Облаците

ПЪРВИ ЕПИЗОД

СТРЕПСИАД

Обади ми, Сократе, заклевам те в Зевс и те моля, кои са жените,

дето тъкмо изпяха прекрасния химн? Те са може би полубогини?

СОКРАТ

Не, това са небесните Облаците са велики могъщи богини

за лентяите, дават ни ум и талант да говорим и спорим успешно,

да бърборим, да мамим, да смайваме с реч, да смотаваме своя слушател.

СТРЕПСИАД

Затова, значи, след като чух им гласа, полетя ми душата, заиска

да мъдрува изтънко, да се стреми за дима да умува например,

и оборвайки мнение с мненийце, тъй да отвърне на слово със слово.

Затова, ако може, аз бих пожелал да ги видя пред себе си лично.

СОКРАТ

Хайде, гледай тогава насам, към Парнет. Вече виждам как бавно се смъкват

насам.

СТРЕПСИАД

Но къде са те? Я покажи.

СОКРАТ

Приближават към нас многобройни

по гори, по долини, на, ето, пълзят отстрани…

СТРЕПСИАД

Но каква ще е тая?

Не ги виждам!

СОКРАТ

При входа са…

СТРЕПСИАД

Ето, аха, май че с мъка, да, вече донейде…

Явява се Хорът на облаците — жени, облечени в прозирна материя.

СОКРАТ

Е, та виждаш, ако в очите си нямаш гурели колкото тикви!

СТРЕПСИАД

Да, да, виждам ги аз… Уважаеми!… Хе! Те заеха тук цялото място!

СОКРАТ

Но до днеска не си смятал нито за миг, че това са богини, признай си!

СТРЕПСИАД

Да, кълна се в Зевса, аз мислех, че те са мъгла, изпарения, влага.

СОКРАТ

Но, кълна се в Зевс, ти не знаеш, че те препитават тълпа от софисти,

Прорицатели, врачове и вражалци, и контета със пръстен до пръстен,

Стихоплетци на дитирамбични слова, звездобройци — мошеници дърти —

хранят празни безделници те затова, че в поезия ги превъзнасят.

СТРЕПСИАД

Затова те прославят „стремглавия бяг на блестящите Облаци“, значи,

тези „буйни коси на Тифона стоглав“, или „бесните яростни бури“,

още „влажните птици с извития клюн, дето бързо из въздуха плуват“,

и „на росните Облаци бурния дъжд“. И за всичко това тези хора

лапат „късове едър и хубав кефал“ и „месо от дроздове сладки“.

СОКРАТ

Затова е така. И е право, нали?

СТРЕПСИАД

Я кажи ми, какво става с тях, че,

ако вярно са облаци, техният вид е вид на жени простосмъртни?

Че онези в небето не са като тях?

СОКРАТ

Е, добре де, кажи ми какви са?

СТРЕПСИАД

Много точно не зная. Но те имат вид на валма от разчепкана вълна,

Вярвай бога, а не на жени, не, не, не! А пък тези тук — с носове са!

СОКРАТ

Отговаряй на мойте въпроси тогаз.

СТРЕПСИАД

Казвай бързо каквото желаеш.

СОКРАТ

Ти си виждал понякога облак, нали, който страшно напомня кентавър,

леопард, или вълк, или бик?

СТРЕПСИАД

То е тъй, но какво от това, че съм виждал?

СОКРАТ

Във каквото поискат, превръщат се те. И тъй, видят ли някой красавец

от онези, власатите, като сина Ксенофантов например, тогава,

за насмешка над тази му болест и страст, те сами се превръщат в кентаври.

СТРЕПСИАД

Ами Симона, този обществен крадец, ако видят, какво ще направят?

СОКРАТ

За да блесне пред всички ни нравът му, те начаса биха станали вълци.

СТРЕПСИАД

Затова, затова, значи, завчера, щом Клеоним, дезертьора, видяха,

като гледаха тоя страхливец най-пръв, се превърнаха всички в елени.

СОКРАТ

И сега, щом видяха Клистен, във жени се превърнаха всички, видя ли?

СТРЕПСИАД (към Хора)

Господарки, здравейте. Ако на друг досега сте говорили, хайде,

и на мен говорете с небесния глас, който пълни простора, царици!

ХОР

Поздрав, старче, родено в далечни лета, и ловецо на речи премъдри!

(Към Сократ.)

А ти, жрецо на най-остроумен брътвеж, обади за какво сме ти нужни.

Ний не бихме изслушали никого друг от сегашните звездософисти,

освен Продика — него за мъдрия ум и за многото знание, тебе —

затова, че се носиш из пътя си горд, че оглеждаш изкосо нещата,

че, пристъпвайки бос, много мъка търпиш, и че с вяра във нас се надуваш.

СТРЕПСИАД

О Земя! О Земя, какъв глас! Колко свят, и внушителен, и импозантен!

СОКРАТ

Да, защото богини са те, само те, всичко друго е брътвене празно.

СТРЕПСИАД

Но, за бога, нима олимпиецът Зевс не е бог според вашия възглед?

СОКРАТ

Какъв Зевс! Не приказвай глупашки неща! Зевс го няма дори!

СТРЕПСИАД

Бре, що думаш?

Ами кой вали, кой праща дъжд? Ей това обясни ми най-първо и първо.

СОКРАТ

Без съмнение тези.

(Посочва Хора)

И всичко това ще докажа със доводи тежки.

Ха кажи ми, видял ли си някога Зевс да вали при безоблачно време?

Инак трябваше Зевс и от ясно небе да вали, а пък тях да ги няма.

СТРЕПСИАД

В Аполон се заклевам, че всичко това ти доказва със тоя си довод.

А пък по-преди истина мислех си аз, че Зевс пикае през сито.

Но кажи ми: кой във момента гърми, та ме кара от страх да треперя?

СОКРАТ

Те гърмят, чрез търкаляне.

СТРЕПСИАД

Как? Обясни, о, човече, способен на всичко!

СОКРАТ

Напоени със много и много вода и принудени да се предвижват,

неизбежно увисват, изпълнени с дъжд, след което, когато се сблъскат,

поради тежестта си, един срещу друг, се разпукват със гърмел и трясък.

СТРЕПСИАД

Ала кой принуждава ги, мигар не Зевс, да се движат и тъй да се сблъскват?

СОКРАТ

Ни най-малко. Въздушният вихър.

СТРЕПСИАД

Какво? Значи, вихър? Това не го знаех.

Зевс го няма, на негово място сега царува Въздушният вихър.

Ала все още нищо не ми обясни за гърма и небесния трясък.

СОКРАТ

Но не ме ли чу? Казвам, че, пълни с вода, тия същите облаци с удар

се стоварват един срещу друг и така изгърмяват от своята плътност.

СТРЕПСИАД

Ами как да повярвам във всичко това?

СОКРАТ

Ще ти кажа със пример от тебе.

Щом на празника Панатенеи с чорба се нагълташ, захващат тогава

във стомаха ти бунтове, и изведнъж той започва да курка, нали тъй?

СТРЕПСИАД

Тъй е, бога ми! Страшно замъчва ме той начаса и ужасно той сам се разбърква,

и чорбицата в мен като истински гръм затрещи и страхотно затряска.

Първо бавничко, лекичко: пър-пър-пър-пръц, след това по-високо: бър-бър-бър.

А когато задрискам, тогава гърми: бам-бам-бам, бам-бам-бам — като тези.

(Посочва Хора на облаците.)

СОКРАТ

Помисли си сега, ти гръмовно пърдиш със своето малко стомахче,

а защо да не бъде възможен гърмът страховит на безкрайния въздух?

СТРЕПСИАД

Затова и двете думи гърмеж и пърдеж си приличат така помежду си.

Но светкавицата — обясни ми това — откъде иде, пламнала в огън,

и защо, като удря, изгаря едни, а пък други ги само опърля?

Тук е ясно, че нея изпраща я Зевс срещу клетвопрестъпници разни.

СОКРАТ

Че защо бре, глупако, тъпако такъв, останка от дните на Кронос,

ако бие по клетвопрестъпници, той досега не изгаря ни Симон,

ни Теор, ни дори Клеоним? А пък те са престъпили не една клетва.

Не, по своя храм праща светкавица той, по атинския Сунион още —

по големите дъбове. Да, и защо? Че дъбът ли е клетвопрестъпник?

СТРЕПСИАД

Аз не зная, но май че си прав. И все пак тая пуста светкавица що е?

СОКРАТ

Е, когато се вдига сух въздух към тях и бъде затворен, тогава

ги надува отвътре той като мехур, след което по необходимост

ги разкъсвай с устрем излиза навън в резултатна големия напън,

като сам се запалва от своята мощ, от своя свистеж, своя натиск.

СТРЕПСИАД

Да, така е, кълна се в Зевса. И аз го изпитах на празника Зевсов.

Аз печех за домашните свои шкембе, но забравил бях да го надупча,

а пък то — занадува се, че изведнъж се разкъсва и хайде — ми пръсва

с мръсотията право във двете очи и лицето ми тъй изпогаря.

СОКРАТ

О, човече, ти, който жадуваш от нас да получиш голямата мъдрост,

как честит сред атинците, па и навред между гърците, скоро

ще станеш, ако бъдеш мислител, човек паметлив и в душата ти има упорство —

да не се уморяваш, когато си прав, на нозе, и когато се движиш,

да понасяш безропотно, твърдо студа и към ядене да те не тегли,

да отбягваш от вино, от спортни игри и от другите глупости разни,

като смяташ, тъй както приляга на мъж просветен, че най-висшето благо

е победата в делото, в твоя съвет и най-сетне в словесните битки.

СТРЕПСИАД (към Сократ)

Е, добре, ако трябва корава душа или грижа, що сън ти не дава,

и умерен, с оскъдица свикнал стомах, благодарен от чубрица проста,

то недей се страхува, за всичко това бих могъл наковалня да бъда.

СОКРАТ

Вече никого няма да смяташ за бог, само тия, почитани тука:

туй безкрайно Пространство, ей този Език, тези Облаци — три бога, значи.

СТРЕПСИАД

А пък с другите, знай, да ги срещна дори, аз не ще разменя нито дума.

Нито жертви за тях, ни възливки за тях! Не, за тях ни тамянено зрънце!

ХОР

Е, какво да направим за тебе сега? Казвай смело, и ти ще го имаш,

но тачи ни, диви ни се и се стреми да добиеш потребната ловкост.

СТРЕПСИАД

Господарки, тогава помолил ви бих за едно нещо просто нищожно:

да надмина чрез свойта ораторска реч всички елини с петстотин метра.

ХОР

Хайде, всичко това ще го имаш от нас. От сега занапред вече никой

пред народа не ще защитава със реч своя възглед по-често от тебе.

СТРЕПСИАД

Не, не съм по големите възгледи аз, те не ми са потребни, не ща ги,

искам правото само да извъртя, от лихварите да се изплъзна.

ХОР

Ще получиш каквото желаеш. Та то е наистина работа проста.

Ала хайде, предай се по-бързо сега в ръцете на нашта прислуга.

СТРЕПСИАД

Аз ви вярвам, затуй ще постъпя така. Че голяма неволя ме мъчи —

И конете със пръски, и тежкият брак ме съсипаха вече напълно.

Нека правят със мене каквото си щат.

Предоставям им ей това тяло,

да ме бъхтят и мъчат със глад и със жад,

с мръсотия, със студ, нека жив ме дерат,

но от дългове само да се отърва

и да бъда в очите на хората пръв

шарлатанин, негодник, безсрамник, нахал,

сладкодумник, подлец, безподобен лъжец,

изврътливец, в процесите врял и кипял,

формалист, кречетало, лисица, мазник,

изнудвач, присмехулник, ленивец, гадняр,

закачливец, мръсник, самохвалко, хитрец, лакомия — така

да ми викат по пътя, каквото си щат

нека правят от мене и нека дори, ако искат това,

ме правят на наденик и подир туй

нагостят философите с мене!

ХОР

Воля има у тогова,

той е с дързост, с мисъл бърза и готова!

(към Стрепсиад)

Знай, че узнаеш ли тези неща от мене,

слава небесна те чака!

СТРЕПСИАД

Какво сега?

ХОР

През всичкото време заедно с мене

най-завиден живот в света ще водиш.

СТРЕПСИАД

Всичко това ще го видя ли някога?

ХОР

Да, пред вратите ти вечно ще има тълпа от люде,

да поприказват със тебе и с тебе да се поразговорят

все по дела и по тъжби за много таланти,

за да получат съвет, достоен за твоята мисъл.

(Към Сократ)

Ала ха залови се със стареца ти и основни понятия дай му,

раздвижи му насам и нататък ума, провери му мисловната годност.

СОКРАТ

Е, хайде вече, покажи ми нрава си,

че като знам какъв е, според нрава ти

да избера надлежните оръдия.

СТРЕПСИАД

Ала какво, за бога, ще ме стреляш ли?

СОКРАТ

Не, искам да те питам нещо кратичко.

Каква е паметта ти?

СТРЕПСИАД

Двойна, бога ми.

Когато ми дължат, аз помня хубаво,

когато сам дължа, забравям хубаво.

СОКРАТ

Ами природна дарба слово имаш ли?

СТРЕПСИАД

Не, слово не, но имам дарба крадене.

СОКРАТ

Тогава как ще учиш?

СТРЕПСИАД

Много хубаво.

СОКРАТ

Ха, щом ти хвърля мъдрост за небесните

неща, веднага я хвани във въздуха.

СТРЕПСИАД

Какво, ще лапам мъдростта по кучешки?

СОКРАТ (тихо)

Това е то човек неук и варварин!

(Високо)

Боя се, старче, че ти трябва тупане.

На боя как отвръщаш?

СТРЕПСИАД

Как? Оставям се.

Като почакам, призова свидетели.

Почакам пак и викам в съд побойника.

СОКРАТ

Тогава сваляй плаща.

СТРЕПСИАД

Нещо сбърках ли?

СОКРАТ

Прието е да влизаме съблечени.

СТРЕПСИАД

Но аз не идвам тук да ме претърсвате!

СОКРАТ

Свали го и не дрънкай!

СТРЕПСИАД (сваля плаща)

Но кажи сега —

ако се уча с труд и прилежание,

с кого от тези тук ще си приличаме?

СОКРАТ

Ще бъдеш като Херефонт, без разлика.

СТРЕПСИАД

Ще бъда, значи, полумъртъв, беден аз!

СОКРАТ

Я стига дрънка! Но сега последвай ме

насам по-бързо.

СТРЕПСИАД

Първо дай в ръцете ми

едно кравайче с мед. Защото страх ме е,

като че слизам при Трофоний, в дупката.

СОКРАТ

Върви! Какво се маеш там край портата?

Сократ и Стрепсиад влизат в мислилището.