Облаците

ТРЕТИ ЕПИЗОД

СТРЕПСИАД (блъска сина си)

В Мъглата кълна се, напущаш къщата!

върни, гризи колоните на вуйчо си!

ФИДИПИД

Бре, татко! Но какво ти се е случило?

кълна се в Зевса, ти не си на себе си!

СТРЕПСИАД

Я гледай, гледай! Зевса! Що за глупости!

Във Зевса вярва, а пък гледай боя му!

ФИДИПИД

Ала защо се смееш тъй?

СТРЕПСИАД

Помислих си:

я виж-детенце, вярва в стари приказки!

Ала ела да чуеш нещо повече,

и да ти кажа друго-него знаеш ли,

човек ще станеш. Но не казвай никому.

ФИДИПИД

Добре, какво?

СТРЕПСИАД

Закле се в Зевса, тъй ли е?

ФИДИПИД

Да, тъй.

СТРЕПСИАД

Но гледай, благо е науката!

Не съществува, Филипиде, Зевс!

ФИДИПИД

А кой?

СТРЕПСИАД

Прогонил Зевса, цар е вече Вихърът.

ФИДИПИД

Какви ги дрънкаш?

СТРЕПСИАД

Знай, това е истина.

ФИДИПИД

И кой твърди това?

СТРЕПСИАД

Сократ, мелиецът,

и Херефонт, а познава стъпките

на бълхите.

ФИДИПИД

И ти си щур дотолкова,

че вярваш на безумни?

СТРЕПСИАД

Дръж езика си,

не казвай нищо лошо за отличните

и умни люде. От пестовност никога

те нито са се стригали, ни мазали,

не са на баня ходили. А ти на мен

прахосваш, като на умрял, имотите.

Не, тръгвай вместо мен на обучение!

ФИДИПИД

При тях какво добро ще усвои човек?

СТРЕПСИАД

Какво ли? Всичко мъдро за човеците.

Ще разбереш, че си тъпак невежествен.

Но ето тук почакай ме за мъничко.

(Влиза в къщата си.)

ФИДИПИД

Какво да правя с този полудял баща?

На съд да го предам за невменяемост?

Да кажа лудостта му на гробарите?

СТРЕПСИАД

(връща се, като носи по една птица във всяка ръка)

Ти как наричаш ей това, е? Казвай де!

ФИДИПИД

Е, птица.

СТРЕПСИАД

Харно. Ами ей това на, хе?

ФИДИПИД

Че птица!

СТРЕПСИАД

Двете „птица“? Ама смешен си!

За в бъдеще недей тъй. Тази, първата,

„петел“ наричай, а „петлица“ — втората.

ФИДИПИД

„Петлица“? Ти научи тези мъдрости

одеве като влезе при гигантите?

СТРЕПСИАД

И много други! Ала всичко учено

тозчас забравих поради годините.

ФИДИПИД

Затуй ли си изгубил и наметката?

СТРЕПСИАД

Не я изгубих, ами изпремислих я.

ФИДИПИД

Къде ти са обущата, безумецо?

СТРЕПСИАД

Като Перикъл жертвах ги „за работа“.

Но, хайде, тръгвай, да вървим! И, слушайки

баща си, сбърквай. Спомням си как някога

ти, шестгодишен, бъбреше. Послушах те

и с първата пара съдийска купих ти

една колца за Зевсовите празници.

ФИДИПИД

Но да не се разкаеш с времето!

СТРЕПСИАД

Добре, че ме послуша.

(Вика.)

Ей, Сократе бе!

Излез! Сина си аз ти водя, ей го на,

склоних го силом.

СОКРАТ

Той е още мъничък

И необучен да виси във кошница.

ФИДИПИД

Дано набучен да стърчиш на колеца.

СТРЕПСИАД (тихо)

Е, поврага! Проклинаш си учителя!

СОКРАТ

На, виж това стърчиш е произнесено

тъй глупаво, с уста широко зинала!

Как може да се справи той с извъртане,

с нападка и с наперен довод? Все таки

Хипербол го научи за две хиляди.

СТРЕПСИАД

Не бой се, обучавай го, схватлив е той.

Детенце беше още, ей на тонинко,

дома строеше къщички и кораби,

и кожени колички изработваше,

и жаби — чудо! — от кори си дялкаше.

Но гледай да научи двата довода —

и силния, каквото е, и слабия,

чрез който може да се гътне силният!

В противен случай непременно кривия.

СОКРАТ

Ще учи, като чуе двата довода.

Отивам си.

СТРЕПСИАД

Помни едно:на всякакви

правдиви думи да отричаш правото.

Сократ влиза в мислилището. Оттам излизат Правият довод и Кривият довод