Облачен воин

Глава 5

Два дни след триумфа над Шакатак Кадилак отиде с Клиъруотър и Мистър Сноу навътре в гората. Намериха една поляна край реката и седнаха върху килим от червени треви и листа. Зад тях на всички страни черно-кафявите стволове на секвоите стояха на стража като гигантски воини. Тук-там през дебелия балдахин от листа проникваха слънчеви лъчи и хвърляха светли петна върху морето от папрат, която растеше около чепатите корени на дърветата.

Кадилак слушаше внимателно как Клиъруотър задава въпроси на Мистър Сноу относно новооткритата си сила, която, също като удивителната памет на Кадилак, беше дарба от Небесните гласове, изпратена с благословията на тяхната Велика майка Мо-Таун. Мистър Сноу обясни много неща, като подчерта, че усилието, необходимо за направляване и пригаждане на силата към волята изтощава жизнената сила на повелителя. По такъв начин колкото е по-голяма силата, която се освобождава, толкова повече енергия е необходима да се контролира тя. Голямата сила трябва да се извиква само в критични ситуации, защото в неопитни ръце тя ще доведе до смъртта на онзи, който я е извикал.

Затова Клиъруотър беше припаднала, когато беше спасила Кадилак от Шакатак; повелителят остава слаб, след като силата е минала през тялото му. Той или тя трябва след това да чака да се възстанови преди силата да може да бъде използвана отново. Следователно във времена на опасност талантът на повелителя трябва да се използва разумно, иначе може да се окаже, че силите му са изчерпани, когато са необходими най-много.

Когато дойде ред на Кадилак да говори, той каза:

— Аз съм затруднен, че не чувам Небесните гласове.

Мистър Сноу се усмихна.

— Ще ги чуеш, когато си готов да слушаш.

— Научи ме как да слушам.

Мистър Сноу поклати глава.

— Главите на младите са пълни със звуците на света. С фанфарите на суетна слава. С тъмния шепот на земни желания. С възрастта твоето вътрешно ухо може да се научи да се затваря за такива шумове. Само тогава ще откриеш, че големите истини са дарове, които идват обгърнати от тишина.

— Аз имам дарба, за която още не съм говорил — каза Кадилак.

— Ученикът не трябва да скрива познание от своя учител — каза Мистър Сноу.

Кадилак се засмя.

— Нищо не е скрито от теб, древни.

— Вярно — призна Мистър Сноу. Очите му трепнаха. — Макар че аз не изпращам ума си в твоята колиба в тъмнината на луната.

Клиъруотър сложи ръце върху носа и устата си и погледна Кадилак през пръстите си.

Кадилак пое дълбоко дъх да избегне заекването от смущение.

— Не съм говорил, защото не бях сигурен дали наистина е дарба, или само халюцинация, предизвиквана от пол у празен мозък. — Той замълча. — Виждам… картини в камъните.

Мистър Сноу кимна сдържано. Клиъруотър слушаше с широко отворени очи.

— Не във всички камъни — обясни Кадилак. — Само в онези, които са… — Той затърси точната дума.

— Виждащи камъни — каза Мистър Сноу.

— Да. — Кадилак взе от брега на потока един гладък камък, голям колкото ябълка.

— Този нищо не казва. — Той прокара пръст около него. — Виждащите камъни имат пръстен от мека златна светлина. Не мога да я видя винаги, но когато държа такъв камък в ръката си и се съсредоточа върху него, виждам картини. Дали те са в камъка, или в моя ум не мога да кажа, но… — Кадилак поклати глава и въздъхна със съжаление — аз не ги разбирам.

Мистър Сноу кимна отново.

— Силата се усвоява трудно. Картините, които виждаш, може да са от миналото или от бъдещето. Те са от мястото, където е лежал камъкът. Съхранени памети, видения на неща, които ще се случат запечатани като отражения на изпълненото с образи небе върху повърхността на безкрайната Река на времето.

— Можеш ли да ме научиш как да усещам тези неща?

Мистър Сноу поклати глава.

— Не. Умението на гадателството не може да се учи. Онзи, който има дарба, трябва сам да се научи да я използва.

— Значи — каза Кадилак — аз съм летописец и пророк. Не може ли някой ден в бъдеще да получа и дарбата на повелител… както я получи Клиъруотър?

— Може би — каза Мистър Сноу.

Кадилак погледна внимателно стария човек и изправи рамене.

— Сянката на Талисмана е върху мен — каза дръзко той. — Ще стана ли Тройнонадарения?

Мистър Сноу затвори очи, сякаш търсеше просветление. Клиъруотър мълчаливо се пресегна и хвана ръцете на Кадилак. Очите им се срещнаха за кратко, после се върнаха на Мистър Сноу, но той дълго не каза нищо нито отвори очи.

— На този въпрос не мога да отговоря — каза накрая Мистър Сноу. — Аз не скривам нищо. Не зная. Много пъти съм чувствал пръста на Небесните гласове да сочи към теб, но сега знам, че мислите ми са били пресилени от желание да видя Талисмана да влиза в света преди аз да отида на Високата земя и… — Мистър Сноу тихичко се засмя — … от недостойната идея, че съм избран да бъда негов учител. — Той въздъхна. — Ти може би. — Мистър Сноу посочи Клиъруотър. — Тя може би…

— Но тя не е летописец! — извика Кадилак. — Не се ли казва, че Тройнонадарения ще е летописец, повелител и пророк?

— Предсказанието наистина е такова — съгласи се Мистър Сноу. — Но преди шест дни кой от нас знаеше дарбите, които притежава Клиъруотър? И преди колко време ти намери първия си виждащ камък?

— Преди две или три години — отговори нацупено Кадилак.

— Нека ти напомня пророчеството — каза Мистър Сноу. — Мъжко дете или женско дете може да бъде. И никой няма да знае кой е Тройнонадарения, докато земята не даде знак.

Кадилак го погледна разочаровано и попита негодуващо:

— Сигурен ли си, че Небесните гласове не са говорили за това по-конкретно?

Мистър Сноу разпери ръце в престорено отчаяние и погледна и двамата със състрадателен поглед.

Клиъруотър се усмихна съчувствено.

— Те говориха, но значението на думите е замъглено — отвърна Мистър Сноу. — Не мога да те успокоя.

— Нека аз преценя това — каза Кадилак.

— Добре — съгласи се Мистър Сноу. — Те ми казаха, че Талисмана ще има общо с теб.

Кадилак погледна изненадано Клиъруотър, след това се обърна към Мистър Сноу.

— Тоест има шанс да не съм само аз, така ли? А някой, когото познавам сега… или някой, с когото ще се запозная?

Мистър Сноу се надигна да стане.

— Почакай! — извика Кадилак. — Нали това включва и мен?

Мистър Сноу повдигна рамене и се изправи.

— Това означава, каквото казва. Ти си летописец. Разтълкувай го.