Операция „Хищна птица“

53

Механичната ръка бавно се оттегли от изправената ракета и започна да се сгъва надолу, по посока на площадката. Проверката на комуникациите между ракетата и „Акватус“ течеше с пълна скорост, а системите последователно докладваха статут на готовност.

Стивърс и неговите „тюлени“ свалиха плавниците и започнаха да се катерят по стоманената решетка — едно нелеко упражнение за хора, облечени в леководолазни костюми. Пръв беше боецът с прякор Спайдърмен, който показваше на колегите си най-удобните места за захващане. Не след дълго се добраха до долната палуба на „Арго“, а цената на усилията им беше доста силна болка в ръцете.

Стивърс отново погледна часовника си.

— Браво е във водата — обяви той. — Да вървим!

Високата близо седемдесет метра ракета „Скай-4GR“ се издигаше в центъра на площадката за изстрелване — стройна като топола, заоблена на върха. Основата ѝ беше скрита в облаци бяла пара, а въздухът се изпълваше с боботенето на криогенните ѝ резервоари.

— Лейтенант, тия май не са натиснали копчето за изключване! — подвикна Спайдърмен.

Вместо отговор Стивърс хукна към намиращата се наблизо командна зала. Вратата беше отключена, а вътре нямаше никой. Екранът с течен кристал на стената отчиташе последните секунди до старта.

— Мамка му! Изстрелването не е отменено! — извика Стивърс. — Оттеглете се, веднага!

Четиримата се обърнаха едновременно и хукнаха с всички сили към перилата на десния борд. В момента, в който ги прескочиха и полетяха към водата, зад гърба им изригна горещ вулкан, а ударната вълна ги поде с огромна сила, захвърляйки ги на петдесетина метра от борда на платформата.

Бяха мъртви още преди първия залп на „Саниа“ да се стовари върху палубата на „Арго“. В рамките на шейсет секунди площадката бе засипана от четиридесет тежки бронебойни снаряда, които унищожиха стоманената рамка. Понтоните се разкрачиха навън и централната част на „Арго“ бързо хлътна надолу.

Холографският екран се изпълни от ослепителнобяла светлина. Акустичната шокова вълна прекоси водата за част от секундата и запълни компютъра на АДС с водопад от безсмислени данни.

— Какво беше това, по дяволите? — извика О’Рорк.

— Вероятно осъществиха изстрелване — промърмори Рейни.

— В такъв случай нашите момчета са загазили — загрижено рече Грин.

Соничното претоварване постепенно се оттече и на екрана отново изплува холографското изображение. С помощта на няколко бързи команди Грин го фокусира върху „Арго“. Водата около площадката беше покрита с отломки, а подводните ѝ части бързо се разпадаха. Рейни се приближи до екрана и почти залепи нос за акрилното му покритие.

— „Арго“ се пречупва на две — констатира той. — А във водата вдясно се вижда нещо, вероятно „тюлените“…

— Да, виждам ги — кимна Грин и даде максимално увеличение. Четирите фигури се различаваха съвсем ясно.

— Контрол, говори торпедният отсек — включи апаратурата О’Рорк. — Вдясно от борда на платформата имаме четирима ранени — повтарям четирима. А самата платформа се разпада.

Грин изключи увеличението и потърси правата линия между „Вирджиния“ и хората във водата.

— Позиция нула-девет-шест — докладва О’Рорк. — Дистанция пет хиляди метра.

— Хора зад борда! — изръмжа Джонстън. — Курс нула-девет-шест, изплаване. Помощник, искам водолазите да са във водата в момента, в който излезем на повърхността. Повишена готовност на медицинския екип, проверка на радиацията — в случай че ракетата се взриви.