Невадски газ

10

Запарти отпусна глава, леко извърната настрани, върху тапицираната облегалка. Очите му бяха плътно стиснати и се мъчеше да избегне доколкото е възможно лъча от големия фенер, проникващ през клепачите му.

Ники приближи фенера до лицето му, като го святкаше и гасеше в монотонен ритъм.

Де Рюз стоеше с един крак върху стъпалото на автомобила до отворената врата и гледаше през дъжда. На мъгливия хоризонт слабо проблясваше самолетна кула.

— Не знаеш кой метод ще свърши работа — безгрижно подхвърли Ники. — Видях веднъж как един рухна само защото полицаят си беше поставил нокътя върху трапчинката на брадичката му.

Де Рюз прихна сподавено.

— Тоя е жилав — рече. — Ще трябва да измислиш нещо по-добро от фенера.

Ники продължаваше да светка и гаси.

— Знам аз как — измърмори, — ама не ща да си цапам ръцете.

След малко Запарти вдигна длани пред лицето си, после бавно ги отпусна и заговори. Приказваше с нисък монотонен глас, затворил очи пред насочения фенер.

— Паризи замисли отвличането. Разбрах чак кога то всичко беше свършило. Преди около месец Паризи просто насилствено ме принуди чрез двама от мафиотите си да го подкрепя. Научил по някакъв начин, че Кандлис ми измъкна двайсет и пет бона, за да защитава брат ми по обвинение в убийство, а после продаде малкия. Не съм го съобщил аз на Паризи. До тази вечер дори не знаех, че му е известно. Дойде в клуба към седем часа и разправя: „Пипнали сме един твой приятел, Хюго Кандлис. Чисти сто бона ще ударим за нула време. Твоята работа е само да помогнеш парата да се разпръсне по масите тук и да се омеша с други мангизи. Трябва да се съгласиш, защото ти даваме дял от печалбата… и защото ти ще си на топа на устата, ако нещо се провали.“ Това е почти всичко. После Паризи седна да чака своите хора. Доста се притесни, когато не се появиха. Един пък излезе, за да се обади от някаква бирария.

Де Рюз дръпна от цигарата, която криеше в дланта си.

— Кой свърши работата? — попита. — И ти как разбра, че Кандлис е тук?

— Мопс ми каза — отвърна Запарти. — Само дето не знаех, че е мъртъв.

Ники се засмя и няколко пъти бързо присветна с фенера.

— Задръж за малко — каза му Де Рюз.

Ники насочи лъча неподвижно към побелялото лице на Запарти. Той размърда устни и отвори веднъж очи. Бяха невиждащи като очите на умряла риба.

— Дяволски е студено тук — обади се Ники. — Какво ще правим с тоя?

— Ще го вкараме в къщата и ще го вържем за Кандлис — рече Де Рюз. — Тъкмо да се топлят двамката. А утре сутринта ще наминем да проверим дали не му е хрумнало нещо ново.

Запарти потрепери. В ъгъла на окото му проблесна нещо, подобно на сълза. След секунда мълчание продума:

— Добре. Аз замислих цялата работа. Колата с невадския газ беше моя идея. Не исках парите. Исках Кандлис, и то мъртъв. В петък ще стане една седмица, откак обесиха малкия ми брат в „Сан Куентин“. Настана тишина. Ники измърмори нещо под носа си. Де Рюз нито помръдна, нито издаде звук. Запарти продължи:

— Матик, шофьорът на Кандлис, също беше в играта. Мразеше шефа си. Трябваше да кара подменената кола, тъй че всичко да изглежда наред, а после да се покрие. Само че още докато вървеше подготовката, взе да се налива като бъчва. Паризи престана да му се доверява и нареди да го очистят. Така че друго момче караше колата. Валеше дъжд и това помогна.

— По-добре звучи — съгласи се Де Рюз, — но не е всичко.

Запарти рязко сви рамене, леко отвори очи срещу лъча и почти се усмихна.

— Какво, по дяволите, искаш повече? Филия, намазана от двете страни ли?

— Искам да ми посочиш оня, дето ви насъска по мен… Добре, зарежи. Сам ще се оправя.

Той отмести крак от стъпалото и запрати фаса си далеч в тъмнината. Затвори с трясък задната врата и седна отпред. Ники прибра фенера, намести се зад волана и включи двигателя.

— Карай нанякъде, където да се обадя за такси, Ники — каза Де Рюз. — После се повозете с тоя около час и позвъни на Франси. Ще й оставя съобщение за теб.

Русият бавно завъртя глава.

— Ти си приятел на място, Джони, и много те харесвам. Само че и без това отидохме твърде далеч. Тая кола сега ще я закарам пред полицията. Не забравяй, че у дома под старите си ризи държа разрешително за частен детектив.

— Отпусни ми час, Ники — помоли Де Рюз. — Само един час.

Колата пое надолу по хълма, прекоси магистралата „Сънланд“ и по склона на друг хълм се насочи към Монтроуз. След малко Ники се обади:

— Дадено.