Насила оженена

14

Габи бе застанала до Онор при перилата на „Южна звезда“, докато корабът навлизаше в устието на Мисисипи, а студеният зимен ветрец развяваше голите им. Отправи топъл поглед към Онор — възбудата на младото момиче започна да се предава и на нея. Пътуването към Ню Орлиънс беше извънредно приятно. Онор се бе погрижила Габи да не скучае и постоянното й бъбрене често я спасяваше да не се задълбочава в мислите си за миналото.

Габи се уви по-плътно в топлото си наметало и мисълта й отлетя към идващите празници и към Коледа. Беше се надявала на Коледа да бъде сред своето малко семейство в Белфонтен, но съдбата бе пожелала другояче. Още не можеше да се примири, че нямаше да държи в ръцете си бебето, за чиято смърт Филип така безсърдечно я бе обвинил. Дори слънчевото настроение на Онор и приятната й компания не можеха да пропъдят тези копнежи. Тя с тъга осъзна, че докато живее отделно от съпруга си, никога няма да люлее в прегръдките си собствено дете.

Когато Габи научи от Марсел, че „Южна звезда“ е един от корабите на Филип, отказа да се качи на борда и се съгласи едва когато Марсел й се закле, че няма начин съпругът й да научи, че тя пътува като пасажер. Марсел дори бе взел предпазни мерки — бе я записал в списъка на пътниците като госпожа Марсел Дювал. Освен това бе проверил внимателно този списък и бе открил, че никой друг от пътниците на „Южна звезда“ не спада към неговите приятели или познати. Поне според Габи заминаването й от Мартиника бе станало в пълна тайна.

Скоро пред тях ся показаха градските укрепления и Габи се оживи почти колкото Онор, защото се връщаше в първия град, където бе стъпила на суша след пристигането си от Франция и който не бе престанала да обича. Спомни си за Жан Лафит и за своята приятелка Мари, запита се дали тези герои от отбраната на Ню Орлиънс още живеят на Баратария.

„Южна звезда“ пристанало един от дългите кейове и Онор започна да се взира в тълпата, търсейки сестра си. Но не можеше да види нито едно познато лице сред забързаните моряци и посрещани. За ужас на Габи обаче лицето на един човек, когото тя се надяваше никога повече да не види, се мярна в тълпата, която чакаше да бъде хвърлен подвижният мост и пасажерите да слязат. Габи само загледа безмълвно как Филип се качва на кораба, разменя няколко думи с капитана и се отправя точно към нея.

Онор забеляза Филип, докато приближаваше към тях, и възкликна изненадано.

— Габи! — извика тя. — Съпругът ти е в Ню Орлиънс и е дошъл да те посрещне! — Без да знае, че Габи и Филип са се разделили, Онор продължи въодушевено: — Толкова се радвам за тебе! Колко хубаво е така неочаквано да се срещнеш пак със съпруга си!

Габи трепна при тези думи, но нямаше време да измисли подходящ отговор, защото Филип вече се бе приближил.

— Скъпа — поздрави я той с престорена нежност, която прозвуча фалшиво в ушите на Габи — Толкова се радвам, че реши да дойдеш при мене за празниците.

Габи разбираше, че нежните чувства проявени от Филип, бяха само за пред хората. Той я прегърна и нежно я целуна. Ако не го познаваше по-добре, би повярвала, че Филип се радва да я види.

— Как… откъде разбра, че съм на „Южна звезда“! — заекна Габи, когато най-накрая си възвърна дар слово.

— По-късно — отвърна той. Думите му не обясняваха нищо но едно леко трепване на устата предупреди Габи, че трябва да мълчи — Най-напред трябва да намерим сестрата на Онор, а когато останем насаме, ще ти кажа това, което искаш да знаеш. Ще ти покажа и колко съм щастлив, че те виждам — добави той, пропускайки в гласа си многозначителен намек. Габи замръзна и едва успя да се въздържи да не се усмихне.

— Но, господин Филип — протестира незапознатата със ситуацията Онор, — Габи трябваше да бъде гостенка на Селест. Това означава ли, че плановете й се променят? Марсел очаква Габи да бъде в дома на сестра ни, когато той пристигне. Знаехте ли, че Габи ще бъде у нас?

Габи преглътна буцата, която страхът бе препречил в гърлото й. Невинните думи на Онор звучаха осъждащо дори за нея. Какво ще си помисли Филип, трепна тя.

— Сигурен съм, че брат ви ще бъде първият, който ще се съгласи, че аз и съпругата ми сме били доста време разделени — каза Филип с лекота, но и със стоманена нотка. — Тя ще дойде с мен на борда на „Наветрен“, където компанията й ще бъде извънредно желана през дългите седмици, които ни предстоят. — Габи пребледня и щеше да протестира, но предупредителният поглед на Филип я накара да замълчи. — Елате, дами — добави той сухо, — трябва вече да слизаме.

Скоро след като слязоха на брега, те намериха и Селест. Тя ги чакаше в каретата извън района на пристанището и Габи въпреки себе си се усмихна, когато видя нежните погледи, разменени от сестрите. След малко си взе сбогом с тях и сълзи блеснаха във виолетовите й очи, но здравата ръка на Филип я стисна болезнено и тя с мъка ги загледа как се отдалечават.

— Ще се срещнем пак на Мартиника — обеща Онор, стискайки ръката на Габи, преди да се качи в каретата. — Искате ли да предам нещо на брат си? — запита тя, без да вижда студения поглед в очите на Филип, когато чу да се споменава Марсел.

— Да — прошепна Габи, поглеждайки предпазливо към Филип. — Кажете му…

— Благодарете му, че се е погрижил съпругата ми да стигне жива и здрава при мен — намеси се Филип и спусна ръка, за да обгърне тънката талия на Габи.

Двамата останаха сами.

— Ще тръгваме ли, скъпа? — запита Филип.

Гласът му прозвуча тихо и напрегнато и коленете на Габи се разтрепериха. Какво ще направи той с нея? Според него нямаше никакво съмнение, че тя е решила да го напусне, и Онор, без да иска, бе издала, че Габи е била в градската къща на Марсел. Естествено той ще допусне най-лошото, помисли мрачно Габи.

Треперейки вътрешно, тя го остави да я отведе до мястото, където се извишаваше „Наветрен“. Поколеба се само за момент, преди да се поддаде на незабележимото побутване на Филип, и се заизкачва по подвижното мостче. Посрещна ги посивял мъж със сурова външност, когото Филип представи като капитан Бувие, заместника на капитан Жискар. Той явно я очакваше и след като я приветства, се оттегли.

Габи бързо стигна до каютата, която бе споделяла с Филип на идване от Франция. Той я бутна и тя залитна, влизайки вътре, хвана се за един стол, за да не падне, но не можа да се задържи права и се строполи в краката на Филип. Едва се сдържа да не се разплаче, когато той се извиси застрашително над нея с разкрачени крака, ръце на кръста и мрачно лице, много по-страшно от всичко което бе запомнила.

— Пак си се върнала към старите си номера, а, скъпа? — изрева той. — По лицето ти виждам, че си се надявала никога повече да не ме видиш. Съжалявам, че те разочаровах. — Стоманеният му поглед я държеше прикована към пода.

— Откъде знаеш, че съм се качила на „Южна звезда“? — запита Габи с повече дързост, отколкото й бе останала в момента.

— Твоят любовник Марсел изпрати съобщение до сестра си по един от моите катери — обясни с рязък тон Филип. — Бях в Ню Орлиънс, когато пристигна, и капитанът предаде съобщението лично на мен. Познах името на сестрата на Марсел и прочетох писмото от любопитство, преди да го пратя по предназначение. Ако кажа, че бях шокиран, думата ще бъде слаба. — Той замълча и изгледа Габи обвинително. — Да науча, че собствената ми съпруга е станала държанка на мъжа, когото презирам — ето това не бих нарекъл добра новина. Откога Марсел е твой любовник? Откога живееш с него? Предполагам, че из цял Сен Пиер се говори за безсрамното ти поведение. И още по-ужасно е, че си използвала горката невинна Онор за прикритие на любовната си афера.

Габи понечи да стане, но Филип я задържа на пода с обутия си с ботуш крак.

— Не е това, което си мислиш, Филип! — започна да отрича Габи. — Марсел е мой приятел, нищо повече! Ако знаеше защо…

— Не искам да го чуя! — изрева Филип, вдигайки крака си от корема й. — Да не мислиш, че съм забравил или простил твоята история с капитан Стоун? Явно невинното момиче, което искаше да стане монахиня, се е превърнало в развратница и убийца.

Габи трепна, запушвайки уши, за да не чува жестоките му и обидни думи.

Как може да е толкова самонадеян, възмущаваше се тя. Как смееше да я осъжда, след като го бе заварила с любовницата му. И каза на глас:

— Съжалявайте, Филип. Неправилно ме обвиняваш. Няма ли да ме изслушаш, преди да ме осъдиш? Не само аз съм сгрешила.

Думите й явно докоснаха оголен нерв, защото потъмнялото му лице стана свирепо.

— Стига! — заповяда той. — Отегчаваш ме. — И й хвърли поглед, пълен с отврата. — Ставай!

Когато Габи не помръдна, Филип я хвана за ръцете и грубо я изправи на крака. Сивите му очи се присвиха внимателно, погледът му слезе от лицето й и многозначително се плъзна по закръгленото й тяло.

— Изглеждаш напълно възстановена — изрече той. — Явно Марсел се е съобразявал със здравето ти.

Той я притегли насила в обятията си, пръстите му се впиха в меката коса на тила й, стиснаха я и я обездвижиха, за да я подготвят за бруталното нападение на твърдите му устни. Тя не можеше да помръдне и едва дишаше под контролираната жестокост на неговата страст. Габи чувстваше равномерното биене на сърцето му, усещаше твърдото му тяло, опряно до нейното, кораво и неподатливо като самия него. Другата му ръка похищаваше нежните извивки на тялото й. Тя стоеше вцепенена, неподвижна под яростната му атака, докато той не се отдръпна отвратен от нея, защото усещането за напрегнатото й, съпротивляващо се тяло го вбеси.

— Да не би да предпочиташ нежното докосване на твоя любовник пред моето? — запита Филип с леден глас.

Гневът накара Габи да избухне.

— Може би предпочитам.

И веднага съжали, че го е предизвикала, защото се намери вдигната във въздуха и хвърлена на леглото, прикована под наказващата мощ на Филип. Той я съблече сръчно, слабата й съпротива само подклаждаше решимостта му. Когато от нея паднаха и последните късчета облекло и тя остана гола и открита, Филип мълчаливо и мрачно съблече собствените си дрехи. Със замъглени очи Габи видя колко е възбуден и извърна глава от странно смущаващата гледка, каквато представляваше силното му мъжествено тяло. Той се засмя сардонично, когато я видя накъде гледа.

— Какъв съм в сравнение с другите ти любовници? — подигра се той. — Сигурно още не си забравила силата на страстта ми?

Разярена от думите му, Габи се опита да го удари, но юмруците й веднага бяха пленени и приковани над главата й. Филип се отпусна с цялата си тежест върху нея, гърдите й бяха смазани под масивния му гръден кош. Габи освободи едната си ръка и посегна инстинктивно към очите му. Той отметна назад глава и ноктите й досегнаха врата му отстрани; от драскотината потече кръв.

Сивите му очи проблеснаха от гняв и същевременно от страст.

— Не се бори с мене, малка вещице — предупреди я той заплашително. — Аз те притежавам. Ти си моя. Мога да те взема, когато поискам. Такъв е законът.

И изви ръката й, за да я отведе нагоре при другата. Ръцете й изтръпнаха, усещаше, че още малко и раменните й стави ще се изкълчат. Тя гледаше с перверзна наслада как кръвта от драскотините по врата му капе на гърдите й. Почти жестоко Филип впи уста в треперещите й устни, докато свободната му ръка тормозеше тялото й. Гневни сълзи напираха в очите на Габи, но тя не направи нищо, за да възпре атаката му. После, без никакво предупреждение, тя усети промяна в него, тялото му се отпусна и той почти нежно започна да изследва влажните ъгълчета на клепачите й, нежната извивка на бузата й, ямката в основата на шията й. Учестеното му дишане пареше кожата й, предизвиквайки у нея неподдаващи се на овладяване тръпки, докато устните му отпечатваха яростни целувки върху твърдите връхчета на гърдите й.

Нисък стон неволно се изтръгна от гърлото на Габи и когато го чу, кремъчните очи на Филип проблеснаха в див триумф. Тя толкова отдавна не се беше любила, че когато Филип събуди дремещата й страст, тя едва успяваше да сдържа напиращите чувства. Тялото й си спомни нежността, която той можеше да проявява, и пожела още веднъж да я изпита. Но наченките от нежност изчезнаха, когато Филип продължи безскрупулния си набег върху нея.

Габи се вцепени под него, всички мускули се напрегнаха, за да го отхвърлят, но усилието само го подтикна още повече да я нарани. Стегнатите мускули на бедрата му се притискаха в нежното й тяло, ръцете му опустошаваха плътта й така решително, че тя не можеше да се противи. Когато Филип проникна в нея, тя изкрещя от болка, но когато той продължи да се движи в нея, я обзе все по-нарастваща слабост, първичен стремеж да се отдаде, който нямаше нищо общо с желанието й за съпротива.

По своя собствена воля тялото на Габи започна да се движи в ритъм, за да посрещне тласъците на Филип. Усещайки, че тя се предава, Филип пусна ръцете й и те веднага се обвиха около врата му, карайки го да прониква по-дълбоко в нея. Сега нямаше как Габи да се бори с него, нямаше как да отказва нито на него, нито на себе си. Див стон се изтръгна от гърлото й и изведнъж двамата се озоваха отнесени в морето на екстаза.

Когато Филип най-накрая се отдели от Габи, тя се обърна настрана, за да не види той сълзите й. С горчивина си спомни как й бе изневерил с Амали, как сурово я бе обвинявал, и намрази тялото си, задето му отвръща, почти толкова, колкото мразеше и самия Филип. Дочувайки слабото й хлипане, Филип се надигна на лакът и каменната маска веднага падна от лицето му, докато мълчаливо и внимателно се вглеждаше в нея. Внезапен прилив на чувства се разля в него, но почти веднага очите му някак си се затвориха и той отново наложи на лицето си маската на студена сдържаност. Хвана Габи и я обърна към себе си.

— Не ти ли харесва да се правиш на курва за собствения си съпруг? — Сардоничната му усмивка я пронизваше като меч, думите завъртаха острието по-ефикасно, отколкото ръцете му биха могли. — Не искам от тебе повече от това, което любовниците ти биха очаквали.

— Филип, моля те, изслушай ме — извика разгневено Габи, решена да го накара да я разбере. — Марсел и аз…

— Достатъчно! — заповяда Филип, прекратявайки насилствено протестите й. — От днес нататък красивите ти устни няма да изричат името на друг мъж. Няма да бъдеш достъпна за друг освен за мене. Ще ми служиш и ще зависиш от моята милост.

— Какво ще стане, когато се върнем в Мартиника? — запита — Габи, борейки се с гаденето, което се надигаше в гърлото й.

— Нищо няма да се промени — заяви уверено Филип.

— А Амали? Тя ще споделя ли ласките ти?

Лицето на Филип потъмня; Габи вътрешно се сви, защото добре познаваше избухливия му характер.

— Какво правя с Амали, не е твоя работа — избухна той.

— Тогава ти желая приятно прекарване с нея — ухапа го Габи. — Тя може да ти роди някое копеле, но само аз мога да ти дам наследник.

За миг тя помисли дали да не каже на Филип за нощта, когато Амали я бе отвлякла от леглото й към олтара на Дамбала, но бързо прогони тази мисъл, разбирайки, че в сегашното си състояние Филип няма да й повярва. Въздъхна жално и се обърна с гръб към него.

Филип обаче не беше готов да й позволи да му се противи. Притисна я към силните си гърди и мощните си бедра и започна да изследва тялото й със студена, методична страст, която я накара да замръзне до кости. Бранейки се срещу чувствата, които пръстите му предизвикваха, Габи оставаше хладна, докато Филип се наслаждаваше на похитената й плът. След миг тя се учуди на нежността в гласа му, когато той изрече името й, преди екстазът да го връхлети.

Когато се засити, Филип стресна Габи — стана рязко и бързо се облече, сякаш нямаше търпение час по-скоро да се отърве от нея. Тя нямаше откъде да знае, че той е шокиран и смутен от това, че не може да сдържа чувствата си. Фасадата й на крехка уязвимост го бе развълнувала повече, отколкото бе склонен да си признае. Бягайки от бурята, която се бе разразила вътре в него, Филип изхвръкна като вихър от каютата, като по пътя към вратата взе всички дрехи на Габи, и ги отнесе със себе си. Щракването на ключалката отекна гръмко в ушите й.

Габи запухтя от ярост. Бе оскърбена и унизена. Прилошаваше й, като си помислеше, че ще бъде използвана като сексуална играчка! В следващите дни Филип се връщаше от време на време в каютата, за да й донесе храна и да се възползва от нея, когато нагонът го овладееше, като я осведоми, че я държи затворена, защото не може да й се довери. Щом излязат в открито море, дрехите ще й бъдат върнати и ще може да излиза свободно на палубата… но само ако се държи добре и ако обещае, че няма да привлича вниманието на екипажа с истерични избухвания. По време на така наричаните любовни атаки на Филип Габи устояваше на възбудата, но трайната й съпротива само я правеше още по-желана в неговите очи. Горчивите й думи и отчужденото й тяло го караха да се възползва още по-дивашки от нея, отколкото бе възнамерявал, и често пъти се оттегляше по-сърдит на себе си, отколкото на нея.

Габи наблюдаваше мрачно през илюминатора как „Наветрен“ навлиза в Мексиканския залив и потръпна въпреки одеялото, с което бе наметнала изпонатъртеното си тяло. Филип още не й беше върнал дрехите и студеният въздух я хапеше до кости. Питаше се защо той просто не се откаже от нея и да я пусне да си върви. Сигурно някъде на света съществува жена, която той да харесва повече, достатъчно покорна, за да му угоди.

С мрачна решителност Филип искаше да пречупи волята на Габи, но поради някаква неизвестна причина не можеше да се застави да я отстрани от себе си. Когато погледнеше във виолетовите й очи, се усещаше разкъсан на парчета. Понякога не искаше нищо друго, освен да я прегърне и да я задуши от нежност и любов. А имаше и моменти, когато студеното й, отблъскващо го тяло и хапливите й думи направо го вбесяваха. Но той бе решил да я има, независимо дали ще е доброволно или насила. В такъв момент за него нямаше значение дали тя му отвръща, или остава пасивна. Никога повече нямаше да си позволи да мисли за нея като за нещо друго освен инструмент за утоляване на страстта му. Никога вече няма да остави душата си оголена пред някоя жена или да отдаде с доверие сърцето си.

Тъй като Габи не показваше никакви признаци, че ще се подчинява, Филип задържа дрехите й като наказание. Надяваше се, че унижението и оскърблението, на които я бе подложил, скоро ще я накарат да му се моли, но бе сбъркал. Тя мълчеше и се държеше дистанцирано. Колкото и да не му се искаше да го признае, ужасно му липсваше страстта на Габи, нежната й реакция на неговото любене. Насилието му я нараняваше, но същността й оставаше незасегната, а това накара Филип да промени тактиката си. Може би имаше по-лесен начин да я опитоми, начин, който повече щеше да й хареса, но въпреки това нямаше да позволи той да изгуби властта си над нея.

Точно преди „Наветрен“ да акостира в Чарлстън, той върна на Габи дрехите и й каза, че може да ходи където иска по палубата. Тя го изгледа подозрително, но веднага се напъха в дрехите и отново доби известно достойнство. Макар че Филип я предпочиташе гола, внимателно метна наметалото на тесните й раменца, преди да отвори вратата, за да може тя да излезе заедно с него на чистия хладен въздух навън.

Сякаш бяха минали векове, откакто за последен път бе излизала навън, и Габи вдъхна с упоение соления въздух, чувствайки се като пуснат на свобода затворник. Филип не можа да не се усмихне, като я видя как се наслаждава на повторно придобитата си свобода. Дъхът спря в гърлото му при вида на омайващата гледка, която представляваше тя с развети от вятъра сребристи коси и поли, които се оплитаха около краката й. В този момент Филип я желаеше повече, отколкото когато и да било досега!

Без никакво предупреждение той я сграбчи за лакътя и я помъкна към каютата. Макар че явно бе разочарована от толкова краткия си престой на палубата, Габи не се възпротиви. Когато влязоха вътре, Филип сепнато отбеляза първата и проява на истинска топлота към него, откакто насила я бе накарал да се присъедини към него на борда на „Наветрен“.

— Благодаря, Филип — усмихна се тя плахо. — Надявам се, че следващия път ще мога да остана по-дълго на палубата.

Обвивайки сърцето си в броня срещу женския й каприз, той заповяда рязко:

— Съблечи се!

— Какво?!

— Чу ме!

— Но защо? Току-що ми ги върна — изплака протестиращо Габи. — Какво съм направила?

Нищо не си направила и скоро ще ти ги върна — обеща Филип и очите му внезапно се замъглиха от желание.

Нямаше начин Габи да изтълкува погрешно намеренията му. Жадното му изражение и втвърдяващото се тяло й подсказваха, че той ще постигне своето със или без нейното доброволно сътрудничество. С тъжна въздишка тя свали дрехите си, сгъна ги спретнато и ги сложи на един стол. Когато свърши, Филип се беше съблякъл и тя се намери в силните му ръце, които я отнесоха в миг на леглото. Габи замря в мигновена съпротива, но когато си спомни колко хубаво се чувстваше, когато беше прилично облечена и имаше известна свобода, тя се отпусна в прегръдките му и позволи на бавната възбуда, овладяваща тялото й, да я върне към времето, когато устните и ръцете му бяха водени от любовта. Дори сега Филип успяваше да я хвърли във вихъра на дивата страст и този път, независимо от все по-нарастващото си желание, той специално се постара да я задоволи, преди да се поддаде на собствения си екстаз. Навлезе в нея толкова нежно, че Габи неволно изпъшка от наслада и го привлече дълбоко в себе си.

— Господи, ти си истинска вещица! — изстена той, изгубен в морето на желанието.

За един кратък миг вечност нищо друго нямаше значение за Габи, само мъжът, който я отнасяше отвъд пределите на блаженството. Нямаше я Амали, нито Марсел, нищо освен избухващия наоколо й свят, където само Филип имаше властта да я отведе. Когато последните изблици на конвулсиите я разтърсиха, тя се усмихна на Филип, но усмивката замръзна на устните й, когато зърна сардоничния му израз и самодоволно извитите му устни.

— Това повече ти прилича, скъпа — ухили се широко той, докато ръцете му леко галеха корема й. — Знаех, че няма вечно да ми се противиш. Добре съзнавам на какво е способно това твое омагьосващо тяло, защото добре съм те научил. Надявам се, че и другите след мене са оценили усилията ми — завърши той с върховна жестокост.

Габи ахна, бели точки затанцуваха пред разярения й поглед и преди Филип да се усети, той почувства как дланта й се залепя със силен замах на бузата му. Инстинктивно върна удара и огромната му ръка нанесе много по-голяма вреда, отколкото крехката ръчица на Габи.

Главата на Габи клюмна назад, кръв изпълни устата й, а смаяният й поглед се втренчи невярващо във Филип. Тя потисна сълзите, но не можа да прогони израза на болка от лицето си. Шокиран от това, което бе направил, Филип скочи от леглото, намокри една кърпа в легена с вода и внимателно изтри кръвта от устата й, а гневът му се стопи в изпълнено с угризения разкаяние, което не можа да изрече на глас. После той я залюля в ръцете си и нежно я зауспокоява, докато тя не заспа, все още хлипайки леко до гърдите му.

Габи не само получи обратно дрехите си, но й бе позволено и да се разхожда из кораба. Откакто я удари, Филип не се бе опитвал отново да я има, освен през дългите нощни часове, когато споделяха леглото. Под булото на нощта той й се наслаждаваше до насита, понякога с неимоверна нежност, друг път дивашки, но винаги в мълчание. Тялото на Габи реагираше автоматично дори когато умът й се съпротивляваше на начина, по който Филип се възползваше от нея.

За голямо нейно учудване Филип я заведе на брега в Чарлстън, настани я в екипаж под наем и й показа забележителностите на града. Макар че денят беше студен, зимното слънце грееше ярко и разходката много й хареса. Магазините бяха пълни със стоки заради Коледа, която беше само след една седмица, и Габи с тъга помисли, че на борда на „Наветрен“ я очаква един безличен празник.

След като го бе предизвикала да я удари, Филип се опитваше да сдържа страстта си към нея, но когато пред мисления му взор се изправеше разкошното й тяло, щом си представеше огромните й виолетови очи, блестящи от желание, той усещаше как го обзема сила, несравнимо по-голяма от собствената му слаба воля. Поради някаква необяснима причина Габи му беше необходима като храна и вода, циркулираше в кръвта му като същинска болест. След болката, която Габи му бе причинила, той като че ли не би трябвало да иска да има нещо общо с нея, но Филип се бе вкопчил в нея и не искаше да я отстъпи другиму. Габи беше негова; никога повече друг мъж нямаше да наложи клеймото си върху нея. Той бе решен да я използва, да я разнищи, да не остави у нея капчица собствена воля. Само тогава щеше да я върне в Белфонтен.

Коледа дойде и си отиде без фанфари. Филип бе останал глух за молбите на Габи да я заведе пак на брега. Тя искаше да си купи малък модел на витлеемската ясла, който да й напомня за Коледа независимо колко празен щеше да бъде самият празничен ден. Предната нощ бе навалял лек сняг и Габи копнееше да стъпи на побелялата земя. Но Филип отиде сам на брега, след като отново взе дрехите на Габи. Щеше да отсъства целия ден, за да урежда товаренето на памук и тютюн, и не й се доверяваше… дори затворена и заключена. Предвидливо й бе донесъл малка печка, за да се топли, и достатъчно одеяла, за да се увива с тях.

— Защо продължаваш да ме унижаваш, Филип? — запита Габи, преди той да тръгне. — Ако толкова ме мразиш, защо ме държиш при себе си?

— Никога няма да те пусна да си идеш, Габи — каза той, сдържайки чувствата си. — Ти си моя. Повече никой мъж няма да те притежава.

Денят напредваше и стомахът на Габи започна да се свива от вкусната миризма, която проникваше в каютата откъм корабната кухня. С всеки изминал час ставаше все по-ясно, че Филип е забравил да поръча да й донесат храна и тя се разяри от това пренебрежение, още повече пък на Коледа. Стъмни се и запасът от дърва за печката се изчерпи. Габи се сви на леглото, мъчейки се да се спаси от студа. Заспа, но преди това си обеща, че при първия удобен случай ще напусне Филип.

Беше почти съмнало, когато Филип се върна, но Габи спеше така дълбоко, че не го чу как се движи малко несигурно из каютата, ругаейки, когато се спъваше в мебелировката. Вмъкна се в леглото и попи топлината от нея, придърпвайки я грубо към себе си. Внезапният контраст между топлото й тяло и неговата студена кожа я накара окончателно да се събуди. Силната миризма на уиски я блъсна в ноздрите, долови и лекият оттенък на мускусен парфюм. Габи се задърпа, но не можа да се пребори, той беше несравнимо по-силен от нея.

— Искам те — промърмори той завадено, докато ръцете му залепваха на гърдите й.

— Ти си пиян! — възкликна тя. — И… и си бил с друга жена!

— Имам нужда от тебе — настояваше пиянски Филип.

— Върви там, откъдето идваш! — изфуча ядосано Габи.

— Искам само тебе — изломоти той и отпусна мускулестото си тяло върху крехкото й телце. — Обичай ме, Габи. Покажи ми какво привлича мъжете към тебе.

— Отвращаваш ме, Филип!

— Но не мога да ти се наситя.

Сякаш за да докаже думите си, той навлезе грубо в нея и я накара да извика от болка, преди да се отпусне, държейки се далеч от пиянския му дъх. Накрая, след като той свърши, Габи си отдъхна, когато тялото му се отмести от нейното. Филип заспа почти веднага. Габи обаче остана будна дълго време, свита на топка.

Макар че не бе спал много през нощта, Филип се събуди пръв. Габи се бе обърнала към него и нежният й дъх галеше бузата му. Сърцето му спря за миг и той се зачуди как може да се отнася така с нея. Взря се напрегнато в лицето й. То беше изключително, спиращо дъха и предизвикателно, нежността и чистотата му не издаваха истинската й природа. Филип изруга, ставайки от топлото легло, бързо се облече и излезе от каютата, след като хвърли бегъл поглед към това, което бе приготвил от предната вечер.

Габи се събуди бавно, лениво протегна ръце и крака. Посегна инстинктивно към Филип и отвори очи, когато ръцете й не срещнаха топла плът. Надигна се и виолетовите й очи се отвориха широко, когато видя миниатюрната ясла, поставена върху моряшкия сандък на Филип. До нея имаше малка кутийка, обвита в крещяща хартия и превързана с огромна панделка. Габи стана от леглото и тръгна към яслата, започна да взема една по една малките, ръчно изрязани фигурки и да се възхищава на изкусната им изработка. Едва след като бе разгледала подробно яслата, тя си позволи да се съсредоточи върху кутийката, докосна я предпазливо, преди да я вземе, и ръцете й се разтрепериха, докато развиваше хартията. Сякаш очакваше нещо да скочи отгоре й, но накрая, когато капакът се отвори, Габи ахна смаяна и зашеметена от това, което видя вътре. Сгушени в гнездо от мек памук, в кутийката лежаха аметистови обици, чийто цвят съвършено копираше цвета на очите й. Как беше възможно Филип да я използва толкова долно и същевременно толкова да го е грижа за нея, чеда й купува такъв скъп подарък? Никога нямаше да разбере странния мъж, за когото се бе омъжила. Противоречиви чувства се бореха в гърдите й. Всичко у Филип бе противоречиво. Само трябваше да я докосне, за да я възнесе към екстаза… или да я низвергне в адските бездни.

Настоятелно чукане на вратата я изтръгна от размислите. Тя запита разсеяно:

— Кой е?

— Морякът Лавил, госпожо Сен Сир — отвърна мъжът, застанал зад вратата. — Може ли да вляза? Съпругът ви нареди да донеса сандъка с вашите дрехи в каютата.

— Влезте — каза Габи изненадана, когато вратата се отвори без ключ. Да не би Филип да е забравил да я заключи, помисли тя смутена. Каква игра играе пък сега?

Ако на моряка Лавил му се бе сторило чудно защо Габи стои облечена само с одеяло, не го показа с нищо. Не се почудиха и двамата моряци, които внесоха сандъка й. Сложиха го в ъгъла на каютата, пожелаха й весела Коледа и излязоха, затваряйки внимателно вратата. Колкото и да се напрягаше Габи, не чу многозначително щракване, което да й подскаже, че пак е затворничка.

С радостен вик Габи се хвърли върху сандъка и разбра, че дрехите, които си бе донесла от Мартиника, до една са вътре. Отмести настрана някои от по-леките рокли, неподходящи за северния климат, и избра една лека вълнена рокля в красив розововиолетов оттенък. Избра обточени с дантела долни дрехи и чехли в цвета на роклята, остави ги настрана и се изми с ледената вода от легена, който стоеше на умивалника. След като се облече бързо в студения въздух на каютата, Габи взе сребърната си четка и започна да разресва сплъстените си сребристи къдрици, докато станаха отново гладки и блестящи. Едва бе свършила, и Филип влезе с голям поднос в ръце. Вкусната миризма, която се носеше изпод ленената салфетка, накара слюнките й да потекат.

— Много ти отиват — каза той, докато острият му поглед се спускаше по пищните й извивки, — но аз те харесвам повече без тях.

После очите му доловиха отблясъка на обиците. Като го видя накъде гледа, Габи автоматично вдигна ръце към ушите си.

— Благодаря, Филип, прекрасни са. — Лицето му омекна за момент, преди отново да надене суровата си маска на безразличие. — И яслата, толкова е хубава. Но нямам какво да ти дам в замяна.

— Коледа е време за радост, независимо какво е направил човек — измърмори той, видимо смутен.

Взе ръката й и я отведе към масата, където грижливо бе наредил празничния обяд, подканвайки я да яде, докато е топло.

Габи се нахвърли на храната почти лакомо и докато я гледаше как яде, без да откъсва очи от лицето й, Филип имаше достатъчно време да размишлява върху причините за своята щедрост. Снощи малко оставаше да не се върне на кораба. Когато бе свършил работата си, се бе опитал да се сбогува с Гордън Блейк, с когото водеше преговорите за тютюна. Но Блейк бе настоял да го заведе у дома си за коледна вечеря. Нямаше начин Филип да отклони поканата под благовиден предлог, затова нерешително се съгласи да се присъедини към Блейк и семейството му в тяхната разкошна къща за една късна вечеря. Освен Блейк и жена му там бяха двамата им сина и красивата им черноока дъщеря Лий Ан, чиито едва прикривани закачливи погледи преследваха Филип през цялата вечер. По-късно той се остави да го убедят да прекара нощта в дома им, а блясъкът в очите на Лий Ан обещаваше нещо повече от една добра нощна почивка.

Щом остана сам в стаята си, Филип се съблече, пъхна се под чаршафите и веднага потъна в пиянски сън, тъй като брендито, което бе изпил на вечерята, доста го бе зашеметило. Събуди се объркан и замаян, стреснат от шумоленето на чаршафите. Опита се да стане, но болката в главата го накара отново да се отпусне тежко на възглавницата. Едно гладко копринено тяло се мушна в прегръдките му и ръцете му неволно посегнаха да притеглят гъвкавата, податлива плът на Лий Ан към треперещото му от възбуда тяло.

Тя изстена и той потърси устните й, докато остатъците от пиянството му се изпаряваха в топлината на податливите й открехнати устни, отначало покорни, а после все по-властни. Ръцете й напипаха члена му и го обхванаха, без да оставят никакво съмнение относно намеренията й. Тя се превърна в дива котка, драскаща, хапеща, поглъщаше го с устни и тяло. Но макар че плътта му реагираше на нейната, мислите на Филип се отклоняваха към Габи, пленница в тясната каюта, която сега сигурно бе вече студена и неприветлива, а нейната самота и отчаянието й бяха причинени от неговото безсъвестно отношение.

Нямаше начин Лий Ан да позволи мислите на Филип да се насочват към друга жена — тя го притегли навътре в жадната си плът с вик на наслада, приветствайки с възторг силния му и жесток тласък, караше го да прониква още по-навътре с нежни насърчителни думи. Поради някаква все още неясна причина Филип искаше да накаже Лий Ан, защото не е жената, която наистина желаеше да има в леглото си, но колкото повече се опитваше да я нарани, с толкова по-силни викове го насърчаваше тя. За неудоволствие на Лий Ан Филип твърде скоро се отмести от нея с отвратено изсумтяване, което тя погрешно взе за признак на задоволство. Почти веднага се чу тихото й равномерно дишане и той разбра, че е заспала.

Все още замаян от многото алкохол, Филип не искаше нищо друго, освен да се върне на „Наветрен“ при Габи. В действителност нещо го подтикна да стане и да се облече. Без да хвърли прощален поглед към спящата Лий Ан, доволно свита на леглото му, той безшумно излезе от къщата и въпреки късния час се запъти право към най-близкия бижутериен магазин. Заблъска по вратата, докато съненият сърдит собственик не дойде да му отвори. Но когато разбра, че Филип иска да купи едно от най-скъпите му бижута, гневът му веднага се уталожи.

Сега, докато гледаше мълчаливо как Габи поглъща закуската, погледът му омекна, когато си спомни как за пръв път бе събудил страстта й. Тя яростно се бе съпротивлявала на честите му нападения над безпомощното й тяло, докато накрая бушуващата буря и собствената му страст не бяха запалили искрата на реакцията, отприщвайки една страст, която той знаеше, че дреме у нея. Той трепна, осъзнавайки, че я предпочита благосклонна и готова за него, и със съжаление си спомни за любящата жена, каквато някога беше Габи.

Габи се облегна на стола, бутна настрана празната си чиния и въздъхна доволно.

— Не мога да си спомня откога не съм яла толкова вкусно нещо — изрече тя, усмихвайки се като котка, която току-що е докопала пълна паница сметана.

— Не мога да си спомня откога не си яла толкова много, малката ми — отвърна Филип с широка усмивка, която размрази каменната му физиономия. — Освен когато…

Изведнъж той млъкна и се взря напрегнато в нея, очите му проследиха внимателно чертите й и се спуснаха по стройното и като тръстика тяло. Стана рязко и излезе от каютата, като внимателно затвори вратата, но без да я заключва.

По-късно през деня Габи смело отвори вратата на каютата си и излезе предизвикателно на палубата, а вирнатата й брадичка приканваше всеки, който иска, да се опита да я спре. С учудване констатира, че корабът е почти пуст, навярно хората бяха отишли на брега да празнуват Коледа. Макар че вятърът бе пронизителен и студен, слънцето грееше ярко и Габи обърна лице към топлинката. Без никакво предупреждение до лакътя й изникна Филип.

— Внимавай да не настинеш на тоя студен вятър, скъпа — предупреди я той и Габи се смути от рязката промяна в настроението му.

— Нима това те засяга, Филип? — запита тя, обръщайки се с лице към него, а виолетовите й очи се разшириха въпросително.

— Разбира се, малката ми — отвърна той рязко. — Няма да имам никаква полза от тебе. Едно слабо тяло не ме привлича с нищо.

Габи пребледня и трябваше да се хване за перилата, за да не падне. Щеше ли някога да стане неуязвима за жестокостите на Филип, помисли тя с огорчение, прегръщайки обидата, заседнала в гърлото й. Обърна се и нарочно се отдалечи от него, но той я настигна и двамата заедно влязоха в каютата.

— Утре заминаваме от Чарлстън — каза той с привидно безразличие в гласа.

— И се връщаме в Мартиника? — запита Габи с надежда.

— Не, следващата ни спирка е Норфък.

— Това означава, че още много седмици ще бъдем в морето — изрече Габи тревожно.

— Да — бе хладният отговор на Филип. — Може би през идващите седмици ще научиш какво означава верността.

— Точно както и ти — отвърна меко Габи и бавна усмивка повдигна краищата на устните й, отговаряйки на стреснатия поглед на Филип.