Облаците

ПАРАБАЗА

ХОР

Хайде, върви, честит да бъдеш

с твоята смелост.

Нека щастлив бъде тоя мъж,

дето на своята възраст,

толкоз напреднала вече,

желае да обагри своята

природа с нови и нови знания

и се заеме с мъдрост.

Зрители, ще кажа пред вас

истината смело аз,

да, кълна се в бог Дионис,

който е хранител мой.

Ех, дано победя и тъй

бъда смятан за талант,

както аз пък виждам във вас

публика с изискан вкус,

а пък в тази комедия тук —

най-добрата си творба,

та поисках първо от вас

да се дегустира тя,

плод на толкоз труд! Ала бях

незаслужено надвит

от дръвници, груби мъже.

На, затуй осъждам вас,

мъдрите — нали зарад вас

тая драма съчиних!

Никога не ще изменя

на отличните сред вас.

Че откакто люде със вкус,

публика приятна нам,

одобриха моя „Добряк“,

също моя „Терсеняк“,

и подхвърлих свойто дете —

бях мома все още аз,

как тъй, аз, мома, ще родя? —

А пък друга го пое,

вий пък го приехте с любов

и го гледахте добре, —

оттогава имам от вас

залог, че сте честен съд.

Моята комедия днес

е като Електра — тя,

вижте я, дошла е при вас,

дири публика със вкус.

Ще познае само за миг

къдрите на своя брат

вижте колко скромна е тя!

Първо, тя не се яви

с кожена висулка отпред,

с член червен в самия край,

член дебел — да буди смеха

на момчетата в града.

Над плешивци тя се не смя,

срамни танци не игра!

Няма в нея оня старик,

който, като брътви стих,

удря с пръчка своя съсед,

за да скрие пошлостта.

Тя не тича с факли в ръце,

тя не вика: „Ох, уви!“ —

с вяра тук явява се тя

себе си и в свойта реч.

След като съм такъв поет,

аз не ходя дългокос,

аз не мамя зрителя свой —

два три пъти все с едно.

Не, измислям нови неща,

плод на поетичен дар,

в нищо не приличат си те

И са смешни до едно.

Клеон беше в своя зенит —

ритнах го в шкембето аз,

после падна той повален —

аз не го докоснах с крак.

Моите колеги, а те?

Даде им Хипербол коз —

тоя клетник с майка му те,

без да спират, сквернят и днес.

Евполид показва най-пръв

в драма своя „Марикас“,

в нея той, негодник такъв,

„Конниците“ присвоил,

прикачил им баба една,

кълчи се пияна тя,

образ стар, от Фриних познат,

как я морски звяр яде.

После пък Хермип обруга

пак Хипербол в своя стих,

вземайки при туй остроти

и сравнения от мен.

Който се разсмива при тях,

да не дири смях у мен!

Ако аз и мойте шеги,

се харесваме на вас

вас ще смятат в бъдните дни

за съдии с ум и вкус.

Вие, зрители премъдри, тук внимавайте сега.

Ние сме онеправдани и открито ви корим.

Че от всички богове сме най-добрите за града,

а единствените ний сме незачетени от вас,

ний — макар че ний ви пазим. Почне някаква война,

дето няма капка смисъл — ний гърмим или ръмим.

После, след като избрахте Пафлагонеца-кожар,

този враг на боговете, за стратег, тогава ний

свихме вежди в страшен ропот: „блесна мълния със гръм“,

месечината напусна пътя си, а Слънчо сви

накъм себе си фитила и отказа начаса

да ви свети по-нататък, ако Клеон бъде вожд.

Вие все пак го избрахте, казва се, че глупостта

е присъща на града ни. Ала боговете бдят

и към по-добро обръщат грешките ви всеки път.

Ползата от тази грешка лесно ще посочим ний.

Заловете тая чайка Клеон в кражба и рушвет,

па сложете на врата й прангите, тогава пак,

според обичая древен, всяка грешка, всяко зло

към добро ще се обърне за изгода на града.

Тъкмо готвехме се ние да потеглим нанасам,

и насреща ни — Луната. Каза да ви съобщим —

първо, поздрав на Атина и Атинския съюз;

второ, каза, че се сърди, че сте се отнесли зле

с нея, дето ви помага не на думи, а с дела.

Факли за по драхма всеки месец ви спестява тя,

та, излизайки от вкъщи вечер, казвате така:

„Робе, не купувай факла, има лунна светлина!“

казва, че и много други добрини ви прави тя.

Но погрешно вий броите дните, хаос е у вас,

тъй че, казва, боговете й се карат всеки път,

щом се върнат у дома си, неполучили обяд,

тъй като по свойта сметка сбъркват празничните дни.

Често пък, когато ние, боговете, в знак на скръб

постим, помнейки смъртта на Мемнон или Сарпедон,

вие правите възливки и се смеете. Затуй,

след като Хипербол стана член на Верския съюз,

ний венеца му отнехме: тъй ще знае по-добре,

че ще трябва по Луната да пресмята свойте дни.