Немското дете

БЛАГОДАРНОСТИ

И този път Мике ми беше голяма опора и ми оказа огромна подкрепа. Затова той е пръв сред тези, на които бих искала да благодаря. Благодаря, както обикновено, на моя издател, Карин Линде Норд, която с топлината и изключителното си внимание превърна ръкописа ми в по-добра книга и ме направи по-добър писател. Благодаря и на всички в шведската ми издателска къща „Форум“, които непрекъснато ми вдъхваха смелост и бодрост. Удоволствие бе да работя с всички вас.

Признателна съм, разбира се, на Бенгт Нордин и Мария Енберг, най-добрите Бенгт и Мария на света, от „Нордин Агенси“, които винаги успяват да звучат по детински весело.

Получих голяма помощ по проверката на фактите и различните становища, изразени в историята. Най-вече от служителите на полицейското управление в Танумсхеде, които бяха, както винаги, повече от отзивчиви. По-специално бих искала да благодаря на Петра Виден и Фолке Асберг. Мартин Мелин пък прочете ръкописа и предложи ценна информация във връзка с работата на полицията. Като допълнителен бонус бе помощта, която получих от баща му, Ян Мелин, за историческите данни от 1940 г. и за Швеция по време на войната. А Йонас Линдгрен от „Съдебна медицина“ в Гьотеборг беше така любезен да отговори на всичките ми въпроси.

Благодаря и на Андерш Тореви, който прочете ръкописа и коригира някои данни, свързани с Фелбака, тъй като са минали доста години, откакто живях там. Майка ми, Гунел Лекберг, също можа да ми предостави информация за Фелбака, а освен това ми беше от нечувана помощ като детегледачка. Същото важи и за Ханс и Мона Ериксон, която прочете ръкописа и сподели с мен мнението си.

Бих искала да благодаря и на Ласе Aнрел за разрешението му да се появи в книгата. Както и за обещанието му да ме посъветва как се отглеждат мушката следващия път, когато се видим.

Както обикновено, в Гимо Хергард намерих спокойствие за работа. Там винаги се грижат така добре за мен, когато пристигна с компютъра си на рецепцията.

И най-сетне на момичетата... Вие си знаете кои сте... Какво би бил животът на писателя без вас? Пуст и самотен, и тъжен... И на всички читатели и последователи на блога – огромно, огромно благодаря, че продължавате да четете книга след книга.

Накрая бих искала да кажа „благодаря“ на Каролин, Йохан, Май-Брит и Улф, който ни доведе и помогна да се настаним в рая, където се намирам сега.

Камила Лекберг

Ко Ланта, Тайланд, 9 март 2007 г.

www.CamillaLackberg.com