи следобед, когато тя бе прекъснала пламенната му любовна сцена с Амали. Доколкото знаеше Габи, Филип и Амали бяха продължили да се срещат зад гърба й още от деня, в който тя бе пристигнала в Белфонтен. Бе разбрала, че увлечението на Филип по Амали е неимоверно силно.

Примирението я накара да проговори.

— Няма значение кой е виновен, Филип — каза тя уморено. — И двамата трябва да живеем със собствената си вина.

— Ти отиваше при Марсел — обвини я Филип.

— Аз… нямах къде другаде да ида — прошепна тя тъжно.

Лицето на Филип се вкамени, един малък мускул на брадичката му помръдна, но той не каза нищо, усещайки, че насилието може всеки момент да го завладее. Като знаеше какво е в състояние да направи, когато излезе извън кожата си, той разбра, че в този момент раздялата би била най-доброто лекарство за неустойчивата им връзка. На него му трябваше пространство, време да мисли, време да се съвземе от гнева и болката си. Една раздяла щеше да даде и на двамата възможност да се излекуват. Имаше неща, които и двамата трябваше да забравят… и да простят. Може би по-късно щяха да възобновят живота си оттам, където бяха спрели. Времето замъгляваше старите спомени, лекуваше старите рани. И колкото по-рано й кажеше своето решение, толкова по-лесно щеше да бъде за двамата, помисли той. Филип се изкашля.

— Дойдох да се сбогувам.

Габи пребледня и очите й се откроиха на неподвижното лице.

— Да се сбогуваш?

— Така, както се чувствам сега, няма да е добре и за двама ни, ако остана тук. Леля Луиз и Жерар напълно могат да се грижат за тебе в мое отсъствие.

— Къде… къде ще идеш?

— След два дни „Наветрен“ заминава за Ню Орлиънс и някои пристанища в Северна Америка. Имам намерение да бъда на борда, когато отплава.

Габи искаше да запита дали Амали ще го придружи, но гордостта й забрани. Вместо това тя кимна, без да продума, уморена и изтощена.

— Когато се върна, здравето ти ще се е възстановило и двамата ще бъдем по-подготвени да разискваме различията помежду си. В този момент една кратка раздяла изглежда най-доброто.

Тя бе смутена от хладното държание на Филип, но разбра, че няма нито волята, нито силата да спори с него.

— Сбогом, Филип — изрече тя с глас, лишен от всякакво чувство. Той изчезна, преди да успее да чуе сърцераздирателния й плач.