Наследството на Арн

Предговор

"Когато извадиш меча си, не мисли кого ще убиеш, а кого ще пощадиш!" — това е девизът на рицаря тамплиер Арн, герой, станал любим и на много български читатели благодарение на прочутата романна трилогия "Рицарят тамплиер" на Ян Гиу. Трилогията неслучайно е смятана за най-значимото произведение в жанра на историческия роман в началото на XXI век. Тя стана безспорен хит и в България.

Най-продаваният шведски писател в света обеща продължение и го написа. Това е романът, който държите в ръцете си, самостоятелно произведение, главен герой в което е внукът на Арн — Биргер Магнусон (ярл Биргер). Той е действителна историческа личност, една от най-великите в шведската история.

Романът проследява историята на Биргер до най-голямата власт — от скромно и чувствително момче до могъщ воин и личност, с която никой не може да не се съобразява (в това число крале, архиепископи и кардинали). Книгата показва как и с какви средства се печели голямата власт и как се обединява едно кралство, разпокъсано от интриги и родове, враждуващи помежду си. В Биргер има нещо от идеализма и чистотата на дядо му Арн, но в света на голямата политика винаги подобни качества са били смазвани. И той се учи как да оцелее и как да властва, как да побеждава, но и как да обича…

Един забележителен и вълнуващ роман, достоен да намери място сред образците на историческия жанр.

През лето господне 1275-о в манастира Варнхем монахът Теобалд пише, че народът разделял на четири периода поредицата от събития, за която предстои да разкажем. Първо настъпило времето на вдовиците, когато кралството било управлявано от компания възрастни жени. Последвало времето на старците. След това дошло времето на вандалите с пожари, много плач и скърцане на зъби. И най-после започнало времето на ярла[1].

За народа, обобщава Теобалд, времето на вдовиците било най-светло и добро. За кралството — решаващо било времето на ярла.