Неуловимият пламък

7

Имаше нещо много знаменателно в това да се събудиш и да усетиш прекрасна жена до себе си, помисли си Бо, когато първите слънчеви лъчи се прокраднаха през прозореца на каютата му. Цялото легло бе озарено от ярката, огненочервена аура на новия ден, която се отразяваше в русите къдрици на съпругата му и ги караше да изглеждат, сякаш светят със собствен блясък. Дългата коса на Сарина бе разпиляна по възглавницата на него изведнъж му се прииска да положи буза върху меките кичури и да усети приятния им мирис. Но това не бе всичко, което го впечатли. Прекрасните й бедра и стегнатите й хълбоци под нощницата, повдигната почти до кръста, го оставяха без дъх. Ускореният пулс му подсказа, че ако продължи да я гледа така и не напусне бързо леглото, неминуемо ще наруши даденото обещание и ще я събуди със страстни целувки и нежни милувки.

Бавно отмести поглед от нея, надигна се и се отправи към умивалника, за да наплиска лицето си със студена вода и да се опита да се успокои. Това, от което се нуждаеше в момента, бе една студена баня в реката, която да разсее мислите му от прекрасното създание, което лежеше почти разсъблечено в леглото му. Ала единственото, за което имаше време, преди екипажът да се размърда, бе може би един студен душ в каютата на помощник-капитана. Преди да излезе, той хвърли бърз поглед назад и замръзна на място, сякаш парализиран. Тя лежеше все така невинно в леглото, но при вида на разголените й хълбоци у него се събудиха сладки желания. Не можеше да я остави просто така. Помощникът му можеше да нахълта в каютата, без да знае, че жена му е вътре и да я свари в тази твърде неприлична поза.

Върна се до леглото, внимателно издърпа одеялото изпод Сарина и нежно я зави. Остана известно време, загледан в изящното й тяло, обърнато на една страна, а сърцето му заби лудо в гърдите. Не успя да се сдържи и зарови пръсти в русите й къдрици. С дълбока въздишка от нежните си устни Сарина се обърна на другата страна, обгърна възглавницата с ръце и продължи да спи. Ръката й несъзнателно започна да го търси, очите й се отвориха и тя го видя, надвесен над нея. Вместо да се изплаши, лицето й се озари от прекрасна усмивка, а очите й светнаха радостно.

— Добро утро — промълви тя сънено.

— Добро утро, скъпа. Вярвам, че спа добре.

— Прекрасно… особено след като накрая се върна в леглото.

— Моля? — възкликна учудено той.

Сарина се засмя и не отговори на въпроса, по-скоро прошепнат, отколкото изговорен. Обърна му гръб, сви се на кълбо и пророни:

— Няма значение — Сетне потърка носа си с ръка.

— Не си променила решението си, нали, скъпа? — попита я той с нотка надежда в гласа, като постави ръка на бедрото й и се наведе над нея, за да види отново лицето й.

— Не, ако и ти не си — прошепна тя, като хапеше долната си устна в отчаяни опити да не се засмее.

Поканата за дълговечен брак наистина беше отправена много деликатно, но Бо веднага улови смисъла на думите, без да има нужда от допълнителни обяснения.

— О!

Тази единствена сричка прозвуча по-скоро като отрицание и Сарина бързо загуби предишното си въодушевление. Очите й се просълзиха и тя зарови нос във възглавницата, за да скрие разочарованието си. След като успя да освободи гърлото си от буцата, която я бе задавила, тя извърна поглед към него, за да види, че Бо е още надвесен над нея.

— Ще имаш ли нещо против, ако те помоля да се обърнеш, за да мога да стана и да си облека роклята — подкани го тя.

Предишната нежност в гласа й бе изчезнала и Бо въздъхна разочарован. Въпреки че изпитваше огромно желание да се люби с нея, все още принципът му да не се обвързва с никого за продължително време, без да е претеглил предварително всички предимства и недостатъци, надделяваше. Познаваше я от много години, но след продължителната им раздяла все още не можеше да се закълне, че желае да прекара остатъка от живота си с жената, в която се бе превърнала Сарина от юношеството му.

Той се отдръпна от леглото, извърна се с гръб към нея и търпеливо зачака. След малко чу стъпките на босите й крака, обърна се и я видя как излиза. Миг по-късно чу как вратата на помощник-капитанската каюта се затръшва в тишината.

Сетне затръшна нервно и своята врата, изруга раздразнено през зъби и така сложи край на приятната утрин.

Бо не се учуди ни най-малко, когато на кораба му се качиха Алистър Уинтръп и Хауърд Ръд, съпроводени от един съдия — набит червендалест господин, който се опитваше да си придаде значимост чрез държанието и излъчването си. Поклоните и вниманието, с което го възнаграждаваха двамата му придружители, показваха, че те са готови на всякакво раболепие с единствената цел да спечелят благоразположението му. Всъщност, изглеждаха уверени в успеха си и директно заповядаха на Бо да доведе Сарина на борда.

— Сам ще се уверите, ваше благородие, че този янки се е възползвал от едно невинно момиче и я е накарал да забрави доброто си възпитание — увери Алистър съдията, като същевременно дълбоко се поклони. — И сам бог знае какво я е карал да прави този тип, докато е била с него на кораба през последните няколко дни.

Мистър Оукс отиде да доведе Сарина. Когато накрая тя се появи, цялата палуба притихна. Моряците спряха работа и зачакаха с любопитство развоя на предстоящата схватка. По лицата на някои заиграха дяволити усмивки. Те очакваха, че капитанът няма да се церемони много-много със съдията и двамата мухльовци, които го придружаваха.

Сарина премина по палубата с изящна походка и застана до съпруга си. Бо я прегърна нежно и това като че ли й вдъхна кураж.

— Виждате ли! — възкликна Алистър, като посочи с пръст двойката пред себе си. — Този подлец дори има наглостта да я прегръща пред вас, ваше благородие. Казах ви, че е истински развратник!

— Да, виждам — изсумтя съдията, като повдигна леко гъстите си вежди.

Момичето бе достатъчно привлекателно, за да съблазни и най-въздържания и изискан господин, та какво остава за някой зажаднял за любов морски вълк.

— Но ние все още не сме се запознали с дамата… — започна магистратът.

Алистър пристъпи напред и посочи галантно към Сарина:

— Мис Сарина Кенд…

— Извинете — прекъсна го Бо с любезен тон, — но смятам, че тъй като това е моят кораб, на мен се пада честта да запозная двамата.

Високият и кльощав мъж изсумтя, като не разбираше какво значение има това, но все пак се поклони с насмешка и се отдръпна леко назад.

— Сарина, това е уважаваният съдия Блейкли — обяви Бо, като се поклони дълбоко, след което посочи с ръка към момичето. — Ваше благородие, моята съпруга, мисис Бърминг…

— Какво? — изкрещя побеснял младият Уинтръп.

Моряците се засмяха, докато Алистър в недоумение очакваше развоя на събитията.

— Това е моята съпруга, мисис Бърмингам — повтори Бо, като гледаше съдията в очите.

Всички вени по врата на Алистър се изопнаха и той изкрещя:

— Лъже!

— Но аз мислех, че тя е… — започна объркано съдията.

— Това прехвърля всякакви граници — избухна Алистър, като се повдигна на пръсти и заплашително размаха юмрук пред лицето на капитана. — Кого, по дяволите, се опитвате да заблудите?

Бо спокойно бръкна в джоба на сакото си и извади сгънат лист, който подаде на съдия Блейкли:

— Вярвам, сам ще се убедите, ваше благородие, че всичко е законно.

— Това е съвсем скорошен брак — забеляза Блейкли, като проучи внимателно документа.

След това се обърна подозрително към Бо:

— Има ли свидетели?

— Всички членове от моя екипаж, ваше благородие.

— Не може да се ожените на кораба — намеси се Хауърд Ръд, — момичето е непълнолетно! Без съгласието на настойника й бракът е невалиден.

Като кимна самодоволно с глава, адвокатът погледна тържествуващо към Бо.

— Настойникът на Сарина почина — продължи той, като гледаше съдията, без да обръща никакво внимание на другите двама. — Освен това пасторът, който ни венча, знаеше много добре, че на Сарина остават само няколко месеца до навършване на пълнолетие. И при тези обстоятелства той не намери нищо, което да възпрепятства брака ни.

— При кои обстоятелства? — попита Блейкли.

— Тези дни отплавам за Каролина — обясни Бо — и, разбира се, възнамерявам да отведа дамата.

— Като ваша съпруга — намеси се съдията, като погледна изпитателно мъжа срещу себе си.

— Точно така!

Алистър погледна двамата и осъзна, че след като бе видял Сарина, съдията бе започнал да се колебае относно хората, който искаха правата над нея. Сякаш наистина желаеше да направи най-доброто за момичето. А това в никакъв случай не улесняваше плановете му.

— Това въобще не променя нещата — почти изкрещя Алистър. — Бракът е невалиден без одобрението на настойника й. И тъй като аз получих тези права, Сарина незабавно трябва да се върне в дома ми.

— Ще ви чувам също толкова добре, ако не крещите — погледна го остро съдията.

Устните на Бо леко потрепераха, докато се опитваше да възпре смеха си. Погледна с искрящите си очи Ръд, който му се стори изведнъж доста объркан.

Съдията погледна бащински момичето.

— Мис… извинете… мисис Бърмингам, надявам се разбирате, че съм длъжен да се уверя, че няма някаква измама.

Чаровната усмивка, която озари лицето й, помогна да спечели благоразположението му.

— Разбирам, ваше благородие. Но трябва да призная, че съм малко объркана, тъй като не виждам никакво основание в претенциите на мистър Уинтръп…

Алистър се опита да възрази, но Блейкли вдигна високо ръка и го накара да замълчи.

— Той твърди, че е ваш настойник.

— По-скоро ще загина с такъв настойник като него — изсумтя Сарина. — Всъщност той ме изхвърли от дома на лейди Уинтръп без пукната пара и само с дрехите, който бяха на гърба ми. Едва не премръзнах до смърт, а сега е тук и твърди, че ми желае доброто. Това е истински фарс.

— Но той представи документ, подписан от леля му, с който покойната госпожа го посочва за ваш настойник — уведоми я Блейкли, като я погледна проницателно в очите.

— Има ли разлика между фарс и измама, ваше благородие? — посрещна спокойно погледа му тя.

Алистър изсумтя и пристъпи заплашително напред, сякаш щеше да стовари ръката си върху нея, но Бо бързо застана пред него и погледна с насмешка хилавия мъж пред себе си.

— Ако желаете, можем да разрешим спора, след като уважаваният съдия напусне кораба ми — предупреди го Бо. — Ако сте настроен така, разполагам с юмруци, дори пистолети, ако желаете.

— Не, не, оставете това — прекъсна го Блейкли.

— Момичето лъже, ваше благородие — настоя Алистър. — Тя е готова да отплава с това корито, въпреки че той сигурно ще я зареже веднага щом пристигнат в Америка.

— Съпругата ви отправи сериозни обвинения към този господин — обърна се съдията към Бо.

— Нима са по-сериозни от усилията на мистър Уинтръп да обяви брака ни за незаконен? Кажете ми, ваше благородие, как би постъпил един баща в такъв случай? Ако имате дъщеря, може би ще можете да ме посъветвате?

— Имам три, капитане. Всъщност, най-малката е колкото вашата съпруга.

— Кажете ми тогава каква ще е реакцията ви, ако тя бъде венчана от свещеник пред цял екипаж на кораб, прекара нощта със съпруга си и на следващия ден някой се опита да твърди, че бракът й е незаконен?

Блейкли вдигна отново ръка, за да възпре протестите на Алистър. След това се изкашля и леко се изчерви, като зададе въпроса си:

— Ще трябва да се убедя, че наистина всичко е както трябва. — За момент съдията се поколеба, след което се обърна към Сарина: — Извинете, мисис Бърмингам, но все пак трябва да ви попитам. Бяхте ли заедно с мистър Бърмингам през изминалата нощ?

Палубата притихна в очакване на нейния отговор. Тя усети как всички погледи се впериха изпитателно в нея. Бо я беше предупредил, но въпросът все пак й се стори много притесняващ. В крайна сметка обаче щеше да каже на съдията истината, макар и да се имаше опасност да се изчерви.

— Да, ваше благородие. — След което за по-сигурно добави: — В едно и също легло.

Това бе повече от достатъчно за съдията. Лицето му бе не по-малко червено от това на Сарина, когато се обърна към Бо:

— Извинете за безпокойството, мистър Бърмингам. — След това той бавно постави цилиндъра на главата си и добави: — Приятно пътуване към дома.

Алистър изгледа невярващо съдията, докато той се отправяше към подвижния мостик.

— Не искате да кажете… не можете… не трябва да позволявате на този мерзавец да се измъкне така!

Съдия Блейкли се спря на мостика и леко се извърна назад, за да види Алистър.

— Мистър и мисис Бърмингам предоставиха всички необходими доказателства, за да счета брака им за напълно законен. И вие, господине, едва ли ще намерите някой съдия в цяла Англия, който да приеме противното. Най-малкото ще е признак на неуважение. Смятам, че просто трябва да приемете фактите, Уинтръп.

— Ах, ти, слузесто нищожество! — изкрещя Алистър към него. — Трябва да ти отнемат правата!

Като отблъсна с гневен замах ръката на Ръд, който се опитваше да го успокои, Алистър се обърна към Бо:

— А колкото до теб, копеле! Може да се чувстваш като надут пуяк сега, но уверявам те, тази пародия няма да ти се размине току-така…

Очите на Бо засвяткаха заплашително и той погледна изпитателно Алистър.

— Как ме нарече?

Като не осъзна опасността, на която сам се излага, Алистър размаха юмрук пред лицето на капитана и изкрещя:

— Мръсно копеле! Лъжлив кучи син, който…

С три големи крачки Бо се озова до мъжа и го сграбчи с една ръка за яката, а с другата за панталона. Алистър закрещя смаян, като напразно се опитваше да стъпи на палубата, тъй като бе вдигнат високо във въздуха. Капитанът се доближи до парапета и със силен замах запрати тялото зад борда. Алистър размаха безпомощно ръце, като търсеше нещо, за което да се залови, но, уви, не намери нищо. Шумният плясък, с който падна във водата, накара екипажа да избухне в смях. Но Бо все още не бе свършил. Той се покачи на парапета в цял ръст с ръце на кръста и изкрещя към Алистър, който беше вече изплувал на повърхността:

— Може да ме обиждаш колкото си искаш, Уинтръп, но ако само още веднъж оскърбиш майка ми, ще заповядам да те завържат на някоя мачта и ще те налагам с камшик, докато вътрешностите ти се покажат. Няма да позволя на червей като теб да хули жената, която уважавам и почитам с цялата си душа и на която дължа всичко!

Бо се отдръпна от парапета и изтупа ръце, сякаш току-що се бе отървал от нещо непотребно.

— Това ще му е за урок, капитане. Друг път да си държи езика зад зъбите! — подметна някой от моряците.

— Донесете едно буре, за да отпразнуваме банята на този червей — вдигна ръка Бо.

Шумните стъпки на моряците, който побързаха да изпълнят заръката на капитана, сепнаха съдията. Но когато капитанът се приближи до него, лицето му се озари от весела усмивка и отбеляза:

— И аз също като вас уважавам майка си, господине.

— Знаех, че ще разберете, ваше благородие — усмихна се на свой ред Бо, като забрави първоначалното впечатление, което съдията бе оставил в него.

Бо погледна Хауърд Ръд, който стоеше вцепенен, откакто приятелят му излетя зад борда. Адвокатът напразно опитваше да намери слова, за да подчертае, че никога не би се осмелил да обиди такова благородно същество като майката. Като не успя да пророни и дума, той бързо се извърна и на бегом напусна кораба, като едва не събори уважаемия съдия, докато профучаваше покрай него. В следващия момент подаде някакво въже на Алистър, който напразно се опитваше да изплува.

Смехът на Сарина се смеси с този на съпруга й, когато той нежно я прегърна, след което повече за свое удоволствие, отколкото за това на екипажа, устните им се сляха в дълга и страстна целувка.