Облаците

ВТОРИ ЕПИЗОД

От мислилището излиза Сократ

СОКРАТ

Заклевам се в Диханието, в Хаоса

и Въздуха. Не съм видял в живота си

такъв простак, тъпак, дръвник, безпаметен!

Захване се да учи дребни хитрости,

а ги забравя още ненаучени!

Но я да го извикам вън на светлото.

Къде е Стрепсиад? Ела с леглото си!

СТРЕПСИАД

Не дават да го нося дървениците.

СОКРАТ

Сложи го тук и напрегни внимание.

СТРЕПСИАД

На!

СОКРАТ

Ха сега, какво ще учиш по-напред

от туй, което не си учил никога?

Граматиката? Ритмите? Размерите?

СТРЕПСИАД

Размерите, по моему, че тези дни

житар ми резна две кила от житото.

СОКРАТ

Не питам туй, а кой размер е по-добър —

триметърът ли или тетраметърът.

СТРЕПСИАД

За мене няма по-добро от крината.

СОКРАТ

Човече, дрънкаш глупости!

СТРЕПСИАД

Аз бас държа,

че крината е равна с тетраметъра.

СОКРАТ

Да опустееш, селяндур невежествен!

Но бързо можеш да научиш ритмите.

СТРЕПСИАД

Как с ритмите ще припечелвам хляба си?

СОКРАТ

Ще бъдеш, първо, духовит със хората,

когато разумяваш кой от ритмите

е боен танц и кой е танц на пръстите.

СТРЕПСИАД

На пръстите ли? Зная го.

СОКРАТ

Кажи го, де!

Кой друг, ако не бъде, ето, този пръст?

(Показва показалеца си.)

СТРЕПСИАД

Преди, когато бях дете, бе този на.

(Показва средния си пръст.)

СОКРАТ

Простак, тъпак!

СТРЕПСИАД

Ами че аз, нещастнико,

не ща това да уча.

СОКРАТ

А какво тогаз?

СТРЕПСИАД

Оная реч, оная, най-неправата.

СОКРАТ

Но първо ще научиш други работи:

кои четириноги са от мъжки род?

СТРЕПСИАД

Ма зная ги аз мъжките, че луд ли сам?

Овенът, бикът, кучето, петелът и…

СОКРАТ

Видя ли, че грешиш! „Петелът“! Може ли

за мъжкото „петел“, че и за женското?

СТРЕПСИАД

Как тъй?

СОКРАТ

Как тъй ли? Ха! „Петел“ и пак „петел“!

СТРЕПСИАД

Да, тъй е. Но как трябва да му казваме?

СОКРАТ

„Петел“ — едното, а „петлица“ — другата.

СТРЕПСИАД

„Петлица“? Тъй! Заклевам се във Въздуха!

Че само за това ти поучение

добре ще да напълня нощъвите ти.

СОКРАТ

Как, „нощъвите“? Мъжки или женски род?

Наричаш мъжко женското!

СТРЕПСИАД

Че как така?

„Нощъв“ ли казвам аз?

СОКРАТ

„Нощъв“, разбира се,

тъй както „Клеоним“.

СТРЕПСИАД

Но обясни ми го.

СОКРАТ

„Нощъв“ и „Клеоним“ са от еднакъв род.

СТРЕПСИАД

Но, драги, Клеоним си няма никакъв

„нощъв“, ами си меси в кръгла чутура!

Но как ще трябва да му викам в бъдеще?

СОКРАТ

Е, как! „Нощва“, като „Сострата“, ясно е.

СТРЕПСИАД

„Нощва“ ли? Мигар женско?

СОКРАТ

Да, да, правилно.

СТРЕПСИАД

„Нощва“ и „Клеонима“, значи, казваме!

СОКРАТ

Ще учиш още имената, личните —

кои са мъжки и кои са женски род.

СТРЕПСИАД

Аз знам кои са женски.

СОКРАТ

Ха кажи ми ги.

СТРЕПСИАД

Лизила, Клитагора и Деметрия.

СОКРАТ

Ами кои са мъжките?

СТРЕПСИАД

Безброй са те:

Мелезий, Филоксен, Андрей, Перикъл и…

СОКРАТ

Но мъжки ли са всички те, негоднико?

СТРЕПСИАД

За вас не са ли мъжки, а?

СОКРАТ

Как, срещайки

на пътя си Андрей, ще му извикаме?

СТРЕПСИАД

Хм, как ли? Тъй: „Андрея бе, ела насам.“

СОКРАТ

Ха тъй! „Андрея“! Ами той жена ли е?

СТРЕПСИАД

Не е ли право тъй? Войник отиде ли?

Какво ще уча всеизвестни работи?

СОКРАТ

А, нищо… Хайде лягай тук…

СТРЕПСИАД

Защо това?

СОКРАТ

… и помисли по своите си работи.

СТРЕПСИАД

Не, моля те, не тук. Но щом потребно е,

ще ги обмислям, като легна наземи.

СОКРАТ

Не може другояче.

СТРЕПСИАД (ляга)

Ох, нещастен аз!

Ох, как ще ме накажат дървениците!

Сократ влиза в мислилището.

ХОР (към Стрепсиад)

СТРЕПСИАД

Ох, леле! Ох, леле!

ХОР

Какво ти е? Страдаш ли?

СТРЕПСИАД

Умирам, ох! Излизат от леглото ми

и страшно хапят дърве… коринтийците!

Разкъсаха краката ми,

погълнаха душата ми,

проядоха месата ми,

изтръгнаха мъдата ми —

та ей бедата ми!

ХОР

Недей се вайка толкова!

СТРЕПСИАД

Ала как? Че нали

и парата ми хвръкна, и здравето, ах,

и душата ми хвръкна, и чехлите с тях,

и отгоре на всичките тези беди

тук на стража седи —

та насмалко и сам аз да хвръкна!

Сократ излиза от мислилището.

СОКРАТ

Хей, ти там? Размишляваш ли?

СТРЕПСИАД

Разбира се,

че да.

СОКРАТ

Какво е твойто размишление?

СТРЕПСИАД

Какво ли ще оставят дървениците от мен.

СОКРАТ

Пък да пукнеш!

СТРЕПСИАД

Драги, пукнал съм.

ХОР

Не се глези, а се завий по-хубаво.

Ще трябва да измислим отървителна

измама.

СТРЕПСИАД

Кой ще ме завие с кожа от

„офне“, а в нея хитрост отървителна?

СОКРАТ (тихо)

Да видя първо какво прави старецът.

(Към Стрепсиад.)

Хей, спиш ли?

СТРЕПСИАД

Аз ли? А, не, не, заклевам се!

СОКРАТ

Държиш ли нещо?

СТРЕПСИАД

Аз ли? Не.

СОКРАТ

Съвсем ли не?

СТРЕПСИАД

Да, нищо, само членът е в ръката ми.

СОКРАТ

Я бързо се увий, за размишляване!

СТРЕПСИАД

Върху какво? Сократе, обади ми го.

СОКРАТ

За туй, което искаш сам, кажи ми го.

СТРЕПСИАД

Ти чу сто пъти моето желание —

да не изплащам дълговете никому.

СОКРАТ

Добре увий се. Разсечи идеята

на тънко, раздели, обгледай правилно

парченцата и размисли над своите

въпроси най-внимателно.

СТРЕПСИАД

О, беден аз!

СОКРАТ

Не бой се. Затруднен от мисъл някаква,

мини край нея. След това разгледай я

повторно и я претегли внимателно.

СТРЕПСИАД

Сократчо, мили!

СОКРАТ

Казвай, старче, слушам те.

СТРЕПСИАД

Идея срещу плащане на дългове!

СОКРАТ

Да чуя!

СТРЕПСИАД

Но кажи, ако…

СОКРАТ

Какво — ако?

СТРЕПСИАД

Ако си купя тесалийска вещица

и през нощта сваля луната, после пък

я туря като огледалце в някакво

калъфче кръгло, да стои заключена…

СОКРАТ

Каква ще ти е ползата?

СТРЕПСИАД

А, ползата?

Ако луната не изгрява повече,

не ще изплащам лихви.

СОКРАТ

Ама как тъй?

СТРЕПСИАД

Тъй. Лихвите се плащат ежемесечно.

СОКРАТ

Добре. Ще ти предложа нещо смислено.

Ако те съдят да платиш пет хиляди,

как би могъл да анулираш делото?

СТРЕПСИАД

Как? Как? Не знам. Но да помисля мъничко.

СОКРАТ

Недей въртя идеята край себе си,

пусни ума си да лети из въздуха,

тъй както хвърка, вързан с нишка, бръмбарът.

СТРЕПСИАД

Открих отличен ход за анулиране,

и ти ще го приемеш.

СОКРАТ

И какъв е той?

СТРЕПСИАД

Навярно ти си виждал у билкарите

един красив прозрачен камък, огъня

запалват с него.

СОКРАТ

А, разбрах. Кристалът ли?

СТРЕПСИАД

Да, да. Какво би рекъл, да го взема аз,

когато тъкмо искът пише писарят,

че да застана тъкмо отдалеч, към слънцето,

и тъй да разтопя на иска буквите?

СОКРАТ

Прекрасно е, заклевам се!

СТРЕПСИАД

Ох, радвам се,

че анулирах дело за пет хиляди!

СОКРАТ

Ха хващай бързо и това.

СТРЕПСИАД

Какво е то?

СОКРАТ

Да отклониш присъдата по делото,

което губиш,нямайки свидетели.

СТРЕПСИАД

Това е просто, лесно.

СОКРАТ

Казвай.

СТРЕПСИАД

Казвам го:

додето се разглежда предпоследното,

обесвам се, преди да са ме викнали.

СОКРАТ

Не каза нищо.

СТРЕПСИАД

Вярвай бога, тъй си е.

Че кой ще води дело срещу мъртвия?

СОКРАТ

Глупак! Не ще те уча вече, махай се!

СТРЕПСИАД

Ама защо? Недей, Сократе, моля те!

СОКРАТ

Научиш нещо и след миг — забравиш го!

Добре, кажи, какво учи в началото?

СТРЕПСИАД

Да видя… хм… в началото… в началото…

Туй, дето месим хляба, как се казваше?

Ох, как се казваше?

СОКРАТ

Е, хайде поврага

отивай, старче тъпо и загубено!

СТРЕПСИАД

Сега какво ще стане с мен, злочестият,

загивам без езиково извъртане!

Но вие посъветвайте ме, Облаци!

ХОР

И ние, старче, ще те посъветваме,

ако си имаш син отгледан, пращай го

да учи вместо тебе тези работи.

СТРЕПСИАД

Да, имам син, добър е той, и хубав е,

ала не ще да учи. Та кажи сега!

ХОР

И ти търпиш?

СТРЕПСИАД

Пращи от здраве, снажен е,

по майка той е от жена разглезена.

Но ще вървя при него и, откаже ли,

ще го натиря от дома, решено е!

(Към Сократ.)

Но влез дома и ме почакай мъничко.

(Влиза в къщата си.)

ХОР (към Сократ)

Сократ влиза в мислилището.