Веднага щом Мънк се върна в мотела, позвъни в Ню Орлиънс.
Обаждането му изтръгна Далас от дълбок сън.
— Какво?
— Изненадите не свършват — каза Мънк.
— Какво е станало?
— Не е само Бюканън, има и агент от ФБР.
— О, боже! Дай ми името му.
— Още не го знам. Чух едни хора да говорят за него, като излизаха от бара.
— И разбра ли какво прави там?
— Не още, но май си говореха за риболов.
— Просто ги дръж под око, аз ще ти се обадя — каза Далас разтревожено.
— А, между другото — продължи Мънк. — Имам и още една информация, която може да ти е от полза.
— Дано да е добра новина.
Мънк разказа за братята Карсън и двамата биячи, които бяха влезли в бара.
— Чух единият да казва на полицая, че не искал да убива Бюканън. Искал само да го нарани. С малко планиране можем да успеем да използваме братята Карсън като жертвени агнета, ако се наложи.
— Добре. Благодаря.
— Удоволствието е изцяло мое — каза Мънк саркастично.
Затвори телефона, нагласи будилника си и затвори очи. Заспа, докато си мислеше за парите.