Насила оженена

4

Много по-късно Габи се разхождаше напред-назад по палубата, не можейки да се съсредоточи върху нищо друго освен върху разкъсващата болка между краката си и изтръпналото си от насилието тяло. След като Филип я изнасили тази сутрин (тя се питаше защо ли наричат този болезнен акт любене, защото тя все още го смяташе за изнасилване), той бе прибавил и оскърбление към нараняването, като седна и я загледа хладнокръвно как се мие и как се облича. Бузите й пламнаха, когато се сети за изцапаните чаршафи и за петната от кръв по краката си. Беше се почувствала гола без корсета и бе надявала фуста след фуста, докато Филип се присмиваше на срамежливостта й.

Много се зарадва на възможността да остане за малко сама и се запита защо ли трябва Филип толкова често да се съвещава с капитан Жискар. Очите й се замъглиха, когато си спомни колко по-различни неща щеше да върши, ако беше приела обета или ако й бяха позволили да се омъжи за някого, който да е внимателен към нея, вместо за Филип, този жесток и суров мъж, който не преставаше да се държи така тайнствено с нея. Някак си беше уверена, че нямаше да бъде студената съпруга, за каквато я мислеше той, при подходящи обстоятелства, защото дори ръцете на Филип бяха предизвикали непознати усещания, които циркулираха във вените й.

Докато се разхождаше насам-натам по палубата, Габи изведнъж осъзна, че не е сама. Озова се лице в лице с един висок, слаб мъж, който бързо се приближаваше към нея, а в ръката му имаше бастун със златна топка. Тя разсеяно загледа как слънчевата светлина се отразява в топката, докато той вървеше към нея.

— Съжалявам, ако съм ви стреснал, госпожо Сен Сир, но щом ще пътуваме на един и същи кораб, бихме могли да се запознаем — каза елегантно облеченият непознат с обезоръжаваща усмивка, която веднага я настрои дружелюбно. — Аз съм Марсел Дювал, а вие не може да сте друга освен възхитителната съпруга на Филип. Той е щастливец, но пък винаги е имал изключителен вкус относно жените — добави непознатият със загадъчен тон.

— Вие сте приятел на съпруга ми? — запита Габи, омаяна от очарователните му маниери.

— Но да, разбира се! — отвърна самоуверено Марсел. — Ние сме съседи, плантациите ни имат обща граница по склоновете на Мон Пеле. Той не ви ли е казал, че аз съм на борда?

— Филип ми каза, че при това пътуване няма да има други пътници.

— Това е било, преди да узнае, че аз съм тук — отвърна Марсел, усмихвайки се, тайно развеселен. — Капитан Жискар имаше право, вие сте несравнима красавица. Но сте съвсем дете. Не каквото Сен Сир… — Гласът му секна, лицето му почервеня, сякаш изведнъж бе осъзнал, че се изразява твърде свободно.

Габи никога не бе срещала мъж като Марсел. Неговият чар и приятните му маниери бяха пълна противоположност на мрачното, жестоко поведение на Филип. Веднага го хареса, макар да разбираше, че се държи прекалено дръзко, като говори с чужд мъж.

— Господине? — запита тя, очаквайки той да довърши изречението, което така внезапно бе прекъснал. Но когато не последва отговор, тя запита: — И вие ли имахте работа във Франция, господин Дювал?

— Наричайте ме Марсел; нали ще бъда най-близкият ви съсед в Мартиника. Да — отговори той, — уредих брака на сестра си с един младеж от фамилията Бонар.

Погледна очаквателно към Габи, сякаш се надяваше тя да приветства този обещаващ съюз. Но думите му само върнаха мисълта й към собствения й уреден брак и към омразата и страха, които изпитваше спрямо съпруга си. Виолетовите й очи потъмняха, превърнаха се в малки смутени езера, лека бръчка се очерта на челото й и тя се загледа в безкрайните сини водни простори.

— Вие сте смутена, скъпа! — възкликна Марсел, забелязвайки мрачното й изражение. — Какво има? Мога ли да ви помогна с нещо? Една младоженка на сватбено пътешествие би трябвало да е достатъчно влюбена, за да показва дори най-малък признак на недоволство.

— Любов ли? — изфуча ядосано Габриела. — Моля ви, господин Дювал, не ми говорете за любов. Вие не разбирате.

Марсел бе смаян от враждебността в гласа на Габи. Явно младоженката не изпитва особено силни чувства към младоженеца, помисли той с някакво извратено удоволствие. Би дал половината си състояние, за да притежава жена като тази малка Габи. Нежните й кадифени очи можеха да разтопят и най-студеното сърце, дори студено като това на Филип, помисли Марсел, измервайки я със стряскащите си зелени очи. Макар да пресметна, че трябва да е на седемнадесет-осемнадесет години, в крехката й, стройна фигурка нямаше нищо детско, всичко беше възхитително заоблено точно където трябва. Очите му отново се връщаха към пълните й чувствени устни, които обещаваха такава страст, каквато би искал именно той да събуди.

Докато погледът на Марсел се наслаждаваше на Габи, тя го изучаваше през спуснатите си клепачи. Това, което видя, не й бе неприятно. Той беше висок, но не така едър и силен, какъвто й се виждаше Филип, беше на около тридесет години; искрящият му зелен поглед обаче го правеше да изглежда доста по-млад. Тънките мустачки и издълженото, аристократично лице само подсилваха ефекта от изтънчените му черти. Непокорната кестенява коса и меките, чувствени устни не позволяваха човек да го нарече прекалено красив.

Осъзнавайки внезапното мълчание, настъпило помежду им, Марсел пръв го разчупи.

— Госпожо Сен Сир — каза той сериозно и загрижено, — не знам какво ви тревожи, но искам да бъда ваш приятел. Някой ден може да почувствате нужда от приятел и когато това стане, аз ще съм при вас.

Габи тъкмо щеше да му благодари, когато забеляза с крайчеца на окото си една приближаваща се фигура, която се носеше към тях със стряскаща бързина. Тя се сви от страх, когато разпозна масивния силует на съпруга си, когато видя студената ярост в металносивите му очи и свирепото изражение на помрачнялото му лице.

— Да не би да имате навика да разговаряте с непознати мъже, госпожо? — запита той сурово, една сдържайки надигащия се гняв.

— Не си прав, Сен Сир — намеси се Марсел. — Грешката е само моя. Аз се представих на очарователната ти съпруга. Сигурно не би искал тя да ме пренебрегва при тези обстоятелства?

— Доста самонадеяно от твоя страна, Дювал, като знаеш какви чувства изпитвам към тебе — възрази рязко Филип. — Стой настрана от жена ми. Тя е много млада и неопитна. Не бих допуснал да се сближава с хора като тебе.

— Завиждам на късмета ти, приятелю — усмихна се приветливо Марсел, решавайки да не обръща внимание на оскърблението. — Ако имах такава съпруга, и аз щях да ревнувам. — После се обърна към Габи. — Госпожо Сен Сир, удоволствие беше да разговарям с вас.

Пухтейки вътрешно, Филип го изгледа как се отдалечава с влудяващо небрежна походка.

Последните думи на Марсел странно разтревожиха Филип. Ревнив? Възможно ли е да изпитва ревност? Не, не беше възможно. Искаше само да предпази Габи. Мисълта му неволно се върна към Сесили, винаги готова за забавления, и към детето, което я бе последвало в смъртта. Горчивият опит го бе научил, че Марсел не е негов приятел. Щеше да направи всичко необходимо, за да не позволи на Марсел да ухажва невинната му съпруга.

Габи усети как той я повежда по палубата към каютата им и премига от болка, когато пръстите на Филип се впиха сурово в меката плът над лакътя й.

— Е, скъпа — каза той с натежал от сарказъм глас, — нищо ли не си научила от монахините? Отсега нататък няма да предизвикваш вниманието на чужди мъже. Дювал не е мъж, с когото да флиртуваш.

— Нито пък ти си такъв, Филип — върна му го Габи, наранена от невярното обвинение. — Със сигурност не би могло да има нищо лошо да разговарям с мъж, който минава за твой приятел. Ние сме единствените пътници на „Наветрен“ и без съмнение често ще се виждаме.

— Дювал не е мой приятел, нито пък твой! — избухна той.

— Нима не ми е позволено да имам приятели? Налага ли се да стоя затворена и да ме вадиш от сандъка само когато ти хрумне?

— Аз ще избирам приятелите ти — изфуча Филип. Червени петна заплуваха пред очите на Габи и малката й остра брадичка предизвикателно се вирна нагоре.

— Аз сама избирам приятелите си — възрази тя смело.

Филип пристъпи една крачка, но бързо отстъпи назад, припомняйки си внезапно думите на Марсел. Дали не ревнуваше? Дали имаше още нещо в това, че се вбесяваше, виждайки я с Марсел? Още нещо, освен необходимостта да я брани? Присви замислено очи. Видът й — с развълнуваш! от възмущение гърди, с пламнали очи — накара кръвта му да забушува във вените. Сърцето му биеше така силно, че го чуваше да отеква в ушите си. Макар че проявата на войнственост не му хареса, въпреки всичко той се възхити на смелостта й. Тя беше великолепна, когато беше ядосана, и безмерно го възбуждаше. Не можейки да се овладее, той грубо я привлече в прегръдките си и започна да гали тялото й със силните си и властни ръце, които докосваха плътта й удивително нежно.

Габи прочете неутолимото желание в очите му и веднага усети намеренията му.

— Моля те, Филип, недей — замоли го тя, а в очите й се четеше неверие. — Само няколко часа минаха, откакто ти… откакто ние…

— Няколко часа може да се равняват на цял един живот, когато такова омагьосващо създание е овладяло сетивата ми — проточи той с глас, предрезгавял от желание.

Каква беше тази жена, запита се Филип, усещайки как тялото му реагира на нейната близост. Тя не познаваше живота, но беше изключително предизвикателна. Бяха я учили да се покорява, но самата й природа въставаше срещу наложената власт. Тя го дразнеше и го предизвикваше, но той я желаеше с цялото си същество. Когато отвори уста, от думите му по гърба й полазиха предупредителни тръпки.

Винаги ще те искам, малката ми, дори само за да ти покажа, че ми принадлежиш, че съм единственият, който има право да те притежава, когато и колкото пъти поискам, независимо колко флирта ще имаш.

— Но, Филип — протестира Габи, — аз не…

Думите замряха в гърлото й, когато Филип впи устни в нейните.

Въпреки слабата съпротива на Габи, като се вземеше предвид колко силен беше Филип, не му отне почти никакво време да съблече и нея, и себе си и да я отнесе в леглото. Пламенните му целувки и ласки не успяха да я смирят, но за свое огромно смущение тя откри, че ръцете му започват да изтръгват странна реакция от тялото й. Когато той спря, тя се почувства някак неловко, сякаш искаше нещо повече. Необходими й бяха всичките й — вече отпаднали — сили, за да се бори срещу подлудяващите усещания, които той събуждаше у нея. Замята глава насам-натам, опитвайки се да сподави стона, който се надигаше в гърлото й. Накрая Филип се хвърли върху нея и проникна дълбоко в нейната съпротивляваща се плът.

Когато болката от насилственото му проникване намаля, Габи отвори широко очи, изпитвайки странни усещания, които пулсираха в цялото й тяло, като внимаваше да не издаде пред Филип, че чувства нещо друго, а не отвращение, или че той предизвиква у нея някакви реакции. Задушаваше се, потискайки стоновете на наслада, които се надигаха някъде ниско в гърлото й, като в същото време изпитваше ужас от начина, по който постоянно движещото се тяло на Филип възбуждаше непристойно желание у нея. Никога нямаше да допусне да се наслаждава на нещата, които Филип правеше с нея! Внезапно тялото му се изпъна той избухна в разтърсваща кулминация, а тя въздъхна облекчено.

По време на цялото това мъчение Габи бе негодувала срещу разпалващите се в нея пламъци, които искаха да я погълнат, докато мощта на желанието, изпитвано от тялото й, заплашваше да надделее над заповедите на ума й. Сега, когато Филип се отдръпна, тя усети остра болка на съжаление, сякаш беше на ръба на някакво велико откритие и крайното откровение й бе отказано. Въздъхна, отчасти от угризение, но по-скоро от облекчение. Облекчение, че актът е свършил и че вече няма нужда да се бори със собственото си тяло, както и с това на Филип.

— Защо въздишаш, малката ми? — запита Филип, който бе наблюдавал внимателно играта на емоциите по лицето й. — Кажи ми истината, нали този път не болеше, както ти обещах?

— Да — призна тя намусено, — но никога няма да ме накараш да те пожелая или да се наслаждавам на това твое така наречено любене.

Във всичките следващи дни Филип продължи да прави любов с Габи почти всяка нощ борейки се отчаяно да изтръгне от нея някаква реакция, докато накрая, вече обезсърчен, я вземаше грубо, отвратен от безчувствеността й. Макар че ласките му превръщаха вътрешностите й в разтопена лава, Габи се бореше с всички сили да остава пасивна под Филип. Дълбоко в сърцето си знаеше, че ако се отдаде на страстта му, ще загуби контрола над себе си. Ясно беше, че самоуважението му е изложено на сериозен риск, защото той беше мъж, който се гордее със сексуалната си сръчност. Тя някак си усещаше, че много би му харесало, ако тя реагира на любенето им, а нямаше никакво желание да му се харесва. Габи бе учудена от посоката, която вземаха мислите й. Плахото, неопитно момиче бе извървяло дълъг път за тези кратки седмици след брака си.

Минаха доста дни, преди Габи отново да срещне Марсел Дювал. Откакто се срещнаха за първи път, той внимаваше и я избягваше, за да не предизвиква Филип към насилие. Мълчаха дори когато се хранеха заедно, защото намръщеното лице на Филип ставаше още по-мрачно всеки път, когато Марсел погледнеше към Габи. Тя нямаше никаква представа защо Филип мрази Марсел. Знаеше само, че е срещнала сродна душа в лицето на този мъж, който й бе предложил приятелство, което тя се боеше да приеме.

Зелените очи на Марсел светнаха одобрително, когато видя Габи, застанала до перилата, с развявана от ветреца пола, която се увиваше около стройните й крака, и с немирни сребристи кичури коса, ветреещи се около лицето й. Не можа да устои на подтика да се присъедини към нея и удоволствието, което се изписа по лицето й, го развълнува повече, отколкото можеше да си представи.

— Какъв късмет да ви заваря сама — прошепна той интимно, с глас, който едва се долавяше от вятъра. — Вашият съпруг така ревниво ви пази, скъпа.

Тя забележимо се изчерви, мислейки колко греши той по отношение на Филип, но не каза нищо, а вместо това се обърна и се загледа в рибите, които изскачаха високо над водата. Скоро сърдечният смях на Марсел се присъедини към нейните сребристи трели — веселостта й бе също така заразителна, както и красотата й.

Габи добре съзнаваше какви страшни последствия би могло да има, ако Филип я завареше така насаме с Марсел, но бе зажадняла за компания, а тази на Филип в никакъв случай не можеше да се нарече задоволителна.

— Невероятни са, нали, господин Дювал? — запита възбудено Габи, сочейки към разлудувалите се риби.

— Наистина невероятни — съгласи се той, докато очите му изпиваха лицето й; мислеше си колко малко е необходимо, за да я направи щастлива. — Но вие приехте да ме наричате Марсел, нали?

— Тогава и вие трябва да ме наричате Габи.

Марсел несъзнателно се приближи още към нея и кичури от косата й, развявани от вятъра, докоснаха лицето му като нежни пеперудени крила. На него му се стори съвсем естествено да обгърне тънката й талия със силната си ръка, когато главите им се наведоха една към друга, за да се чуват по-добре, понеже вятърът ги заглушаваше. Бяха така увлечени, че не видяха как Филип ги наблюдава отдалече, стиснал ръце в огромни юмруци, с очи, излъчващи метален блясък. Колкото и да се опитваше, не можеше да се отърси от усещането, че това се е случвало и преди.

Двамата при перилата не направиха никакъв опит да се разделят. Филип не пропусна да забележи дръзкия жест на Марсел, нито склонността на Габи да приеме прегръдката му. Рязко се извърна и бързо се отдалечи, насочвайки се към каютата си.

След няколко минути Габи осъзна с трепване, че Марсел си бе позволил твърде голяма интимност. Рязко се дръпна, смаяна както от неговата дързост, така и от собствената си склонност да му позволи подобни волности.

— Трябва да тръгвам, Марсел — каза тя, а гласът й трепна нервно. — Страх ме хваща, като си помисля какво може да направи Филип, ако ни види така.

— Вие треперите, скъпа — каза Марсел, като се вгледа внимателно в нея. — Толкова ли се боите от съпруга си? Да не би да се отнася зле с вас? Кажете ми, ако ви нарани по някакъв начин, и аз ще го предизвикам и…

Габи пребледня. Между двамата имаше достатъчно враждебни чувства и без нейно участие.

— О, не, Марсел — прекъсна го тя, — просто… искам да кажа… нашият брак беше уреден и аз още не съм свикнала с нрава му. Но това, че ви имам за приятел, означава много за мене.

— Габи, скъпа, аз винаги ще бъда ваш приятел. Бих могъл да бъда и нещо повече, ако ми позволите — каза той многозначително. — Ако някога имате нужда от помощта ми, само трябва да ме помолите. — Повдигна едната от крехките й ръце и положи топла, влажна целувка върху дланта й.

Подтекстът на думите му не й убягна. Габи си пое остро дъх, издърпа пламналата си ръка и избяга към каютата си с размътена от емоции мисъл. Нахока се, задето постъпва като младо момиче, ухажвано за пръв път от красив мъж.

Влезе в мрачната каюта с лудо туптящо сърце, с пламнали в пурпур бузи и блеснали очи. Облегна се за миг на вратата, опитвайки се да си придаде спокойно изражение. Не забеляза Филип, седнал до масичката, с чаша бренди в ръка пред полупразната бутилка. Денят, който бе започнал с ярък слънчев блясък, внезапно притъмня като буреносен облак, показал се неочаквано на хоризонта; не по-слаба беше и бурята, бунтуваща вътре във Филип.

Габи срещна погледа на студените му сиви очи, когато той вдигна чаша в подигравателен поздрав, а по лицето му пробягна мрачна усмивка. Стана на крака, олюлявайки се, и Габи трепна, когато осъзна, че е пиян.

— Питах се, госпожо — проточи той, заваляйки думите, — дали повече ви харесва да се любите с Марсел Дювал? Явно е, че мене ме презирате. Може би ме намирате отблъскващ или пък сте по-възприемчива към мъже, които вземат онова, което принадлежи на друг?

Габи се обърна с намерение да избяга, но преди да направи и крачка, Филип се стрелна напред, препречи вратата с едната си огромна ръка и грубо я дръпна с другата. Когато я пусна, внезапното движение я накара да залитне към отсрещната стена на каютата и тя се блъсна силно в нея, а после се свлече на пода като парцалена кукла. Едва удържайки се в съзнание, тя загледа с изплашени очи как Филип заключва вратата и пуска ключа в джоба си, а след това се обръща към нея с изумен поглед, виждайки я простряна на пода.

Той се озова при нея, залитайки леко, и се наведе, за да й помогне да се изправи. Когато я докосна, Габи се сви и Филип вдигна ръка, като че ли за да я удари, но бързо я спусна, когато осъзна, че безумният му гняв го кара да извърши нещо, за което по-късно ще съжалява.

— Защо ми причиняваш това, Филип? — изскимтя тя.

— И имаш нахалството да ме питаш защо — изсъска той с искрящи очи, — когато нощ след нощ лежиш студена и безстрастна под мене, но приемаш да те прегръща мъж, когото едва познаваш!

Сърцето на Габи се преобърна, когато осъзна, че Филип я е видял с Марсел.

— Забравяш — напомни му тя дръзко, — че тебе също едва те познавам и че не си показал спрямо мене нищо друго освен безразличие и бруталност през краткото време, откакто сме заедно. А Марсел поне е любезен и мил.

— Не познаваш Марсел, ако смяташ, че в мислите му има единствено приятелско чувство — избухна Филип.

Отблъсквайки ръката, която Филип й протягаше, Габи се изправи несигурно.

— Не ме докосвай — изсъска тя.

— А — Позволяваш на Дювал да те докосва — изрева той. — Ще го убия, преди да му позволя да те поквари!

— Защо го мразиш толкова?

Въпросът й го завари неподготвен, но режещият му поглед не трепна, когато отговори с една дума:

— Сесили!

— Коя е Сесили? — Името не означаваше нищо за нея.

Макар че бе замаян и с размътена глава от толкова много бренди, Филип знаеше, че не е готов да разкаже на Габи за Сесили. Вместо това отвърна:

— Не ме преследвай с въпросите си, Габи, Сесили няма нищо общо с тебе.

После замръзналите му в стъклен поглед очи се спряха на деколтето на роклята й, което се бе откопчало при борбата, и разкриваше бялата й гръд. Желанието му се възпламени мигновено и неотвратимо.

— Свали си дрехите!

Габи отмина с каменно мълчание заповедта му.

— Чули ме, малката ми? — повтори той. — Съблечи си дрехите! Или ще ги разкъсам върху красивото ти студено тяло.

Габи мрачно вдигна трепереща ръка, за да откопчае роклята си.

— Не прави такава отчаяна физиономия — изсмя се сардонично Филип. — Представи си, че аз съм Марсел.

Жилите на врата й се издуха от гняв, на езика й започнаха да парят горчиви думи. Дощя й се да го удари, но страхът я възпря.

— Побързай — извика той, наливайки си още едно бренди, за да го прати като залп в гърлото си, поглъщайки я с разгорещения си поглед, докато дрехите й една след друга се свличаха на пода. — Тази вечер, скъпа, ще се озовеш в рая — обеща той с омекнал в нежен шепот глас. — Няма да ти позволя да потискаш естествената си страст и да се правиш на фригидна. Когато свърша с тебе, никога няма да помислиш за друг мъж.

Без никакво усилие Филип й помогна да се изправи от купчината дрехи на пода и я отнесе в леглото; за миг се освободи от дрехите и се отпусна до нея. Габи потръпна, осъзнавайки, че вятърът се е усилил и корабът вече не е кротък, както досега. Макар че се бе стъмнило, светкавици осветяваха каютата, докато гръмотевиците трещяха по небето.

Габи лежеше мирно, докато очите на Филип постепенно се превръщаха в два кръга от сиво кадифе, а ръцете му започнаха да галят изненадващо нежно плътта й. Тя се бореше с все сила срещу усещането, което заплашваше да я погълне, знаейки, че ако съзнателно му се поддаде, вече няма да го презира заради това, че я е взел насила. Когато Филип я пое в прегръдките си, сякаш светкавица прониза самата сърцевина на съществото й. Да, той беше нежен. Никога досега не бе получавала подобна нежност от него. Страстната му целувка беше дълга и дълбока, а когато отлепи уста от нейната, тя пожела целувката да не свършва. Устните му прогориха пътека по извивката на гладката й шия към върховете на гърдите й и нежното й зърно щръкна, пулсирайки, когато езикът му започна да го дразни; след това той се спусна към белоснежния й корем, галейки и целувайки всички ямки и хълмчета. Тялото й се разтрепери, усещанията разцъфнаха мигновено като дребни семенца, заливани от вълните на желанието, които бушуваха в нея. Когато устните му достигнаха гладката, нежна кожа от вътрешната страна на бедрата й, тя вече нямаше собствена воля. Обля я някаква гореща вълна, настойчив импулс да разбере значението на мощната сила, бушуваща в нея.

— Не се бори, скъпа — прошепна Филип с извита в лека усмивка уста, прогонил и сетния остатък от пиянството си. — Няма по-голяма наслада от тази на плътта.

И устните му се озоваха на места, където никога не би трябвало да бъдат, дразнейки, възбуждайки, вкусвайки я, докато тя не усети как някакво тайнствено място дълбоко в нея започва да пулсира в ужасен, все по-нарастващ екстаз и търсещите му устни продължават да я изтласкват все по-нагоре в небесата.

— Филип — замоли го тя, изпаднала почти в делириум, — имай милост!

Но Филип не показваше никаква милост. Всеки мускул в тялото й бе напрегнат като изпъната струна, докато тя се носеше към истината, която дълго бе отричала и от която се бе страхувала. После усещането за време се стопи, когато милиони звезди избухнаха в главата й, изстрелвайки я към небесата, за да се присъедини към бурята, бушуваща извън каютата, безсилна пред този дълго сдържан прилив на емоции, докато тялото й вече нямаше какво да даде.

Когато тя утихна, Филип се надигна и прошепна на ухото й:

— Това беше за тебе, скъпа; а сега за мене;

Тя ахна, когато той навлезе дълбоко в нея, движейки се със силни, сигурни тласъци, докато Габи отново не почувства как по вените й се разлива топлина. Тя отвори широко очи, шокирана и объркана. Възможно ли е той отново да я въздига към върховете на страстта, към екстаза, който бе познала само преди мигове? Но всички мисли изчезнаха, когато тя се присъедини към Филип в неговия бяг към върха.

Габи потъна в някакво езеро от тиха задоволеност, чувайки само виковете на Филип, който се изкачваше към кулминацията си. По лицето му пробягна кратка триумфална усмивка, преди и той да изпадне в забрава, без да обръща внимание на вилнеещата буря и разбунтуваното море.

Бурята вилня три дни без прекъсване. Въпреки че не беше ураган, все пак беше доста страшна морска буря. През цялото това време Габи не излезе от каютата, а Филип — само веднъж или два пъти, колкото да инспектира състоянието на кораба си. Безкрайното време обаче минаваше като миг за любовниците, преплели телата си, докато корабът ги люлееше в люлката на страстта.

Понякога Филип я любеше нежно и полека, а удоволствието й надминаваше всичко, което досега бе изпитвала. Друг път свирепата му страст я помиташе в такава изгаряща вълна, че тя оставаше съвсем изтощена и обезсилена. А имаше и моменти, когато им бе напълно достатъчно да лежат един до друг, допрели тела.

Вече я нямаше невинната, израснала в манастир, непросветена девойка. На нейно място бе дошла една жена, която бе научила много за любовта, бе познала хиляди начини да дава и да получава удоволствие. Но Филип неведнъж бе давал да се разбере, че за него тя не е нищо друго освен инструмент за задоволяване на страстта му. Той все още бе тайна за нея. Защо се държи с нея така сурово? Независимо колко интимни бяха станали, тя не можеше да преодолее студената му резервираност. Винаги държеше настрана от нея една част от себе си, дори в моментите на върховен екстаз. Понякога Габи го мразеше, както и собственото си тяло, което я предаваше. Никакви думи за любов не се откъсваха от устните му. И всеки път — все тази триумфална усмивка издигаше нагоре ъглите на устата му, когато насладата я караше да вика.