„Акватус“
22 август
„Акватус“ беше пуснал котва на три морски мили от „Арго“. На стартовата площадка нямаше нито един човек, а управлението ѝ се осъществяваше дистанционно от командната зала на борда на кораба — пълно копие на онази, която съществуваше на „Арго“.
Затворена в кабинета си на последния етаж, Скай изучаваше орбитата на спътника, който бе монтиран в горната част на ракетата носител 4GR. Малко повече от час след изстрелването той трябваше да се отдели от последната степен на ракетата и да навлезе във висока орбита около Земята. В същия момент щеше да се осъществи и връзката му с останалата част от съзвездието „Скай“, а екипът по изстрелването щеше да прехвърли контрола върху него на оперативната група в Щатите.
След това прехвърляне предстоеше подробна диагностика на параметрите на полета плюс проверка на комуникационните му средства и другата електроника на борда. Неспособни да възстановят нормална връзка със спътника и да коригират възникналите проблеми в навигацията, инженерите на „Скай“ ще бъдат принудени да вземат трудното решение да извадят от орбита безполезния космически апарат, опитвайки се да запазят мястото му в нея за следващ спътник. В момента, в който повреденият апарат навлезе в перигея си и изчезне от обхвата на наземните станции за проследяване, той ще бъде смятан за унищожен.
Скай си представи физиономията на застрахователя си, който ще трябва да покрие загубата на спътника, и по лицето ѝ пробяга усмивка. С неговите пари тя щеше да покрие голяма част от разходите по създаването на „Зевс-2“.
В момента, в който „Скай Еърспейс“ обяви загубата на контакт с умиращия комуникационен спътник, „Зевс-2“ щеше да включи системата „Стелт“ и да поеме по невидимата си орбита над земните полюси. От този миг нататък единствено Си Джей Скай щеше да знае точното му местоположение във всеки момент и само тя щеше да управлява неговите действия.
А през тези първи часове в орбита „Зевс-2“ щеше да потърси и открие първата си жертва.