Невадски газ

7

Де Рюз наблюдаваше с притворени очи пръстите на крупието как се плъзнаха назад по масата и се опряха на ръба. Бяха дебелички и заоблени, а към върховете изтъняваха; изящни, гъвкави пръсти. Де Рюз вдигна глава и го погледна в лицето. Беше плешив мъж на неопределена възраст, със спокойни сини очи. Нямаше буквално нито един косъм на черепа си.

Де Рюз отново насочи поглед към ръцете на крупието. Дясната леко се бе извила. Копчетата на ръкава на кафявото му кадифено сако с кройката на смокинг се опираха върху ръба на масата. По лицето на Де Рюз отново плъзна тънката студена усмивка.

Беше поставил три сини чипа на червено. При това завъртане топчето спря на 2 — черно Крупието плати на двама от четиримата други участници в залагането. Де Рюз бутна напред пет сини чипа и ги постави върху черния ромб. После извърна глава наляво и се загледа в рус младеж с яко телосложение, който заложи три червени чипа на нулата. Прекара език по устните си и погледна още по-встрани, към близкия ъгъл на доста тясното помещение, Франсин Лий седеше на канапе до стената, облегнала глава назад.

— Мисля, че разгадах тайната, мила — каза й Де Рюз. — Ясно ми е вече.

Франсин Лий примигна и изправи глава. Пресегна се към чашата върху ниската кръгла масичка пред себе си. Отпи и се втренчи в пода, без да проговори.

Де Рюз пак погледна към русия младеж. Останалите трима играчи вече бяха направили залаганията си. Крупието издаваше нетърпение, но и бдителност.

— Как тъй винаги печелите с нулата, когато аз печеля с червено, и с двойна нула, когато аз съм на черно? — обърна се Де Рюз към блондина.

Той се подсмихна, сви рамене и не отговори. Де Рюз постави ръка върху сукното с чиповете и тихо, но отчетливо каза:

— Попитах ви нещо, мистър.

— Може пък аз да съм тоя, дето е измислил ролетката — троснато отвърна русият. — Пък и обичам да ментя.

— Какво става, топката ли бавим? — рязко се намеси един от другите играчи.

— Моля, направете залозите си, господа — обади се крупието. Де Рюз го погледна и рече:

— Давай!

Крупието завъртя ролетката с лявата си ръка и пак с нея подхвърли топчето към отсрещния край.

Дясната му ръка не помръдна от ръба на масата. Топчето спря на „черно 28“ до нулата. Русият се изсмя.

— Близко — рече той, — близко.

Де Рюз преброи чиповете си и грижливо ги подреди в купчинки.

— Загубих шест бона — заяви той. — Номерът е малко недомислен, но все пак носи печалба. Кой е управителят на това обирджийско заведение?

Крупието бавно се усмихна и погледна Де Рюз право в очите.

— „Обирджийско заведение“ ли казахте? — попита тихо. Де Рюз кимна. Не си направи труда да му отговори.

— Май ми се счу, че казахте „обирджийско заведение“ — настоя крупието. Пристъпи на място и отпусна тежестта си върху единия крак.

Трима от играчите бързо прибраха чиповете си и отидоха до малкия бар в ъгъла на помещението. Поръчаха си за пиене и се облегнаха до стената, наблюдавайки Де Рюз и крупието. Русият не помръдна, а само иронично се подсмихваше.

— Тц, тц — цъкна той замислено. — Какви обноски имате.

Франсин Лий допи чашата си и отново облегна глава на стената. Очите й крадешком следяха Де Рюз изпод спуснатите дълги мигли.

След миг се отвори скрита в стената врата и се появи грамаден мъж с черни мустаци и много буйни черни вежди. Крупието го мерна и с поглед му посочи Де Рюз.

— Точно тъй, счу ми се, че казахте „обирджийско заведение“ — повтори безизразно.

Здравенякът приближи до Де Рюз и опря лакът в неговия.

— Вън — нареди му равнодушно.

Русият широко се ухили и пъхна ръце в джобовете на тъмносивия си костюм. Здравенякът изобщо не го погледна.

Де Рюз хвърли през масата поглед към крупието и рече:

— Ще си прибера обратно моите шест бона и стига за днес.

— Вън — с досада повтори мъжагата, като заби лакътя си в кръста на Де Рюз. Плешивото крупие любезно се усмихна.

— Ей, ти — сопна се здравенякът на Де Рюз. — Нали няма да ми се опъваш сега?

Де Рюз го погледна с насмешлива изненада.

— Я виж, биячът бил тук — подхвърли спокойно. — Заеми се с него, Ники.

Русият измъкна дясната ръка от джоба си и замахна. Черната топка, привързана на ремък, блесна на ярката светлина и с глух удар се стовари върху тила на едрия мъжага. Той посегна към Де Рюз, който пъргаво се отмести и измъкна пистолет изпод мишницата си. Здравенякът се вкопчи в ръба на игралната маса и тежко се строполи на пода. Франсин Лий се изправи и от гърлото й се изтръгна неясен звук.

Русият отскочи встрани, извъртя се и изгледа бармана. Той постави ръцете си върху тезгяха. Тримата, които бяха играли на ролетката, изглеждаха силно заинтригувани, но не помръдваха.

— Средното копче на десния му ръкав, Ники — обади се Де Рюз. — Мисля, че е медно.

— Да, да.

Русият заобиколи масата и прибра тежката топка в джоба си. Приближи до крупието, хвана средното от трите копчета на десния му маншет и силно го дръпна. При второто дръпване то се откъсна и от ръкава след него се проточи тънка жица.

— Правилно — небрежно изрече русият и пусна омекналата ръка на крупието.

— Сега ще си прибера моите шест бона — заяви Де Рюз. — А после ще идем да си поговорим с шефа ти. — Крупието бавно кимна и посегна към рафта с чипове до игралната маса.

Едрият мъжага на пода не помръдваше. Русият опипа хълбока му и измъкна изпод колана отзад четирийсет и пет калибров автоматичен пистолет. Залюля го в ръката си и приветливо се усмихна на всички присъстващи.