Нулев брой

13

Краят на май

Животът ми течеше на два коловоза. Денем унизителният живот в редакцията, вечер — в малкия апартамент на Мая, понякога в моя. Събота и неделя в Орта. Вечер и двамата компенсирахме за прекараните със Симеи дни. Мая се беше отказала да прави предложения, които се отхвърлят, и се ограничаваше да ги прави пред мен, за забавление или за утеха.

Една вечер ми показа папка с брачни обяви.

— Виж колко са хубави — каза ми. — Само че бих искала да ги публикувам с интерпретациите им.

— В смисъл?

— Слушай: „Здравей, аз съм Саманта, на 29 години, дипломирана, домакиня, разделена съм, нямам деца, търся мъж приятен, но преди всичко общителен и весел“. Интерпретация: Вървя към трийсетте и след като мъжът ми ме заряза, с тази диплома по счетоводство, която едва изкарах, не си намирам работа и сега седя вкъщи по цял ден и си клатя краката (дори нямам хлапета, за които да се грижа); търся си мъж, може дори да не е хубав, но да не ме бие като онзи нещастник, за когото се омъжих. Или пък: „Каролина, 33 години, неомъжена, с висше образование, предприемачка, много изтънчена, брюнетка, стройна, самоуверена и искрена, обича спорта, киното, театъра, пътуванията, четенето, танците, отворена за евентуални нови интереси, би искала да се запознае с мъж, надарен с чар и характер, образован и с добро положение, професионалист, чиновник или военен, най-много шейсетгодишен, с цел брак“. Интерпретация: На трийсет и три и куче нямам още, може би защото съм суха като чироз и не мога да се направя руса, но се опитвам да не мисля за това. Завърших литература с триста зора, но на конкурсите все ме късаха, затова си направих работилничка, където на черно работят три албанки и плетат чорапи за пазарчетата в града; не съм сигурна какво ми харесва, гледам телевизия, ходя на кино или в театъра на паството с една приятелка, чета вестника основно заради брачните обяви, бих искала да танцувам, но никой не ме води на танци, и за да намеря някакъв съпруг, съм готова да се запаля по всяко друго нещо, стига той да има малко пари и да ми позволи да приключа с чорапите и с албанките; ще го взема и стар, ако е възможно търговец, но приемам и някой служител в кадастъра или маршал на карабинерите. Друга: „Патриция, 42 години, неомъжена, занимава се с търговия, брюнетка, стройна, нежна и чувствителна, иска да се запознае с лоялен, добър и искрен мъж, социалното положение е без значение, стига да е мотивиран“. Интерпретация: Майко мила, на четирийсет и две съм (не ми казвайте, че щом се казвам Патриция, би трябвало да съм почти на петдесет като всички Патриции), не съм успяла да оженя никого за себе си и продължавам с търговията, която ми остави бедната ми майчица, малко съм анорексична и като цяло нееротична; няма ли мъж да ме вкара в леглото? Не ми пука дали е женен, стига да му се иска. И: „Все още се надявам, че има жена, способна да обича наистина, аз съм банков служител, ерген, на 29 години, мисля, че изглеждам добре и имам жизнерадостен характер, търся хубаво сериозно и образовано момиче, което да ме увлече в прекрасна любовна история“. Интерпретация: Нищо не ми се получава с момичетата, малкото, които намерих, бяха чудовища и искаха само да ми надянат хомота, представете си с мизерната си заплата да трябва да издържам и жена; казват, че имам жизнерадостен характер, защото ги пращам у лево; освен това не съм противен, няма ли някоя точилка, поне елементарно грамотна, която да е навита за веднъж-два пъти без много претенции? Намерих и една приказна небрачна обява: „Театрална трупа набира актьори, статисти, гримьорка, режисьор, шивачка за следващия сезон“. Публика поне имат ли си?

Мая наистина беше похабена в „Утре“.

— Да не искаш Симеи да публикува такива неща? Най-много да се съгласи на обявите, но не и на интерпретациите ти!

— Знам, знам, но не е забранено да се мечтае.

После, преди да заспи, ми каза:

— Ти, който знаеш всичко, знаеш ли защо се казва да изгубиш Трапезунд и да дръннеш цимбалите?

— Не, не знам. Такива неща ли се питат посред нощ?

— А аз знам, или по-скоро го прочетох оня ден. Има две обяснения. Едното е, че тъй като Трапезунд е най-голямото пристанище на Черно море, за търговците да изгубят пътя за Трапезунд било равнозначно на това да изгубят инвестираните в пътуването пари. Другата, която ми се струва по-вероятна, е, че Трапезунд бил видима отправна точка за корабите и като го загубели, губели ориентация, като с компаса или Полярната звезда. Що се отнася до дрънкането на цимбалите, което обичайно се използва за описването на пиянство, етимологичният речник казва, че оригинално е означавало да си неумерено весел, използвано е още от Аретино и идва от псалм 150, in cymbalis sonantibus15.

— В какви ръце съм попаднал. С тези любопитни факти как толкова години си се занимавала с романтични връзки?

— За пари, заради проклетите пари. Така става, когато си неудачник. — Притисна се по-силно към мен. — Но сега съм по-малко неудачница отпреди, защото те спечелих от лотарията.

Какво да отговориш на такава откачалка, можеш само да я любиш отново. И докато го правех, се чувствах почти победител.

Вечерта на 23-ти не бяхме гледали телевизия и чак на следващия ден прочетохме за атентата срещу Фалконе. Бяхме ужасени, на сутринта в редакцията останалите също бяха доста потресени.

Костанца попита Симеи дали не трябва да направим брой за този случай.

— Ще помислим — отвърна Симеи, изпълнен със съмнения. — Ако се говори за смъртта на Фалконе, трябва да се говори за мафия, да се оплаква некадърността на силите на реда, такива неща. Само с един удар обръщаме срещу себе си полицията, карабинерите и Коза Ностра. Не знам дали това ще се хареса на Командора. Когато направим истински вестник, ако взривят някой магистрат, със сигурност ще трябва да напишем за това, а ако говорим сега, рискуваме да направим предположения, които само след няколко дни биха могли да бъдат оборени. Риск, който един вестник трябва да поеме, но ние защо? Обикновено дори за истинския вестник най-разумното решение е да заложи на сантименталното, да отиде да интервюира роднините. Обърнете внимание, че и телевизиите правят така, когато звънят на вратата на майката, чието десетгодишно дете е било залято с киселина: „Госпожо, как се почувствахте при смъртта на детето си?“ На хората им се насълзяват очите и всички са доволни. Има една хубава немска дума Schadenfreude, радост от чуждото нещастие. Тъкмо това чувство трябва да уважава и подхранва един вестник. Но засега не сме длъжни да се занимаваме с тези мизерии и оставяме възмущението на левите вестници, които са специалисти. Освен това не е кой знае каква новина. И друг път са убивали магистрати и още ще убиват. Ще имаме и други случаи. Засега отлагаме.

След като за втори път елиминирахме Фалконе, се отдадохме на по-сериозни неща.

След това Брагадочо се приближи до мен и ме сръга с лакът.

— Видя ли? Сигурно си разбрал, че и това потвърждава моята история.

— Какво общо има, по дяволите?

— Не знам, по дяволите, но не може да няма. Всичко има общо с всичко, когато знаеш как да разчетеш утайката на кафето. Само ми дай време.