Огърлицата и кратуната

ГЛАВА IIСъдията Ди, обяснява откъде се е снабдил с кратуната си;един почти истински документ го обявява за лекар

В полутъмния коридор на втория етаж лейтенантът почука на обикновена дървена врата. Въведе съдията в просторна почти гола стая, осветена от дълга свещ, поставена върху простичко писалище в дъното. Приведеният над него млад капитан скочи на крака и тръгна да посрещне съдията.

— Добре дошли в Речния град, съдия Ди! — приветства го той с широка усмивка. — Аз съм капитан Сю. Моля, седнете.

Съдията го изгледа втренчено. Той имаше широко интелигентно лице, украсено с тънки черни мустаци и смолисточерна четинеста брадичка. Трудно бе да се определи що за човек е. Капитанът посочи към стола до писалището и продължи:

— Преди две години негово превъзходителство бе твърде погълнат от работа, за да ме забележи. Бяхте в Ханюан, тогава разследвахте убийствата край езерото. Аз бях в групата на императорския инквизитор — той се обърна към лейтенанта: — Това е всичко, Лю! Сам ще приготвя чая.

Съдията Ди се усмихна леко, като си припомни трескавите събития от споменатия ден в Ханюан. Той положи меча си на масичката до стената и се настани върху предложения от капитана стол.

— Предполагам, че сте ме разпознали на кея?

— Да, ваше превъзходителство. Стояхте до Учителя с кратуната, който се ползва с всеобщо уважение. Там не посмях да се обърна към вас, тъй като реших, че може би пътувате инкогнито. Знаех, че тъй или иначе, ще дойдете да се регистрирате в кабинета ми, затова наредих на помощника си да е нащрек за появата ви. Предполагам, че негово превъзходителство е тук със специална мисия? Да пътувате тъй сам — той не довърши мисълта си, наля на съдията чаша чай и седна отново зад писалището.

— О, не. Призоваха ме в префектурата преди десетина дни, за да помогна на префекта във връзка с един случай на контрабанда в областта. Доста работа свършихме с моите двама помощници Ма Жун и Цяо Тай и получих разрешение да се завърна в Пуян, без да бързам и да се грижа за нещо. Възнамерявахме да останем в Речния град два-три дни. Но когато тази сутрин пристигнахме в село Куан Тимяо, старейшината ни помоли да помогнем на хората да се справят с дивите прасета, които опустошавали реколтата. Ма Жун и Цяо Тай са отлични ловци, затова им наредих да останат там и да прочистят района от глиганите, а аз продължих насам. Очаквам ги да пристигнат вдругиден. Мисля да отдъхна малко тук, да поизляза за риба или нещо подобно. Напълно инкогнито, разбира се.

— Чудесна идея, ваше превъзходителство! А с тази кратуна откъде се сдобихте?

— Селският старейшина настоя да я взема като подарък. В Куан Тимяо отглеждат невероятно едри кратуни. Заради нея Учителя с кратуната ме взе за пътуващ лечител.

Капитанът огледа замислено своя гост.

— Да — промълви той, — лесно могат да ви помислят за доктор с тези дрехи — помълча малко и добави: — Учителя сигурно се е почувствал разочарован, когато е разбрал, че не сте лечител. Той е вещ познавач на билките и обича да разговаря на тази тема.

— Всъщност — призна малко смутено съдията Ди — изобщо не се опитах да го разубедя. Така си спестих пространни обяснения, нали разбирате. А кой е той всъщност?

— Нещо като философ, по тия места е от четири-пет години. Живее като отшелник в една горска хижа. Заповядайте втора чаша чай, ваше превъзходителство.

Капитанът се почеса по носа. Отправи бърз поглед към съдията и продължи:

— Е, ако наистина желаете да не ви безпокоят, докато сте в нашия град, бих ви посъветвал да продължите да играете ролята на лечител. Но тук е специална зона, наоколо гъмжи от правителствени служители и укриването на самоличността ви би могло да се изтълкува превратно. Изпълнявал съм и аз веднъж специална мисия, затова познавам манталитета на тези хора.

Съдията подръпна мустак. В качеството си на гостуващ магистрат би трябвало да направи официални визити, при това облечен в церемониални одежди и официална шапка. А те бяха останали с повечето багаж в Куан Тимяо. Възможно бе, разбира се, да вземе облекло на заем и да наеме тържествен паланкин, но точно от тези ритуали му се искаше да избяга поне за няколко дни. Капитан Сю забеляза колебанието му и бързо продължи:

— Ще уредя всичко, ваше превъзходителство. Напълно сте си заслужили тази кратка почивка. Запознат съм с онзи случай в будисткия храм, който сте разрешили в Пуян. Чудесно разследване! Я да видим сега. Да, сетих се за един оттеглил се столичен лекар, казва се Лян Му. Висок старец с дълга брада. Специалист по белодробни и жлъчни заболявания — той придърпа към себе си лист хартия, натопи четчица в мастилото и нахвърли набързо няколко реда. — Негово превъзходителство е учил малко и медицина, нали? Чудесно! Бихте ли ми показали документа си за самоличност?

Съдията Ди измъкна от единия си ботуш за езда нужния лист и го постави върху писалището.

— Не мисля, че… — започна той.

Но капитанът бе твърде погълнат от изучаване на документа. Скоро вдигна глава и възкликна:

— Всичко се нарежда чудесно, ваше превъзходителство! Датата на раждането почти съвпада.

Той почука по писалището с кокалчетата на пръстите и извика:

— Лю!

Лейтенантът се яви тозчас, сякаш бе стоял до вратата в очакване да го повикат. Капитанът му връчи своята бележка заедно с документа за самоличност на съдията Ди.

— Изготви един документ на посоченото име, Лю. Но да не изглежда твърде нов, нали!

Лейтенантът отдаде чест и излезе. Капитан Сю се облакъти на писалището.

— Всъщност трябва да призная, че изпитвам известно затруднение, ваше превъзходителство — съобщи откровено той. — Необявеното ви присъствие тук би ми помогнало да се справя с него. Няма да ви отнеме много време, а ще ми е от огромна полза. Вие, разбира се, сте доста по-високопоставен от мен, но тъй като се занимаваме със сходни проблеми, така да се каже. Безкрайно ще съм задължен на негово превъзходителство. Винаги съм казвал, че за да погледнеш по нов начин на нещата…

— По-добре ми обяснете в какво се състои проблемът ви — прекъсна го сухо съдията Ди.

Капитанът се изправи и пристъпи към голямата карта на стената. От своето място съдията можеше да види, че на нея е изобразена областта на юг от реката с подробен план на града. На изток бе очертан бял квадрат, означен с едри йероглифи: „Крайречен дворец“. Капитан Сю посочи със замах:

— Цялата специална зона е под прякото разпореждане на двореца. Негово превъзходителство, разбира се, е наясно, че през последните четири години Крайречният дворец служи за лятна резиденция на Третата принцеса.

— Не, не знаех това.

Но съдията Ди знаеше нещо за самата принцеса. Тя бе любимата дъщеря на императора и за красотата й се разказваха легенди. Императорът изпълняваше всеки неин каприз, но тя очевидно не беше просто разглезена дворцова кукла, както би могло да се предположи, а доста интелигентна и разумна девойка, силно изкушена от изкуствата и науките. Многобройни високопоставени младежи бяха споменавани като евентуални височайши зетьове, но императорът не бързаше да вземе съдбовно решение. Принцесата трябваше да е вече около двайсет и пет годишна, прецени съдията.

Капитан Сю продължи:

— Висшите власти тук са представени от трима сановници: двама цивилни и един военен. Главният евнух отговаря за Третата принцеса, придворните й дами и техния антураж. Следващият по ранг е главният управител на двореца, отговорен за останалия персонал, общо около хиляда човека. А моят началник, полковник Кан, е командир на гвардията. Негова грижа е сигурността в двореца и останалата част от специалната зона. Канцелариите му са на територията на двореца и работата му там го поглъща изцяло. Затова ми е зачислил двеста гвардейци и ме е упълномощил за административното управление на града и провинцията. Градчето ни е тихо и спокойно, тъй като, за да не допуснем разпространение на епидемии в двореца, сме забранили отварянето на публични домове, пребиваването на скитници, просяци или театрални трупи. Рядко се вършат престъпления, тъй като е известно, че и най-малкото нарушение на реда ще се тълкува като антидържавно деяние и съответно ще бъде наказано с бавна смърт. А дори и най-закоравелият престъпник се замисля дали да рискува да го режат публично парче по парче. Обикновените екзекуции траят само два-три часа, докато в двореца се е случвало да измъчват осъдения в продължение на два дни. Поне така съм чувал — капитанът замислено потри нос, после добави: — Тамошните палачи са, разбира се, най-добрите. Както и да е, в резултат на това всички крадци, разбойници и скитници избягват тази зона като заразена с чума.

— Тогава значи нямате много работа, Сю. Само рутинните административни процедури.

Капитанът отново седна.

— Не, ваше превъзходителство — мрачно каза той. — Грешите. Пълното отсъствие на дребни престъпници е най-благодатната обстановка за прииждането на по-едрите. Представете си, че сте някой богат негодник с много лични врагове. Къде бихте могли по-добре да си отдъхнете на спокойствие, ако не тук? Никакви убийци няма да се осмелят да ви нападнат. Или пък, да речем, сте главатар на банда контрабандисти или на престъпна шайка. На собствена територия трябва денонощно да сте нащрек за наемни убийци, пратени от конкуренцията. Тук обаче можете да си се разхождате свободно, без никакъв страх от нападение. Сега разбирате ли откъде идват затрудненията ми, ваше превъзходителство?

— Не съвсем. Щом всички новопристигнали трябва да се регистрират, не сте ли в състояние да връщате съмнителните там, откъдето идват?

Капитанът поклати глава.

— Първо, мнозинството от нашите посетители са почтени люде и повечето търговци идват тук по съвсем правомерни дела. Просто не е възможно да разследваме произхода на всеки един. Второ, значителна част от приходите на местните хора е от туризма. Ако затрудним притока на пътници, те просто ще престанат да ни посещават, а от столицата имаме изрични указания да не влизаме в конфликт с населението. Както е известно на негово превъзходителство, официалният девиз на властващия император е: „Доброжелателно управление!“ Ситуацията е твърде деликатна, тъй като никой не знае кога може да избухне опасна разпра между почиващите тук влиятелни негодници. А аз отговарям за реда и спокойствието в Речния град!

— Така е. Но не виждам с какво мога аз да ви помогна.

— Бихте могли просто да се запознаете с положението, ваше превъзходителство. Още една гледна точка, тъй да се каже. Човек като вас, с богат опит, с умения на дългогодишен криминален следовател би могъл.

Съдията го спря с ръка.

— Добре тогава. Нямам нищо против да се запозная с проблемите на специалната зона.

Чу се почукване на вратата и влезе лейтенантът. Той сложи пред своя началник два листа. Единият бе автентичният документ за самоличност на съдията Ди. Капитанът се вторачи във втория, леко позацапан, с протъркани краища.

— Чудесно! — възкликна той с широка усмивка. — Отлично, Лю! Само погледнете, ваше превъзходителство!

Той подбутна втория документ към съдията. Това беше официално свидетелство за самоличност, издадено преди четири години от столичните власти на доктор Лян Му. Датата на раждане бе същата с тази на съдията Ди, но адресът бе в известен столичен квартал с резиденции за високопоставени лица.

— Забелязахте ли датата, ваше превъзходителство? — попита капитан Сю, потривайки ръце. — Точната дата, на която централните власти издадоха нови удостоверения на всички граждани. Браво, Лю!

Той извади печат от чекмеджето, положи го в единия край на листа и написа през него: „Приносителят на настоящото се завръща в столицата. Разрешава му се тридневен престой.“ Добави датата и тържествено я украси с върха на четчицата.

— Заповядайте, ваше превъзходителство, всичко е наред! Лично аз ще пазя тук под ключ автентичния ви документ. Не би било добре, ако ви заловят с два различни. Бих ви посъветвал да отседнете в „Синята чапла“, това е чудесна тиха странноприемница, в която обикновено отсядат по-видните гости — той се изправи и добави бързо: — Излишно е да ви уверявам, че съм изцяло на услугите ви, ваше превъзходителство. По всяко време на денонощието!

Съдията Ди също се надигна.

— Да ви кажа право, Сю, когато споменахте, че имате проблем, помислих, че става въпрос за убийството на касиера от „Синята чапла“. Човекът, чийто труп оглеждахте на кея.

— О, наистина тежък случай. Но младежът е бил убит извън моята територия, ваше превъзходителство. Веднага проверих тази подробност. Нощната стража го е забелязала да напуска града час-два след полунощ в източна посока. А моите патрули не са открили и следа от крадци или разбойници близо до района, нито пък в самия него. Бил е убит някъде по пътя към планините, а трупът му е бил хвърлен две мили по-нагоре срещу течението на реката. Заплел се е във водораслите срещу навеса за лодки. Възнамерявам да прехвърля случая на вашия колега, съдията на съседния окръг, източно от Речния град. Заедно с онова, което открихме в ръкавите.

Той отведе съдията до страничната масичка и му посочи сгъната карта, дървено сметало, пакетче визитни картички и наниз медни грошове. Съдията Ди разгъна небрежно картата и се зае да я изучава.

— Това е подробна карта на провинцията — отбеляза той. — Пътят от Речния град до село Десет мили, отвъд източния планински хребет, е маркиран в червено.

— Именно! Явно младежът се е бил запътил натам, след като е офейкал с двайсетте сребърника на своя работодател. Собственикът на странноприемницата е прочут със скъперничеството си. Дори имаше нахалството да поиска от мен да му възмездя загубата! Ще ви моля да вземете това сметало и да го върнете на този кожодер, ваше превъзходителство. Не бих се учудил, ако ме обвини, че съм му го задигнал!

Съдията пъхна сметалото в ръкава си.

— С радост ще изпълня молбата ви. Но ще е добре да споменете въпросния предмет и в доклада си пред моя колега. Възможно е да има някаква връзка със случая. Наличието му би могло да означава например, че касиерът се е подготвял за някаква сложна финансова сделка в селото, където е отивал.

Капитанът сви рамене.

— Напълно естествено е един касиер да носи сметало, ваше превъзходителство. Но все пак ще отбележа факта.

Докато съдията Ди препасваше меча си през гърба, запита:

— Откъде разбрахте, че касиерът е искал да задигне среброто?

— Старият Уей заяви, че младежът взел сумата от главната каса. А на него може напълно да се вярва, че е знаел парите си до последния петак. Добре се справя с поддържането на „Синята чапла“, но е вкиснат стар мърморко. Хората приказват, че жена му е съгрешила, но не я обвиняват чак толкова сурово. Разбирате ли, избяга с друг, преди две седмици. Та ужасно ще ви бъда задължен, ваше превъзходителство, ако споделите с мен заключенията си по въпроса. Но това в никакъв случай не бива да ви пречи да ловите риба. Тук се въди чудесен костур. Има и пъстърва.

Той поведе тържествено съдията надолу по стълбите, а широкоплещестият лейтенант Лю им отвори вратата. Валеше проливен дъжд.

— Противно време, ваше превъзходителство. За щастие „Синята чапла“ е съвсем наблизо. Оттук, надясно. Приятна вечер!