Оперативен център

62.ВТОРНИК, 8:40 Ч. СУТРИНТА, ИЗТОЧНО ОТ ОСТРОВ МИДУЕЙ

Само преди един час, точно когато прехвърчаха над Хавай, С-141А бе зареден от танкер КС-135. Вече можеше да прелети още шест хиляди километра — предостатъчно, за да стигнат до Осака. Капитан Харихозен уведоми подполковник Скуайърс, че като се има предвид силният вятър, идващ от Южния Тих океан, който духа откъм опашката на самолета, вероятно ще пристигнат в Япония един час по-рано от предвиденото — приблизително в пет сутринта. Скуайърс се посъветва с навигатора — слънцето нямаше да изгрее в източната част на Северна Корея преди шест часа. Ако не се случеше нещо непредвидено, дотогава вече щяха да са кацнали в Диамантените планини.

Майк Роджърс седеше със скръстени ръце и затворени очи, унесен в мисли. Откъслечни спомени от миналото, случки с отколешни приятели се преплитаха във въображението му с представите му за Диамантените планини. Мислеше си за Оперативния център и се питаше какво ли става там. От една страна, съжаляваше, че не е в центъра да раздава команди… Но, от друга, се радваше, че тръгна с отряда на акция.

Мислите се рееха в съзнанието му безцелно като облачета по небето. От опит знаеше, че сложните планове се запомнят най-бързо и лесно, ако ги прочетеш два-три пъти, оставиш ги да отлежат в главата ти, а после отново ги прегледаш след час-два. Научил бе този метод от един приятел актьор. Така нещата се запечатват в мозъка ти за няколко дни, а после се изпаряват. Този начин му допадаше, тъй като не отнемаше много време и не ангажираше трайно мозъчните му клетки. Страшно се дразнеше от факта, че си спомня какви ли не безобразни дивотии от зубренето за изпити в гимназията. Примерно че Франсес Фолсъм Кливланд, овдовялата съпруга на президента Грувър Кливланд, била първата президентша, която се омъжила за втори път след смъртта на съпруга си, или че името на кораба, който съпровождал „Мейфлауър“9, но потънал, е „Спийдуел“.

Най-хубавото обаче беше, че подобно отпускане и свободно размишление върху плановете, които прегледаха със Скуайърс, му даваше възможност да се подготви за акцията…

— Генерале!

… и да си приказва с Худ от време на време по радиостанцията. Роджърс се понадигна и махна тапите от ушите си.

— Да, редник Пъкет.

— Господин Худ иска да говори с вас.

— Благодаря, редник.

Пъкет остави радиостанцията на пейката до него и се върна на мястото си. Роджърс си сложи слушалките, а подполковникът се събуди от дрямката си.

— Роджърс слуша.

— Майк, има новини. Севернокорейците обстреляха един от шпионските ни самолети, убиха член на екипажа, а президентът отвърна на удара с удар и унищожи техен самолет на земята.

— Браво на него!

— Майк, ние не сме съвсем на негова страна в случая.

— Така ли? — Роджърс стисна зъби.

— Тук смятаме, че днешният атентат е дело на един южнокорейски офицер, а не на севернокорейците.

— Да не би той да е стрелял и по нашия самолет?

— Не, Майк, но те са навлезли доста навътре в Северна Корея.

— Процедурата в подобна ситуация обаче е да принудят самолета да кацне, без да стрелят — възрази Роджърс. — А ония гадове не са постъпили така, нали?

— Прав си, но нека да оставим споровете за друг път. В момента действаме според план 3 и май нещата ще стават още по-напечени. Може да се наложи да ударим нодоните по въздуха. Вие ще трябва да се погрижите за охраната.

— По свое усмотрение, така ли?

— Кой пое командването — ти или подполковник Скуайърс?

— Той. Но и двамата разсъждаваме еднакво. Значи по наше усмотрение, така ли?

— Да, Майк. Може да нямате време да съгласувате плановете си с Пентагона, а президентът предпочита да е в неведение. Ако решите, че се канят да изстрелят ракетите, унищожете ги. Честно казано, работата е много оплетена. Уж настояваме за мир, но нападението срещу летището в Саривон няма да ни се размине лесно. Добре е да разполагам с нещо по-силово.

— Разбрах те, Пол.

Естествено. Политикът Худ отново е загазил и има нужда от военно подкрепление, за да върне симпатиите на привържениците си — в случая президента и неговия екип — на своя страна. Роджърс се почувства малко виновен. Той наистина харесваше Худ като партньор за покер или човек, с когото можеш да отидеш на мач на „Ред Скинс“. Само че генералът беше привърженик на дипломацията на Джорж Патън — първо добре сритваш противника, а после преговаряш с него, стъпил на врата му. И продължаваше да бъде убеден, че Оперативният център би работил много по-добре и би внушавал повече респект и страх, ако резултатите от дейността му пълнеха не паметта на компютрите, а дулата на магнумите.

— Няма нужда да ти напомням да се пазиш — каза Худ. — Желая ти късмет. Ако нещо се случи, няма кой да ти помогне.

— Знам. Ще предам поздравите ти на момчетата.

Роджърс изключи и Пъкет веднага скочи на крака, за да прибере радиостанцията.

Скуайърс извади едната тапа от ушите си.

— Някакви новини?

— Купища. — Майк измъкна чантата си изпод седалката и я сложи в скута си. — Май шефовете няма да ни оставят да скучаем.

— Тоест?

— Знаеш ли какво е казал Хенри Уорд Бийчър за тревожното очакване?

— Не си спомням.

— „Не работата съсипва хората, а притеснението. Работата е нещо здравословно. Притеснението е ръжда по острието.“ Пол твърде много се притеснява, Чарли, но каза, ако някой нодон си подаде носа само на милиметър, да не му мислим много. Вече не сме тук само за да преценяваме обстановката от името на Оперативния център.

— Чудесно.

— Поради което е време да ти покажа как се работи с тия сладурчета. — Той дръпна ципа на чантата си и извади две сфери с диаметър около сантиметър и половина — едната тревистозелена, а другата мътносива. — Ето ги въпросните ЕТХ. Нося двадесет — половината зелени, останалите сиви. Всяка действа в радиус от километър и половина.

— Великолепно — каза Скуайърс, — но какво правят?

— Същото, което и трохите в „Хензел и Гретел“. — Той връчи топчетата на подполковника, бръкна отново в чантата, извади някакъв уред с размерите и формата на телбод и го разтвори. Показа се малък кристален дисплей с четири бутона под него — зелен, сив, червен и жълт. Към уреда бе закачена и слушалка. Роджърс я взе и натисна червеното копче. На екрана се появи стрела, сочеща към Скуайърс, а от уреда се разнесе силно пиукане.

— Премести ги нагоре — нареди Майк.

Скуайърс вдигна топчетата и стрелата също се премести.

— Ако се отдалечиш, пиукането заглъхва. Мат Стол ми ги измисли. Просто нещо, но гениално. При първоначалното навлизане в дадена територия оставяш зелената топка в залесен район, а сивата — в скалист. Когато трябва да се връщаш, просто включваш уреда, слагаш си слушалката, за да не те чува противникът, и тръгваш от топка на топка.

— Все едно че свързваш точки на картата — каза Скуайърс.

— Точно така. С тия нещица и очилата за нощно виждане, ще можем да се придвижваме като рисове.

— Сега разбрах — ЕТХ, електронни трохи хляб — засмя се Скуайърс и ги върна на Роджърс. — Хензел и Гретел. Нали сме възрастни хора?

— Децата обичат да се бият и рядко се замислят за смъртта. Те са идеални войници.

— А това кой го е казал?

— Аз, Чарли — усмихна се Роджърс. — Аз съм го казал.