Операция „Хищна птица“

6

Хюстън, Тексас

6 август

— Съжалявам за закъснението — рече Фред Джизъп, докато влизаше в заседателната зала.

Появи се последен, въпреки че спешното заседание беше организирано в Космическия център „Джонсън“ именно заради него. Като директор на полетите той не можеше да пътува до Вашингтон по време на мисия на совалката. Джизъп изглеждаше доста раздърпан — краищата на ризата му се подаваха над възпълната талия, а под мишницата му се подаваше дебела, претъпкана с документи папка.

В далечния край на правоъгълната заседателна маса го очакваха двама души. Вече познаваше Линда Риърсън, с която се беше срещал няколко пъти след назначението ѝ за директор на НАСА преди три години. Макар и чиновник от кариерата, тя имаше богата научна биография и ценеше мисиите на агенцията. Той я уважаваше заради настойчивостта, с която защитаваше бюджета на НАСА пред комисиите в Конгреса, но според някои слухове бе получила поста си по силата на една секретна директива за засилено участие на жените от афроамерикански произход в управлението на страната.

— Здравей, Линда — леко ѝ се поклони Джизъп, после протегна свободната си ръка на мъжа в тъмносин костюм.

Бен Ковалковски се представи и здраво стисна ръката му. Джизъп пусна папката си на масата и седна.

— Радвам се, че успя, Фред — усмихна се Риърсън. — Извинявай за поканата в последния момент. Дано не сме те хванали в неподходящо време.

— На практика си е точно така — въздъхна Джизъп и прокара пръсти през оредялата си коса. — Трима от астронавтите на совалката се подготвят за излизане в открития Космос, а след няколко часа и „Цвики-Волф“ трябва да бъде пуснат в орбита.

— Другата част от товара на „Либърти“ — поясни Риърсън, обръщайки се към Ковалковски. — Фред, преди да започнем, искам да споделя с теб една строго секретна информация. Имаме официално разрешение, защото става въпрос за ситуация, която вероятно те засяга съвсем пряко.

— Разбирам — кимна Джизъп.

— Целта на тази среща е да обсъдим спътника, който изстреляхме от „Либърти“ преди два дни. Възникна проблем.

— Извеждането в орбита стана без грешка, предаването на управлението на „ЗитаКом“ — също — озадачено я погледна Джизъп.

— Проблемът възникна след изстрелването — обади се Ковалковски.

— Значи вие сте от „ЗитаКом“, така ли?

— Не.

Недоумението на Джизъп се усили.

— Полковник Ковалковски е от НРС — натъртено поясни Риърсън.

— Нима искате да ми кажете, че сме изстреляли в орбита един шпионски сателит?

Риърсън кимна.

— Защо не бях в течение?

— От съображения за сигурност — строго отвърна директорката на НАСА. — Получи нужната информация за изстрелването на поредния комуникационен спътник.

— Но това птиче не е било комуникационен спътник.

— Такова беше — поклати глава Ковалковски. — Един много специален комуникационен сателит.

— Хитро — отвърна Джизъп, без изобщо да се впечатли от тази словесна еквилибристика. — Вижте, знам какво прави НРС и напълно го подкрепям. По дяволите, ние и преди това сме изстрелвали разузнавателни апарати. Какво му е специалното на този?

— Имаше по-особено предназначение — каза Риърсън.

— В смисъл?

— В смисъл че нямахме желание да бием камбана за изстрелването му — обясни Ковалковски. — Изстрелванията от Вандербърг се следят много внимателно. Те наблюдават ракетите ни и ние наблюдаваме техните.

Ковалковски не пожела да уточни кои бяха те. От първите дни на космическата надпревара наблюдаването на космическите стартове беше надеждно средство за преценка на техническите възможности на противника. Сега в играта участваха няколко страни и тайното извеждане в Космоса отдавна беше невъзможно. От спецификата на товара и траекторията на ракетата можеха да се научат много неща за целта на изстрелването.

— Значи сте скрили птичката си под дегизировката на комерсиален товар — подхвърли Джизъп.

— Точно така.

— Колкото и силно да беше желанието ми да бъде обратното — добави Риърсън. — С бързото ни завръщане в Космоса след загубата на „Колумбия“ медиите отново възприемат полетите на совалките като нещо нормално. Стартовете и приземяванията се предават на живо само от кабеларките, и то при положение че няма по-горещи новини. Това се превърна в шанс за Министерството на отбраната.

— „ЗитаКом“ в играта ли са?

— Те построиха спътника ни — кимна Ковалковски.

— А какво ще кажете за останалото съзвездие, което качихме горе?

— Повечето от изстрелванията са законни — отвърна Риърсън.

— Нашата космическа флотилия е доста износена — поясни Ковалковски. — Някои от спътниците са в орбита почти пет години над определения им срок. В последните няколко години светът се промени и имаме нужда от повече и по-добри апарати.

Успокоен, Джизъп вдигна ръка.

— Излишно е да проповядвате на проповедник. Какъв е проблемът с вашия спътник и как мога да помогна?

— Предполагаме, че в момента на ускорението се е взривил един от горивните резервоари и спътникът се отклонява в безполезна орбита. Временно изгубихме връзка с него, но впоследствие успяхме да я възстановим. Дистанционната диагностика потвърди, че двигателят е извън строя, слънчевите панели също. Останалото изглежда невредимо.

— Това си заслужава да бъде спасено — заключи Джизъп. — На каква височина е вашата птичка?

— Между триста и шейсет и четиристотин километра — Ковалковски отвори металното куфарче и извади един CD-ROM. — Тук е проекцията на орбитата му за следващите десет дни.

Джизъп пъхна диска в претъпканата си папка.

— Екипът ми ще изготви план за възстановяване на щетите — обеща той. — А на връщане от МКС ще прибере птичката ви.

— Отлично! — кимна Ковалковски. — Дори НРС не може да преглътне лесно загубата на неколкостотин милиона долара.

— Като говорим за бюджети, как предпочитате да представим нещата пред медиите? Спасяването на една ранена птичка винаги изглежда добре на екрана…

— Предпочитам да държите сателита максимално далеч от медиите — направи гримаса Ковалковски. — Няма ли начин просто да затъмните тази част от мисията?

Джизъп и Риърсън едновременно поклатиха глави.

— Това би имало обратен ефект — отговори с известно забавяне Риърсън.

— По-лесно ще приемат, че след като не крием нищо, значи всичко върви по план — допълни Джизъп. — Ето какво предлагам: правим официално съобщение, че прибираме комуникационния сателит, който не е успял да се изкачи на желаната орбита. Нищо засукано, просто едно кратко съобщение за медиите. После, когато дойде истинското време за прибиране на птичето, комуникационните системи на „Либърти“ просто ще замлъкнат за известно време и тази част от мисията няма да бъде регистрирана.

— Това не би ли събудило подозрения у пресата?

— Не. Такива дреболии се случват непрекъснато. Докато Лънди обсъжда проблема с комуникациите с инженерите от Центъра, вашата птичка вече ще бъде на сигурно място в товарния отсек на совалката. За прибирането ѝ ще използваме екипажа на „Либърти“ и двама от наземните инженери…

— Добре, но при условие да бъдат запознати само преките участници — кимна Ковалковски. — Не искам и хората, които сте прибрали от орбиталната станция, да научат за акцията.

Джизъп кимна. Само един от работилите на МКС беше американец. Другите двама бяха французин и руснак.

— Полковник, вашата служба трябва да ми помогне за координацията със „ЗитаКом“ по отношение на медиите — обади се Риърсън. — Само по този начин ще успеем да изпеем в хармония поредната ария на лъжата.

— Дадено.