Оперативен център

85.СРЯДА, 9:37 Ч., ДИАМАНТЕНИТЕ ПЛАНИНИ

Около Роджърс всичко тътнеше и припламваше, но той искаше да знае със сигурност какво става, затова махна ръце от главата си и се надигна да погледне.

Страховитото зрелище, което видя, му спря дъха.

От всичките историци, философи и писатели, чиито творби познаваше и цитираше по памет, само думите на един адвокат, минаха през ума му, докато наблюдаваше как ракетата се издига нагоре сред дъжд от снаряди.

„…пламъкът огнен на ракетата, бомбите, избухващи в небето…“

Нодонът не успя да премине през стената и се взриви с такава мощ, сякаш избухна не на половин километър височина във въздуха, а на земята.

Роджърс отново покри главата си. Жегата от взрива го заля и опърли косъмчетата по ръцете му. Той затисна ушите си, за да не оглушее от последвалия тътнеж и се притисна още по-плътно към земята.

От небето се посипаха парчета от разрушения нодон — някои с големина на монета, други колкото чиния. Роджърс се напъха още по-навътре под джипа. Едно парченце, не по-голямо от кабърче, падна на крака му и прогори панталона му. Роджърс извика и едва не подскочи.

След секунди настъпи тишина. Войниците се размърдаха и започнаха да си подвикват.

Роджърс се измъкна с пъшкане изпод джипа и погледна нагоре. Пушекът бавно се разнасяше на струйки и небето започваше да се прояснява.

Ки Су не беше пострадал, хората му — също, въпреки че някои бяха одраскани и всички изглеждаха доста стреснати.

Американецът отдаде чест на полковника. Думите на Шекспир му се видяха много подходящи за момента: