Оперативен център

6.ВТОРНИК, 4:04 Ч. СУТРИНТА, БЕЛИЯТ ДОМ

Сателитният телефон STU-3 на нощното шкафче иззвъня. На конзолата имаше правоъгълен осветен дисплей с течни кристали, на който се изписваше номерът на обаждащия се и се появяваше информация дали линията е засекретена.

Полуразбуден, президентът Майкъл Лорънс не погледна към него, когато посегна към слушалката.

— Да?

— Господин президент, има извънредна ситуация.

Президентът се повдигна на лакът. Сега вече погледна екрана — обаждаше се Стивън Бъркоф, шефът на националната сигурност. Под телефонния му номер пишеше „поверително“, а не „секретно“ или „свръхсекретно“.

Президентът разтърка със свободната длан лявото си око.

— Какво има? — попита, докато разтриваше и другото око. Погледна часовника до телефона.

— Господин президент, преди седем минути е избухнал взрив пред двореца в Сеул.

— Тържеството… — досети се той. — Какви са пораженията?

— Прегледах набързо видеоматериала. Изглежда, има стотици пострадали, може би неколкостотин умрели.

— А от нашите?

— Не знам.

— Терористичен акт ли е?

— Така изглежда. Един камион за озвучаване е напълно унищожен.

— Някой обадил ли се е, за да поеме отговорността?

— Колт в момента говори по телефона с КЦРУ Досега — никой.

Президентът вече се беше изправил на крака.

— Позвъни на Ав, Мел, Грег, Ърни и Пол и им кажи, че ще се съберем в Кабинета за извънредни ситуации в пет и петнадесет. Либи там ли е била?

— Не. Тъкмо тръгнала от посолството — искала да закъснее и да изпусне речта на Дък.

— Браво. Свържи се с нея. Аз ще бъда долу. И се обади на вицепрезидента на Пакистан. Помоли го да дойде следобед.

Президентът затвори, натисна копчето на вътрешната уредба до телефона и помоли прислужника си да му извади черния костюм и червената вратовръзка. Така ще има по-представителен вид, ако се наложи да говори пред журналисти, а не му остане време да се преоблече.

Тръгна забързано по мекия килим към банята. Меган Лорънс се размърда и тихичко го повика, но той не се спря и затвори вратата зад себе си.