Операция „Хищна птица“

16

Долгрен, Вирджиния

— Проследявам нещо, което вероятно ще ви бъде интересно, сър — обади се Алейна Тагърт.

— Идвам веднага, лейтенант — отвърна Хешъл, остави слушалката и тръгна към вратата на кабинета без прозорци с употребявана чаша за кафе в ръка. В момента изпитваше нужда от конска доза кофеин и силно се надяваше, че някой в Центъра за проследяване се беше сетил да включи кафеварката.

Експлозията, унищожила „Либърти“, автоматично удвои работното време на персонала му. Залепени за мониторите, хората търсеха всичко в орбитата на совалката, което би могло да я свали. Голяма част от космическия апарат беше изгоряла в горните слоеве на атмосферата, но в околоземното пространство се въртяха стотици парчета от него с размери от няколко сантиметра до повече от метър. Задачата на Космическия център беше да идентифицира всяко едно от тях и да анализира орбитата му.

— За какво става въпрос? — попита той.

— Фрагмент от „Либърти“ се приближава към МКС.

— Размери?

— Дължината му е около два метра.

Хешъл замислено се наведе над монитора на Тагърт. Върху него потрепваха жълтите линии на две успоредни орбити, насочени на югоизток, към бреговете на Африка.

— Височина?

— Три-десет.

— Значи това нещо е на около петдесет километра под МКС.

— Но продължава да се издига.

— Издига ли се?

— Да — кимна Тагърт. — Вероятно е получило някакво допълнително ускорение от експлозията. Това исках да ви покажа… В момента движението им е успоредно, но след две обиколки фрагментът ще излезе напред…

— Значи няма причина за тревога.

— Вярно е, но след всичко, което се случи днес…

— Права си. Нещо друго, което би могло да се превърне в проблем за МКС?

— Не. Останалата част от орбитата е напълно свободна.