Облаците

ЧЕТВЪРТИ ЕПИЗОД

СТРЕПСИАД (излиза от къщи)

Да, пети, че четвърти, трети, втори ден,

и после — най-ужасният от всичките

с треперения, страхове и ужаси

за мен, дохожда — старият и новият.

И всеки, към когото имам дългове,

кълне се да ме смачка по съдилища,

макар че справедлива и умерена

е моята молба: „Човече, този дълг

не искай днес, за този тук — изчакай ме,

а този ми прости!“ Не щели никога

да си получат сумите, ругаят ме

като нечестен. „Ще те съдим!“ — викат ми.

Е, ха сега да съдят! Все едно ми е,

щом Фидипид се учи на ораторство.

Ще разбера. Да чукна в туй мислилище.

(Чука.)

Момче, момче, бе!

СОКРАТ (отваря)

Стрепсиаде, добър ден.

СТРЕПСИАД

А, добър ден! Вземи най-първо туй на хе.

(Подава чувал брашно.)

Все трябва да се зачете учителят.

Ами синът ми, я кажи, научи ли

онази реч? Той влезе преди мъничко.

СОКРАТ

Научи я.

СТРЕПСИАД

Тъй, браво на Измамата!

СОКРАТ

Така че ще отхвърлиш всички дългове.

СТРЕПСИАД

Ако дългът е искан пред свидетели?

СОКРАТ

Та по-добре, дори да бъдат хиляди!

СТРЕПСИАД

Сега ще викам до пресипване.

Плачете горко вий, кредитори,

за сумите, за лихвите от лихвите,

какъв син ми расте

в тая къща! Блести

с език двуостър моят

бранител и спасител, смърт за моите

врази, гонител на неволи бащини!

(Към Сократ.)

Викни го бързо, нека дойде тук.

Сократ влиза в мислилището.

Дете, излез от къщи, сине,

чуй бащиния глас!

СОКРАТ (връща се)

Ето тук твоя син.

СТРЕПСИАД

Скъпи мой, скъпи мой!

СОКРАТ

Вземай го, тръгвайте.

(Влиза в мислилището.)

СТРЕПСИАД

Ох, ох, дете! Ох, уха, ухаха!

Ох, как се радвам първо на цвета ти аз!

Сега се вижда, силен си в отричане,

в оспорване. Цъфти върху лицето ти

познатото „Какво говориш?“, способът

да минеш за обиден там, където си

обидник и злосторник сам, познавам го.

И погледът ти е съвсем атически.

Понеже ме погуби, ха спасявай ме!

ФИДИПИД

Какво те плаши?

СТРЕПСИАД

Старият и новият.

ФИДИПИД

Че кой е стар и нов ден едновременно?

СТРЕПСИАД

Ах, този, в който се завежда делото.

ФИДИПИД

Кредиторите ще загубят. Няма как

един ден в два да се превърне, ясно е.

СТРЕПСИАД

Как няма?

ФИДИПИД

Как ли? Щом като една жена

не може да е хем мома, хем бабичка…

СТРЕПСИАД

Все пак закон е.

ФИДИПИД

Те не знаят смисъла,

тъй мисля, на закона.

СТРЕПСИАД

И какъв е той?

ФИДИПИД

Народолюбец беше Солон някога.

СТРЕПСИАД

Къде е тука старият и новият?

ФИДИПИД

Та той определи за призоваване

в съда два дена: стария и новия,

и залозите са при новолуние.

СТРЕПСИАД

Защо е турил стария?

ФИДИПИД

Е, драги ми,

на този ден явяват се длъжниците

да се разплащат доброволно. Иначе

ще ги безпокоят по новолуние.

СТРЕПСИАД

Ами защо властта приема залози

не във деня на всяко новолуние,

а само в два — във стария и в новия?

ФИДИПИД

С тях става, мисля, както при гладниците:

за да отмъкнат час по-скоро залога,

опитват го един ден предварително.

СТРЕПСИАД

Добре.

(Към публиката.)

Нещастни, за какво сте седнали

като глупаци, плячка за умниците,

за нас? Ей, вие, прости нули, камъни,

говеда, овче стадо, грънци струпани!

Във моя чест и в чест на син ми — ей го на —

аз пея химн за наште постижения: „Браво, Стрепсиаде драг,

ти самият си юнак,

а какъв ти е синът!“

(Към Фидипид.)

ето, тъй ще хоратят

близки и съседи,

със завист, че признавайки, процесите печелиш.

Но нека се прибираме, да те гостя най-първо.

Влизат в къщи. Появява се Първи заемодавец, придружен от Свидетел.

ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ (към Свидетеля)

И трябва ли да жертваш от имота си?

О, не! Без срам да бях отказал онзи ден,

Днес нямаше да имам неприятности

да влача тебе заради парите си

като свидетел, и сега, при всичко туй,

да ставам още враг на свой съгражданин.

Но своя град не ще посрамя никога,

на съд ще викам Стрепсиад…

СТРЕПСИАД (излиза)

Ей, кой си ти?

ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

…на стария и новия.

СТРЕПСИАД (към Свидетеля)

Свидетел си,

два дена спомена.

(Към Първия заемодавец.)

и за какво на съд?

ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

За двестате, които взе от мене, бре,

да купиш кон!

СТРЕПСИАД

Аз — кон? Ей, хора, слушайте!

Конете аз ги мразя, всички знаете!

ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

И се закле да ми ги вирнеш, бога ми!

СТРЕПСИАД

Е, да, тогава Фидипид не знаеше

да пуща в ход необорими довод и.

ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

И затова сега ще се отметнеш ли?

СТРЕПСИАД

Че за какво го пращах на учение!

ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

Под клетва в боговете ще отричаш ли

там, дето те поканя?

СТРЕПСИАД

В боговете ли?

В кои?

ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

Във Зевса, в Посейдона, Хермеса.

СТРЕПСИАД

Кълна се в Зевс, петак бих дал да можеше!

ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

Да пукнеш заради това безсрамие!

СТРЕПСИАД

Какъв тулум! Със сол да го натъркаме!

ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

Присмиваш се!

СТРЕПСИАД

Шест кофи е обемът му!

ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

Кълна се в Зевс и боговете, скъпичко

ще ми платиш!

СТРЕПСИАД

Разсмя ме с боговете си!

Че клетва в Зевс е смях за хора учени!

ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

Ще си платиш за всичко туй, наистина.

Но ще дадеш ли, или не, парите ми?

Отговори и тръгвам си.

СТРЕПСИАД

Спокойствие!

Ще отговоря с много ясен отговор.

(Влиза в къщи.)

ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

Какво ли ще направи? Ще ги върне ли?

СТРЕПСИАД (връща се с нощви в ръце)

Къде е, който искаше парите си?

Кажи, какво е туй?

ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

Нощви, какво ще е!

СТРЕПСИАД

Пари от мен ще иска, пък невежествен!

И знай, не давам нито грош на никого!

Че таз нощва нощви ще я наричате!

ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

И, значи, тъй, не плащаш?

СТРЕПСИАД

Не — доколкото

ми е известно. Ала свършвай, махай се

от вратнята ми.

ПЪРВИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

Тръгвам, но добре помни:

отивам във съда и внасям залога!

(Излиза заедно със Свидетеля.)

СТРЕПСИАД

И него ще загубиш като двестате!

Пък аз не ти желая злото, въпреки

че назова нощвата с име глупаво!

Влиза Втори заемодавец

ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

Горко ми, ох!

СТРЕПСИАД

Я, кой се е развайкал тъй? Не вика ли

от божествата на Каркинос някое?

ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

Ах, кой съм аз, желаете да чуете?

Един нещастник!

СТРЕПСИАД

Е, върви по пътя си!

ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

Сурови боже! О съдба, разчупила

колата ми! Паладо, ах, погуби ме!

СТРЕПСИАД

Каква беда ти причини Тлеполемос?

ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

Не се шегувай, а кажи, приятелю,

на своя син да изплати парите ми,

и без това съм в тежко положение!

СТРЕПСИАД

Кои пари са тези, бе?

ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

Заетите.

СТРЕПСИАД

Да, чини ми се, зле си ти наистина.

ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

Конете от колата ме изтърсиха.

СТРЕПСИАД

Дрън-дрън! Не си се пльоснал от магаре, я!

ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

Ах, значи, дрънкам, искайки парите си?

СТРЕПСИАД

Не е възможно да си здрав!

ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

Какво ми е?

СТРЕПСИАД

Май имаш сътресение на мозъка.

ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

А ти, ако не ми дадеш парите ми,

на съд ще бъдеш призован!

СТРЕПСИАД

Кажи сега,

как мислиш ти, все с нова ли вода вали

отгоре Зевс, или това е същата

вода, но пак привлечена от слънцето?

ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

Не знам каква е, нито ми е работа.

СТРЕПСИАД

Че как тъй претендираш за парите си,

не знаейки небесните явления?

ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

Добре, ако си затруднен, дай лихвата

поне.

СТРЕПСИАД

Кое е туй животно — лихвата?

ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

Какво ли? Дето ежедневно, месечно,

парите стават повече и повече

с течение на времето

СТРЕПСИАД

А, хубаво.

Как, смяташ ли морето да е станало

днес по-голямо от преди?

ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

Не, бога ми,

все същото е. И несправедливо е

да стане по-голямо

СТРЕПСИАД

Е, и как така

не става по-голямо, глупчо, въпреки

че там реки се втичат, а пък твоите

пари желаеш да ти станат повече?

По-бързо да се ометеш от прага ми!

(Обърнат към къщи)

Я дай остен!

ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

Ще призова свидетели.

СТРЕПСИАД

Какво се маеш, хайде! Тръгвай, кон такъв!

(Бие го.)

ВТОРИЯТ ЗАЕМОДАВЕЦ

Това е дързост!

СТРЕПСИАД

Бързай! Че натиквам ти,

логой такъв, остена си във задника!

Вторият заемодавец избягва

А, бягаш? Смятах да те пораздвижа аз,

хем заедно с колата и с конете ти!

(Прибира се вкъщи.)

ХОР

ЕКЗОД

Стрепсиад излиза от къщи, следван от Фидипид

СТРЕПСИАД

Уху, уху!

Съседи, близки, сродници, приятели!

Спасете ме със всички средства, бият ме!

Горко ми! Ох, главата ми, ох, зъбите!

(Към Фидипид.)

Мръсник! Баща си биеш!

ФИДИПИД

Татко, бия те.

СТРЕПСИАД

Ей на, признава, че ме бие!

ФИДИПИД

Вярно е.

СТРЕПСИАД

Мръсник, отцеубиец тип, злодей такъв!

ФИДИПИД

Кажи ги пак, притуряй още повече.

Ти знаеш как ме радват ругатните ти.

СТРЕПСИАД

Развратнико!

ФИДИПИД

Посипваш ме със розов цвят!

СТРЕПСИАД

Баща си биеш?

ФИДИПИД

Ще докажа, бога ми,

Че с право съм те бил.

СТРЕПСИАД

Ах, ти мръсник такъв!

Баща как може с право да се бие, бре?

ФИДИПИД

Ще той докажа, ще те убедя дори.

СТРЕПСИАД

В това ли ще ме убедиш?

ФИДИПИД

Тъй просто е!

Избирай който щеш от двата довода.

СТРЕПСИАД

А кои са те?

ФИДИПИД

Силният и слабият.

СТРЕПСИАД

Добре съм те изучил аз, нещастнико,

да спориш срещу правото, и ей сега

ще слушам, че е правилно и хубаво

бащите да ги бият синовете им!

ФИДИПИД

Но смятам, ще те убедя, та слушайки,

ти сам не ще изкажеш възражение.

СТРЕПСИАД

Добре, желая да ти чуя думите.

ХОР

Ала кажи на хора ни с какво започна спорът,

началото на битката. Стори го непременно.

СТРЕПСИАД

Добре, отде започнахме да се ругаем с него,

ще кажа. Както знаете, похапнахме, и първо

му викам аз на лирата да вземе да изсвири

за Свиньо, как го стригали, от Симонид. Веднага

отвърна, че пеене и свирене на лира

е старо нещо, правят го жените, като мелят.

ФИДИПИД

Не трябваше ли тоя час да те набъхтя здраво?

Пей, вика ми на обеда! Щурец ли угощаваш?

СТРЕПСИАД

Такива думи казваше и вътре като бяхме,

за Симонид говореше, че бил поет негоден.

Макар и мъка, сдържах се в началото, а после

му рекох с клонче миртово в ръка да каже нещо

Есхилово. Тогава той веднага тъй ми каза:

„Есхил ли сред поетите да смятам аз за първи?

Несвързан, шумотевици, големи, гръмки думи!“

Тогава как си мислите? Сърцето ми подскочи!

Но своя гняв преглътнах аз и казвам: „Прочети ми

там нещо от модерните, да чуя нещо мъдро.“

Тозчас задекламира той от Еврипид — как братът

обезчестил — да пози бог! — сестра си! И тогава

не издържах аз повече, обсипвам го веднага

с обиди и ругателства. И както се разбира,

словесно се нападнахме. Тогава той подскача,

забъхтва ме, запухва ме, за гърлото ме стисва.

ФИДИПИД

Не е ли с право, след като не смяташ Еврипида

за най-голям мъдрец?

СТРЕПСИАД

Мъдрец? Но…Ох, какво да кажа?

ФИДИПИД

И, вярвай бога, с право!

СТРЕПСИАД

Как? С право ли? Безсрамнико! Че аз съм те отгледал!

Отгатвал съм ти мислите, когато си ломотил:

ти кажеш „Пю“ — разбирам аз и давам ти да пиеш,

поискаш „папо“ — ето ме, дохождам, хляб ти нося.

Неказал още „ъкъкъ“, изнасях те навънка

и те държах през вратнята. А ти, като ме стисна,

и аз ти викам и крещях,

че имам нужда, мръсна твар,

навън не ме изнесе ти

пред вратнята — душен от теб,

тук „ъкъкъ“ направих!

ХОР

(Към Фидипид.)

Създателю, двигателю на нови мисли, хайде,

дири си убедителност, та прав да им се сториш.

ФИДИПИД

Как сладостен е досегът с неща дълбоки, нови,

и тъй установените закони да презираш!

Към конен спорт единствено насочвах аз ума си,

не можех ни три думици да кажа, без да сбъркам.

Но след като самият той ме отклони от него

и след като общувал съм с идеи тънки, с речи,

ще ви докажа: право е баща си да наказваш.

СТРЕПСИАД

Конете карай, моля те, защото предпочитам

коне да храня четири, но не да ме пребият!

ФИДИПИД

Оттам подхващам думата, където ме прекъсна.

И тъй, когато бях дете, ти бил ли си ме?Казвай!

СТРЕПСИАД

Ами че да, обичахте и грижих се…

ФИДИПИД

Кажи ми, не ще ли бъде правилно и аз да те обичам

и да те бия, щом като побоят значи обич?

И как тъй твоят гръб да е от сопа недокоснат,

а моят — не? Че гражданин свободен съм и аз, де!

„Децата плачат!“ Как така бащата да не плаче?

Ще кажеш, че децата е прието да се бият.

Ще възразя, че „старците са дваж деца“, така че

те, явно, трябва повече от младите да плачат,

доколкото по-малко е простително да бъркат.

СТРЕПСИАД

Не е прието никъде бащата да се бие.

ФИДИПИД

Създалият такъв закон не е ли бил подобен

на мен и теб? Дедите ни той с речи е предумал.

Защо да нямам правото чрез нов закон да кажа:

синът ще може също тъй баща си да пердаши!

Побоите, нанесени пред закона, ние

прощаваме и смятаме, че те са безвъзмездни.

Но погледни петлите, че и всички други птици,

как връщат на бащите си! С какво се различават

от нас онези, птиците, освен че не гласуват?

СТРЕПСИАД

Ами тогава, след като петлите са ти пример,

кълви си на бунището и спи върху гредите!

ФИДИПИД

Това е друго, драги ми. Сократ не го признава.

СТРЕПСИАД

Все пак не бий, че иначе ти сам ще се осъждаш.

ФИДИПИД

Как тъй?

СТРЕПСИАД

Аз имам правото да бия тебе, ти пък —

сина си, ако имаш, де.

ФИДИПИД

Добре, а ако нямам?

Напразно ще съм плакал аз, а ти ще ми се смееш,

докле умреш!

СТРЕПСИАД

Май правилно говори той, другари,

май трябва да отстъпваме пред тях, ако са прави.

Естествено, ще плачем, я, постъпвайки нередно!

ФИДИПИД

Я виж и друг един въпрос.

СТРЕПСИАД

Да, иначе загивам!

ФИДИПИД

Не ще се сърдиш може би, за туй, което стана.

СТРЕПСИАД

Че как тъй? Обясни ми ти каква облага имам.

ФИДИПИД

И майка си ще бия аз!

СТРЕПСИАД

Що думаш, бре, що думаш?

Тоз грях е ще по-голям!

ФИДИПИД

Какво, ако докажа

пред тебе с кривата си реч,

че трябва да й тегля бой?

СТРЕПСИАД

Какво ли? Сториш ли това,

знай нищо няма да те спре

да се преметнеш в пропастта —

ти сам, Сократ и кривите ти речи!

Заради вас така пострадах, Облаци,

на вас възлагах всички свои работи.

ХОР

За всичко туй ти сам си си виновният,

че се насочи към престъпни работи.

СТРЕПСИАД

Защо по-рано тъй не ми говорехте,

а стария неук човек подбутнахте?

ХОР

Това го правим винаги, узнавайки,

че някой е любител на престъпното,

додето го затрием с тежко бедствие —

страха от боговете да познава.

СТРЕПСИАД

Ох, Облаци! Сурово, ала право е!

Не биваше да присвоявам чуждите пари!

(Към Фидипид.)

Ала ела със мене, миличък,

за да погубим Херефонт, мръсника му,

че и Сократ, задето ни измамиха.

ФИДИПИД

Не правя зло на своите учители!

СТРЕПСИАД

Да, да, почитай Зевса на дедите си!

ФИДИПИД

Я, Зевса на дедите! Остарял си ти!

Че има ли го Зевс?

СТРЕПСИАД

Да, сине.

ФИДИПИД

Няма го.

Изгонил Зевса, днес царува Вихърът.

СТРЕПСИАД

Не го е той изгонил, ами татко ти

повярва ето в този Вихър. Беден аз,

за бог съм смятал тебе, съдче глинено!

ФИДИПИД

Лудувай сам и си приказвай глупости!

(Излиза.)

СТРЕПСИАД

О, глупост моя! Полудях, прогонвайки

зарад Сократа боговете!

(Към статуята на Хермес.)

Хермесе,

ти, драги ми, недей се сърди, моля те,

не ме унищожавай, а помилвай ме,

защото подлудиха ме брътвежите.

И ти ме посъветвай да ги съдя ли,

или каквото кажеш ти.

(Дава си вид, че се прислушва към статуята.)

А, правилно

съветваш да не ходя по съдилища,

а час по-скоро да запаля къщата

на тези кречетала.

(Вика.)

Ксантий, тук ела,

вземи там стълба, грабвай кирка, качвай се

отгоре, на мислилището, покрива

троши, ако обичаш господаря си,

додето върху тях се срине къщата!

Ксантий се качва на покрива и го руши.

На мене факла дайте ми запалена!

Да ми плати ще искам днес от някого

сред тях, макар че са големи лъжльовци.

ПЪРВИ УЧЕНИК (отвътре)

Ох, ох! Ох, ох!

СТРЕПСИАД

Старай се, факло, пущай силни пламъци!

ПЪРВИЯТ УЧЕНИК

Човече, какво правиш?

СТРЕПСИАД

Какво правя ли?

Ами с гредите вода тънък разговор.

ВТОРИ УЧЕНИК (отвътре)

Ох, оле! Кой ни е подпалил къщата?

СТРЕПСИАД

Аз, онзи, на когото взехте дрехата!

ВТОРИЯТ УЧЕНИК

Погубваш ни, погубва ни!

СТРЕПСИАД

Това ми е

желанието! Да е жива кирката

и да не падна и строша главата си!

СОКРАТ (показва се на прозореца)

Какво работиш ти бе, там, на покрива?

СТРЕПСИАД

Въздухоплавам, съзерцавам слънцето.

СОКРАТ

Ох, аз нещастен, беден! Задушавам се!

ВТОРИЯТ УЧЕНИК

Аз, клетият, ще изгоря във пламъка!

СТРЕПСИАД

Защо над боговете се подбивате

и гледате към задника на месеца?

(Към Ксантий.)

Гони ги, удряй, бий за много работи —

най-първо — боговете те обиждаха!

ХОР

Изведете ни вече, че нашият хор предостатъчно днес е работил.