Няма да се уплаша от злото

16.

Джейк отведе Джоан Юнис до будоара й. Уини вече я чакаше там — за неудоволствие на Джоан, която се беше надявала, че Джейк може да размисли и да се шмугне при нея.

— Здравей, Уини!

— Госпожице Джоан! Добре ли сте? Притесних се за вас!

— Разбира се, че съм добре, господин Соломон се погрижи за мен. Защо се притесни, мила?

— След всички ужасни неща, които казаха в новините, за размириците пред Съдебната палата… Видях ги с очите си. И…

— Уини, Уини! Тази кутия е предназначена за идиоти — защо въобще я гледаш? Нито за миг не съм била в опасност.

— Но изкара тежък ден, така че искам да се погрижиш добре за нея, Уини.

— Обещавам, сър!

— Аз също съм изморен, затова ще ви кажа лека нощ и ще ида да си легна. Почти не съм гладен и съм страшно изнервен.

— Джейк, мили.

— Да, Юнис?

— Не вземай хапче за сън. И хапни нещо.

— Но…

— Зная, че сега съм кълбо от нерви. Но мога да се погрижа за това — а също и за теб. Двете с Уини ще се погрижим.

Той повдигна учудено вежди и премести поглед от едната към другата.

— Сигурен съм, че всяка от вас е в състояние да го направи. Но и двете?

— Джейк, стари мръснико, ще накараш Уини да се изчерви. Не става въпрос за това. Но ние можем, нали, Уини?

— О, да, разбира се, господин Соломон.

— Хъм. Да не е придружено с кръвопролития? Или строшени кости?

— О, не, сър. Много е разпускащо.

— В момента съм готов да опитам какво ли не.

— Но първо трябва да се съблечеш… — заговори Джоан.

— Знаех си, че има уловка.

— О, Джейк. Добре, можеш да останеш по шорти. Но ние ще се съблечем, по този начин спиритуалният ефект е по-голям. Така загряваме преди нашите упражнения. Иди се преоблечи, остани по шорти и си сложи халат. Ще те чакаме в Зелената стая. Като свършим, ще хапнеш, изкъпваш се и си готов за леглото.

— Може би ще е по-добре първо да се изкъпя. Мириша като скункс.

— Миришеш си много добре. Освен това с Уини вече толкова добре контролираме телата си, че можем да изключваме обонянието по желание.

— Това е истина, господин Соломон.

— Добре, след пет минути съм при вас.

— Пет минути, Джейк.

Веднага след като Джейк Соломон излезе, Уини се обърна към нея.

— Нима ще ме накараш да се съблека гола пред него?

— Престани да се изчервяваш, миличка. Инак Джейк ще си помисли, че се опитвам да го съблазня.

— О, господин Соломон никога не би си помислил подобно нещо за теб.

— Той е мъж. Също като нашия мил доктор. Ще ми трябва помощничка, защото всичко, което искам, е да го приспя, без да пие хапчета. Бедничкият, имаше ужасен ден. Уини, той беше чудесен в съда, но по-късно ще ти разкажа за това. Ах, чакай. Днес ще имаш ли посетител?

Госпожица Джерстън се изчерви отново.

— По-късно… може би.

— Пол ще работи до късно? Прощавай — изтрий и забрави. Не е моя работа.

Червенокосата продължи да се изчервява, но отговори:

— Моята работа е и твоя, госпожице Джоан. Вярно, че аз би трябвало да се грижа за теб. Но понякога те чувствам като по-голяма сестра.

— Благодаря ти, сладка Уини. Но големите сестри не бива да нахалстват.

— Въпреки това щях да ти кажа. С Пол се разделяме.

— О, съжалявам!

— Но не и аз. Не мисля, че Пол щеше някога да се разведе заради мен. Но, виж, Боб е друга работа. А и не е женен.

— Още не. Ще се омъжиш ли за него, мила?

— Ами… не мисля, че женитбата влиза в непосредствените ми планове. Тези неща се случват неочаквано. Като гръмотевичните бури.

— Може би си права. Каквото и да се случи, моля се да е най-доброто за теб. А и „Боб“ е толкова често срещано име, че не се изкушавам да предположа кой може да е. Ако не го срещна.

— Едва ли. Той идва със сервизния асансьор и влиза в стаята ми по задния коридор. Вижда го само охраната. А те не са клюкари.

— Защото ако клюкарстват в моята къща, ще ги пратя на опашка пред касата за социални помощи. Уини, ако искаш да излезеш при Боб или някой друг, само ми кажи и ще ти осигуря ескорт.

— О… благодаря. Но това е най-безопасното място за нас, в наши дни, когато малко места са безопасни. Най-лошото, което може да се случи на Боб, е да изпадне в неловка ситуация. Не и с мен, разбира се, толкова се гордея с него.

— Точно така трябва да се чувстваш, скъпа. Като бивш мъж ще ти кажа, че това е поведението, което мъжът най-много цени у жената. Да се гордее с него. Но да побързаме, не бива да караме Джейк да ни чака.

Малко след това двете бързаха по коридора към Зелената стая, всяка загърната с къс пеньоар и боса. В последния миг Уини реши, че щом нейната господарка ще практикува йога по този начин, може и тя.

Откриха адвоката облечен с халат. Изглеждаше смутен.

— Не си ни чакал много, нали, мили? — попита Джоан. — Приготвиха ли ти ваната? Ако не са, аз ще ида да ти я напълня.

— Взех един бърз душ, преди да дойда. И хапнах малко.

— Чудесно. В такъв случай, след като приключим с упражненията, си лягаш и заспиваш. Джейк, започваме с най-обикновени неща, никакви усилия, само медитация. Контролирано дишане, от най-лесното. Вдишваш и произнасяш кратка молитва, задържаш малко, издишваш, задържаш и повтаряш. Ще се подредим в триъгълник. Можеш ли да седиш в „лотос“? Вероятно не, ако не си го практикувал.

— Юнис…

— Да, Джейк?

— Баща ми беше шивач. Седял съм на столчето му още когато бях на осем. Това ще помогне ли?

— Да, ако се чувстваш удобно. Ако ли не, тогава всяка поза, която те кара да се отпуснеш. Защото трябва да забравиш за тялото си.

— Ако клекна в шивашка поза, може и да заспя. Но каква е тази молитва?

Джоан си свали пеньоара, седна на килима в поза за медитация, с пети на бедрата и обърнати нагоре длани.

— Повтаря се това: ом мани падме хум. — („Ом мани падме хум. Трябваше да науча Джейк на това отдавна.“)

— Тази фраза ми е позната. „Перлата на лотоса“. Но какво означава за теб, Юнис?

Уини бе последвала примера на Джоан и седеше, съвсем гола, в поза „лотос“. Този път тя отговори, без да се изчерви:

— Означава всичко и нищо, господин Соломон. Всички хубави неща, които познавате — храбростта, красотата и добротата, да не пожелаваш това, което не можеш да имаш, да си щастлив с това, с което разполагаш, люлеещи се на вятъра дървета, сладки дърдорещи бебчета, когато ги гъделичкаш по петичките, и всичко, което прави живота хубав. Любовта. Тя присъства неизменно. Но не мислиш за нея, не мислиш за нищо, или поне се опитваш да не мислиш. Припяваш си молитвата и просто съществуваш — докато не осъзнаеш, че се рееш, топъл, изпълнен с доброта и отпуснат.

— Е, добре, ще опитам. — Той си съблече халата и остана само по шорти. — Джоан Юнис, кога си учила йога? Уини ли те научи?

— О, не! — побърза да отговори Уинифред. — Госпожица Джоан научи мен — тя е много по-напред по Пътя, отколкото съм аз.

(„Внимавай, шефе!“) „Бъди спокойна.“

— Джейк, човек учи какво ли не — и непрестанно забравя разни неща. Навремето играех шах, а не съм подреждал дъската от петдесет години. Много преди това се отказах да пробвам пози като „лотос“… докато Юнис не ме дари с това прекрасно младо тяло, способно на всичко. Хайде, Джейк, присъедини се към нас. Уини, ти водиш, започни веднага щом Джейк заеме позиция.

Соломон понечи да седне на пода, неочаквано спря и си свали шортите. Джоан беше доволна и го прие като знак, че най-сетне е решил да се остави изцяло на тях. Но въпреки това запази сериозно изражение. Уинифред бе втренчила поглед в пъпа си — дори и да бе забелязала постъпката на Джейк, не го показа с нищо.

— Поемаме дълбоко въздух — рече тя. — Ом мани падме хум. Ом мани падме хум. Издишаме. Ом мани падме хум. Задържаме…

(„Ом мани падме хум. Разчупихме му черупката, а, мила?“) „Млъквай! Разваляш настроението.“

— Ом мани падме хум! — повтори Соломон с глас на проповедник в катедрала. — Ом мани падме хум!

— Уини, скъпа — прошепна тихо Джоан. — Събуди се. Ще трябва да събудим и Джейк.

Миглите на червенокосата трепнаха и тя отвори очи.

— Джейк, миличък. — Джоан се наведе към него. — Юнис те вика. Събуди се поне докато те отведем в леглото. Юнис е тук, Джейк.

— Чувам те, Юнис.

— Как се чувстваш?

— Аз ли? Отпуснат. Чувствам се чудесно. Отпочинал и готов да поспя. Ей, ама наистина се получи. Но ако питате мен, беше най-обикновена самохипноза.

— Някога да съм твърдяла, че е нещо повече? Джейк, не очаквам да открия Господ Бог, като втренчвам поглед в собствения си пъп. Важното е, че има ефект и е по-добре, отколкото да тъпчеш тялото си с лекарства. А сега позволи ни с Уини да те отведем в леглото.

— И сам ще се справя.

— Разбира се, че можеш, но предпочитам да си останеш отпуснат. Позволи на нас, Джейк, нека те поглезим. Моля те.

Той се усмихна и кимна. Отведоха го в леглото, завиха го и Джоан Юнис го целуна майчински за лека нощ. Той остана изненадан, когато и Уини последва примера й, обърна се на другата страна и заспа още преди двете да излязат от стаята.

— Не си прави труда — рече Джоан на Уини, когато тя понечи да си облече пеньоара. — Това е моята къща и никой няма да се качи на втория етаж след вечеря, ако не е повикан. Освен Хюбърт, но Джейк сигурно го е пратил да спи. — Тя плъзна ръка около кръстчето на червенокосата. — Уини, вярно е, че обичам да нося всякакви тоалети, но не е ли по-приятно, когато си съвсем голичка?

— И на мен ми харесва. Но вкъщи, не навън. Винаги изгарям лошо на слънцето.

— Ами нощем? Когато бях малко момче, преди много-много години, там, където живеехме, през юли и август ставаше непоносимо горещо. Тротоарът бе толкова напечен, че ми изгаряше босите ходила. Нощем къщите бяха като пещи — не знаехме какво е климатик. Дори вентилаторът бе лукс, който повечето хора не можеха да си позволят. В онези нощи, когато не можех да заспя заради задуха, се измъквах през задната вратичка, като внимавах родителите ми да не ме чуят, и се разхождах гол в тъмното, газех из прохладната трева и оставях на лекия ветрец да гали кожата ми. Невероятно усещане!

— Сигурно наистина е било така. Но аз щях да се страхувам да не ме издебне някой.

— Тогава животът беше много по-спокоен. Бях мъж на средна възраст, когато започнах да се боя от тъмното. — Стигнаха спалнята на Юнис. — Уини, целуни ме за лека нощ и бягай при твоя възлюбен. Утре можем да поспим до късно.

— Той ще дойде чак след полунощ. Няма ли да ми разкажеш какво се случи днес?

— Но разбира се, миличка. Смятах, че бързаш. Искаш ли да се изкъпеш с мен?

— Само ако ти го искаш. Къпах се след вечеря.

— И вече си си сложила грим. Аз се къпах сутринта, но ми се струва като че е минала цяла седмица. Подуши ме и кажи дали намирисвам.

— Ухаеш много хубаво. Сочно.

— В такъв случай ще си измия зъбите, ще се изплакна на бидето, ще се изтрия под мишниците и съм готова за лягане.

— Не си вечеряла.

— Не съм гладна. Но затова пък съм много щастлива. Дали има мляко в хладилника в спалнята? И малко бисквити. Ще ми направиш ли компания? Ще седнем в леглото, ще хрупкаме бисквити и ще си бъбрим като две приятелки. За разни неща, които не мога да споделя с Джейк, след като не съм свадливият стар Йохан.

— Джоан, не мога да повярвам, че си била свадлива.

— О, да, мила, при това ужасно свадлива. Непрестанно ме измъчваха всякакви болежки и се чувствах потиснат. Но Джоан Юнис е в отлична форма и настроението върви с нея. Налей по чаша мляко и дай бисквитите, докато аз се престоря, че се къпя.

Скоро след това двете седяха в просторното легло и Джоан Юнис преразказваше в съкратен вариант събитията от деня:

— … отидохме в кабинета на съдия Мак, аз освободих колата, а милият Мак не искаше и да чуе, че ще се прибираме пеша. Дори след като онези жалки размирици се уталожиха. Тогава се качихме на неговия вертолет и отлетяхме за крайбрежната вила на Джейк. Но най-приятната част бе, когато си свалих наметалото и им позволих да зърнат, в целия му блясък, тоалета „Акапулко“, който ти ми препоръча. Направо се облещиха, миличка.

— Облещиха се?

— Точно така. Разпериха криле и взеха да обикалят в кръг, като петел, който се чуди как да направи впечатление на някоя дръпната кокошка.

— Не е било заради тоалета, а заради теб.

— И двете. Юнис Бранка е притежавала великолепно тяло и аз правя каквото е по силите ми, за да му отдам дължимото. С твоята помощ. Когато им позволих да ме целунат, и двамата почти бяха готови да ме тръшнат на килима.

— По-добре ли се целуват от доктор Гарсия?

— Не мисля, че доктор Гарсия ми показа най-добрата си целувка. Според мен той бе изненадан и смутен от присъствието на една червенокоса сестра, чието име няма да спомена. Но тези двамата бяха пийнали по няколко, задръжките им бяха отпаднали и всеки от тях се стараеше да се представи по-добре от другия. Уууф! Уини, не преувеличавам, ако Джейк не беше там, щяха да ме тръшнат на килима и да си вземат своето.

— А ти… нямаше ли да се съпротивляваш? — („Ще отговориш ли искрено, малка мръснице?“) „Кой ме научи да бъда мръсница? Някакви причини да не й казвам, Юнис?“ („Никакви. Освен ако тя не храни определени желания към теб.“) „Ами, просто си убива времето, докато й дойде приятелят.“ („Не казвай, че не съм те предупреждавала.“)

— Уини, ако бях истинска дама, щях да се вцепеня от ужас. Но няма да те лъжа. Все още не зная какво е да си жена, уповавам се само на инстинктите си. Честно казано, ако някой от тези двама сладки господа ме беше побутнал лекичко, щях да се озова на килима с вирнати крака и отворени очи. Да ме е страх? Бях готова да приема цял полк.

— Веднъж и на мен ми се случи — призна замислено Уини.

— Цял полк?!

— Не. Да ми се изредят.

— Какво пък, хайде да изтърсим трохите от чаршафите, да намалим осветлението, да се сгушим под завивките и ще разкажеш всичко подробно на кака. Лошо ли се държаха с теб?

— Не бих казала. О, мила, ето че пак се изчервявам. Изключи всички светлини освен тези на пода.

— Така по-добре ли е?

— Да.

— Сега кажи на мама.

— Ами… беше в нощта, след като завърших училище. Не бях девствена — съмнявам се да е имало девственица в нашия клас. Но ето как стана. Няколко стажанти устроиха купон в наша чест. Беше много забавно и дори вече очаквах един от тях да ме покани да се усамотим. На стажантите само едно им е на ума и когато някое момиче излиза с тях, трябва да знае, че играта скоро ще загрубее. Бяха накупили шампанско, но нямаше никаква храна. Джоан, преди това не бях пила шампанско.

— Аха! Мога да се досетя за края.

— Вече разбираш. Шампанското влиза доста лесно. А аз попрекалих с него. След това се озовах в едно легло и нещата вече вървяха. Не бях изненадана, дори се опитах да съдействам. Но всичко ми беше като в мъгла. По някое време открих, че той не е чернокос, а рижав като мен. Бях сигурна, че когато си лягах, беше с един чернокоско с мустаци. Следващия път, когато изплувах от мъглата, открих, че е плешив, и чак тогава осъзнах, че става нещо странно. Джоан, на купона имаше седем стажанти. Мисля, че всички ми се изредиха до сутринта. Не зная колко пъти. Разбрах, че нещата излизат от контрол, едва когато плешивият смени рижавия. Но не се опитах да го спра. А и… не исках да ги спирам. Как мислиш, дали не съм нимфоманка?

— Нямам представа, мила, но така се чувствах и аз днес следобед. Исках най-сетне да се случи, макар да не знаех какво точно ще усетя. Продължавай.

— Както и да е, по някое време станах и отидох в банята. В огледалото видях, че съм съвсем гола, а не помнех да съм се събличала. Не че имаше някакво значение. Върнах се в леглото и се почувствах странно самотна, след като купонът беше приключил. Само че не беше. Появи се някакъв мъж. Едва успях да го фокусирам и казах: „О, Тед! Идвай тук!“ Той легна върху мен и започна да ме люби, беше направо страхотно. Събудих се на следващия ден по обед с убийствен махмурлук. С мъка успях да седна, дрехите ми бяха прилежно сгънати на стола, а до леглото имаше поднос с термос кафе, някакви сладки и чаша, под която бе пъхната бележка. На нея пишеше: „Изпий това, преди да хапнеш. Имаш нужда от него. Демби“. Демби викаха на онзи пълничкия стажант, който бе почти плешив.

— Истински джентълмен. Освен че си пада по групови изнасилвания.

— Демби винаги е бил много мил с мен. Но ако някой ми бе казал, че ще се озова с него в леглото, щях да му се изсмея в лицето.

— Но ето, че си се озовала.

— О, да. Наистина ми стана приятно, че се е погрижил за мен, а и лекът срещу махмурлука се оказа неочаквано ефикасен. Почти ме изправи на крака. Не беше достатъчно, за да ида на дежурство, но ми стигаше да се облека и да се прибера в моята стая.

— Добре ли беше? Искам да кажа, имаше ли някакви последици?

— Абсолютно никакви. По това време вече носех имплант против забременяване. Хубавото, когато си лягаш със стажанти, е, че шансът да те заразят с нещо е много малък. Никакви проблеми. Вярно, историята се разчу, но аз не бях единствената абсолвентка, която бе легнала с мъж през тази нощ, нито това бе единственият купон. Никой не ми се подиграваше за случилото се. Но по същество това си беше групово изнасилване, а аз не направих нищо, за да го прекратя. — Тя се замисли, после добави: — Има едно нещо, което не ми дава мира. Че мога да го направя пак някой ден. Зная, че ще го направя. Затова избягвам да пия. Инак едва ли ще се сдържа.

— Но, Уини, ти си пила с мен, и то неведнъж.

— Не е същото. Ако искаш да се напия с теб — няма проблеми. Защото знам, че ще съм в безопасност. — („В безопасност! Какво ли знае тя?“) „Юнис, досега не сме правили нищо сериозно.“ („Дали не те подканя да си по-настъпателна?“) „И да е така, няма да го направя! Поне засега.“

— Уини! Уини, мила! Виж колко е часът.

— Какво? О, божичко! Минава полунощ. Аз… — Тя неочаквано се разплака.

— Закъсня ли? Той ще те почака. Сигурна съм.

— Не, не е това. Дежурен е до полунощ и ще дойде след малко. Просто не искам да те оставям сама. Сега, когато с теб съм… нали знаеш, толкова щастлива…

— Аз също, миличка. — Джоан внимателно се освободи от прегръдката й. — Но нали знаеш, че кака винаги ще е тук. Не карай приятеля си да чака. Иди се огледай в моето огледало и тръгвай.

— Ами… добре. Госпожице Джоан, толкова сте добра с мен.

— Нали те помолих да не ми казваш „госпожице Джоан“? Побързай, малката, иди да се разкрасиш. Целуни ме за лека нощ, сигурно ще захъркам още преди да си се върнала от банята. И, Уини… утре ще пропуснем упражненията.

— Но…

— Усмихни се, не съм ти счупила любимата кукла. Просто искам да поспя до късно. И без това тази нощ ще тренираш достатъчно класически пози. Ето, че пак се изчерви. Дай му и нещо от мен, но не му казвай. Хайде, целуни ме и изчезвай!

Червенокосата дружка-сестра-компаньонка Уини се наведе бавно, целуна я и стана. Джоан се престори на заспала, когато тя се върна от банята, мина през стаята и излезе.

(„Пак извади късмет, сестрице, нали?“) „Юнис, вече ти казах, не смятам да минавам на другия бряг, докато съм още девствена. Може да ми стане навик.“ („Напълно възможно, с това малко сладострастно котенце, което си пада по груповите изнасилвания. Но не говорих за нея, а за случката във вилата на Джейк.“)

„На това ли му казваш късмет? За мен беше страхотно разочарование. Исках го не по-малко от Джейк.“ („Друго имах предвид, шефе. Цикълът ми винаги е бил редовен и зная, че в момента съм на върха на своята плодовитост. И така ще е още два-три дни. Джейк ти обеща, че следващия път няма да те разочарова… а ти все още не знаеш как да се пазиш. Като онази мажоретка, за която ти разказах. Разбираш ли накъде бия? Още утре иди да ти поставят имплант. Освен ако не държиш да започнеш новия си живот напомпана.“)

„Говориш празни приказки, Юнис… всъщност не. Обещавам да направя нещо по въпроса. Утре. Само дето не ми хареса изразът «напомпана». Вярно, че за мен това ще е нещо ново, а ти вече си го преживяла. Но леля ти едва ли е седяла да те пази през цялото време, а «напомпването» се отнася за последните месеци. Бременността не потиска желанията на жената, доколкото ми е известно. Моят малък ангел Агнес беше готова да го прави дори на път за болницата, ако нямах повече здрав разум от нея. Но въпреки това обещавам да съм добричка. И да се пазя.“

(„Не се опитвам да те разубедя, Джоан. Само те предупреждавам да не стане случайно. Като с онзи палавник съдията. И Алек. Прави каквото искаш, твоя работа. Омъжи се за Джейк и забременей. Или първо забременей, а после се омъжи за него — ако тогава е по-податлив.“)

„Не бързам да се омъжвам, Юнис.“ („Така ли? Чух да му предлагаш брак поне четири пъти.“)

„Да, така е. Ако Джейк се беше съгласил, нямаше да го измамя. Но зная, че няма да го направи, преди да се реши правната страна на въпроса. Юнис, предложих на Джейк, за да удовлетворя моралните му принципи. Не ме интересува дали ще направи от мен «почтена жена», единственото, което искам, е да го вкарам в леглото. С брак или без брак.“

(„Сестрице, наивитетът ти ме изумява. Не чу ли какво каза Уини? Бракът не се планира, той просто се случва. Ето какво ще ти кажа, шефе. Омъжи се за Джейк. Направи го веднага щом се съгласи — защото беше абсолютно права, когато каза, че нито един друг мъж няма да те разбира толкова добре и да не бъде заслепен от парите ти.“)

„Така е. Какво използват момичетата в наши дни?“ („Ами, повечето си слагат импланти. Други пият хапчета, има ежедневни и месечни. Ако не желаеш и двете, все едно да започнеш игра с огъня. Лично аз никога не съм понасяла средства, които повлияват на тялото. Не съм своенравна, просто отделих малко време за четене и установих, че химикалите са опасно нещо. Тялото ми функционираше отлично, не виждах смисъл да се меся във всички тези заплетени процеси.“) „Разбирам те напълно, Юнис. Организмът е далеч по-сложна система от една голяма корпорация, а този, който ми предостави ти, е истинска скъпоценност и аз също не искам да го развалям. Но какво използваше? Въздържание?“

(„Това винаги ми е било в недостиг, миличка. О, има много други приятни неща, които можеш да правиш без опасност от забременяване — ако си готова да забравиш наученото в младежките години и да се преселиш в двайсет и първи век…“) „Чуй ме, малката, знаех и използвах всички тези методи още в горните класове на гимназията. Вече ти казах — вашето поколение не е открило секса.“ („Не ме остави да довърша, шефе. Това са мерки за краен случай. Всяко момиче, което прибягва до тях, е на път да помогне за пренаселването. Джоан, обмислих всички тези неща още когато бях на осемнайсет и получих първото си разрешително за раждане. И се спрях на най-старите методи. Поставих си мембрана. Все още ги има, всеки лекар може да я сложи. Носех я шест дни от всеки месец, защото лекарят ме предупреди, че фаловете стават точно когато я забравиш. Шефе… единственото, заради което съжалявам, че съм мъртва, е… че винаги съм искала да имам дете от теб. Може да ти се стори глупаво, защото ти беше прекалено стар, когато се срещнахме. Но щях да се опитам, ако ми беше предложил.“)

„О, миличка!“

(„Както и да е, доволна съм и с това, което имам. Ом мани падме хум. Не се опитвам да си пречистя кармата. Защото сега съм щастлива… да съм наполовина Джоан Юнис.“)

„Юнис, все още ли искаш да имаш дете от мен?“

(„Какво? Шефе, не си прави шеги с тези неща.“)

„Не се шегувам, любима.“

(„Но, шефе, за това е необходима една част от теб, която вече не съществува. Поставена е в алкохол или нещо от тоя род.“)

„Мисля, че използват формалин. Или дълбоко замразяване. Не говоря за развалината, от която се отървахме. Можем да идем там и да си вземем имплант.“

(„Имплант? Не разбирам.“)

„Юнис, да ти говори нещо името «Евгенична фондация Йохана Мюлер Шмит»?“

(„Разбира се. Пращах чек на това име всяко тримесечие.“)

„Юнис, въпреки целите, определени в устава й, единственото й истинско предназначение се указва със ситен текст някъде по-долу. Когато синът ми загина, вече бях в доста напреднала възраст. Но все още бях потентен — така показваха изследванията. Затова се ожених — мисля, че ти казвах — защото се надявах да имам друг син. Но не се получи. Този път обаче взех предпазни мерки. Оставих сперматозоиди на съхранение. В криогенния склад на фондацията има едно малко късче от Йохан. По-точно стотици милиони късчета. Предполага се, че не са мъртви, а само дълбоко заспали. За такъв имплант говорех. С инжекция. Или както го правят… Юнис, чуваш ли ме?“)

(„Разплака ме, шефе. Не може ли едно щастливо момиче да си поплаче? Отговорът е да!“)

„Още утре в такъв случай. Имаш възможност да си промениш решението в последния момент.“

(„Никога няма да си променя решението. Надявам се, че ти също.“)

„Обичам те.“