Облаците

О вие, Облаци вечни,

нека покажем подвижната росна своя природа!

От Океана, баща ни, с бучащите

бездни, напред към планинските върхове гъстообраснали,

да съзерцаваме сините хълмове,

плодната свята земя напоявана,

шумните речни потоци божествени,

морската шир и талазите грохотни!

Неуморимо свети окото на Етера

със разгорени лъчи.

Ха да разсеем мъглата от нашите

вечни лица и с далекопроникващи

взори погледнем земята.

О, дъждоносни девойки,

нека отидем в светлия край на Палада, да зърнем

скъпия Кекропов кът на героите,

там, дето чествуват тайните култове,

дето светилище

свира след обреда свят посветените;

на боговете поднасят се дарове:

храмове високопокривни, статуи,

празнични шествия в чест на блажените,

цветовенчани жертви и весели пирове —

цяла година е тъй!

В ранна пролет е празникът Бромиев

с трепета трескав на звучните хорове,

с гръмки флейтови звуци.