Облаците

ПРОЛОГ

На сцената се вижда къщата на Стрепсиад, в нея — две легла: на бащата и на сина. В съседство — къщата на Сократ. Стрепсиад седи в леглото, синът му спи.

СТРЕПСИАД

Ох, ох! Ох, ох!

О, Зевсе, царю, ама дълги нощите!

Безкрайни са! Не ще ли съмне някога?

Отдавна чух петела. А пък робите

си хъркат! Не, не, по-преди бе иначе.

Проклинам те, война, за много работи!

Не мога даже да накажа роба си!

(посочва сина си)

И този тук отличен момък цяла нощ

не се разбужда, не, загърнат хубаво

във пет кожуха, си пърди. Но ха сега

да се завием и да си похъркаме!

(ляга)

Но не, не мога да заспя, че хапят ме

безброй разноски, конски ясли, дългове

на тоя, моя син. С коси нестригани,

той язди кон, препуска с колесници и

коне сънува. Аз умирам, гледайки,

че месецът показва вече двайсети.

Та лихвите вървят!

(Вика на Роб.)

Момче, дай лампата

и ми донеси тефтера, че да видя аз

кому дължа и да пресметна лихвите.

Робът изпълнява.

Но я, какво дължа?

(Чете.)

„На Пазий двадесет.“

Защо на Пазий двадесет? Кога ги взех?

Когато купих онзи кон със пръските.

Очите с камък да ми бяха пръснали!

ФИДИПИД (бълнува)

Филоне, не е честно! Карай в пътя си!

СТРЕПСИАД

Това е то бедата ми, съсипа ме!

Дори в съня му конни състезания!

ФИДИПИД (бълнува)

И колко кръга прави колесницата?

СТРЕПСИАД

И аз заради тебе правя кръгове.

Но я, след Пазий кой е тук? Аминий ли?

(чете)

„Три за колцата и колелетата!“

ФИДИПИД (бълнува)

Отвеждай коня, подсуши го хубаво!

СТРЕПСИАД

Но, драги, ти ми пресуши кесията.

Осъден съм да плащам, а за лихвите

ми искат залог.

ФИДИПИД (събужда се)

Татко бе, какво така

се тръшкаш цяла нощ и недоволствуваш?

СТРЕПСИАД

Ох, хапе ме и нямам мир от… бирника!

ФИДИПИД

Че остави ме да заспя за мъничко!

(Заспива)

СТРЕПСИАД

Добре де, спи. Но знай, че всички дългове

ще паднат най подир върху главата ти!

Ох!

Да беше пуста опустяла свахата,

която ме склони да взема майка ти!

За мене беше най-приятен селският

живот, сред кал и плесен, сред запуснатост,

с пчели, овци, маслини в изобилие.

И аз, селякът, се сродих с Мегакловци,

взех племенница на Мегакъл, гражданка,

като Кисира, важна и разглезена.

През сватбения ден седях до булката,

вмирисан на шира, на вълна, сирене,

а тя — на миро, на шафран, на разходи,

целувки страстни, лакомия, любене…

Не бе ленива, но широкопръста бе.

И често, като й показвах плаща си,

мълвях: „Жена широки ти са пръстите!“

Лампата угасва.

РОБЪТ

Във лампата ни вече свърши маслото.

СТРЕПСИАД

Запалил лампа, дето гълта маслото!

Ела тук да ти дръпна бой!

РОБЪТ

Защо пък бой?

СТРЕПСИАД

Защо си поставил от дебелите

фитили!

Робът излиза с лампата, след малко я носи запалена.

Като се роди момчето ни,

на мене и на моята добра жена,

за името му взехме да се караме.

Тя искаше на „ип“ да бъде името —

Ксантип, Харип или пък Калипид да е —

а аз предлагах Фидонид, на дядо му.

Бе дълга разправията и с времето

решихме Фидипид да му е името.

А майка му го вземаше и галеше:

„Стани голям, ще ходиш като вуйчо си

Мегакъл с колесница, дреха пурпурна!“

Аз виках пък: „Ще водиш като татка си

кози от планината, с дреха кожена

на гръб!“ Но той не ми послуша думите,

доведе ме до конска паралипсия.

И тъй сега, като размислях цяла нощ,

открих една пътечка, дивна работа,

отправя ли го в нея, знам, избавен съм.

Но искам най-напред да го събудя аз.

Как бих могъл да го събудя лекичко?

Как? Фидипиде, Фидипидчо!

ФИДИПИД (събужда се)

Слушам те.

СТРЕПСИАД

Ха целуни ме и ми дай ръката си!

ФИДИПИД

Добре. Защо?

СТРЕПСИАД

Обичаш ли ме, миличък?

ФИДИПИД

Кълна се в онзи Посейдон, конярина!

СТРЕПСИАД

Недей ми споменава за конярина,

че този бог ми причинява болките.

Но, сине, ако ме обичаш искрено

и силно, чуй съвета ми.

ФИДИПИД

Какъв е той?

СТРЕПСИАД

О, час по-скоро промени живота си,

учи каквото аз ти кажа, моля те.

ФИДИПИД

Добре, кажи.

СТРЕПСИАД

И ще го сториш?

ФИДИПИД

Сторвам го,

кълна се в Бакхус!

СТРЕПСИАД

Погледни насам сега.

Ти виждаш тая протка, тая къщица.

ФИДИПИД

Да, виждам, татко. Що е то наистина?

СТРЕПСИАД

На мъдри духове е тя мислилище.

Мъже живеят там, и те, говорейки,

те убеждават просто, че небето е

похлупака върху нас, а ний сме въглища.

И те те учат, ако им плати човек,

да победиш и с правото и с кривото.

ФИДИПИД

Кои са те?

СТРЕПСИАД

Не знам им точно името.

Отлични люде и дълбокоумници.

ФИДИПИД

Фю! Зная ги, голтаци! Твойта дума е

за босите и бледите бърборковци,

като Сократ и Херефонт! Нещастници!

СТРЕПСИАД

Е, е, замлъквай! Не приказвай глупости!

Но помисли за залъка на татка си:

иди при тях, изостави конярството.

ФИДИПИД

Кълна се в Бакхус, даже да ми даваше

фазаните на Леогор — не, никога!

СТРЕПСИАД

Иди, най-мили сине, умолявам те, върви, учи!

ФИДИПИД

Каква ти е науката?

СТРЕПСИАД

Говори се, у тях две речи имало,

едната — силна, а пък слаба — другата.

От тези двете речи, казват, слабата

надвивала, когато брани кривдата.

И ако ти ми усвоиш неправдата,

при всички сторени от тебе дългове

не ще платя нито стотинка някому.

ФИДИПИД

Не съм съгласен. Със лице повехнало

не бих посмял да гледам към ездачите.

СТРЕПСИАД

Добре, от днес при мене няма ядене

за тебе, за бегача и возача ти.

Прогонвам те от къщи, бягай поврага!

ФИДИПИД

Ба, вуйчо ми Мегакъл няма без коне

да ме остави. Ти не важиш, тръгвам си.

(излиза)

СТРЕПСИАД

Аз паднах, ала никакво предаване!

И след молитва към небето, лично аз

ще ида да се уча в туй мислилище.

Но как тъй, старец, бавен и безпаметен,

ще усвоя словесните им тънкости?

Не, ще вървя! Какво се мая толкова?

Но я да чукна!

(Чука)

Хей, момче, момченце бе!

Излиза един Сократов Ученик.

УЧЕНИКЪТ

Е, да те вземат… Кой тъй бъхти вратнята?

СТРЕПСИАД

Синът Фидонов, Стрепсиад, кикинецът.

УЧЕНИКЪТ

Простак си ти, кълна се в Зевс, заблъскал си

тъй силно и безцеремонно вратнята:

новооткрита мисъл бе пометната!

СТРЕПСИАД

Прости ми. Отдалече съм, от село съм.

Ала кажи: какво се е пометнало?

УЧЕНИКЪТ

Това не може да се каже никому,

освен на учениците.

СТРЕПСИАД

Кажи ми го,

не бой се. Аз дойдох със намерение

да стана ученик в това мислилище.

УЧЕНИКЪТ

Ще кажа. Но е строго поверително.

Сократ запита колко бълши стъпчици

съдържа скокът на бълхата, щипнала

на Херефонта веждата и миг след туй

върху главата на Сократа скокнала.

СТРЕПСИАД

И как измери скока?

УЧЕНИКЪТ

Изумително!

Стопи той восък, взе бълхата, топна й

краката в него, и когато восъкът

изстина, се получиха обувчици

изу ги и премери с тях пространството.

СТРЕПСИАД

О, царю Зевсе! Виж ти остроумие!

УЧЕНИКЪТ

Ами ако ти кажа друго негово

откритие?

СТРЕПСИАД

Какво? Кажи го, моля те!

УЧЕНИКЪТ

Веднъж го пита Херефонт, сфетиецът,

какво си мисли той, дали комарите

пищят с устата или пък със задника.

СТРЕПСИАД

Сократ какво отвърна за комарите?

УЧЕНИКЪТ

Той каза, че червото на комарите

е тясно и през теснината въздухът

минава право устремен към задника.

И после, разширявайки се, задникът

издава звук под силата на напъна.

СТРЕПСИАД

Тръба е, значи, на комара задникът!

О, триж честит със тоя чревология!

Да, лесно би избягнал от присъдата,

познавайки червата на комарите.

УЧЕНИКЪТ

Велика мисъл беше му отмъкната

от гущер неотдавна.

СТРЕПСИАД

Как? Кажи ми го.

УЧЕНИКЪТ

Бе вдаден в лунни фази и движения,

и, както зяпаше нагоре, гущерът

от покрива изцвъка се в устата му.

СТРЕПСИАД

Хе, на Сократ в устата цвъкнал гущерът!

УЧЕНИКЪТ

А снощи нищо нямахме за ядене.

СТРЕПСИАД

И той какво измисли за да хапнете?

УЧЕНИКЪТ

Посипа пепел, тънък слой, на масата,

прегърна шиша и като с пергел в ръка,

отмъкна с него къс месо от жертвата.

СТРЕПСИАД

И ние на Талес да се учудваме!

Отваряй бързо вашето мислилище,

Сократа покажи ми без забавяне!

Копнея да се уча, ха отваряй ми!

Ученикът отваря вратата. Виждат се учениците на Сократ, бледи и мършави.

Какви са тия твари, откъде са те?

УЧЕНИКЪТ

Какво се чудиш? Спомнят ли ти някого?

СТРЕПСИАД

Спартанците, пленени в Пилос. Тези тук

защо така в земята са се втренчили?

УЧЕНИКЪТ

Подземните неща издирват.

СТРЕПСИАД

Сигурно

те дирят лук

(Към учениците.)

за лук не се грижете, бе!

Аз зная лук с глави големи, хубави.

(Към Ученика.)

А тези, дето одве са прегънати?

УЧЕНИКЪТ

А, те изследват тайните на Тартара.

СТРЕПСИАД

Защо тъй към небето вирят задници?

УЧЕНИКЪТ

И задникът им учи астрономия.

(Към някои ученици, доближили до вратата.)

За да не ви завари тука, влизайте.

СТРЕПСИАД

Не още, не, не! Да почакат мъничко,

да им река за важна моя работа.

УЧЕНИКЪТ

Но те не могат да стоят на въздуха

навън, открити твърде продължително.

Учениците влизат.

СТРЕПСИАД

Това ей тука за какво е, моля те?

УЧЕНИКЪТ

За астрономия.

СТРЕПСИАД

А ей туй, другото?

УЧЕНИКЪТ

За геометрия.

СТРЕПСИАД

И за какво е тя?

УЧЕНИКЪТ

Земята мери.

СТРЕПСИАД

Дето ни я дават ли?

УЧЕНИКЪТ

Не, цялата.

СТРЕПСИАД

Това е умна работа!

Народно и добро изобретение!

УЧЕНИКЪТ

А туй е карта на земята. Виждаш ли?

Ей тук Атина.

СТРЕПСИАД

Как тъй! Невъзможно е!

Не виждам тук съдебни заседатели.

УЧЕНИКЪТ

Но знай, това наистина е Атика.

СТРЕПСИАД

А моите съселяни, кикинците?

УЧЕНИКЪТ

Ей тук са. А пък Евбея, виждаш я,

ей тази, отстрани се е проточила.

СТРЕПСИАД

Знам, ние със Перикъл я разтягахме.

Но де е Спарта?

УЧЕНИКЪТ

Спарта ли? На, ето я.

СТРЕПСИАД

Че много близо е до нас. Я гледайте

по-надалече от нас да я преместите.

УЧЕНИКЪТ

Това не може.

СТРЕПСИАД

Да, но ще се каете.

Я, кой е този, дето висне в кошница?

УЧЕНИКЪТ

Самият той.

СТРЕПСИАД

Кой той?

УЧЕНИКЪТ

Сократ.

СТРЕПСИАД

Сократ, бе!

(Към Ученика.)

Но, драги, я викни ми го по-силничко.

УЧЕНИКЪТ

Викни си го самичък. Имам работа.

(Прибира се.)

СТРЕПСИАД

(Вика.)

Сократе,

Сократчо!

СОКРАТ

(От кошницата.)

Еднодневке, за какво съм ти?

СТРЕПСИАД

Кажи ми първо какво правиш, моля те!

СОКРАТ

Въздухоплавам, съзерцавам слънцето.

СТРЕПСИАД

Тъй, от високо гледаш боговете ни,

от кошница, не от земята?

СОКРАТ

Никога

не бих разкрил небесните явления,

ако не бе ми окачен разсъдъкът

и леката ми мисъл не бе смесена

с подобния й въздух. Наблюдавах ли

от долу, стъпил на земята, горните

неща, не бих ги опознал. Насилствено

твърдта привлича сока на мисловната

способност. То и с мокреша е същото.

СТРЕПСИАД

Какво говориш?

Че мисълта привлича сока в мокреша?

Ела, Сократчо, слез при мене, моля те,

да ме научиш, заради което съм

дошъл при тебе.

СОКРАТ

Е, и за какво дойде?

СТРЕПСИАД

С желание да уча красноречие.

Лихвари и заемодавци опаки

ме грабят, правят опис на имота ми.

СОКРАТ

Как тъй несетно си затънал в дългове?

СТРЕПСИАД

Конярска болест ме слетя, изяде ме!

Но преподай ми другата от речите,

с която се не връща дълг. Кълна ти се

във боговете, ще си имаш платата.

СОКРАТ

Как, в боговете? Не върви такваз пара

при нас.

СТРЕПСИАД

В какво се вий кълнете? Може би

в железните пари като в Бизантион?

СОКРАТ

Желаеш ли да знаеш ясно, правилно

божественото?

СТРЕПСИАД

Ако може, искам го.

СОКРАТ

И да общуваш с Облаците в разговор,

с наште богове?

СТРЕПСИАД

Но да, разбира се!

СОКРАТ

Седни тогаз на туй свещено одърче.

СТРЕПСИАД

На, сядам.

СОКРАТ

Ха вземи сега в ръката си

венец.

СТРЕПСИАД

Защо венец, Сократе, олеле!

Че като Атамант ли ще ме колите?

СОКРАТ

Не, правим го, когато посвещаваме

човек при нас.

СТРЕПСИАД

Каква ще ми е ползата?

СОКРАТ

Ще вриш, кипиш в брашнянотънки работи.

Стой мирно!

СТРЕПСИАД

Да не ме излъжеш, бога ти!

Така посипан, съм брашняна работа.

СОКРАТ

Старче, замълчи набожно и молитвата ни слушай.

„Ти, о Въздух безбрежен, владетел и цар, ти придържаш високо

Земята!

Ти, сияен Ефир! Вий, добри богове, вие, Облаци огненогръмни!

Господари, елате, вдигнете се вие пред мислителя сред висините!“

СТРЕПСИАД

Още не, още не! Първо нека в това се увия, че сух да остана!

Че когато насам се отправях, не взех аз, горкият, ни гугла от

къщи.

СОКРАТ

Многотачени Облаци, хайде сега се явете пред взора му вие!

И дали на свещените снежни била на Олимп сте се проснали кротко,

или виете своето свято хоро в градините на Океана,

или в Нилските устия речни води вие пиете в златни съсъди,

или ходите по Меотийско море и по снежния връх на Миманта —

чуйте моята реч, примете дара, нека нашият обред ви радва!