Операция „Хищна птица“

64

— Нолън, ела бързо! — възбудено извика Грин. — Трябва да видиш това!

— Проникна ли?

— Току-що. За съжаление онова нещо вече беше изстреляло заряда си по станцията, но ела да видиш какво стана!

Килкъни се настани на столчето до Рейни и вдигна глава към анимацията на екрана.

— Това е „Зевс-2“, който се приближава откъм полюса — започна обясненията Рейни. — А това тук е МКС. Сега внимавайте… „Зевс-2“ търси целта на предварително изчисленото място, но тя не е там. Няколко минути изтичат, преди да я засече отново — ето тук… После, в момента на изстрелването, станцията отново излиза от мерника му, тъй като между двата обекта се появява трети.

— Не го знаем какъв е, но дойде точно навреме и пое залпа — добави Грин.

— Спътникът е стрелял? — попита с тревога в гласа Тао. — Улучил ли е станцията?

— Не мисля — поклати глава Рейни. — Доколкото разчитам анимацията, зарядът е попаднал в обекта, който се е появил между двата космически апарата. По още неустановени причини „Зевс“ влиза в свредел, а когато отново се стабилизира, МКС вече е извън обсега му.

— Установихте ли контрол върху това нещо?

— Вече да — кимна Рейни. — Първата ми работа беше да изтрия от паметта му всички данни по отношение на евентуални бойни цели. В момента просто си виси там горе и чака нареждания…

— Ами Скай? Възможно ли е да го активира отново, ако разполага с друг компютър като този?

Рейни се замисли, после бавно кимна.

— Възможно е. В момента системата ни възприема като Скай, тъй като само тя е оторизиран разпоредител. Но за да осъществи контакт, въпросната дама се нуждае от сателитна връзка — като тази, която имаме на кораба и у дома, в Калифорния.

— Един Господ знае накъде се е запътила в момента — промърмори Килкъни. — Но така печелим време.

Телефонът на писалището зажужа и той натисна бутона за конферентна връзка. Беше Джак Барнет.

— Нолън, току-що говорих с НАСА. Космическата станция е завършила последната си обиколка без инциденти.

— Такива вече няма да има — отвърна Килкъни. — Грин и Рейни установиха контрол над спътника. Имате ли идея какво да правим с него?

— Нека оставим проблема на правителството. Но в дипломатическо отношение това отваря огромен буркан с червеи… Защото едно е да разработим космическо оръжие, а съвсем друго — да го използваме…

— А след като ние го имаме, другите момчета от квартала също ще го пожелаят, нали? — подхвърли Грин.

— Именно.

— В такъв случай не е ли по-добре да го нямаме? — попита Килкъни. — Какво ще кажете, ако ние, петимата, изведнъж решим, че въпросното оръжие трябва да изчезне?

— Не можем да го свалим! — ужасено извика Рейни. — На борда има ядрен реактор!

„Зевс-2“ се появи откъм полюса и се понесе над безбрежната, обляна от ярко слънце повърхност на Тихия океан. „Акватус“ го засипа с поток от нови инструкции. Бордният компютър мигновено ги обработи и съобщи за приемането им.

Реакторът се включи и това автоматично задейства главния двигател. Скоростта на спътника плавно се увеличи, зад него се проточи бляскава диря йонизиран ксенон. В момента, в който прехвърли Южния полюс, скоростта му беше над осем километра в секунда и продължи да се увеличава.

По време на следващата си обиколка „Зевс-2“ мина над северната част на Русия и скоростта му беше достатъчна, за да преодолее земното притегляне. Траекторията му се превърна в права линия, издигаща се вертикално над покрива на света. Стройното му тяло прекоси чертата, която разделяше деня от нощта и блесна на ярката слънчева светлина. А след това се насочи право към нейния източник…