От милост

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Беше ранен следобед и Камерън, Престън и Джон очакваха с нетърпение пристигането на Далас. Чакаха в библиотеката на Джон вече час и се изнервяха все повече и повече.

Далас закъсняваше както обикновено.

— Къде, по дяволите, беше? — попита Камерън веднага щом Далас влезе в библиотеката с изтощен и измъчен вид, също като останалите. — Чакаме те от часове.

— Скъсах се от бързане — сопна се Далас. — И не съм в настроение за кавги, Камерън, така че успокой топката.

— Трябва ли да си приготвяме багажа и да напускаме страната? — попита Престън. — Да очакваме ли ченгетата да почукат на вратите ни?

— Боже, не говори такива неща. — Камерън плувна в студена пот.

— Мисля, че още не се налага да започнем да си стягаме багажа — каза Далас.

— Намери ли копията от нашите файлове? — попита Престън нетърпеливо.

— Не. Не ги намерих… засега. Открих коя куриерска фирма използват от адвокатската кантора на Катрин и отидох там. За щастие още не бяха изпратили потвърждението за получената пратка, така че си направих копие. Веднага се обадих на Мънк и той потегли незабавно. Катрин е изпратила информацията на една своя роднина — доктор Мишел Ренърд, в Боуън, Луизиана.

— Нещо не разбирам. Защо Катрин е изчакала до смъртта си, за да изпрати документите на някаква си роднина, вместо да ги предаде на федералните в секундата, когато ги е намерила? — попита Камерън.

Джон му отговори.

— Знам защо го е направила. Катрин бе фанатичка на темата „бракът е за цял живот“. Тя никога не би ме предала. Искала е да използва тайната ми, за да ме принуди да се държа добре с нея. Последните два-три месеца сигурно си е мислела, че се завръщам при семейството. Държах се толкова мило с нея. Но Катрин беше отмъстителна. Независимо колко добре съм се държал с нея, е искала да ме изпрати в затвора след смъртта си. Макар че никога не бих предположил, че ще изпрати документите на това семейство, от което на практика се бе отрекла.

— Лекарката ли се е подписала при получаването на пакета? — попита Престън.

— Да.

— Мамка му. Прецакани сме.

— Стига сте ме прекъсвали и ме оставете да довърша — каза Далас. — Говорих с мъжа, който е доставил пакета. Каза ми, че първо ходил до дома на доктор Ренърд. Тя не била там, така че той отишъл в болницата. Каза, че тя се подписала и получила пакета в спешното.

— Какво значение има къде се е подписала? — попита Джон.

— Тъкмо щях да ви обясня. Куриерът си спомни, че когато потеглял от паркинга, едва не се блъснал в една линейка, която пристигала с надути сирени. Зад нея имало още една линейка и докато изчаквал, видял, че свалят от линейките четири момчета. Помни, че имало доста кръв по дрехите им.

— Е, и? — попита Престън.

— Ами според мен доктор Ренърд е била доста заета снощи.

— И ние трябва да се успокоим, защото според теб докторката не е имала време да прочете документите и да се обади на полицията? — попита Камерън.

— Ще млъкнеш ли? — сряза го Далас. — Веднага щом Мънк пристигнал, отишъл направо в болницата. Доктор Ренърд в момента оперирала. Мънк казал на рецепцията, че иска да обсъди с лекарката една възможност за финансиране и попитал дали може да изчака. Казали му, че Ренърд има да направи още две операции и че няма да се освободи още няколко часа.

— И какво? — попита Джон.

Той седеше зад бюрото си и барабанеше нервно с пръсти. Далас едва се сдържа да не го спре.

— Според бележката тя се е подписала, че получава пакета точно в пет и петнайсет — каза Далас, като погледна в един бележник. — Проверих в „Бърза помощ“ — линейките са пристигнали в болницата точно в пет и двайсет. Така че…

— Не е имала време дори да отвори пакета — каза Престън.

Далас продължи.

— Докато Ренърд била в болницата, Мънк поставил подслушвателно устройство на телефона в дома й. Когато се завърнал в болницата, там вече били застъпили сестрите от нощната смяна. Мънк се възползвал от възможността да се вмъкне в стаята на лекарите и да претърси шкафчето на доктор Ренърд. Дори хванал една сестра да му помогне. Обяснил й, че по погрешка са изпратили до Ренърд пакет, предназначен за друг човек.

— И тя се вързала?

— Мънк може да бъде много чаровен, когато реши — каза Далас. — А и сестрата била съвсем млада. Не намерили нищо, но сестрата му съобщила доста неща за доктор Ренърд.

— Може Ренърд да е занесла пакета със себе си в хирургията — предположи Джон.

— Съмнявам се — каза Далас. — Сестрата казала, че лекарката се е качила заедно с пациента.

— И какво е направил Мънк след това?

— Изчакал. Било доста късно, когато Ренърд си тръгнала от болницата. Той я проследил. Тя се отбила само на едно място, преди да се прибере в дома си. Минала през някаква клиника и носела разни документи, когато влизала. Мънк каза, че искал да претърси колата й, но тя оставила мотора запален, което значело, че няма да се бави в клиниката.

— Носела ли документите, когато излязла?

— Той поне не ги видял — отвърна Далас. — Но носела раница. Както и да е, той я проследил до дома й, изчакал да се увери, че тя е заспала, после влязъл в къщата й и претърсил навсякъде. Намерил раницата при пералнята и я претърсил.

— Пакетът не е бил там — отгатна Джон.

Далас кимна.

Камерън закрачи из стаята.

— Сигурно го е занесла в клиниката. Може би е решила да се занимава с него днес.

— Мънк се върнал в клиниката и проверил. И там го нямало. Увери ме, че претърсил навсякъде. Единственият проблем бил, че счупил ключалката на бюрото й и решил да обърне всичко наопаки, за да изглежда сякаш са тарашили младежи.

— Къде, по дяволите, е този пакет? — Джон беше вбесен и не се стараеше да го скрие. — Не мога да повярвам, че кучката го е изпратила на братовчедка си. Тя мразеше всичките си роднини.

— Не знам къде е — каза Далас. — Но ми хрумна…

— Какво? — не се сдържа Престън.

— Че тя може и да не знае с какво разполага.