Неуловимият пламък

14

Целият род Бърмингам се събра в Хартхейвън, за да приеме официално Сарина в редиците си. Поканен беше и Стърлинг Кендал. Тъй като години наред бе водил самотен живот, в началото той остана смаян от оживеното бърборене на жените и хапливото остроумие на мъжете. Освен семейството на Бо тук бяха годеникът на Сюзан, Майкъл Йорк, както и братът на Брандън, Джеф, със съпругата си Раелин и четирите им деца. Най-голямото от тях бе двадесетгодишен младеж на име Баркли, който обаче предпочиташе да го наричат Клей. Стефани, млада, червенокоса девойка на осемнадесет години, беше сгодена и идната година предстоеше да се омъжи за Кливлънд Макджордж, преуспяващ търговец на картини. Макджордж бе родом от Ню Йорк, но притежаваше галерия в Чарлстън и живееше в града. Вторият син на Джеф, Матю — или само Мат — наскоро бе навършил петнадесет, а най-малкото му дете — Тамара — беше на девет. С черната си коса и зелените си очи от цялата челяд тя най-много приличаше на своя баща. След като се запозна и поговори по малко с всички членове на семейството, Стърлинг бързо стигна до извода, че всеки от тях представлява неделима частица от едно сплотено, весело съзвездие интересни, интелигентни и необикновено изтънчени хора, които умееха да накарат дори непознат човек да се чувства като у дома си сред тях.

Сарина бе не по-малко въодушевена от готовността, с която я приемаха, и не след дълго вече водеше задушевен разговор с Брена, в чието лице виждаше бъдеща добра приятелка. Майката на Бо, макар да бе около четиридесет и пет годишна, изглеждаше на не повече от тридесет. Беше дребна и крехка като Брена, а в косите й нямаше и един бял косъм. Когато посрещна своята нова снаха, Хедър Бърмингам се усмихна, стисна ръцете й и я увери, че много се радва да я приеме за член на семейството. После господарката на Хартхейвън я запозна с присъстващите, както стори Бо със Стърлинг. Освен това Хедър разведе Сарина из къщата и й показа спалните на втория етаж, като започна с онази, в която бе израснал Бо, уверявайки я, че тази стая е вече и нейна. Накрая я запозна с прислугата, като възхваляваше щедро достойнствата на всеки, особено на една дебела, сивокоса негърка на има Хети. Това че старата жена бе помагала при раждането както на Брандън, така и на останалите членове на фамилията Бърмингам след него, я беше превърнало в истински стълб на семейството.

Едва когато всички вече насядаха край дългата маса, Сарина се огледа и забеляза, че картината, която някога бе забранила на Бо да купи, е окачена на видно място над бюфета между два големи стенни свещника от порцелан. Обляна в топлата светлина на запалените свещи, картината изглеждаше прекрасна. Сарина бе толкова изненадана, че успя само да възкликне удивено и да погледне Бо, който тъкмо й помагаше да седне.

— Какво да кажа за свое оправдание, мадам? — Той се усмихна и сви рамене. — Реших, че е достатъчно хубава, за да я подаря на родителите си.

— Мисля, че е съвършена — заяви гордо Хедър, която заемаше почетното място в единия край на масата. — Още повече ме радва фактът, че е нарисувана от собствената ми снаха. Годеникът на Стефани казва, че това е най-хубавата картина, която е виждал през живота си, и че с удоволствие би разгледал и други твои платна и би ги предложил за продан. Това че художникът е жена, изглежда изобщо не го тревожи. Клив ни увери, че от значение са единствено качествата на картините, а не полът на човека, който ги е нарисувал.

— Съвсем скоро ще пристигнат още нейни картини — обяви Бо, — но аз ще съм първият, който ще има честта да ги види — като неин съпруг…

— Май тази титла доста ти се нрави — подметна весело Хедър.

— Да, мамо — призна Бо с усмивка, като седна на мястото си и улови изящните пръсти на своята съпруга. И за да напомни на майка си колко пъти го е предупреждавала да не губи времето си с тази или онази хубавелка, той додаде: — За нея определено си струва да си загубиш времето.

— И сама виждам това, скъпи — кимна Хедър. — Това ми напомня, че трябва да поканя някои дами от Чарлстън и околностите, за да се запознаят със Сарина. — Тя отмести поглед към снаха си. — Имаш ли нещо против, скъпа моя?

— Разбира се, че не, мисис Бърмингам.

— Ти вече си член на семейството, Сарина — каза Хедър и се засмя. — Стига с това „мисис Бърмингам“, защото ще настане сериозно объркване. Наричай ме Хедър или мамо, или както решиш.

— Хей, Тори — провикна се Джеф от противоположния край на масата и намигна на Брандън. — Чувам, че ще ставаш баба. Сигурна ли си, че си достатъчно стара за това?

— Млъквай, проклетнико — сопна му се Хедър, като махна грациозно с ръка и му се усмихна. — Това, че на двамата с брат ти ви отне сума време да намерите подходящата жена, съвсем не означава, че и Бо трябваше да последва примера ви. Той се справи не по-зле от вас за почти двойно по-малко време.

— Ох! — възкликна Джеф. — Ти наистина ставаш зла, когато те раздразнят, Тори.

Хедър отвърна на удара с усмивка.

— Трябваха ти цели двадесет и пет години, за да го схванеш. Ако не те познавах, навярно щях да реша, че си малко поизостанал умствено.

Престорената обида, която се изписа на лицето на Джеф, предизвика не по-малко веселие от тази размяна на закачки. До него съпругата му Раелин притисна салфетката към устните си, за да скрие напиращия кикот, спогледа се развеселено с етърва си и й кимна одобрително.

— Внимавай, братко — предупреди го през смях Брандън. — Хедър е във вихъра си — нали има нова дъщеря, за която да се грижи.

— И се развихря все повече — измърмори Джеф. — Мисля, че вече се опарих.

Раелин го потупа утешително по ръката.

— Няма човек, който да си го заслужава повече от теб, скъпи.

— За бога! — възмутено извика Джеф. — Що за проклети жени взехме!

— О, чичо Джеф, стига си се превземал — намеси се Сюзан, като се засмя заедно с годеника си. — Знаеш, че обожаваш жените в рода Бърмингам и че не би ги заменил за всичкото злато на света.

— Нима изобщо съществуват други жени? — попита Джеф и се огледа наоколо с гримаса на почуда.

Когато смехът затихна, Сюзан погледна към Бо и Сарина от другата страна на масата и попита въодушевено:

— Ще дойдете на бала по случай годежа ми, нали?

— Разбира се, принцесо — отвърна с обич Бо. — Не бихме го пропуснали за нищо на света.

— Надявам се дотогава да намеря някоя достатъчно широка дреха — вметна кисело Сарина. — Иначе ще се наложи да се облека в чувал.

— Мадам Феру навярно ще може да ти помогне — предложи Брена. — Сигурна съм, че всички останали дами вече са поръчали роклите си. — Тя хвърли на брат си дяволит поглед. — Мадам Феру много харесва Бо и аз съм убедена, че ако той я помоли, ще ти измисли великолепна рокля и ще работи денем и нощем над нея, само и само да задоволи желанието му.

— Тихо, немирнице — предупредително извика Бо, прикривайки зад закачлива усмивка заплашителния блясък в очите си. — Все гледаш да създаваш неприятности.

Брена насочи вниманието си към далечния край на масата.

— Мамо, нямаш представа какво научих онзи ден от мадам Феру. Джърмейн Холингсуърт е имала наглостта да й каже, че Бо съвсем скоро ще й предложи брак. Сигурна съм, че можеш да си представиш колко възбудена беше модистката от тази новина.

— Несъмнено — измърмори Хедър, безкрайно доволна от начина, по който се бяха развили събитията.

Макар да сбърчи вежди с престорено объркване, Брена се обърна отново към брат си с поглед, в който искряха игриви пламъчета.

— Какво ще правиш с две съпруги, Бо?

С ясното съзнание, че Сарина очаква отговора му, Бо отвърна напрегнато:

— Аз просто качих Джърмейн в каретата си онзи ден, след като случайно се оказахме седнали един до друг на сватбата на наш общ приятел.

— Случайно ли? — Брена завъртя невярващо очи. Знаеше, че Джърмейн нарочно пуска цял куп лъжливи слухове с цел да държи всички останали почтени девойки в града на разстояние от Бо. И не се съмняваше, че ако в идните месеци посещава по-редовно чарлстънските магазини, Сарина също ще чуе някои от тези долни клюки. Никой в семейството не бе по-уверен от Брена в безразличието на брат й към Джърмейн. Искаше и снаха й да е наясно с това, ето защо продължи: — Предполагам, че първо ти си седял там и че тя случайно е седнала до теб. Предполагам още, че тя те е помолила да я качиш в каретата си, при все че собствената й карета я е чакала зад ъгъла. Кога най-после ще разбереш, скъпи братко, че жените тук гледат на теб като на голямата риба в тяхното твърде малко езерце. Беше само въпрос на време да бъдеш уловен. Обзалагам се, че не малко от твоите обожателки са планирали да те хванат в мрежите си — което вероятно обяснява самоувереността на Джърмейн. Тя винаги е била най-твърда в намеренията си.

Хедър и съпругът й, който седеше в противоположния край на масата, се спогледаха. Само Брандън знаеше с каква силна тревога я изпълваше непоколебимата решимост на Джърмейн да спечели сина им на всяка цена. От няколко години насам се чуваха неясни слухове за Бо и красивата млада жена, но досега нито един от тях не се бе потвърдил. И Хедър, и Брандън знаеха много добре на какъв риск би се изложил синът им, ако се поддаде на прелестите на Джърмейн и я вкара в леглото си. Независимо дали би забременяла или не, тя несъмнено щеше веднага да се оплаче на сприхавия си баща, че е била обезчестена. И мистър Холингсуърт определено нямаше да се поколебае да откара до олтара негодника, сторил това, с опряно в главата му дуло.

Брена упорито продължаваше да се заяжда по сестрински с брат си.

— Мадам Феру каза, че онзи ден си отишъл в магазина й с Джърмейн, Бо. Тъкмо тогава Джърмейн е обявила, че ще стане твоя съпруга. Защо ще го правиш, ако няма да се жениш за нея?

Бо въздъхна ядосано.

— Не си ли забелязвала, че мадам Феру притежава изумителната способност да разправя какво ли не, освен онова, което е уместно в дадената ситуация? Вероятно е пропуснала да спомене, че престоях в дюкяна й не повече от десетина минути, и че после продължих по пътя си… без Джърмейн.

— За бога, Бо, не се разстройвай толкова — възкликна Брена, развеселена от руменината, плъзнала по лицето на брат й. Беше много доволна от себе си, задето го бе принудила да си признае колко бързо си е тръгнал от магазина. Самата тя отдавна знаеше това от мадам Феру. — Сигурна съм, че Сарина не е способна да изпита и капчица ревност.

— Напротив — поправи я с усмивка русокосата красавица. — Щом става въпрос за Бо, определено съм способна. А откакто Джърмейн ме предупреди да стоя настрана от него, неизменно изпитвам угризения на съвестта дори при самото споменаване на името й.

— Искаш да кажеш, че Джърмейн действително ти е казала да стоиш настрана от Бо? — повтори слисано Хедър. — Как смее?

— Дали скъпото ми семейство ще ми позволи да сменя за момент темата? — умолително възкликна Брандън в опит да измъкне сина си от неловкото положение.

— Да, татко — съгласи се веднага Бо, благодарен за намесата му. Темата на разговора вече бе започнала да разваля доброто му настроение. — Ако мислиш, че гласът ти ще се чуе сред цялата тази врява, давай.

— Тъкмо е теб исках да разговарям — каза Брандън, като вдигна вежди. — Отговори ми на един въпрос.

Бо разпери ръце в знак на готовност.

— Слушам те, татко.

— Виж, аз нямам никакви възражения срещу мосю Филип. Той е изключителен готвач, но не смяташ ли, че злоупотребяваш с човека, като очакваш от него да ти служи още и като иконом и прислужник?

Синът му сви небрежно рамене.

— Когато се върнах и влязох в къщи, заварих само домашната помощница да работи. Тя се мъчеше да свърши работата на всички останали слуги, докато самите те се излежаваха наоколо. Затова освободих всички с изключение на нея и Томас. Жалко, че не го сторих по-рано.

— Всичко това е чудесно, сине — сухо отвърна баща му, — но ми се струва дяволски неподходящо да ми отворят входната врата на дома ти и да се озова лице в лице с мъж, сграбчил сатър в ръка. Още настръхвам, като си спомня.

За пореден път всички на масата избухнаха в смях, представяйки си как техният висок, широкоплещест домакин, стои с ококорени от уплаха очи пред много по-дребния от него готвач, който по всяка вероятност дори не бе забелязал реакцията, предизвикана от сатъра му. Сарина се тресеше от смях, притиснала отчаяно ръце към корема си.

— Ох, никога не съм срещала по-чудесни хора от това семейство — заяви тя, като избърса сълзите, набъбнали в очите й. — Но не бива да се смея повече. Боли.

Брандън вдигна чашата си с вино и й се усмихна.

— Добре дошла в семейството, скъпа моя.

Думите му бяха последвани от ентусиазирани възгласи „Наздраве!“, които недвусмислено показаха, че всички единодушно се присъединяват към тях. Сарина бе вече част от семейството.

Две седмици по-късно Хартхейвън гъмжеше от жени, поканени да се запознаят с невястата на Бо. Цяла сутрин в имението пристигаха карета след карета, пълни с гостенки, нетърпеливи да огледат отблизо новата мисис Бърмингам, която според всички слухове вече била бременна.

За Сарина Бърмингам вече се знаеха доста неща. Знаеше се, че е тукашна, което повечето дами приеха е облекчение след явното предпочитание, проявено от възрастните братя Бърмингам към чужденките. Знаеше се, че е живяла известно време в Англия и че там е завършила образованието си — факт, който изглежда също бе в нейна полза, тъй като неприятните спомени от Войната за независимост вече бяха избледнели и в момента всичко английско беше много модерно. Знаеше се и това, че настойницата на Сарина, покойната Лидия Уинтръп, е насърчавала любовта на повереницата си към рисуването, че й е осигурила най-добрите учители и че в резултат тя е станала добра художничка. Понастоящем Сарина рисуваше портрет на Хедър и дъщерите й, заради което трите идваха в Чарлстън, отсядайки в къщата на Бо Бърмингам, поне два пъти седмично. Понякога ги придружаваше старият Бърмингам, а от време на време цялото семейство се появяваше на театър или вечеря заедно с годеника на Сюзан, Майкъл Йорк.

Говореше се също, че Сарина била от добро семейство, макар и стоящо малко встрани от каймака на обществото. Кендалови се славеха като начетени люде и ако се вярваше на мълвата, Сарина не правеше изключение. А това искрено удивяваше жените, които познаваха Бо. По тяхно всеобщо мнение умът далеч не бе сред нещата, които Бо ценеше у една жена, затова всички до една тайно се питаха дали съпругата му е способна да го задоволи в леглото.

През последната седмица мадам Феру охотно разказваше на всяка дама, пристъпила прага на дюкяна й, още подробности за Сарина. Накитите, които мистър Бо е подарил на младата си булка, са изключителни! Мис Сарина си донесе перлената огърлица, за да види как ще стои на роклята, и, скъпа моя, трябва да ти кажа, че никога не съм виждала по-красиво бижу. Просто е великолепна! Ани видя ли сватбената й халка? Цялата е инкрустирана с диаманти! А роклята, която си шие за бала на мис Сюзан, е може би най-скъпата, която съм шила през живота си. Поръча я лично мистър Бо, който дойде в дюкяна ми заедно със съпругата си. О, трябваше да видиш как се докосват! Божествена гледка! Никога не съм виждала джентълмен, който да може в едничко просто погалване с ръка да вложи толкова обич към невястата си. А мис Сарина е изящна като лебед, въпреки че ще става майка… Най-малко в четвъртия месец е, но знам от сигурен източник, че са се оженили още в Англия. Представи си само да се срещнат съвсем случайно там, след като се познавали още от времето, когато е живяла тук… И тъй нататък, и тъй нататък. Тези приказки бяха разпалили още повече любопитството на дамите и, естествено, всички те бяха решили, че трябва да зърнат Сарина Бърмингам със собствените си очи, за да видят що за съпруга си е избрал Бо. Това обясняваше защо днес в Хартхейвън се бе изсипала такава лавина от жени.

— Майка ти каза, че никой не е отклонил поканата й — подхвърли през рамо Брандън. Беше застанал до френския прозорец на кабинета си, където той и синът му бяха подирили убежище от бъбривите жени, изпълнили къщата. Току-що бе пристигнала поредната карета, от която с помощта на кочияша слезе белокоса старица и пак с негова помощ се заизкачва по входните стъпала. — Небеса, мисля, че тук вече има повече от сто жени, а както изглежда, ще се дотътрят даже и бабичките.

Бо отиде до баща си и надзърна през прозореца.

— Божичко, това е мисис Кларк, нали?

— Да, Абигейл Кларк.

— Не съм я виждал от години. Мислех, че е умряла.

— Твърде проклета е, за да легне в гроба.

Бо погледна към дядовия си часовник в ъгъла на стаята, после отиде до вратата, открехна я и надникна навън предпазливо като мишле, надничащо от дупката си. За негов ужас дори антрето бе пълно до горе с гости.

— Мисля, че си прав, татко. В къщата има над сто жени. Колко време ще продължи всичко това, все пак?

— Доста, така че забрави за плановете си — отговори Брандън с дяволита усмивка.

Бо се извърна към него и го изгледа въпросително.

— Какви планове?

— Съдейки по това как непрекъснато поглеждаш часовника, ми се струва, че ти се иска час по-скоро да избягаш оттук заедно със Сарина. Мисля обаче, че храниш напразни надежди.

Веждите на Бо се сбърчиха леко.

— Хм, прав си. Очаквам нов кораб от Англия, който би трябвало да хвърли котва всеки момент, и исках Сарина да дойде с мен на пристанището.

— С какво е натоварен?

— Хм, най-малкото е картините на Сарина.

Брандън не можа да сдържи усмивката си.

— Мислех, че просто искаш да я отведеш по-бързичко обратно в леглото.

Бо го погледна изненадано.

— Откъде ти хрумна подобна мисъл?

— Е, момчето ми, откакто Сарина се премести у вас, ти не се отделяш от нея, а ако се съди по чудесното ти настроение, логично е да се заключи, че тя ти доставя огромна наслада. Мога само да те поздравя, че прояви мъдрост и не чака цяла година, преди да я приютиш в постелята си. Не всички мъже са толкова умни.

Бо се засмя.

— Не бъди толкова строг към себе си, татко. Ти имаш с мама отношения, каквито малцина мъже поддържат дори с любовниците си.

— Да, но и тя е по-добра от всяка любовница.

Бо сви устни в опит да прикрие усмивката си. Сега, когато самият той бе вече женен, с още по-голямо удоволствие се шегуваше с баща си.

— Кажи ми, татко, нима мъж на твоята възраст все още може да… хм, знаеш какво… в леглото?

Брандън бе възмутен, че собственият му син поставя под съмнение способността му да изпълнява съпружеските си задължения.

— За бога, момче! За какъв ме смяташ? За проклет евнух? Може и да не ти се вярва, но майка ти все още тръпне всеки месец дали не е бременна.

— Извинявай! — Бо разпери ръце и отстъпи назад, сякаш се боеше да не го ударят. Веселите пламъчета в очите му обаче подсказваха, че съвсем не е така. Нещо повече, той си позволи да сипе още сол в раната, която бе отворил. — Откъде мога да знам как е при възрастните двойки… дали имат достатъчно сили да… хм, да довършат… започнатото.

Брандън изсумтя.

— Изкушаваш ме да ти направя още едно братче или сестриче само за да ти докажа, момче. Виж го ти, още има жълто около човката, а се чуди дали не съм бил прекалено стар. Ха!

— Май си много докачлив на тема възраст, а, татко? — продължи да се заяжда Бо. Едва смогваше да остане сериозен. — Нищо чудно, като знам колко е млада мама. Може би се безпокоиш, че след някоя и друга година няма да си в състояние да я задоволяваш.

— Внимавай да не ти разбия мръсната уста — изръмжа Брандън.

Бо се осмели да пристъпи по-близо и да положи утешително ръка на рамото му. Мускулите под дланта му бяха яки като неговите собствени — достатъчно доказателство, че баща му не е измъчван от никаква слабост.

— Няма нищо, татко. Сигурен съм, че мама ще прояви разбиране, когато това време настъпи.

— Кълна се, че тази проклета къща е тясна за двама ни… Нямам предвид двама ни с майка ти.

Бо се ухили и сви небрежно рамене.

— Знам, татко. Затова имам къща в Чарлстън.

— И слава богу. — Брандън най-после се засмя. — Макар че майка ти определено би предпочела да живеете по-близо, особено сега, когато бебето е на път.

— Струва ми се, че тя хареса Сарина.

— О, хареса я и още как. Не би могла да бъде по-доволна, особено след като по едно време й се струваше, че си поел в една… хм… погрешна посока.

Минаха няколко мига, преди Бо да успее да разгадае думите му и да възкликне изненадано:

— Нямаш предвид Джърмейн Холингсуърт, нали?

— Аз никога не съм се съмнявал в теб — увери го Брандън. — Майка ти се тревожеше.

Самата мисъл за това накара Бо да се разсмее.

— Мама със сигурност щеше здравата да се разлюти, ако се бях оженил за Джърмейн.

— Как можеш да говориш така? — възкликна през смях баща му. — И двамата знаем, че майка ти е най-милата и най-кротката жена на земята.

— Въпреки тази нейна ирландска кръв и костеливия й нрав?

Брандън се ухили.

— Е, аз никога не съм имал нещо против тях. Никога не ми е давала повод. Джърмейн обаче…

В същия този момент Джърмейн вече изпитваше неприязън към господарката на Хартхейвън. Разделена само с една стена от двамата мъже, тя седеше с каменно лице, на което бе залепена фалшива усмивка, но вътрешно кипеше от гняв. Не можеше да понася цялото това суетене около момичето, което преди години с приятелките си беше обсипвала с подигравки. Отвсякъде се чуваха възхитени комплименти към онази, която на времето бе наричала присмехулно „Точилката“. Сега обаче, вече женствено окръглена, Сарина съвсем не изглеждаше толкова непохватна и длъгнеста. Джърмейн приемаше това едва ли не като лична обида. Как се бе осмелила тази никаквица да се върне толкова красива, спокойна и изящна като неземно създание!

Хедър Бърмингам очевидно бе влюбена в снаха си и не даваше и прашинка да падне отгоре й, а ако се наложеше, би я бранила със свирепостта на орлица. Странно защо хората все описваха Хедър като чудесен човек, като мила и състрадателна, нежна и прекрасна, и прочее, и прочее. В действителност сапфирените й очи можеха да вледенят всекиго със смразяващия си, заплашителен блясък, от който и сега по гръбнака на Джърмейн пробягваха тръпки. Няма значение, че жертва на този леден поглед най-често ставаше самата Джърмейн, щом си позволеше някоя остра забележка по адрес на Сарина — беше зъл поглед и толкоз.

Може би тъкмо благодарение на тази своя способност Хедър е успяла да издържи толкова години, мрачно си помисли Джърмейн, като вдигна чашата чай и отпи малка глътка. Със сигурност не беше никак лесно да си съпруга на твърдоглав и своенравен мъж като Брандън Бърмингам. И въпреки това според всички Хедър се справяше изумително добре. Дори напълно непознати хора, попадали в дома им, твърдяха, че човек можел да усети силната обич и желанието, което изпитвали един към друг.

Ако нещо въобще бе разколебавало решимостта на Джърмейн да се омъжи за Бо Бърмингам, то това беше страхът й от поразителната му прилика с неговия баща. Освен това се бе опасявала, че Бо няма да я глези така, както беше свикнала да я глезят родителите й. Оказваше се обаче, че поне последното й опасение е било неоправдано — достатъчно бе само да погледне сапфирения пръстен и диамантената сватбена халка на Сарина, които я изпълваха с черна завист.

Джърмейн постави чашата в чинийката и се възползва от моментното замиране на разговорите в стаята, за да каже невинно:

— Знаеш ли, Сарина, струва ми се, че никой от нас не е чувал как всъщност се срещнахте с Бо. Сигурно е било ужасно романтично.

Колкото и да се дразнеше от тази жена и от въпросите й, Сарина се засмя весело.

— О, аз съм влюбена в Бо Бърмингам още от времето, когато беше ученик в училището на баща ми.

Джърмейн се усмихна ехидно и побърза да уточни.

— Нямах предвид това. Всички знаем, че е бил ученик на баща ти. Питах се как се случи така, че го срещна в Лондон? Сигурна съм, че твоята настойница ти е забранявала да другаруваш с моряци.

През петте години, прекарани в Англия, Сарина се бе научила как да отвръща на злобни женски подмятания. Най-добрият начин да се притъпят острите им нокти бе да им се отговаря спокойно, точно и възможно най-искрено.

— Реших, че след смъртта на лейди Уинтръп за мен е най-разумно да се върна в Чарлстън. Когато започнах да търся кораб за Каролина, ме упътиха към Бо. Видяхме се, започнахме да се срещаме и в крайна сметка решихме да се оженим, преди да отплаваме.

Хедър се усмихна доволно на находчивия отговор. Знаеше, че снаха й не казва всичко. Самата тя също не бе наясно за подробностите. Не мислеше и че е необходимо. Колкото и да я подозираха в обратното, Хедър знаеше, че синът й не е светец. Бо твърде много приличаше на баща си, за да храни някой подобни илюзии. Всъщност обаче изобщо не я интересуваше как точно е станало всичко — важното бе, че синът й беше успял да намери жена, с която майка му можеше да се гордее и която самият той боготвореше.

— Наистина не разбирам — каза Джърмейн, като се смръщи кокетно, сякаш бе много объркана. — Нима Бо е престоял в Лондон толкова дълго, че да има време да те ухажва достатъчно? Дали ще е твърде дръзко от моя страна, ако предположа, че сте се оженили доста прибързано? — Тя наклони глава на една страна и замислено опря пръст на брадичката си. — Защото всичко е твърде странно. Онзи ден, когато се срещнахме пред дюкяна на мадам Феру, изглеждахте така, сякаш почти не се познавате.

Приглушените разговори в стаята рязко секнаха. Всички погледи се впериха в почетната гостенка.

— С Бо се опитвахме да запазим брака си в тайна — спокойно отвърна Сарина. — Струва ми се, че това вече ти е било обяснено. Естествено, останах шокирана, когато го видях с теб, но по-късно той ми каза, че си го помолила да те откара с каретата си, след като сте се видели на сватбата на ваш общ приятел. Каза ми и това, че те е закарал до дюкяна на мадам Феру, но самият той е останал там не повече от десет минути.

Джърмейн се почувства така, сякаш току-що беше настъпила таралеж. Надявала се бе да смути момичето, като разкаже пред всички как Бо е бил при шивачката с друга жена. Но след като Сарина бе обяснила как точно се е случило всичко, и то с думите на Бо — думи на любящ съпруг, — самата Джърмейн беше изпаднала в неловко положение, защото бе повече от очевидно, че той е бързал да я остави и да се върне при жена си.

— Но когато се върна, ти отседна при чичо си, професор Кендал, нали? — попита Ирма Париш, попрезряла жена, която се мъчеше да прикрие възрастта си, носейки дрехи, подходящи за двойно по-млади от нея. Ирма беше всепризната клюкарка и братовчедка на Джърмейн, което я превръщаше в нейна естествена съюзница. — Имаше ли някаква причина за това?

— Не бях виждала чичо от пет години — отговори Сарина. — И тъй като двамата с Бо не желаехме никой да знае, че сме женени, решихме, че е напълно уместно да отседна при него.

— Но защо искахте да запазите брака си в тайна? — упорито продължи Ирма.

— Защото наистина се оженихме доста бързо и знаехме, че хората ще изтълкуват тази прибързаност как ли не… Предполагам разбираш, че щеше да изглежда много по-благопристойно, ако сватбата бе предшествана от продължително ухажване и още по-продължителен годеж. Не си ли съгласна?

Ирма отвори и затвори уста няколко пъти като риба на сухо, преди да каже неуверено:

— Да, предполагам, че да, но наистина не разбирам защо отседна при чичо си…

Тази жена или се заяжда, или е слабоумна, реши Сарина, но съумя да отговори възможно най-търпеливо:

— А при кого трябваше да отседна? Чичо Стърлинг искаше да отида при него и Бо, естествено, бе така добър да ми позволи, предвид усилията ни да изглеждаме просто приятели.

— Добрият Бо — замислено подхвърли Джърмейн. — Колко благородно от негова страна. От доброта ли се ожени за теб?

Въпросът бе изстрелян с усмивка, при това толкова изненадващо и хитро, че в първия момент Сарина се сепна. Беше забравила колко зла може да бъде Джърмейн, но постепенно се бе научила как да се справя с нея. Като дете единственото, което искаше, бе хубавицата с гарвановочерна коса да я остави на мира, но сега се наежи и вирна решително глава. Назряло бе времето Джърмейн Холингсуърт да съжали за всичките си опити да унижи публично Точилката.

— Наистина ли вярваш, че Бо би се оженил за коя да е жена от доброта, Джърмейн? Ако е така, значи нямаш никаква представа какво иска той от съпругата си. Бо не е някой обикновен, благовъзпитан, добродушен джентълмен, който само гледа как да угоди на прищевките на жена си. Не, самият той изисква много от нея. Но предполагам, че само съпругата му би могла да знае това — завърши Сарина със загадъчна усмивка, която намекваше недвусмислено какво още би могла да каже на Джърмейн и на останалите си слушателки за своя съпруг. Бе казала само толкова, колкото да им внуши, че като една скромна млада жена предпочита да остане дискретна.

Хедър се усмихна триумфално.

— Иска ли някой още чай? — попита любезно тя, като даде знак на един от слугите да донесе още сандвичи и сладкиши за дамите.

Абигейл Кларк се настани на едно кресло с помощта на бастуна си.

— Целият този разпит ми напомня какво преживя Хедър, когато Брандън я доведе от Англия. И тогава бях, и сега съм много възмутена.

Точката на неприятния разговор обаче сложи Марта Девъншър — жена, свързана било с кръвно родство, било по сватовство с всички знатни фамилни в Каролина. Тя погледна младата мисис Бърмингам през лорнета си и заяви:

— Никога не съм била на мнение, че пътешествията носят полза на една изтънчена жена. Но трябва да призная, че може би съм грешила. За пръв път в живота си срещам толкова уравновесена и изискана млада дама.

Присъдата бе произнесена. Внушителната матрона се облегна назад и огледа доволно покорните кимания на останалите жени, мнозинството от които не биха дръзнали да й противоречат дори насън.

Час по-късно сбирката приключи и гостенките започнаха неохотно да се разотиват. Много от тях очевидно имаха желание да останат още, открили в лицето на Сарина интересен и приятен събеседник. Но след като бе удостоена с няколко свъсени погледа от сина си, Хедър побърза да ги отпрати любезно, като им напомни, че ще се видят със снаха й на годежния бал на Сюзан. При все това когато си тръгна и последната гостенка, беше вече късен следобед.

Бо, който в отчаянието си бе излязъл да се разходи, връхлетя в къщата и веднага грабна пелерината и шапката на своята съпруга.

— Прости припряността ми, мамо, но трябва да се връщам в Чарлстън. Чаят отне повече време, отколкото очаквах.

Той целуна набързо майка си по бузата за сбогом. Брандън излезе на верандата и застана до жена си, за да помаха заедно с нея на младите. Когато каретата потегли, той обгърна с ръка тънката й талия и се наведе към ухото й, за да прошепне:

— Какво ще кажете за още един син, мадам?

Хедър вдигна стреснато глава.

— За бога, откъде ти хрумна подобно нещо?

— Бо не вярва, че все още можем да се любим.

Тя се засмя развеселено и го прегърна през кръста.

— Той не те познава добре. Но когато стане на твоята възраст, ще разбере. Дотогава обаче ми се струва, че е по-добре да помислим за едно пътешествие по море с „Дързост“, вместо за ново дете. Бо планира да вземе Сарина със себе си, щом се роди бебето, а знаеш, че самият ти не си забравил любовта си към плаването.

— Внучето те изкушава, не плаването, скъпа — укори я Брандън с усмивка.

Хедър погали с възхищение мускулестата му гръд и вдигна свенливо сините си очи към неговите.

— Можем да прекарваме много време в каютата си и да се любим. Бог знае какво може да излезе от това.

— Кога казваш, че тръгва Бо?

Бо хвана дръжката на входната врата, за да отвори на жена си, но преди да успее да я завърти, тъмнозелената врата с бял обков бе отворена отвътре от мъж, облечен като иконом.

— Джаспър?! — зяпна го слисано Сарина. — За бога, какво правиш тук?

Икономът я огледа от глава до пети и се усмихна.

— Съпругът ви ме покани да дойда да работя за него, мадам. Дори си получихме заплатите.

— Заплати?

— Да, мадам — кимна Джаспър и отново се усмихна. — Бриджит и останалите също са тук. Така да се каже, придружихме лично вашите картини. Всички те пристигнаха непокътнати. Позволих си да ги сложа в кабинета при другите ви платна.

Бриджит, която се намираше в задната част на къщата, бе дочула гласовете им и се показа нерешително откъм коридора. Сарина я видя и се спусна към нея. Двете жени се прегърнаха, просълзени от радост.

— Изглеждате страхотно, мис… искам да кажа, мадам… мисис Бърмингам. Никога не сте изглеждала толкова хубава. — Блесналият й поглед се спусна към леко заобления корем на господарката й, който вече си личеше дори под шала. — И ще си имате бебче! О, толкова се радвам за вас, мадам.

— Благодаря ти, Бриджит — каза Сарина, като стисна с обич ръката й. — Но кажи, познаваш ли вече моя съпруг?

— Видях капитан Бърмингам само онзи път на кораба, мадам, когато ви донесохме дрехите. Ама ако ме бяхте попитала, още тогава щях да ви река, че между двама ви нещо се мъти. Само дето не съм и сънувала, че ще се вземете още преди да заминете от Лондон. Поне мосю Моне тъй ни каза. Сигур съвсем сте си загубила ума, щом цялата работа е станала толкоз набързо.

— Познавам съпруга си още от дете, Бриджит, и съм влюбена в него долу-горе оттогава, така че поне за мен нещата не бяха толкова изненадващи. — Сарина се засмя и добави: — Е, за него може би са били.

Бо се присъедини към тях и след като жена му го представи официално, се обърна към камериерката:

— Филип показа ли ви къде да се настаните?

— О, да, сър. В слугинските къщички зад градината. И трябва да ви кажа, сър, че нивга не съм виждала по-хубави помещения за прислугата.

— Надявам се, че там ще ви бъде удобно.

— Сигурна съм, че на всички ще ни бъде много удобно, сър. Много ви благодарим, задето ни помогнахте за пътуването и за всичко останало. Нямаше да можем да стигнем дотук без паричките, дето ни ги дадохте. Джаспър правеше сметка на всяко пени, той че ще ви каже точно какво сме похарчили.

— Добри слуги се намират трудно, така че направих услуга по-скоро на себе си.

— Все тая, сър. Всички сме ви много задължени за туй, което, направихте за нас.

Сарина внезапно вдигна глава.

— Те ли бяха причината толкова да бързаш да се приберем?

Бо се ухили и сви небрежно рамене.

— Знаех, че трябва да пристигнат всеки момент, защото бях проверил какви кораби плават насам. И понеже нямах представа кога точно ще хвърлят котва, ходех до пристанището всеки ден. Само тази сутрин не успях.

— Изглежда, че пазите доста неща в тайна от мен, сър — укорително каза тя и се засмя.

Погледът му се плъзна към корема й и заблестя развеселено.

— Да, мадам, но вие пазите повече.

Денят на годежния бал на Сюзан дойде и Сарина положи специални грижи за външността си, защото знаеше, че там ще срещне не само Джърмейн, а и много други, които се бяха надявали да спечелят Бо за себе си. Мадам Феру и нейните помощнички се бяха трудили неуморно, за да завършат навреме светлосиньото си творение. По молба на Бо роклята бе ушита по подобие на розовата, която съпругата му беше носила в деня на неговата вечеря с приятели на борда на „Дързост“ в Англия. Тази обаче беше направена така, че да прикрива доколкото е възможно заобления й корем. Корсажът бе разкроен малко под талията, където тежките поли от извезана с мъниста коприна бяха леко набрани. Ръкавите бяха дълги и свободни като в епохата на рицарите и техните дами, но деколтето бе квадратно и дълбоко изрязано досущ като това на розовата рокля, което се бе сторило на Бо най-интригуващата част от дрехата и на което той изрично бе настоял.

Косите на Сарина бяха вдигнати във висок кок, а на ушите й трепкаха изящни обици от перли и диаманти. Като закъснял сватбен подарък беше получила от Бо осемреден наниз от перли с красива розово-бяла камея, оградена от диаманти. Доставяше й огромно удоволствие да я носи, защото никога не бе виждала, камо ли притежавала толкова красив и скъп накит.

Но колкото и да бе хубав нанизът, начинът, по който Бо й го подари, изобщо не можеше да се сравнява с церемонията на любов и преданост, в която бе превърнал поднасянето на новата й сватбена халка. Беше свалил златната филигранна халка от пръста й, бе паднал на колене, за да й се закълне тържествено в обич и вярност, целунал бе ръката й и бе сложил новата халка с диаманти на средния й пръст. Последва една вечер, която навярно и двамата нямаше да забравят никога — вечер, започнала с приятна вечеря в спалнята, продължила с къпане в огромната вана на Бо и преминала в любовна нощ, напълно достойна за една новобрачна двойка.

Когато в късния следобед, предшестващ годежния бал на сестра му, Бо помоли своята съпруга да му помогне да завърже вратовръзката си, Сарина не откри в това нищо подозрително. Долови, че мотивите му не са напълно почтени чак когато той наведе глава над нея и прошепна гальовно:

— Прекрасна гледка.

Сарина сведе поглед и видя, че изрязаното деколте и стегнатият, обшит с дантела корсаж откриват гърдите й почти изцяло. Тя се усмихна и каза закачливо:

— Сигурна бях, че вече си виждал всичко.

— Да, но сега няма нужда да държа ръцете си в джобовете. Мога да се насладя на гледката до край по всяко време и на всяко място, където можем да се усамотим, мадам — промълви Бо и нежно я целуна по косата, докато пръстите му разхлабваха вървите на гърба й — толкова, колкото да успее да дръпне надолу украсения със скъпоценни камъни корсаж и да я остави само по ефирната батистена долна риза с дантели, под която прозираше заоблената й гръд.

Сарина стоеше като омагьосана и го гледаше с премрежени очи. Скоро и долната риза последва корсажа — свлече се до кръста й и разголи изкусителните й бели гърди с щръкнали розови зърна. Устните му подириха кадифената им мекота, обходиха бавно изкусителната им заобленост, вкусиха сладкия им нектар, изтръгвайки от застиналата в мълчалива наслада Сарина блажени въздишки. Огнен копнеж запулсира в гърдите й и тя изви снага назад, за да ги поднесе още по-близо до горещите му устни. Бо се възползва веднага и ги обсипа с пламтящи, влажни целувки, от които цялата й гръд заблестя. После устните му се плъзнаха нагоре по изящната й шия и се впиха в нейните със същата ненаситна жажда.

Когато той най-после се отдръпна, в нозете на Сарина не бе останала и капчица сила. Тя залитна към него и помоли задъхано:

— Още.

— Когато се върнем довечера — промълви дрезгаво Бо и вперил поглед в премрежените й очи, вдигна отново ризата и роклята и. — Обещавам, мадам.

— Но ти ми отне цялото желание да заминавам — прошепна тя, все още тръпнеща от наслада. — Сега цяла вечер ще копнея за теб.

— Това е целта, мадам. — Той се засмя тихичко и дъхът му погали бузата й. — Всяка мелодия, на която танцуваме, всеки поглед, който разменяме и всяко наше докосване ще носи огнения отпечатък на тази увертюра и на мисълта за онова, което ни очаква, когато се приберем у дома.

Сарина изпъшка, преувеличавайки разочарованието си.

— Мислиш ли, че е възможно една жена да изнасили съпруга си?

— Вие имате по-голяма власт над тялото ми от мен самия, мадам, но за какво изнасилване може да става дума, когато аз ще участвам с най-голяма охота?

Сарина се усмихна дяволито, развърза панталоните му и на свой ред го обсипа с опияняващи ласки. Доволна от резултата, тя отстъпи назад, за да го огледа е нескрито възхищение.

— Сега цяла вечер ще съм готов за теб — простена Бо, привлече ръката й отново към себе си и сключи пръсти около нейните.

— На час по лъжичка — прошепна Сарина, като погали устните му с върха на езика си. Усещаше пулсиращата му топлина, която я умоляваше да продължи, но се отдръпна с една последна ласка. — Щом аз ще страдам, сър, ще страдате и вие.

— Казвал ли съм ти някога, че си опасна жена?

Тя се усмихна доволно.

— Само в леглото, сър. Само в леглото.

Когато каретата им спря пред входната врата, повечето гости вече бяха пристигнали. Бо помогна на Сарина да слезе и се спря за миг, за да целуне тревожно сбърченото й чело. По време на дългото пътуване до Хартхейвън тя не бе спряла да се безпокои какво ще й донесе вечерта. Особено се тормозеше от мисълта, че ще бъде засипана със злобни въпроси и подмятания от пренебрегнати от Бо девици.

— Само ако знаеше колко си красива тази вечер, любов моя, нямаше да се безпокоиш от нищо, най-малко пък от Джърмейн.

— Тя вече е внушила на всички, че съм си послужила с хитрост, за да те принудя да се ожениш за мен, сигурна съм — прошепна Сарина. — Сега всички ще се опитват да отгатнат в кой месец съм… ще ме гледат укорително и ще си шепнат, че при тези обстоятелства изобщо не би трябвало да съм тук.

— Ти си вече член на семейство Бърмингам — възпротиви се той. — Имаш повече право да бъдеш тук от всички останали гости взети заедно. Колкото до състоянието ти, няма от какво да се срамуваме, любов моя. Бяхме вече законни съпрузи, когато зачена.

Сарина въздъхна мрачно.

— Може и да си прав, Бо, но злите езици няма да млъкнат.

— Ще млъкнат… когато наближим осемдесетте — закачливо каза Бо, като я целуна с обич по челото.

Тя прокара нежно пръсти по черния му ревер. Като изключим бялата риза и вратовръзка и лъскавата жилетка от сребрист брокат с висока колосана яка, Бо беше облечен изцяло в черно и изглеждаше точно толкова елегантен, колкото в деня, когато го бе срещнала с Джърмейн.

— Няма да ме изоставиш, нали, Бо?

— Ще бъда толкова близо до вас, мадам, че накрая ще ви се иска да ме изгоните.

— Никога.

Той я хвана под ръка. Двамата се изкачиха по стъпалата и влязоха през входната врата. Икономът пое кадифената й пелерина и когато Бо поведе съпругата си към гостите, които до един се бяха обърнали и ги зяпаха с любопитство, Хедър си проправи път през тълпата и пристъпи напред, за да посрещне своя син и снаха си с любяща целувка. После се обърна с лъчезарна усмивка към пълния с хора салон и вдигна грациозно ръце, за да ги накара да замълчат. Съпругът й веднага застана до нея и положи нежно ръка на рамото й.

— Дами и господа — извика тя. Искрящите й очи обходиха множеството лица на познати и приятели, — на тези от вас, които още не я познават, бих искала да представя новата си снаха, Сарина Бърмингам, дъщеря на покойния професор Маркъс Кендал, когото мнозина от вас със сигурност помнят. Бо и Сарина се ожениха в Англия в края на октомври, преди да отплават за Каролина. Решението им бе да запазят брака си в тайна колкото се може по-дълго. Самата аз все още не знам причината за това, но ми се иска да вярвам, че просто са искали да ни удостоят с честта да направят официалната църковна церемония тук. Така или иначе, всичко в този живот върви по естествения си път и през август ние е Брандън ще станем баба и дядо.

Кратката й реч бе последвана от бурни ръкопляскания, примесени със смях и поздравления. От устните на Сарина се отрони въздишка на облекчение. Напрежението, сковало тялото и сърцето й, се бе разпръснало благодарение на начина, по който Хедър се бе справила със ситуацията. Свекърва й беше обяснила всичко без заобикалки, пресичайки умело, при това с невероятна учтивост и изящество, всяка възможност за намеци и догадки.

Бо, който не се отделяше от съпругата си нито за миг, се зае да й представя гостите, които идваха да им изкажат своите благопожелания. Много от приятелите му бяха бивши ученици на баща й и си спомняха куп забавни истории за любимия си учител. Не след дълго Сарина усети, че й се завива свят. Главата й гъмжеше от имена и лица. Отчаяната молба в погледа й накара Бо да се разсмее и да поиска от гостите позволение да потанцува със съпругата си.

— Сега по-добре ли си? — попита той, когато вече се бяха понесли в ритъма на валса.

Сарина се засмя — не само от облекчение, но и заради удоволствието да танцува за пръв път със своя съпруг. Бо бе не по-малко изкусен танцьор от учителите по танци, които Лидия Уинтръп беше наемала за своята повереница. В обятията на своя приказен принц тя се въртеше все по-бързо из балния салон, докато накрая лицата на хората наоколо се превърнаха в неясна мъгла. Но Сарина без друго не ги виждаше, защото не откъсваше очи от съпруга си.

— Майка ти определено улесни много нещата — отбеляза тя. Това, че вече всички знаеха за брака им, я изпълваше със спокойствие и наслада. — Имам чувството, че не стъпвам по земята, а се нося върху облак. Огромна тежест се смъкна от плещите ми.

На устните му трепна дяволита усмивка.

— Така ли се чувстваш и след като сме се любили?

За миг тя го погледна объркано, после се усмихна на не дотам благоприличния му въпрос.

— Тежестта на твоето тяло е далеч по-приятна, любов моя, но ти и без това знаеш колко го обожавам. Никога не съм виждала по-прекрасно мъжко тяло.

— Ще рече човек, че си виждала нечие друго — каза Бо. В очите му трепкаха закачливи пламъчета. — Не — поклати глава той, — когато съзрях как се изчерви до корена на косите си при вида на гърдите ми, се убедих, че за пръв път през живота си виждаш гол мъж. Но точно това ми харесва. Искам те цялата за себе си.

— И можете да ме имате, когато пожелаете, сър.

— Старата ми спалня е на горния етаж — подхвърли Бо.

Сарина се усмихна свенливо.

— Няма ли да забележат отсъствието ни?

Той с мъка сдържа смеха си и въздъхна.

— Ще забележат, пък и после няма да можем да възстановим тази твоя прекрасна прическа. Май ще е най-добре да почакаме, докато се приберем у дома.

— Ужасен сте, сър — нацупи се кокетно тя. — Сега вече съм напълно сигурна в това. Много добре знаете, че ще припна начаса, ако ме поканете да си поиграем малко горе.

Бо отметна глава назад и се разсмя от сърце.

— Бих го направил, мадам, но само ако съм сигурен, че никой няма да дойде да ни търси.

Двойката продължаваше да се носи грациозно по паркета, но у онази, която, застанала отстрани, следеше внимателно всяко тяхно движение, плавният им танц разпалваше не възхита, а тъмен гняв. В момента Джърмейн Холингсуърт стоеше съвсем сама в препълнения салон, обладана от завист към своята съперница. Сигурна бе, че ако не беше Сарина, в момента именно тя щеше да танцува с Бо. Той бе олицетворение на мъжествеността: висок и силен, с красиви, чувствени черти, с изящни движения и все пак здрав като дъб — нещо, на което често се бе наслаждавала, докосвайки уж случайно гърдите му. Представяше си как прокарва пръсти по голото му тяло, как се любува на изваяните му форми, как разпалва у него страст, способна да го превърне в неин пленник. Очевидно обаче вместо нея го беше пленила Сарина. Ако Бо поне веднъж бе поглеждал Джърмейн по начина, по който го бе видяла да поглъща с очи съпругата си пред магазина на мадам Феру, щеше да има на какво да се надява. Подложен на търпеливо съблазняване, и най-благородният и почтен мъж можеше да се поддаде на изкушението, стига само сърцето му да го иска. Но Джърмейн не виждаше как би могла да съблазни Бо, след като за него явно не съществуваше друга жена, освен Сарина. Искаше й се проклетата Точилка да умре — за предпочитане още в този миг, но в крайна сметка и една смърт при раждане щеше да свърши работа.

Бо беше напълно омагьосан от топлите лешникови езера на очите на своята жена, от които не можеше да откъсне поглед и от които се излъчваше мекото сияние на любовта й към него. Тази любов бе за него като щедър дар от бога. Гъвкавото тяло на Сарина се движеше в съвършен синхрон с неговото, сякаш танцът бе слял съществата им в сладостно единение. И вероятно наистина бе така, защото той съвсем ясно съзираше желанието в тези прозрачни, сияйни дълбини.

За Сарина не съществуваше нищо друго, освен ръцете на мъжа й, които я обгръщаха, и блясъка на сините му очи, уловили погледа й в плен. Обещанието, което й бе дал днес следобед, я беше изпълнило с възбуда и при всеки лек допир на бедрата им, при всяко нежно притискане на ръката му към талията й, гърдите й тръпнеха в очакване на мига, в който най-после щяха да останат насаме. Пръстите й докосваха лекичко дрехата му в нежна ласка, напълно приемлива дори сред толкова много хора. Всеки поглед, който си разменяха, беше натежал от желание, всяка усмивка им напомняше какво ги очаква. Думите им бяха приглушени — интимна размяна на реплики, на уверения в любов, на тайни, принадлежащи единствено на тях двамата. Беше един бавен, плавен танц на страстта, един чувствен ритуал, увертюра към нещо, което никой друг нямаше право да знае.

Музиката продължаваше да изпълва салона и Бо с неохота предаде съпругата си в ръцете на останалите мъже от семейство Бърмингам, които упорито настояваха да потанцуват с нея. Той на свой ред също изпълни дълга си към фамилията, като покани на танц последователно майка си, сестрите и братовчедките си, включително Тамара, която след това бе сложена да спи в стаята на Брена въпреки молбите й да остане още малко. Колкото до останалите млади дами в салона, за Бо те сякаш не съществуваха. И сърцето, и погледът му не се отделяха от неговата жена, която също като че ли виждаше единствено него, макар че в момента танцуваше с роднините му.

Неколцина от приятелите му го дръпнаха настрана и докато той разговаряше и се смееше с тях, Сарина и Брена си взеха по чаша пунш от подноса на един прислужник. Вниманието им бе погълнато от танцуващите двойки, но скоро двете жени забелязаха, че Джърмейн кани Майкъл Йорк на дансинга. Младежът нямаше избор и прие поканата й, но беше очевидно, че го върши с огромна неохота. Изглеждаше необичайно смутен от дълбочината на деколтето й. Формите й просто преливаха от тъмновиолетовата рокля — нещо, което май се дължеше по-скоро на сръчност при ушиването, отколкото на действителна надареност. Майкъл гледаше навсякъде другаде, но не и към нея, и когато танцът свърши, се извини припряно и побърза да се върне при своята годеница, която изслуша с усмивка смутените му обяснения. След миг той целуна ръката на Сюзан с видимо облекчение, отведе я до дансинга и този път се прояви като превъзходен танцьор.

Сарина нямаше нужда от кой знае какво въображение, за да се досети, че е само въпрос на време Джърмейн да насочи вниманието си към съпруга й. И наистина, едва-що си го бе помислила, когато видя, че тя се упътва към Бо с усмивка на уста.

Брена се наведе към нея и прошепна:

— Виждаш ли към кого се е насочила сега?

— Към моя мъж — приглушено отвърна Сарина.

Брена скръцна ядно със зъби.

— Не ти ли се иска да изскубеш косите на тази уличница?

— До корен — кимна снаха й. Добре помнеше каква ревност я бе обзела онзи ден, когато видя Бо да подава ръка на слизащата от каретата му Джърмейн.

Брена я потупа утешително по ръката.

— Имай вяра в Бо. Той ще стори каквото трябва.

От гърдите на Сарина се отрони въздишка.

— Да, но ще трябва да прояви любезност, естествено.

Популярността й сред мъжете беше повишила самочувствието на Джърмейн дотолкова, че тя явно очакваше от всеки представител на противоположния пол да изостави заниманията си още щом се приближи до него. Но Бо беше толкова погълнат от разговора с приятелите си, че изобщо не я забеляза, макар да гледаше в нейната посока. Едновременно шокирана и вбесена, дребната брюнетка вдигна ръце на кръста си и тропна с крак, за да привлече вниманието му, но щом я съзря, той побърза да я представи на едно младо конте, което проявяваше доста по-голямо желание да танцува с нея.

— Страхотно! — възкликна развеселено Брена и се обърна към Сарина, чието лице беше разцъфнало в усмивка, за да прошепне: — Не е ли чудесен?

— О, да! — съгласи се щастливата й снаха.

— Ето, виж — продължи Брена. — Той се връща при теб.

Бо се усмихна въпросително на сестра си и хвана Сарина под ръка.

— Имаш ли нещо против да потанцувам с жена си, малката?

Брена охотно пое чашата от ръцете на снаха си.

— Нищо, великане.

Когато двамата се отдалечиха, тя се обърна, за да намери къде да остави двете чаши и се стресна, когато видя един младеж с червеникава коса да се приближава към нея. Беше най-добрият приятел на Клей.

— Извинявай, Брена, питах се дали ти се танцува. Клей каза, че идеята навярно ще ти допадне.

— Идеята ми допада много, Тод — отвърна Брена, като го дари с ослепителна усмивка.

Тод също се усмихна въодушевено, разкривайки блестящите си бели зъби, взе припряно чашите от ръцете й и ги подаде на един прислужник. Сетне се поклони галантно и пъхна малката й, деликатна ръка под свития си лакът, с което накара баща й, застанал в противоположния край на салона, да се намръщи гневно.

Хедър се усмихна и плъзна нежно ръка по реверите на сакото му в опит да го успокои.

— Тод просто покани дъщеря ти на танц, скъпи. Ще ти бъда много признателна, ако ми направиш същата услуга.

Брандън удари токове и стори дълбок поклон.

— Ще ми подарите ли този танц, мадам?

— С най-голямо удоволствие, любов моя.

Брандън я прегърна свойски през кръста и я поведе към дансинга. Но когато затанцуваха, той не успя да се сдържи и измърмори:

— Дочух Клей да казва на брат си, че Тод Фелпс бил силно запленен от нашата дъщеря, мадам.

— Е, той наистина е приятен младеж и произхожда от добро семейство, но Брена е само на шестнадесет…

— Именно, мадам.

Макар че танцуваха, Брандън се стремеше да не изпуска от поглед най-малката си дъщеря. Хедър видя това и се усмихна. Брена беше неговото малко момиченце и по всичко личеше, че изобщо не е склонен да я даде на кой да е младеж, бил той и симпатичен. За да получи одобрението му, кандидатът трябваше първо да докаже, че е изключителна личност.

Малко по-късно Бо и Сарина излязоха да подишат чист въздух на предната веранда. Хванати под ръка, те отидоха до далечния й край, под шумолящия листак на един голям дъб, който почти не пропускаше лунните лъчи. Сарина потръпна от вечерния хлад и Бо разкопча сакото си, придърпа я плътно към себе си и я прегърна, облегнат на бялата фасада на къщата.

— Дори когато бях малко, безнадеждно влюбено в теб момиче не съм си представяла, че един ден ще стоя на тази веранда, че ще съм омъжена за теб и ще нося в утробата си твоето дете. Макар години наред да мечтаех да съм твоя съпруга, накрая тази мечта започна да ми се струва толкова абсурдна, че се принудих да престана да мисля за нея. След като бях толкова далеч от теб, силно се съмнявах дали някога изобщо ще те видя отново. — Тя въздъхна замечтано. — Алистър навярно никога няма да узнае каква огромна услуга ми направи, като ме изхвърли от дома на Уинтръп.

Бо се засмя тихичко.

— Още малко и ще ме накараш да му благодаря с целувка, вместо с юмрук в лицето.

— По-добре целуни мен — прошепна меко Сарина и вдиша очаквателно глава.

Той изпълни молбата й, а жена му се надигна на пръсти и сключи ръце около шията му, за да отвърне на целувката. Защото това не беше просто докосване на устни, а жадна, страстна целувка, която галеше сетивата им и разпалваше в телата им познати огньове. Лявата ръка на Бо обгръщаше здраво талията на Сарина, позволявайки на дясната да се движи свободно по гърба й, да гали хълбоците й през меката тъкан на дрехите, да се гмурне в изкусителната вдлъбнатина между тях, за да се провре накрая между бедрата й.

Женско покашляне рязко прекъсна целувката им. Стресната и смутена, Сарина понечи да се отдръпне, но Бо запази самообладание и я задържа до себе си. Не бе сега моментът съпругата му да го изоставя.

Двамата се взряха в сенките пред себе си, за да разпознаят жената, която се приближаваше към тях. Най-после бледата лунна светлина озари ехидната усмивка на лицето на Джърмейн.

— Хм, очевидно вие двамата не можете да се отделите един от друг нито за миг. — Въпреки че гласът й не го издаваше, гледката я бе възбудила, защото още веднъж доказваше, че апетитите на Бо са не по-малки от нейните собствени.

— Това е предимството на брака. Не ни се налага да го правим — отвърна спокойно Бо.

— Стига, Бо, замисли се за притеснението, което бихте могли да създадете у околните — укорително каза Джърмейн. — Подобни демонстрации на страст би трябвало да се пазят за спалнята, а не за веранда, откъдето може да мине всеки.

— Странно, обикновено чувам, когато някой се приближава към мен, особено ако подът е дървен, но този път не долових и най-малкия звук. — Погледът на Бо се плъзна замислено към ръба на роклята й, който се спускаше чак до земята. Отворената врата, на кабинета показваше откъде се е появила, а начинът, по който държеше ръцете си зад гърба, му подсказа, че крие нещо. — Което ме навежда на заключението, че в момента си без обувки.

Джърмейн се засмя, хвана обувките си в една ръка и махна пренебрежително с другата.

— Аз нямам навика да шпионирам хората, Бо, а дори да го правех, това не би извинило неприличното ти поведение. Ще трябва да се оплача на майка ти и да й кажа, че за едно невинно младо момиче не е никак безопасно да се доближава до Хартхейвън, защото може да бъде шокирано до дъното на душата си.

Бо вдигна отново поглед към нея, без обаче да сваля ръка от талията на съпругата си. Не му се искаше Сарина да побегне и да го остави сам с тази жена.

— Съжалявам, ако сме засегнали чувствителната ти душа, Джърмейн, но ми е трудно да повярвам, че си шокирана. Всъщност, бих казал, че ако сред нас има някой невинен, това е моята жена.

Тъмните очи на Джърмейн засвяткаха заплашително под лунната светлина.

— Какво искаш да кажеш?

Бо вдигна замислено глава.

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Щом ще ме обиждаш, бих искала да знам какво, според теб, ти дава това право — отвърна тя е неблагоразумно упорство. — Защото аз никога не съм правила нищо, от което да се срамувам.

— Дори и голото ти къпане с Джеси Фърпосън миналото лято…

Джърмейн зяпна слисано. Имаше един-единствен начин Бо да узнае за това! Този негодник Джеси! Изобщо не можеше да си държи езика зад зъбите!

— Това е гнусна лъжа, Бо Бърмингам! Никога не бих…

— О, тогава сигурно става въпрос за някоя друга Джърмейн Холингсуърт, която обича да се въргаля гола със своите ухажори. Защото Джеси съвсем не е единственият, който се хвали, че я е завоювал. Чакай да помисля, той е яхал тази Джърмейн под едно яворово дърво. После идва Франк Лестър. Той пък — в конюшнята на баща си. Изобщо, доколкото чувам, в живота й е имало доста мъже. При това тази друга Джърмейн Холингсуърт явно сама ги съблазнява и е готова абсолютно на всичко, щом се разгорещи. Според мълвата единствената разлика между нея и жените, които така си изкарват прехраната, е че тя го прави безплатно и с истинска наслада.

Джърмейн се усмихна язвително.

— Разправят, че доста често си посещавал тези никаквици.

— Е, аз поне никога не съм се преструвал на мистър Невинност.

Тя вирна надменно брадичка.

— Очевидно някоя друга жена най-подло използва и петни името ми, но ще е най-добре да внимава. Стрелям много точно с карабината на баща си и всеки, който разпространява такива небивалици за мен, рискува да го сбъркам с някой плъх. Всъщност, Бо Бърмингам, самият ти ще изложиш живота си на опасност, ако се опиташ да омърсиш репутацията ми с глупости като тези.

Бо се усмихна.

— Ще се изненадаш, ако разбереш каква репутация имаш, Джърмейн. Всички мъже в околността знаят къде живееш. Затова и си толкова популярна сред тях. Чудя се само как още никой не те е хванал в крачка.

— Като тази глупачка жена ти ли? — злобно попита Джърмейн. Леденият й поглед прониза Сарина. — Сигурна съм, че другата Джърмейн може да ти каже името на една жена, която ще те оправи за един следобед, без никой да разбере.

— Съпругата ми навярно изобщо няма представа за какво говориш, Джърмейн, но така или иначе предложението ти не ни интересува. В момента най-много от всичко ни вълнува предстоящото раждане на нашето дете. Благодаря за услужливостта, все пак.

Джърмейн сви презрително устни и се облегна на една колона, за да обуе обувките си. Сетне приглади полите на роклята си, изпъна снага, придавайки си вид на изискана дама, и влезе обратно в къщата през френските прозорци на кабинета, откъдето се бе появила преди малко.

От гърдите на Сарина се изтръгна въздишка на облекчение.

— Имам чувството, че Джърмейн вече не те харесва много.

Бо вдигна вежди.

— Съмнявам се дали изобщо някога ме е харесвала чак толкова. Навярно много повече са я вълнували тръпката да носи името Бърмингам и мисълта да харчи парите ми. Тя е толкова разглезена от родителите си, че със сигурност и през ум не би й минало да стане съпруга на мъж с по-малко средства.

— Дори ако този мъж си ти? — възкликна Сарина, като се отпусна отново в прегръдките му. — Горката Джърмейн. Как може една жена да отдаде сърцето си на жаждата за богатства, вместо на мъж като теб, който е по-скъп от всичко на света. Но какво говоря? Сигурна съм, че не съществува друг като Борегар Бърмингам.

Бо сведе глава, за да се наслади на аромата на косите й.

— Пристрастна сте, мадам.

— Да, ужасно — съгласи се тя и се притисна към него. — А сега ме целуни още веднъж, преди да сме влезли вътре.