Огърлицата и кратуната

ГЛАВА ХОсвежителна баня засилва решителността на съдията Ди;един бандитски главатар се върти неспокойно на стола си

Разделиха се още на пристана. Папратова Клонка тръгна по главната улица с рибарската кошница в ръка, като си тананикаше весело. Съдията Ди мина край рибното тържище и влезе в първата гостилничка. Поръча си голяма порция юфка със задушени бамбукови връхчета. Изпи набързо чаша чай и се върна в „Синята чапла“, тъй като нямаше търпение да влезе в банята.

Както и очакваше, в нея нямаше никой, понеже беше време за обедния ориз. Дори и телякът почиваше. Блажено изтегнат в басейна, съдията грижливо обмисли бъдещите си действия. Догадката му беше дръзка, дори малко произволна. Предположението му се основаваше само на два факта: първият, че клетият касиер Тай Мин е бил жестоко измъчван, преди да го убият, и вторият, че стаята му е била претърсена. Всичко останало беше просто налучкване, основано на наблюденията му върху мерзката, стръвна природа на хора като Лан Лю. Да, той ще поеме риска. Ако предположението му се окажеше вярно, щеше да приключи успешно с първия етап на своето разследване. Ако пък грешеше, поне щеше да подплаши неколцина негодници. А подплашеният човек често допуска сериозни грешки.

Тъкмо когато слагаше чиста превръзка на раната си, влезе телякът. Съдията му нареди да донесе чисти дрехи от стаята, а мръсните да предаде на перачките. Облече кафявата си пътна роба, изпрана и изгладена, влезе в приемната и попита администратора дали господин Лан е приключил с обяда си. Младежът кимна утвърдително и тогава той му връчи визитната си картичка с молба да попита дали господин Лан би го приел за малко.

— Едва ли, господинът не обича да го безпокоят непосредствено след ядене, докторе.

— Попитайте го все пак.

Администраторът тръгна по коридора с колебливо изражение, но скоро се върна широко ухилен.

— Господин Лан каза да заповядате, ваша светлост. Четвъртата врата отдясно.

Съдията Ди бе посрещнат от мършав мъж с длъгнеста глава, същия, когото бе видял сутринта край горските складове. Той се представи с раболепна усмивка като счетоводител на господин Лан, след това преведе съдията през просторно хладно преддверие и накрая двамата влязоха в обширна стая, която сякаш заемаше цялата задна част от лявото крило на странноприемницата. Очевидно беше, че това е най-закътаният и най-скъп апартамент в „Синята чапла“.

Господин Лан седеше зад тежко писалище от резбован абанос, пред него се мъдреше разтворена дебела папка. Двамата му телохранители стояха пред сгъваемата врата към запуснатата задна градина. Господин Лан се изправи и с учтив поклон посочи на съдията другото кресло. Усмихна се едва доловимо и рече:

— Тъкмо преглеждах деловите книжа с моя счетоводител. Вашата високопочитаема визита представлява приятен повод да си почина от това досадно занимание — той даде знак на счетоводителя да им поднесе чай.

— Възнамерявах по-рано да ви направя посещение на вежливост, господин Лан — заговори любезно съдията Ди, — но снощи се заседях до късно и сутринта се чувствах малко неразположен. Днес времето е чудесно — той пое чашата, която му предложи счетоводителят, и отпи глътка.

— Независимо че вали от време на време дъжд — отбеляза Лан, — намирам тукашния климат за много задоволителен.

Съдията рязко остави чашата на масата. Сложи длани на коленете си и каза с остър тон:

— Радвам се да чуя това, Лан, защото ще ви се наложи да останете в Речния град за по-дълго.

Домакинът му го изгледа смръщен. После бавно попита:

— Какво точно имате предвид?

— Имам предвид, че примирието е нарушено. Ръката ни ще се стовари върху вас в същата минута, когато излезете извън тази специална зона, Лан! Снощи глупавите ви наемници ме отведоха във вашия склад на кея и се опитаха да ме убият.

— Нали ви разказах, че навсякъде по пода има кръв, господарю. — обади се шепнешком счетоводителят.

— Млъкни! — нареди му Лан. После се обърна към двамата телохранители: — Затворете тази проклета врата. Единият да застане пред вратата към градината, другият — в преддверието. Никой да не ни безпокои — след това втренчи в съдията големите си очи, които бяха придобили стоманен блясък. — Не разбирам за какво говорите. Заподозрях, че сте от червените още щом ви видях в банята вчера. Обикновено лекарите нямат такова атлетическо телосложение. Но мога да ви уверя, че не съм правил опит да ви убивам. Нашата страна все още спазва примирието.

Съдията Ди сви рамене.

— Засега няма да обсъждаме този въпрос. Има нещо много по-важно. Наредено ми е да ви направя предложение. Наели сте касиера на странноприемницата да открадне една прекрасна дрънкулка. Явно вашата лига е останала съвсем без средства, Лан, след като тъй отчаяно рискувате да ви режат публично къс по къс. Бавно и майсторски.

Лан запази безстрастно изражение, но лицето на счетоводителя болезнено прежълтя, както успя да забележи съдията. Той продължи:

— С удоволствие бих ви разкрил пред властите, Лан. Но примирието си е примирие, а ние държим на думата си. Разбира се, при положение че делим по равно. Половината от осемдесет и четири е четирийсет и две. Моля да ме поправите, ако бъркам цифрата!

Лан бавно подръпваше заострената си брадичка, втренчил злобен поглед в своите телохранители. Двамата едри мъжаги правеха трескави жестове на отрицание. Счетоводителят побърза да се прикрие зад стола на господаря си. В огромната стая се възцари продължително мълчание. Най-сетне Лан проговори:

— Вашите хора си ги бива, и то много. Ще трябва да преразгледам организацията на моите. Изцяло! Да, цифрата ви е вярна. Така е, бяхме се споразумели, че на неутрална територия ще делим, при това по равно. Не известих обаче вашия началник за случая, тъй като всичко пропадна. Не успях да открия бисерите.

Съдията Ди се изправи рязко.

— Снощният опит да ме убиете доказва, че лъжете, Лан. Имам пълномощията, ако отхвърлите разумното ни предложение, да обявя край на примирието. Което и правя, тук и в този миг. Сбогом!

Той тръгна към вратата. Когато сложи ръка на дръжката, Лан внезапно извика:

— Върнете се и седнете. Всичко ще ви обясня.

Съдията се върна до писалището, но не седна на предложеното му кресло. Каза навъсено:

— Първо държа да ми се извините заради опита за покушение срещу мен, Лан!

— Извинявам се, че сте имали неприятности именно в моя склад, и веднага ще наредя да разследват случая. Това задоволява ли ви?

— По-добре е, отколкото нищо — съдията Ди седна отново.

Лан се облегна на креслото си.

— Направих грешка, не биваше да приемам тази поръчка. Но знаете колко разходи имам напоследък. Трябва да плащам на управителите на моите игрални домове цели състояния и въпреки това тези мошеници ме лъжат за истинските постъпления. А как можеш да поддържаш прилични вертепи, след като дори и селските моми не стигат? Налага се да плащаме на тези крави толкова, колкото и на една обучена куртизанка. Ще претърпя големи загуби в тази област, освен ако не се случат поройни дъждове или засуха и лоша реколта. А що се отнася до данъците, да ви кажа право…

— Няма нужда! — прекъсна го съдията Ди. — Кажете по-добре за бисерите.

— Ами тъкмо възнамерявах да ви обясня, че при сегашното ни положение десет слитъка злато съвсем не са сума за изпускане. А точно толкова щях да получа от тази сделка, без практически да рискувам или да влагам нещо.

Лан въздъхна дълбоко.

— Всичко стана така: идва при мен миналата седмица един прекупвач на коприна, представя се с името Хао. Носи ми препоръчително писмо от мой близък в столицата. Хао ми обяснява, че негов познат обмислял план за кражба на ценна огърлица от тукашния Крайречен дворец. Казва, че била направена от осемдесет и четири бисера, най-добро качество, но, разбира се, ще трябва да се пласират един по един. Ако съм знаел някого, който познава реката и района около двореца и се наеме да свърши тази работа, познатият на Хао щял да ми плати за услугата десет златни слитъка. Веднага се сетих за тукашния касиер, който знае наизуст всяка извивка на реката, но не обещах нищо твърдо. Десет слитъка злато са добра пара, но и кражбата от двореца е много опасно нещо. После обаче Хао ми разясни цялата предварителна организация. Нека моят счетоводител повтори плана, той има изключителна памет и това май му е единственото качество на този главанак! Хайде, говори! Изпей си урока.

Дългоглавият притвори очи. Сключи ръцете си отпред и занарежда:

— Човек трябва да напусне града с лодка един час преди полунощ, да гребе до четвъртото заливче на десния бряг, да остави там лодката и да тръгне по пътеката зад втората редица борове. Някога са я използвали самите дворцови патрули. Вие се покрай брега и стига до северозападния край на крепостния ров. На около седемдесет сантиметра под повърхността на реката има стар шлюз и трябва да се преплува над него до ъгъла на северозападната наблюдателна кула. Малко над водата цялата северна стена е опасана с корниз, горе-долу една стъпка широк. Трябва да се върви по него, докато се стигне до последния шлюз. Над него е подпората на павилиона. Между тухлите има много пролуки, човек може лесно да се изкатери по стената. После се влиза през страничния прозорец. Сводест отвор в стената свързва павилиона със спалнята. Огърлицата ще лежи или на тоалетната масичка до този вход, или на масичката за чай отсреща. Човекът ще изчака скрит зад стената, за да се увери, че всички са заспали. След това ще влезе, ще вземе огърлицата и ще се върне по същия път. Не е нужно да се безпокои за стрелците по бойниците, те ще си имат достатъчно други грижи. Мършавият отвори очи и засия самодоволно.

Лан продължи с обясненията:

— Тъй като познатият на Хао явно е вътрешен човек в двореца, аз си помислих, че наистина си струва да привлека касиера за целта. Поканих го да поиграем приятелски, позволих му отначало да спечели, а после загуби голяма сума. Когато му разказах за планираната кражба, с която да изкупи дълга си, той се съгласи на часа. И аз съобщих на Хао, че всичко е наред. Ако се случеше да заловят Тай Мин, аз щях, разбира се, да отричам, че изобщо съм чувал за подобен заговор, и щях да твърдя, че младежът очевидно е търсил начин да върне огромната си загуба на комар.

— Да речем, че всичко дотук е истина, Лан — каза уморено съдията. — Но все още очаквам да чуя защо огърлицата не е у вас. Останалото приемам на доверие.

— Просто исках да ви обясня с подробности — каза разтревожено Лан. — Наистина Тай Мин тръгна от моя склад в уреченото време. Обеща да се върне пак на същото място, да остави огърлицата и да получи двайсет сребърника, като аз си удържа дълга му. Вярно, случва се да допускам грешки, но в такива рутинни неща няма начин да стане. Поставих по двама от моите хора да пазят пътищата на запад, на изток и на юг от града — просто за да сме сигурни, че ако Тай от разсеяност забрави за срещата в склада, ще успеем да му напомним. Счетоводителят ми напразно чакал там Тай цели два часа. После младежът бил доведен от хората на източния път. Хванали го да препуска ухилен до ушите, издокаран с хубави дрехи. Междувременно се бил отбил в „Синята чапла“, така им казал.

Съдията едва потисна прозявката си.

— Сигурно прекарвате доста време в слушане на пазарски лакардии, Лан — после го подкани грубо: — Кажете най-накрая за огърлицата.

— Негодникът заявил, че не успял да я вземе! Всичко вървяло по мед и масло, докато се прехвърлил през стената и влязъл в павилиона. Вътре нямало никой, в спалнята също. Нямало и помен от огърлица, изобщо нищо ценно за отмъкване. Тогава се върнал, но не посмял да дойде на срещата ни. Опасявал се да не помислим, че ни мами, докато всъщност е скрил някъде огърлицата. Странно, но моите хора точно това си помислиха. Положиха всички усилия да го накарат да си признае. Толкова се стараха, че издъхна в ръцете им. Не знам как се оправяте във вашата лига, но аз напоследък изобщо не успявам да набера мъже, на които да разчитам — той поклати опечалено глава и продължи: — Не само, че изпортили разпита на измамника касиер, ами сглупили да хвърлят тялото на съвсем неподходящо място в реката. Трябвало е да го откарат две-три мили надолу по течението. Разбира се, претърсихме таванската стаичка на Тай Мин в странноприемницата. Нищо не открихме за съжаление. А пък не мога да претърся всяка хралупа или дупка в тази проклета гора, нали така? Затова отписах огърлицата и това е всичко!

Съдията Ди въздъхна дълбоко.

— Чудесна история, Лан. Също като онази, която Тай разказал на вашите хора. С единствената разлика, че той не е могъл да потвърди думите си, докато вие можете. Просто като ме запознаете с вашия добър приятел господин Хао.

Лан се размърда неспокойно на стола.

— Хао трябваше да дойде тук вчера сутринта с десетте златни слитъка. Но не се яви. Наистина не знам къде да го търся.

Настъпи дълго мълчание. После съдията Ди отмести назад стола си и се изправи.

— Много съжалявам, Лан, но не мога да се върна само с тази историйка. Не мислете, че ви изкарвам лъжец, просто искам да кажа, че са ми нужни доказателства. Ще остана тук още малко, за да огледам по-подробно ситуацията, тъй да се каже. Излишно е да ви обяснявам, че някои мои близки също се навъртат наоколо, затова недейте да повтаряте грешката от снощи! Ако ви се прииска пак да си поприказваме приятелски, знаете къде е стаята ми. Довиждане.

Счетоводителят с длъгнестата глава го поведе почтително към вратата.