Огърлицата и кратуната

ГЛАВА VIIСъдията Ди намира неочаквана подкрепа;Учителя с кратуната нагледно го убеждава в силата на празнотата

Известно време съдията Ди стоя на място, подръпвайки замислено дългите си бакенбарди. Явно над него висеше сериозна опасност, а той не можеше да стори почти нищо, може би само да се махне от пътя и да се скрие в гората. Но и това едва ли би помогнало особено, тъй като евентуалните убийци, пратени за него, със сигурност щяха да познават отлично района и може би вече бяха стегнали обръч около тази част на гората. Той се опита преди всичко да прецени доколко основателни са страховете му. Много слаба беше възможността носачите да са получили инструкция от госпожа Хортензия, която по някаква причина не е желаела в града да го видят как пристига с дворцовия паланкин. За сметка на това по всяка вероятност сержантът от главния вход бе претърсил носилката и бе прибрал меча му изпод седалката. Трябваше да предприеме нещо, за да си го върне, тъй като това беше извънредно ценно оръжие, изработено преди векове от прочут майстор, реликва, предавана по наследство в семейството му от поколения. Той мушна плоската лекарска кутия в пазвата си, потули се в сянката на дърветата и предпазливо тръгна напред успоредно на пътя. Не биваше да става лесна мишена за спотаен стрелец.

Час по час спираше и се ослушваше. Не долавяше и помен от преследвач, но пък и никакъв звук не му подсказваше, че наближава покрайнините на града. Тъкмо когато понечи да свие в една отбивка, чу отпреде си някакво пръхтене. Побърза да залегна в храстите и наостри докрай уши. Сега пък изпука съчка, съвсем наблизо. Той се запромъква внимателно през сплетените шубраци, докато зърна едро очертание, тъмнеещо между боровете. Беше едно старо магаре, което пасеше трева.

Щом го доближи, съдията забеляза две патерици, подпрени на чворестия дънер на огромно дърво край пътя. Под него върху обрасъл с мъх камък седеше с отпуснати рамене Учителя с кратуната. Беше със същата изкърпена кафява роба, но посивялата му глава беше без шапка, като само кичурът най-отгоре беше обвит с черна кърпа, традиционна принадлежност от облеклото на даоистките отшелници. Кратуната стоеше до краката му. Старецът бавно вдигна очи към съдията.

— Доста сте окъснели навън, докторе.

— Излязох да се поразходя на свеж въздух и като че ли се загубих.

— Къде е мечът ви?

— Казаха ми, че околностите на града са напълно безопасни и че няма смисъл човек да носи оръжие.

Учителя изсумтя неодобрително.

— Би трябвало да сте наясно, че не бива да се вярва на всичко, което приказват хората. Както може да се очаква от истински лекар — той потърси пипнешком патериците зад гърба си. — Е, добре, отново ще ви стана водач. Хайде, няма да ви е трудно да следвате това престаряло добиче.

Учителя завърза кратуната за пояса си и възседна магарето. Съдията Ди почувства огромно облекчение. Врагът едва ли щеше да посмее да го нападне открито, докато имаше за спътник толкова известна личност като Учителя. След като повървяха някое време, той промълви с лека усмивка:

— Знаете ли, когато ви срещнах в гората днес следобед в другия край на града, доста се изплаших. Очите ми бяха преуморени, а и беше сумрачно. За миг си помислих, че виждам мой двойник.

Учителя с кратуната подръпна юздата на магарето.

— Не говорете така лековато за сериозни неща — каза с укор той. — Никой от нас не е една-единствена личност, всички сме сбор от множество. Но ни е удобно да забравяме за несъвършените си съставки. Ако една от тях успее да ви се изплъзне и след време се озовете очи в очи с нея, ще я вземете за привидение. И то доста натрапчиво привидение, докторе — той млъкна и се ослуша. — Като говорим за призраци, нямате ли усещането, че някой ни следи?

Сега вече и съдията Ди долови шумолене в храсталака. Грабна бързо една от патериците и прошепна:

— Ако ни нападнат, гледайте да се измъкнете. Аз мога и сам да се оправя, владея боя с тояги. Не се тревожете!

— Не се тревожа изобщо, тъй като на мен никой вече не може да ми навреди. Аз съм само една празна обвивка, докторе. И то от години насам.

Четирима мъже се изпречиха на пътя пред тях. Носеха панталони и жакети от груб плат, косите им бяха превързани с червени ленти. Всичките стискаха мечове, а двама от тях — и къси копия. Единият сграбчи юздите на магарето, другият вдигна копието си и изръмжа към съдията:

— Гледай да не правиш резки движения, негоднико!

Съдията Ди понечи да замахне с патерицата, но в същия миг усети остра болка между ребрата.

— Без глупости! — прогърмя нечий глас зад гърба му.

— Върнете ми патерицата, докторе — каза Учителя с кратуната. — Нуждая се и от двете.

— А с тоя дъртак какво да правим, шефе? — запита човекът с копието.

Мъжът зад съдията изруга.

— Ще отведем и него. Такъв му бил късметът. Съдията отново усети острието на меча в гърба си.

— Хайде, тръгвай!

Той прецени, че не може да предприеме нищо, поне засега. Негодниците бяха no-скоро наемни убийци, отколкото обикновени горски разбойници, и той бе сигурен, че в крайна сметка ще може да се справи с тях. Тръгна напред, като процеди през зъби:

— Да се надяваме, че няма да срещнем патрул. За ваше добро, разбира се.

Мъжът зад него се изсмя шумно.

— Точно сега войниците си имат достатъчно други грижи, глупако!

Разбойниците подкараха съдията и Учителя по тясна пътечка. Единият държеше за юздите магарето, вторият крачеше зад животното с копието в ръка, другите вървяха от двете страни на съдията Ди, малко по-назад от него.

Пътеката ги изведе на широка просека. Сред дърветата се показа ниска тухлена постройка. Те обаче я подминаха и се упътиха към съседната, която приличаше на запуснат склад. Човекът най-отпред пусна юздите на магарето, отвори вратата с ритник и влезе вътре. След миг се появи трепкаща светлинка.

— Влизайте! — един от мъжете зад съдията го побутна напред с върха на меча.

В склада имаше само няколко бали, струпани в ъгъла, и дървена пейка вдясно пред диреците, които подпираха покрива. Светлината идваше от свещ, поставена в ниша на стената. Съдията пристъпи и успя да огледа главатаря на разбойниците. Беше огромен мъжага, висок почти колкото него самия, със сурово лице, обрамчено от четинеста брада. Носеше дълъг меч. И другите двама бяха плещести и гледаха мрачно изпод вежди. Единият стискаше копие, другият — меч. Съдията тръгна бавно към средата на стаята с намерението да измъкне в подходящ момент някакво оръжие от своите противници. Но те явно бяха изпечени главорези, защото се отдръпнаха на безопасно разстояние от него, готови да развъртят мечовете.

С куцукане влезе Учителя с кратуната, следван от втория копиеносец. Старецът се насочи право към пейката и седна на нея. Сложи патериците между коленете си и се обърна към съдията:

— Седнете и вие, докторе. Ще се почувствате по-добре.

Съдията Ди седна. Ако се престореше, че се е примирил, имаше по-голяма вероятност да издебне внезапно враговете си. Главатарят им се бе изправил точно пред пейката, двама други стояха от двете й страни, а четвъртият почти се бе надвесил изотзад над съдията с гол меч в ръка.

Брадатият главатар прокара пръст по острието на меча си и заяви с известна приповдигнатост:

— Искаме да сте наясно, че ние нямаме нищо против вас лично. Правим само това, за което ни плащат, вадим си хляба.

Съдията знаеше, че това е смъртната им присъда. Разбойниците от простолюдието бяха суеверни: те винаги произнасяха нещо от този род, преди да убият жертвата си, за да се предпазят от призрака, който би дошъл да ги преследва след смъртта и да им носи нещастие.

— Разбираме ви напълно — отвърна спокойно Учителя с кратуната. После вдигна едната си патерица и с трепереща ръка я насочи към главатаря на бандата. — Само не ми е ясно защо са избрали за целта такова тъпо животно като теб!

— Сега ще ти затворя устата, дъртако! — изкрещя ядно брадатият. Той пристъпи към Учителя. — Ей сега ще…

В същия миг патерицата излетя със страшна сила към лявото му око и се заби дълбоко в него. Мъжът изрева от болка и изтърва меча си. Съдията се хвърли напред и вдигна оръжието от пода тъкмо когато разбойникът зад него опари рамото му със своя меч. Само след миг съдията беше на крака. Извърна се и заби меча в гърдите на противника, който замахваше към Учителя, за да го прониже. Докато изтегляше острието от омекналото тяло, видя как брадатият главатар се хвърля към Учителя с мръснишки ругатни. Зърна за един съвсем кратък миг новия замах на стареца с патерицата и ловкия му удар право в диафрагмата на главатаря, защото се наложи да отскочи и да отклони удара на следващия разбойник, насочен към главата му. Напред пристъпи вторият копиеносец. Той вдигна оръжието си, за да го запрати към съдията, но Учителя го препъна през глезена със закривения край на своята патерица. Мъжът се строполи, като изпусна копието си, което старецът веднага придърпа ловко към себе си с помощта на същата патерица. Брадатият великан се въргаляше на пода и стискаше с две ръце стомаха си, а от устата му излизаха хрипливи стонове.

Съдията установи, че противникът му е много опитен в боравенето с меч. Налагаше се да се напрегне максимално, за да отбива майсторските му атаки. Чуждият меч не притежаваше съвършенството на собственото му оръжие, великото острие на Дъждовния дракон, но по неволя бързо свикна с него и дори успя да изтласка врага си в един ъгъл, за да може да хвърли страничен поглед към другите двама разбойници. Но му се наложи да се съсредоточи изцяло, тъй като противникът му бе започнал серия сръчни финтове, редуващи се с опасни атаки.

Когато отново успя да вземе надмощие, съдията стрелна с очи Учителя с кратуната. Старецът продължаваше да си седи на пейката, но в ръката му вече имаше меч. Той отбиваше ударите на своя враг с удивително умение. Брадатият великан се олюляваше на краката си и се опитваше да се залови за стената. Противникът на съдията Ди не пропусна да се възползва от краткия миг невнимание. Преодоля защитата му и стремително насочи меча си към гърдите му. Съдията отскочи с известно закъснение и острието прониза ръката му под лакътя. За малко щеше да се забие между ребрата, но плоската кожена кутия, която бе мушнал под робата си, отби удара и така спаси живота му.

Съдията отстъпи с насочен меч и с поредица бързи финтове успя да си възвърне надмощието. Но по ръката му се стичаха струйки кръв, а и липсата на скорошна тренировка си пролича по учестеното дишане. Трябваше да довърши противника си колкото може по-скоро.

Със светкавично движение той премести меча от дясната в лявата си ръка. Както всички фехтовачи, достигнали висшата степен, умееше да си служи еднакво умело и с двете ръце. Противникът му за миг се обърка от неочаквания ъгъл на атака, разхлаби защитата си и съдията го прониза в гърлото. Мъжът падна възнак, а съдията изтича да помогне на Учителя с кратуната, като в движение викна на неговия нападател да се обърне и да се отбранява. Но внезапно замръзна на място. Пред втрещения му поглед се разиграваше невероятно зрелище.

Разбойникът с меча налиташе бясно към седналия старец и го обсипваше със светкавични удари. Но Учителя, опрял гръб о колоната, отблъскваше умело всеки от тях, при това със спокоен, едва ли не безразличен вид. Независимо дали атаката бе насочена към главата, или краката му, неговият меч по някакъв магически начин точно навреме се озоваваше на пътя на противниковия. Внезапно Учителя наведе надолу върха на оръжието си, стиснал здраво дръжката с две ръце. Когато в следващия миг нападателят му се хвърли напред, повдигна острието, подпрял края на ръкохватката в пейката между коленете си. Разбойникът не успя да се спре навреме. Залитна напред и мечът на стареца го прониза дълбоко в гръдния кош.

Съдията се извърна. Брадатият главатар пристъпваше към него с безумен поглед в оцелялото си око. Стискаше в ръка копие и се целеше в главата на съдията Ди. Магистратът се наведе светкавично и замахна към гърдите на противника. Щом брадатият рухна на земята, той се хвърли към него и изрева:

— Кой ви изпрати?

Великанът обели нагоре единственото си око. Плътните му устни беззвучно помръдваха.

— Как… — понечи да каже той.

От устата му бликна кръв, огромното му туловище се разтресе в конвулсии, после бавно застина. Съдията Ди се изправи. Избърса набразденото си с пот лице, обърна се към Учителя и каза задъхано:

— Много ви благодаря! Блестящият ви удар в началото изкара главатаря от играта и спаси положението.

Учителя с кратуната запрати със замах меча в ъгъла.

— Мразя оръжията!

— Ho ги използвате с несравнима ловкост. Отбивахте атаките на противниците си с такава точност, сякаш всеки техен удар бе обвързан с невидима верига за вашия меч.

— Нали ви казах, че съм само една обвивка — промърмори раздразнено старецът. — Понеже съм празен, плътността на моя противник от само себе си прелива в мен. Аз му ставам двойник и предугаждам всяко негово движение. Да се сражава с мен, е все едно да се сражава с отражението си в огледалото. Също толкова безсмислено е. Елате насам, ръката ви кърви. Един ранен лекар винаги представлява окаяна гледка.

Старецът съдра ивица плат от дрехата на мъртвия главатар. Превърза умело ръката на съдията Ди под лакътя, след което каза:

— Няма да е зле да хвърлите едно око навън, докторе. Опитайте се да разберете къде сме и дали скъпите на сърцето ни покойници не са очаквали още някого.

Съдията излезе навън, стиснал меча в ръка. Магарето кротко пасеше на просеката, осветено от призрачната лунна светлина. Наоколо не се виждаше жив човек. Претърси отсрещната постройка, откри, че зад нея има и други складове. Когато стигна до ъгъла на най-последния, пред очите му се ширна реката. Намираха се при най-отдалечения, източния край на кея. Той преметна меча си през гърба и закрачи назад.

Тъкмо влизаше в склада, когато погледът му се спря на надписа върху вратата — „Копринарница на Лан. Складове“.

Поглади замислено дългата си брада. Познайникът му от банята в странноприемницата притежаваше магазин за коприна в Речния град. Името Лан не се срещаше често и беше много вероятно складът да принадлежи именно на този любопитен господин. Куцукайки, отвътре излезе Учителя с кратуната, подпрян на своите патерици.

— Намираме се в края на речния кей — съобщи му съдията Ди. — Наоколо няма жива душа.

— Ще си вървя у дома, докторе. Чувствам се уморен.

— Имам една голяма молба към вас: да минете през ковачницата на ъгъла на рибното тържище. Нека ковачът прати някого да ми доведе тук коня. Аз ще огледам още веднъж мъртъвците, после ще трябва да доложа за нападението в щаба.

— Добре. Ако настояват да изслушат и моите показания, знаят къде да ме намерят — старецът яхна магарето си и бавно се отдалечи.

Съдията Ди влезе отново вътре. Повдигна му се от острата миризма на кръв и от гледката на четирите трупа. Преди да ги претърси, се зае да огледа отблизо балите в ъгъла. Разпори една с върха на меча и откри, че наистина съдържа необработена коприна. После погледът му бе привлечен от няколко тъмни петна върху пейката, на която бяха седели с учителя. Несъмнено бе кръв, и то пролята немного отдавна. Под пейката откри няколко тънки въжета, също напоени със засъхнала кръв. След това се върна при мъртъвците и претърси дрехите им. Освен медни грошове не откри нищо. Взе свещта от нишата и се вгледа в лицата им. Напомняха no-скоро градски побойници, отколкото професионални бандити. Наемни убийци, добре тренирани и вероятно добре заплатени. Но от кого? Остави свещта и си спомни за пропуска, който му бе дала принцесата. С показалеца и средния пръст успя да напипа документа под хастара на дрехата си. Разгърна го на пламъка на свещта и дъхът му замря, най-отгоре бе положено личното императорско клеймо с алено мастило, почти осем сантиметра в диаметър. Под него се четеше официално уверение, че притежателят на настоящото е временно назначен за следовател при императорския двор и разполага с всички правомощия. Датата, както и името на съдията Ди бяха добавени с дребен и изящен почерк от женска ръка. Най-отдолу се виждаше печатът на главния съветник, а в ъгълчето — и личният печат на самата Трета принцеса.

Той сгъна грижливо документа и го мушна обратно под хастара си. Това, че императорът бе упълномощил дъщеря си да издава толкова важни документи, красноречиво говореше за безкрайната му любов и доверие към нея. То представляваше и поредно потвърждение, че явно в случая залогът беше доста по-голям от една открадната императорска скъпоценност. Съдията излезе навън, седна на един дънер и направи опит да обмисли създалото се положение.